Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1305
гр. Пловдив, 24.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, II състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев
адм. дело № 362 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от адв. Г.П., в качеството му на пълномощник на
„Ей Ейч Би Джи 2“ ООД – Пловдив, ул. „Полк. Сава Муткуров“ № 24, ЕИК *********,
против Акт за установяване на задължения по декларация № 489 от 23.10.2020 г.
на главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/
на община Родопи - Пловдив, притежаващ качеството на орган по приходите
съгласно Заповед № 556/11.06.2020 г., потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК относно установените на дружеството публични задължения, в частта за такса битови отпадъци /ТБО/ за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 21 036.83 лв. главница и
лихви за просрочие в размер на 3 456.75 лв.
Твърди се незаконосъобразност на акта, като оплакванията
могат да бъдат систематизирани в няколко посоки:
Възприетият в Решения № 376, Протокол № 24/29.12.2017
г. и Решение № 428, Протокол № 20/27.12.2018 г. на Общински съвет /ОбС/ –
Родопи размер на ТБО бил необоснован, тъй като изложените мотиви относно метода
на определяне и основата за изчисляване му противоречали на нормата на чл.62 от ЗМДТ, като се излагат подробни доводи в тази насока. Имотите не се намирали в
границите на населеното място – с. Брестник, а в неговото землище, и при
положение, че те не били застроени, не генерирали отпадъци, които се обезвреждат
в депа, не се включвали в границите на населеното място, поради което липсвало
основание да се дължи ТБО за който и да е елемент от съдържанието на таксата.
Твърди се, че са налице всички предпоставки за прилагането на чл.71 от ЗМДТ в
приложимата редакция, съгласно който не се събира ТБО за имоти, за които не се
предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ. Иска се отмяна на акта в обжалваната
част и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ“ при община
Родопи, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата като
неоснователна с доводи, подробно изложени в представената по делото писмена
защита, и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски по делото и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, в посочените й
части е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, което
налага извод за нейната допустимост.
Предвид поддържаните възражения следва да се посочи на
първо място, че Решение № 376, Протокол № 24/29.12.2017 г. и Решение № 428,
Протокол № 20/27.12.2018 г. на Общински съвет /ОбС/ – Родопи са издадени на
основание чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА във връзка с чл.66 ал.1 от ЗМДТ и чл.10 ал.8
и ал.9 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги в община „Родопи“ – Пловдив /Наредбата/. Съгласно чл.21 ал.1 т.6
от ЗМСМА Общинският съвет, като орган на местното самоуправление, определя
размера на местните такси, а според ал.2 в изпълнение на правомощията си по
ал.1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. От своя страна, съгласно чл.10 ал.8 от Наредбата,
таксите се определят ежегодно с решение на ОбС, като размерите се оформят като
приложение от настоящата наредба. Според чл.45 ал.3 от ЗМСМА актовете на
общинския съвет могат са се оспорват пред съответния административен съд. След
като жалбоподателят не се е възползвал от предоставената от законодателя
възможност да обжалва посочените от него решения на ОбС – Родопи, Пловдив по
реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.45 ал.12 от ЗМСМА, тези доводи не
могат да бъдат взети предвид в настоящото съдебно производство и на практика да
се оспорва незаконосъобразност на цитираните решения, поради което съдът не
дължи произнасяне по въпроса за начина и размера на определяне на ТБО, а следва
да разгледа по същество въпроса, законосъобразно ли са определени задълженията
за ТБО за процесните имоти /подробно описани в оспорения АУЗД/ въз основа на
тези решения.
В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването,
обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на
общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община на териториален директор на Националната агенция за
приходите. Чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4
ал.1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на
свързаните с тях актове.
С процесния АУЗД са установени задължения за данък
върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в компонентите – обезвреждане на
битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за
обществено ползване, както и лихви за несвоевременното разчитане на тези
задължения за периода от 01.01.2018 до 21.10.2020 г.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
от тях, за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по
данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл.108 ДОПК.
В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за
обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите
по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2,
разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“
от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване,
уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.
Въз основа на цитираните законови разпоредби, които
намират субсидиарно приложение при установяването на задължения за данък
върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци, предвид препращащите
разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат
следните изводи: задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО могат да
се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по
чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата
случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за
случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК,
компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община (според чл.4 ал.5 предл.
второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен
акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл. първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само
в частта, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в предвидения
за това преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване (чл.156 ал.1, 2 и
3 ДОПК).
