№ 199
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 217 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗ0/.
Образувано е
по жалба от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД,
гр. Велико Търново, ул. Ниш № 1, представлявано от ***С.Ф.– изпълнителен
директор, чрез ***К.А. от ВТАК против писмена покана за възстановяване на
получени без основание суми с изх. № 29-02-18/1061/18.04.2022г. на директора на
РЗОК – Велико Търново в размер на 6889.20лв..
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на
материалния закон – чл. 76а, ал. 1 ЗЗО и съществени нарушения на процесуалните
правила. Претендира се цялостна отмяна на оспорения акт. В открито съдебно
заседание, чрез ***А. допълва становището си по повод т. 3, касаеща приема на
пациент с онкологично заболяване в смисъл такъв е процедурата по
диагностицирането представлява част от лечебната дейност, която дружеството е
задължено да указва по смисъла на ЗЗО. В този смисъл ирелевантни за спора е
дали окончателната диагноза е поставена след болничния прием, доколкото
предварително са съществували обективни данни за наличието на подобен вид
заболяване в конкретния пациент. Моли писмената покана да бъде отменена, като
претендира за присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – директора на
РЗОК – гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че писмената покана е законосъобразна, като
издадена в законоустановения срок и мотивирана с посочването на фактическите и
правни основания за издаването й. Допълнителни съображения представя в писмена
защита. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
На основание заповед № РД №
09-352/15.03.2022г. на Директора на РЗОК Велико Търново, на 22.03.2022г. е извършена
проверка на лечебно заведение МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД относно контрол на
изпълнението на договорения пакет за медицинска помощ в съответствие с общите и
специални условия за МД за 2020 – 2022г.
За резултатите от проверката е
съставен БП № 43/15.03.2022г., връчен и подписан на 16.03.2022г., както и
Протокол за неоснователно получени суми ПНПС № 44/15.03.2022г., връчен и
подписан на 16.03.2022г. В ПНПС е отразено, че се дължи възстановяване на суми,
получени без правно основание съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, по ИД №
040468/24.02.2020г. за оказване на медицинска помощ, както следва: не са
спазени изискванията на Заповед № РД-01-890/03.11.2022г. на Министъра на
здравеопазването на РБ. Сумата, която подлежи на възстановяване е в общ размер
на 6889.20лв. Същата е формирана по АПр 19 Оперативно отстраняване на
катаракта“ сумата за ИЗ №№ 12932, 12933, 12934,12936, 12938, 12939, 12940,
12942, 12943, 12946, 12947, 12948 и 12949 за дейност месец ноември 2021г.; по
КП 84 „Диагностика и лечение на остър и хроничен обестрен пиелонефрит“ по ИЗ №
12944 за дейност месец ноември 2021г.; по КП 56.1 „Диагностика и лечение на
болести на черепно-мозъчните нерви“ – 2 бр. с ИЗ №№ 12927 и 12930.
Със заповед на МЗ от 04.11.2021г. №
РД-01-890 са въведени като временни противоепидемични мерки на територията на
РБ от 04.112021 до 30.11.2021г. преустановяване на планов прием и планова
оперативна дейност в ЛЗ, с изключение на дейностите, свързани с трансплантация
на органи, диагностика и лечение на пациенти с онкологични и онкохематологични
заболявания, дейностите по асистираната репродукция и ражданията, независимо от
метода на родоразрешение, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и
психиатричната помощ.
Проверяващият екип е установил, че
пациентите с гореизброените истории на заболяванията са били хоспитализирани в
планов порядък в противоречие на цитираната заповед на МЗ.
В законоустановения срок е постъпило
възражение с вх. № 29-02-18/1016/21.03.2022г. и становище с вх. №
29-02-18/1017/21.03.2022г. от изпълнителния директор на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД ***С.Ф.по ИЗ № 12944 и №№
12932, 12933, 12934,12936, 12938, 12939, 12940, 12942, 12943, 12946, 12947,
12948 и 12949.
На 06.04.2022г. в РЗОК е проведено
заседание на Арбитражна комисия по заповед № РД-18-20/29.03.2022г. На
проведеното заседание на 06.04.2022г. Арбитражната комисия не стига до решение
относно оспорените констатации в ПНПС № 44/15.03.2022г. поради равен брой
гласове.
Така издадената писмена покана е
обжалвана от лечебното заведение с доводи за незаконосъобразност поради
процесуална и материалноправна незаконосъобразност, както и липса на основание
за възстановяване на претендираните суми.
Като писмени
доказателства по делото са приети изпратената с писмо с изх. №
11-00-60/04.05.2022 година по делото от РЗОК – Велико Търново административна
преписка, подробно описана в съпроводителното писмо; разпечатка от електронна
поща на МОБАЛ, извадка от правилник за устройството дейността и вътрешния ред
на МОБАЛ, извадка от лист за планов прием на 04.11.2021 година, листи за
преглед по повод всички процесни хоспитализации и направления за
хоспитализациите цитирани в поканата.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване е приет
фактът, че са изпълнени дейностите по чл. 22 и чл. 23 от наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез РЗОК – В.
Търново до Административен съд – В. Търново на в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК за оспорване на административните актове по съдебен ред.
Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорвания административен акт, при
наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред писмена
покана е издадена от компетентния орган, какъвто в случая по силата на чл. 76а, ал.
3 от ЗЗО се явява директорът на РЗОК – Велико Търново. Съгласно чл. 76а, ал.
1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е
получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на
нарушение по този закон
или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72,
ал. 2 от с. з., изпълнителят е длъжен да възстанови. Възстановяването се
извършва съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО въз основа на писмена покана на
управителя на НЗОК, респективно на директора на РЗОК. С оглед на горното, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална и материална компетентност.
По делото не е спорно и установеното
от фактическа страна, че със Заповед №РД-01-890/03.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването са въведени противоепидемични мерки, сред които съгласно
посочените в т. 16 от заповедта се преустановява провеждането на планов прием и
планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ.
От така направената фактическа констатация обаче не може автоматично да
последва извод, че дейностите, за които не се спори че са извършени в
съответствие със сключения индивидуален договор на лечебното заведение
жалбоподател, не следва да бъдат заплатени, респ. заплатените за извършването
им суми са получени без правно основание. Липсва привръзката на този факти с
хипотезата на конкретна правна норма от ЗЗО или текст от административния договор,
както и конкретното позоваване на нарушена правна разпоредба или неспазена
клауза от договора, при наличието на които следва да се откаже плащате, респ.
полученото плащане да е без основание.
Следва да се има предвид, че
оспорената покана представяла индивидуален административен акт и спрямо нея са
приложими изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК. Приложимо е
и общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за
които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. При безспорна фактическа обстановка,
ответникът не е издирил и приложил съответните правни норми, които да обосноват
правният извод за получаване на суми без основание. Бланкетното посочване на чл. 76а, ал.
1 от ЗЗО и „общите и специални
условия за МЗ“ от НРД 2020-2022 г. МД (процесуалноправни основания за
издаването на поканата) не покрива изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Липсата на изписана правна квалификация,
представляваща основание за възстановяване, е порок който не може да бъде
преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление
и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на
защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора,
като констатираният порок безспорно компрометира законосъобразността на акта.
Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да
предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е
постановил акт с определено съдържание.
Оспорваният акт е незаконосъобразен,
като постановен и при допуснато съществено нарушение на административно- производствените
правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е достатъчно основание за неговата
отмяна. В процесния случай не се доказва основанието за издаване на акт по чл. 76а, ал.
3 от ЗЗО - неизпълнение/нарушение на Заповед №РД-01-890/03.11.2021
г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки. Заповедта
е получена в МОБАЛ по електронната поща на 03.11.2021г. в 17.17ч., което е след
края на работния ден на администрацията на лечебното заведение, съобразно
утвърдения Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в МОБАЛ. Изпращането
на заповедта в този късен момент обективно е препятствала възможността МОБАЛ
своевременно да организира дейността по преустановяване на висящите планови
хоспитализации за деня и своевременно да уведоми планираните за прием пациенти.
От друга страна, приетото от органа,
че не се касае до нарушение на закона или НРД, поставя под въпрос правната
природа на процесната заповед, тъй като същата не попада в нито една от
нормативно предвидените хипотези, обосноваващи приложението на разпоредбите на
74, ал. 5, чл. 76б или 76а от ЗЗО. Ответника в открито съдебно
заседание не оспорва и е прието за ненуждаещ се от доказване фактът, че
зададения от нея въпрос, че от фактическа страна са извършени действията по чл.
22 и чл. 23 от Наредбата за съществуване правото на достъп до медицинска помощ.
Основателен съдът намира аргументът
на жалбоподателя, че приемът в болничното заведение е само един от етапите по
плановата хоспитализация. Доколкото т. 16 от Заповедта на Министъра на
здравеопазването третира плановия прием и плановите операции, то предвид
липсата на правна уредба на легалното определение за тези две понятие, следва
да се приеме, че въведената забрана касае плановата хоспитализация като процес
– съвкупност, а не отделни етапи от този процес. Всички хоспитализации по
планов прием са били преминали първите етапи
- определена е била и дата за прием в болничното заведение. За отчитането
и заплащането на дейността е необходимо да са преминали всички етапи, а не само
фактическия прием на посочената дата.
По отношение приема на пациентката по КП № 84 по ИЗ №
12944, то същата е диагностицирана с онкологично заболяване. Без значение съдът
намира, че образни данни за тумор на пикочния мехур, за откриването на
онкологичното заболяване, са налице след провеждане на изследванията на
05.11.2021 година, а именно след осъществения планов прием на 04.11.2021
година. Това обстоятелство изключва
въпросната хоспитализация от обсега на т. 16 от заповедта, тъй като в нея
изрично е разписано, че въведените противоепидемични мерки не засягат лечение
на онкологични и онкохематологични заболявания. В тази част процесната покана е
и нецелесъобразна, тъй като логиката е да не бъде спиран приемът и лечението на
онкологичните заболявания, което в настоящия случай е осъществено от лечебното заведение.
По изложените съображения писмената
покана, в оспорваната й част, се явява незаконосъобразен административен акт и
като такава следва да се отмени.
При този изход на делото основателни
се явяват претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Съдът следва да
осъди ответника да му заплати направените и доказани такива, представляващи
платена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 670
лв. За неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, предвид на материалния
интерес по делото, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/0.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административният съд – В. Търново, V-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, ул.
Ниш № 1, представлявано от ***С.Ф.– изпълнителен директор, чрез ***К.А. от ВТАК,
писмена покана за възстановяване на получени без основание суми с изх. №
29-02-18/1061/18.04.2022г. на директора на РЗОК – Велико Търново.
ОСЪЖДА РЗОК – В. Търново да заплати на МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново, ул. Ниш № 1, представлявано от ***С.Ф.разноски по делото в размер на 720
лв. (седемстотин и двадесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: