№ 9022
гр. С., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110119068 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъди ответникът П. Ц. Д. да заплати сумите 168.71 лв.
представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.07.2020г.,
както и стойността по изравнителни сметки № ......../м.07.2020г. за м.04.2020 г., №
............/м.07.2020 г. за периода м.07.2019г.- м.03.2020г., №.........../м.07.2020г. за периода
м.05.2019г. до м.06.2019г., №........./м.06.2021г. за периода м.05.2020г. до м.06.2020г., ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба, и 38.78 лв. законна лихва за забава за
периода от 31.07.2020г. до 23.03.2023г. Поддържа, че бащата на ответника - Ц. Д., бил
потребител на топлинна енергия за стопански нужди относно топлоснабден имот магазин №
3 в гр. С., ............., въз основа на сключен при общи условия писмен договор от 9.1.2019 г. за
продажба на топлинна енергия. Тъй като Ц. Д. починал, за неговите задължения отговаря
синът му П. Д. като единствен наследник, тъй като другият син Ю. Д. се отказал от
наследството на баща си. Ищецът твърди, че за процесния период доставил топлинна
енергия в имота, която е следвало да бъде заплатена, но купувачът не изпълнил точно /в
срок и по размер/ задължението си за заплащането й. Твърди, че е налице забава за
заплащане на задълженията, платими в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „.............” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се присъдят вземанията му в горепосочените размери и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който твърди, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е
1
бил уведомяван за процесните задължения, защото имотът бил собственост на брат му,
който го прехвърлил на 6.4.22 г. на трето лице, и е следвало да се платени всички
задължения към ищцовото дружество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на
претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на клиента за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период
са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за
небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че
е налице сключен писмен договор между него – като физическо или юридическо лице, и
топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански
нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с
топлопреносното предприятие.
В случая от Договор № 41179/362121, сключен на 09.01.2019 г., се установява, че е сключен
между ищеца и Ц. С. Д. писмен договор при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за обект – магазин № 3 в гр. С., ............., със срок на действие
пет години, считано от 1.1.2019 г., код на платеца 1081441 и аб.№ 362121. Договорът е
сключен след подадено от Ц. Д. заявление до Т. С. ЕАД за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди с приложена към него декларация от
собственика на имота – Ю. Д., за даване на съгласие Ц. Д. да е купувач на топлинна енергия
в имота. Доколкото законът не поставя други изисквания за качеството на едно лице на
небитов клиент, следва че със сключване на договора за продажба на ТЕ между ищеца и Ц.
Д. е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия за стопански нужди в процесния имот, с оглед на което купувачът е
материалноправно легитимиран да отговаря за заплащане на доставената топлинна енергия.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, Ц. Д. е починал на 25.7.2020 г. и
е оставил за наследници синове Ю. Д. и П. Д.. От съдебно удостоверение, издадено от СРС,
се установява, че Ю. Д. се е отказал от наследството на Ц. Д., като отказът е вписан на
22.10.2020 г. Така единствен наследник остава П. Д., който придобивайки наследството,
2
отговаря и за задълженията в него. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници носят
отговорност за задълженията, с които е обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл
Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/. В случая
ответникът не доказва да е приел наследството на баща си по опис или че и той е направил
отказ, поради което следва да се приеме, че след смъртта му отговаря за неговите
задължения.
Не е спорно по делото, че в имота е била доставена топлинна енергия в периода от
01.07.2019 г. до 01.07.2020 г., която видно от представеното и неоспорено извлечение по
абонатен номер възлиза на 168.71 лв.
Не се установи плащане на процесното задължение, поради което главният иск следва да се
уважи в цялост ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. По делото се установи наличието на главно задължение. По силата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. С., купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача фактура.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за всеки текущ месец възниква като
срочно и става изискуемо от 20-то число на месеца следващ отчетния. По отношение на
изравнителните сметки това правило не е приложимо и предвид липсата на данни за
връчването им с определен срок за пращане, следва че за задълженията по тях забава не е
настъпила. За текущите задължения за м.06 и м.07. 2020 г. обезщетението за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.20202 г. /както се претендира/ -23.03.2023 г. възлиза на
3.35 лв., за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 50 лв., депозит особен представител 400 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 456.26 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА П. Ц. Д., ЕГН **********, гр.С., ..............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
............, седалище и адрес на управление гр. С., ............., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
149, ал.1, т.3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 168.71 лв. представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.07.2019г. до м.07.2020г., както и
стойността по изравнителни сметки № ......../м.07.2020г. за м.04.2020 г., № ............/м.07.2020
г. за периода м.07.2019г.- м.03.2020г., №.........../м.07.2020г. за периода м.05.2019г. до
м.06.2019г., №........./м.06.2021г. за периода м.05.2020г. до м.06.2020г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до изплащането й, сумата 3.35 лв. законна лихва за
забава за периода от 31.07.2020 г. до 23.03.2023 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
456.26 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата
над 3.35 лв. до предявените 38.78 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4