Издаденият по реда на чл.107 ал.3 изр.3 от ДОПК акт може да се обжалва в 14-дневен срок
от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината,
а при евентуално потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред
съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за
потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване
по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.
В конкретния случай се установява, че АУЗД № 489 от 23.10.2020
г. (л.12, т.1) на главен инспектор „Ревизии и контрол“ в сектор „МДТ“ към отдел
„Финансова политики“ при община Родопи е
връчен на „Ей ЕйчБи Джи“ ООД на 06.11.2020
г. (л.23, т.1) и на 19.11.2020 г. е оспорен пред горестоящия в йерархията
административен орган – началник отдел „МДТ“ при община Родопи. Срокът по
чл.155 ал.1 от ДОПК изтича на 18.01.2021 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г. на
Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3/2008г. по
описа на съда срокът за произнасяне от решаващия орган по чл.155 ал.1 от ДОПК е
преклузивен. В случаите на т.нар. „мълчаливо потвърждаване“ на акта по чл.156
ал.4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на
подаване на жалба от ДЗЛ при условията на чл.156 ал.5 от кодекса. Срокът за
постановяване на такова решение е ограничен в рамките на 7 дни и започва да
тече от момента на подаване на жалбата пред съда.
В настоящия случай, жалба вх. № 53-982-1#1 е подадена
чрез началника на отдел „МДТ“ при община Родопи - Пловдив до Административен
съд – Пловдив на 28.01.2021 г., като към 11.02.2021, все още не е била
депозирана пред настоящата инстанция. Жалбата, ведно с преписката е изискана с
разпореждане на съда от 15.02.2021 г. на основание чл.152 ал.4 от АПК. На
18.02.2021 г., когато е изпратена до
настоящата инстанция жалбата, ведно с административната преписка, срокът за
произнасяне по чл.155 ал.1 от ДОПК е изтекъл. Считано от 18.01.2021 г. започва
да тече срокът по чл.156 ал.5 от ДОПК, който изтича на 17.02.2021 г. поради
което следва да се приеме, че е налице мълчаливо потвърждаване на АУЗД № № 489
от 23.10.2020 г.
Съгласно Заповед № 556/11.06.202 г. на кмета на общ. Родопи,
с която, на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.4 ал.1, ал.3 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.128 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и чл.279 ал.1 и ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.44 ал.2 във връзка с чл.44 ал.1 от ЗМСМА, лицето Е.Г.М., на
длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „МДТ“ на Д „Финанси и
счетоводство“ при общ. Родопи, Пловдив, е определено да има правата и
задълженията на орган по приходите по смисъла на ДОПК за времето на заемане на
длъжността.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
От Е.Г.М., на длъжност главен инспектор
„Ревизии и контрол“ в отдел „МДТ“ на Д „Финанси и счетоводство“ при общ.
Родопи, Пловдив, е извършена проверка по подадени 4 бр. декларации от 2010 г. по
чл.14 ал. 1 от ЗМДТ и 4 бр. декларации от 2010 г. по чл.17 ал.1 от ЗМДТ (л.25 –
л.106, т.1), подробно описани в оспорения акт, във връзка с установяване на
задълженията за местен данък и такса битови отпадъци /ТБО/ на „Ей Ейч Би Джи
2“ ООД във връзка с декларирани от дружеството
недвижими имоти с посочените декларации, намиращи се в с. Брестник, общ.
Родопи.
Определени са задължения за ДНИ за 2018
г. и 2019 за 4 бр. имоти, собственост на „Ей Ейч Би Джи 2“ ООД, както и
задължения за ТБО за същите, за компоненти: - обезвреждане на битовите отпадъци
в депа или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено
ползване. Общият размер на дължимия ДНИ е 9 481.40 лв. главница и
1 578.23 лв. лихви, а общ размер на ТБО е 21 036.83 лв. главница и 3 456.75 лв. лихви.
До датата на издаване на оспорения акт „Ей
Ейч Би Джи 2“ ООД не е направило вноска
за погасяване на нито на дължимия ДНИ, нито на ТБО за периода 01.01.2018 –
31.12.2019 г.
Имотите, за които са определени
задължения за ТБО с обжалвания АУЗД са 4 на брой, представляващи УПИ, извън
строителните граници на с. Брестник, състоящи се само от земя.
Тук е мястото да се отбележи, че за нито
един от имотите не е начислявана ТБО в компонент сметосъбиране и
сметоизвозване, а само за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване.
По преписката, освен посочените по-горе
документи, са налични още: - Заповед № 1246/23.10.2017 г. (л.124, т.1) и
Заповед № 1079/09.10.2018 г. (л.131 т.1) на кмета на общ. Родопи за определяне
границите на районите, вида на извършваните услуги по чл.62 от ЗДМТ в
съответния район и честотата на сметоизвозването на община Родопи, съответно за
2018 и 2017 г.; Решение № 376/Протокол № 24/29.12.2017 г. (л.139, т.1) и
Решение № 428/Протокол № 20/27.12.2018 г. (л.143, т.1) на ОбС – Родопи; нотариални
актове към всяка една декларация по ЗМДТ и други документи, свързани с промени
в недвижимите имоти; декларации по чл.10 ал.11 от Наредба № 7 на ОбС – Родопи
за 2018 и 2019 г., кореспонденция между кмета на с. Брестник с отдел „Финанси“
на общ. Родопи във връзка с възможността от освобождаване от ТБО в компонента
сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 и 2019 г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: молба вх. № 8546/14.05.2021
г., ведно с доказателства – подробно описани в нея (л.166, т.1), представени от
ответника по жалбата, включващи – трудови договори, допълнителни споразумения и
длъжностни характеристики, протоколи за приемане на свършена работа по
почистване в с. Брестник, фактури, 2 бр. договор за приемане на биологични
отпадъци за третиране на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.
Цалапица за 2018 и 2019 г., справки за приети и депонирани количества отпадъци
от общ. Родопи.
Не е спорно между страните, както и се установява от
доказателствата, че процесните имоти са урегулирани поземлени имоти, находящи
се в землището на с. Брестник, но извън строителните граници; всички имоти са с
променено предназначение, видно от представените решения на Комисията по чл.17
ал.1 т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Пловдив към Министерство на земеделието и
храните (л.34, л.39, л.60, л.70, т.). Същевременно, в подадените за 2019 г.
декларации по чл.10 ал.11 от Наредба № 7 за освобождаване от ТБО в частта за
сметосъбиране и сметоизвозване (л.116, л.118, л.120 и л.122, т.1) лично
деклараторът е посочил, че имотите се намират в землището на с. Брестник,
околовръстен път.
По делото са приложени: Заповед № 1246/23.10.2017 г.
(л.124, т.1) и Заповед № 1079/09.10.2018 г. (л.131 т.1) на кмета на общ. Родопи
за определяне границите на районите, вида на извършваните услуги по чл.62 от
ЗДМТ в съответния район и честотата на сметоизвозването на община Родопи. В същите, в. т.2.1 е посочено, че за с.
Брестник се извършват и трите компонента услуги, както следва: - в регулацията
на населеното място; имоти в стопанския двор; имоти от двете страни на път №
86006 – Пловдив - Куклен след кръгово движение, попадащи в землището на с.
Брестник; имоти, находящи се от двете страни на околовръстен път № II-86 „Южна дъга“ в землището на с. Брестник; имоти,
находящи се от двете страни на път № II-86 Пловдив
– Асеновград в землището на с. Брестник; имоти с променен статут в землището на с.
Брестник; имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; местността „Падината“, местност
„Варник“ и местност“ „Червенака“. В т.2.2. и на двете заповеди пък са
определени район, които поради спецификата на теренните условия, както и за
имоти, непопадащи в определените в т.2.1. граници, за които ще се извършват само услугите –
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци
и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а именно: -
имоти, които не са включени в т.2.1. от настоящата заповед; незастроени
урегулирани поземлени имоти в регулацията на населените места; незастроени
урегулирани поземлени имоти в земеделските земи и горските територии;
незастроени имоти, попадащи в земеделски
земи и горски територии; имоти в с. Чурен, както и определени местности
и зони от селата Белащица, Лилково, Скобелево и Устина.
Според жалбоподателя за имотите, които не се намират в
границите на населеното място – с Брестник, а в неговото землище, не са застроени,
не генерират отпадъци, които се обезвреждат в депа, не следва да се дължи ТБО.
Във връзка с горното съдът намира за необходимо да
посочи следното:
“Територия на населено място” е селищната територия,
обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището (ДР на ЗУТ, § 5, т.6). От друга
страна, терминът „землище“ не е дефиниран в ЗУТ. Негово определение съдържа §1,
т.8 от ДР на Закон за административно-териториалното устройство на Република
България: - “землище” е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към
дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред,
определен със закон. Чл.18 от същия закон пък казва, че територия на населеното място е
селищната територия, определена от строителните му граници, и извън селищната
територия, определена от границите на землището.
По смисъла на § 5
т.3 от ДР на ЗУТ "неурегулирана територия" е територия, в
която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план, а
"урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен
имот, за който са изпълнени кумулативните изисквания на § 5 т.11 от ДР, а
именно: - с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица,
път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Съгласно чл.14 от ЗУТ с урегулирането на поземлен имот се определят границата му към улица, път
или алея, от които се осъществява достъпът до имота и границите му към
съседните поземлени имоти
Предвид изложеното, съдът намира, че след като имотите
представляват УПИ, попадат в землището на с. Брестник, от 2009 г. са с
променено предназначение - от земеделска
земя в такива с предназначение за обекти за обществено ползване и представляват незастроени урегулирани
поземлени имоти в земеделски земи, същите попадат в границите, определени от
цитираните по-горе заповеди на кмета на общ. Родопи, и за същите се дължи ТБО в
определените й с АУЗД два компонента. В подкрепа на горното е както служебна
бележка изх. № 564/03.11.2010 г. на
кмета на с. Брестник, че притежаваните имоти от „Ей Ейч Би Джи 2“ ООД ,
подробно описани, се намират в местността „Шарпавица“, те са извън регулацията
на с. Брестник и фирмата не ползва организирано сметосъбиране и сметоизвозване,
така и от кореспонденцията между кмета на с. Брестник и отдел „Финанси“ на общ.
Родопи през 2018 г. във връзка с подадените от дружеството декларации по чл.10
ал.11 от Наредба № 7.
Или иначе казано, безспорно се установява, че процесните
имоти се намират в землището и не са в обхвата на определените райони за
услугите сметосъбиране и извозване на битовите отпадъци.
Към двете решения на ОбС – Родопи са приложени таблици
с определените размери на ТБО за всяка съответна година (в 0/00). Приложени са
договори за депониране на отпадъци за 2018 и 2019 г., сключени между общ.
Родопи, като възложител, и общ Пловдив, като изпълнител, за депониране на
битови отпадъци в регионално депо за неопасни битови отпадъци в с. Цалапица, за
което са представени справки за всяка едно от селата, включени в общ. Родопи,
за приети и депонирани отпадъци по месеци. Представени са трудови договори,
допълнителни споразумения и длъжностни характеристики, както и протоколи за
приета работа по почистване в с. Брестник, както и разходи за горива, винетки
за автомобил, ползван за почистване, фактури за закупувани материали за
обезопасяване на пътищата през земния сезон – пясък и други, справка по селища
и автомобили, обслужвали всяко населено място във връзка с извършването на
услугите, включени в ТБО. Представени са също така, протоколи за доставка на
инертни материали по селищата в общината,
протокол и фактура за извършена дезинфекция в села от общ. Родопи,
докладни записки.
Изложеното от една страна налага изводът, че в с.
Брестник, общ. Родопи са извършвани дейности по обезвреждане на битови отпадъци
в депа или други съоръжения на битови отпадъци, а от друга страна - че след като Община Родопи има и е заплатила
такива разходи, то задължения по този компонент следва да възникнат, още
повече, че тази услуга е необходима, както по отношение на битовите отпадъци,
получени от сметосъбирането и сметоизвоването, така и за битовите отпадъци,
получени от поддържането на чистота на териториите за обществено ползване и за
осигуряване на общото задължения на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци на нейната територия, произтичащо от ЗУО. Именно поради последното
законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две
услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима, само
когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане, което в случая не е
налице.
Безспорно се налага и изводът, че са извършвани и
дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Или
иначе казано, всичките четири имота представляват застроени и урегулирани по
смисъла на ЗУТ имоти в с. Брестник, попадат изцяло в обхвата на посочените
по-горе заповеди на кмета на общ. Родопи, с които се определят границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район.
Посочи се по-горе, че за всички имоти за ТБО са начислени задължения за
компонентите – поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за
обезвреждане на отпадъците в депо.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
При така
установеното и в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146
от Административнопроцесуалния кодекс за служебна проверка съдът констатира,
че административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, при правилно приложение на материалния закон.
Посоченото по-горе относно приложимостта на
разпоредбите на ДОПК налага да се приеме, че производството по установяване
на задълженията за данък недвижим имоти и ТБО по отношения на жалбоподателя
за притежавания от него имот, е по реда за установяването им предвиден в чл.107
ал.1 - 4. Посочената разпоредба предвижда, че когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон като неговият размер се съобщава на задълженото
лице. По искане на последното, органът по приходите издава акт за установяване
на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени
от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК,
както и, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок
и не е извършена ревизия.
В случая от доказателствата по делото безспорно се
установява, че за процесния период „Ей Ейч Би Джи 2“ ООД е декларирало, че е
собственик на процесните имоти с номера:
№ 005726, № 005727, № 005664 и № 005619, находящи се в местност „Шарпавица“, землищата
на с. Брестник. С оспорения акт е установено, че лицето има непогасени
задължения за ДНИ и за ТБО за периода 01.01.2018 – 31.12.2019 г. „Ей Ейч Би Джи
2“ ООД е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти, съответно
задължено лице за ТБО.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.61 от
2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Съгласно чл.11 ал.1 от с. з. данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а от своя страна, чл.64 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) гласи,
че таксата се заплаща от лицата по чл.11. В публичното правоотношение едно лице
се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект пред
общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна
декларация за облагане на имота. От този момент нататък то се счита задължено
лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.
„Ей Ейч Би Джи 2“ ООД безспорно е собственик на
недвижимите имоти, подробно описани по-горе, което обстоятелство не се оспорва.
Възраженията от негова страна са, че изобщо не дължи ТБО, тъй като имотите са
незастроени, не генерират отпадъци, които да се обезвреждат в депа, не се
включват в границите на населеното място.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
На първо място следва да се посочи, че в
чл.141 ал.3 от Конституцията на
Република България е
предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните
такси, по ред установен със закон. В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е
регламентирано правото на тази съвети да издават Наредби, с които да уреждат
съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Съгласно чл.62 от ЗМДТ (действаща
разпоредба, ДВ, бр.153 от 1998 г.), таксата се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно
чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ за
имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година.
Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗМДТ „Таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет;
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци и, когато
не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“
От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага
изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за
определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран
в ал.1, е
определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при
невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал.2, според
която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от Общинския съвет.
Способите по ал.1 и ал.2 за
определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а
се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона
последователност.
Определянето и администрирането на местните такси и в
частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет
съгласно разпоредбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който
орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за
всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за
разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл.66 ал.1 т.1 – 4 ЗМДТ.
По делото е представена Наредба № 7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на общ. Родопи, действаща към момента на издаване на
АУЗД. Според чл.10 ал.8, таксата се
определя ежегодно с решение на ОбС, като размерите се оформят като
приложение № 1 към наредбата, въз
основа на одобрена
план-сметка, включваща
необходимите материално-технически и административни разходи, съгласно чл.7
ал.1 от ЗМДТ, които принципно представляват разходи за: 1.Осигуряване на съдове
за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; 2. Събиране,
включително разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им
до депата или
други инсталации и съоръжения за третирането им; 3.
Проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване
и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или
съоръжения за обезвреждане, рециклиране
и оползотворяване на
битови отпадъци, включително
отчисленията по чл.60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. Почистване
на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от
населените места, предназначени за обществено ползване.
Според ал.10 ал.6 от Наредба № 7, когато таксата се
определя според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават
декларация с указания за вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци
за съответната година. Т.е. ясно е разписано как се определя таксата за
битовите отпадъци.
От представената по делото административна преписка се
установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за
битови отпадъци е определян за всяка услуга поотделно с решение на Общински
съвет – Родопи за процесната година,
предвид представените решение на съвета и таблиците за определените размери на
ТБО по компоненти и по селища.
В от таблицата за 2018 г. се установява, че размерът
на таксата за обезвреждане на БО и за чистотата на териториите за с. Брестник
за имоти на юридически лица е един и същ -
1.7 0/00, а за 2019 – за имоти на юридически лица
е: за обезвреждане на БО – 2.1 0/00 и за чистотата на
териториите – 1.6 0/00.
Видно от АУЗД № 489/02.08.2018 г. и за четирите имота
правилно и законосъобразно е определена такса съобразно посочените промили за
всяка една от ревизираните години и съответно е начислена сума в размер на 16 135.81
лв. за 2018 г. и 4 901.02 лв. за 2019 г., т.е. правилно и законосъобразно
е определена сумата за тези два компонента от ТБО.
Спорът между страните, в частта относно вменените
задължения за ТБО по отношение на останалите имоти е свързан и с преценка
относно значението на заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и реалното
предоставяне на съответния компонент на услугата.
ТБО е съвкупност от три различни услуги -
сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с
различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за
тяхното ползване възниква при различни предпоставки.
Съгласно съдебната практика, услугата "поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от
общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на
поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното
съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква
задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект да притежава
качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера
на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от общината.
Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред
предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът
попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота
или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е
необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените
писмени доказателства.
Услугата "обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима
по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и
сметоизвозването, както и за битовите отпадъци, получени от поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на
общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с
оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията
на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това
може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са:
Правният субект да има качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет
да е определил размера на таксата за услугата; Общината да ползва депо за
обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане.
Следователно за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не
е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63
ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които
общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от
изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ, съгласно която, таксата за услугата
обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не
обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема,
че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане
на битови отпадъци. Поради това, единствената хипотеза, при която лицата могат
да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е, когато
липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче, съобразно
представените доказателства, такова е налице и общината ползва депо за
обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на депо, обслужващо района на
общината налага извод за липса на условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ (действаща
редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на
такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".
По делото са налични неоспорени от жалбоподателя
доказателства, не само че тази дейност е извършвана, но и поддръжката на
териториите, включително и пътищата, които подробно са описани по-горе в
настоящото изложение, поради което съдът намира за излишно да ги повтаря и тук.
Горното налага извода, че оспореният акт, в частта му
относно вменените задължения за съответния период за такса битови отпадъци за
компонентите "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или
на други съоръжения за обезвреждане" за правилен и законосъобразен.
Относно възражението на жалбоподателя, че органът е
следвало да приложи разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, в действащата редакция,
съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно чл.71
от ЗМДТ не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3.
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че
освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и
единствено, когато общината по местонахождението на имота не предоставя
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци
и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса
битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите
когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за
които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от
собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа делегиране
на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов нормативен акт за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не е спорно
по делото, че Общински съвет – Родопи е приел Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи, в която е
посочено въз основа на какви документи следва да се приеме, че недвижимият
имот, по отношение на който се иска освобождаване от заплащане на такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, се извършва това освобождаване. Не е спорно по
делото, че от страна на жалбоподателя е подадена декларация по чл.71 т.1 от ЗМДТ, както и декларация по чл.10 ал.11 от Наредбата, поради което може да се
приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи
кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови
отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване, което и
правилно е отчетено от административния орган.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци по
отношение на имотите, следва да се има
предвид §1 т.7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци" са тези, които се получават в
резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в
административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват
и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията,
обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в
същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им
съвместно с битовите.
Ответникът съобразно доказателствената тежест в
съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които
се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните
решения на общинския съвет за приемане на разходите за дейностите по
сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци
и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за
облагане с ТБО за процесните периоди и други, подробно посочени по–горе в настоящото
изложение.
В конкретния случай по отношение на процесните имоти
няма спор, че същите не се ползват, а твърденията, че от тях не се генерират
отпадъци са неотносими към въпроса за дължимостта на таксата. Предвид
установеното, че имотите на жалбоподателя се намират на територията на общината
и услугите са реално предоставяни, както и предвид всичко изложено по-горе,
съдът намира жалбата в тази част за неоснователна и същата следва да бъде
отхвърлена.
Що се касае до акцесорните задължения за лихви за забава
– съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са
публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон
(чл.175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично
регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва. Предвид посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесената
ТБО по силата на чл.4 ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.9б от ЗМДТ се събира заедно
с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 1 270.00
(хиляда двеста и седемдесет) лева, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие № 40180 от 25.05.2021 г.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ей
Ейч Би Джи 2“ ООД – Пловдив, ул. „Полк. Сава Муткуров“ № 24, ЕИК *********,
против Акт за установяване на задължения по декларация № 489 от 23.10.2020 г.
на главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/
на община Родопи - Пловдив, притежаващ качеството на орган по приходите
съгласно Заповед № 556/11.06.2020 г., потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК относно установените на дружеството публични задължения, в частта за такса
битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 21
036.83 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 3 456.75 лв.
ОСЪЖДА „Ей Ейч Би
Джи 2“ ООД – Пловдив, със седалище и адрес: ул. „Полк. Сава Муткуров“ № 24, ЕИК
*********, да заплати на общ. Родопи – Пловдив разноски в размер на 1 270.00
(хиляда двеста и седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: