РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 28.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2963 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на
04.01.2017г. е бил сключен договор за потребителски паричен
заем № 2575575 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника М.П.К. в изпълнение на който дружеството
предоставило на К. сумата 1000 лева, като след прибавянето на такса за
разглеждане на кредита от 50 лева и застрахователна премия от 29,48 лева общия
размер на главницата по кредита станала 1079,48 лева. Заемателят се задължил да
върне общата главница на 12 броя равни месечни вноски в размер на 98,35 лева
всяка, при годишен лихвен процент 17,99%. Падежът на първата погасителна вноска
бил на 21.01.2017г, а падежът на последната- 21.12.2017г. Общата сума, която
следвало да се върне от ответника била 1180,20 лева. На ответникът била
начислена и законна лихва за забава в размер на 202,86 лева. Ответникът
заплатил само сумата 49 лева, с която погасил 8,63 лева възнаградителна лихва и
главница- 40,37 лева
На 21.08.2017г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” АД подписали договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който договор вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу М.П.К. по
договор за
потребителски паричен заем № 2575575 било прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил „Агенция
за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето. Ищецът
изпратил уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне, което
обаче било върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес.
Ищецът представя уведомително писмо за цесията, което да се връчи на ответника
в настоящото производство. Навежда довод, че съобщението за цесията може да
бъде валидно връчено на особения представител на ответника назначен по реда на
чл. 47 ал.6 от ГПК.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 598/2019г. на
РРС за следните суми по договор за паричен заем № 2575575:
-
1039,11 лева главница със законната лихва;
-
77,48 лева възнаградителна лихва за периода
21.01.2017-21.12.2018;
-
202,86 лева обезщетение за забава за периода 21.01.2017-
01.02.2019;
-
76,39 лева разноски по заповедното производство.
М.П.К. не бил открит за връчване на
заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи
вземането си в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия
иск.
М.П.К. не е открит и в настоящото производство, поради което му е назначен
особен представител, който оспорва иска. Оспорва получаването на сумата по
договора от М.П.К.. Счита, че посочения ГПР противоречи на добрите нрави.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:
Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор за потребителски
паричен заем № 2575575 нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския
кредит поради което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити е посочено, че:
„За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с
недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В разглеждания случай договорът
е отпечатан с шрифт Arial Narrow, размер 8,5 , което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв
размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи
се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на
договора (например част от чл.1.1 в използвания шрифт Arial Narrow, размер 8,5 (с който текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е
най-малкия допустим размер за отпечатване на договора):
Шрифт ArielNarrow 8,5:
Чл.1.1.
Приложимост
(1) Настоящите общи условия се прилагат за Договорите за
кредит между УКФ и Потребителите и Поръчителите, за отпусканите потребителски
Кредити попадащи в приложното поле на Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Шрифт ArielNarrow 12:
Чл.1.1. Приложимост
(1) Настоящите Oбщи
условия се прилагат за Договорите за кредит между УКФ и Потребителите и
Поръчителите, за отпусканите потребителски Кредити попадащи в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с
размер 8,5, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Ответника несъмнено дължи връщането на сумата 1000 лева, която е получил
(получаването се установява от заключението на вещото лице). Същият обаче не
дължи сумата 50 лева- такса за разглеждане на кредита, нито сумата 29,48 лева, посочена
от ищеца като застрахователна премия. Това е така, тъй като не се доказа такава
застраховка да е била сключена, нито се доказа, че „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е заплатило тази премия на застрахователя. По делото е
представен писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че
удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да застрахова ответника по застраховка „Кредитна протекция
плюс“. Този сертификат със сигурност не представлява договор за застраховка, и
по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ, действал и към
момента на сключване на договора за потребителски кредит:
„Застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт.“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото.
На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ,
който доказва само, че издателя му е направил определено изявление, но не и че
това изявление е истина. В случая издателя на серификата (кредитора- „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД) е „удостоверил“, че застраховател се е съгласил да
застрахова кредитополучателя по
застраховка „Кредитна протекция плюс“, но дори и да се приеме за вярно, че
застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не означава, че е застраховал в предвидената в закона
форма. А дори и изразеното съгласие на застрахователя не може да се приеме за
установено, тъй като издателя на „сертификата“ не може да удостовери този факт
с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към
застраховател също не се установи. За това разход за застраховка, която да
ползва М.П.К. не се доказа да е правен, поради което посочената като платена
застрахователна премия сума не се дължи от ответника.
Възраженията във връзка със съобщаването на цесията са неоснователни.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено на
представляващия длъжника и съгласно трайно установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и
поражда правно действие.
По спорния въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в
хода на производството на особен
представител, в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането,
че такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще
бъде зачетено. Настоящият състав не споделя аргументите на РОС в подкрепа на
това разрешение, поради което такива няма да бъдат излагани.
Установи се, че ответникът е получил сумата от 1000 лева, като ищецът
признава, че същият е върнал 49 лева, следователно М.П.К. дължи връщане на
разликата от 951 лева представляваща главница по договора. Сумата се дължи със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението пред съда, както и с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.12.2017г.
(падежа на кредита) до предявяването на заявлението пред съда, което
обезщетение е в размер на 107,78 лева (изчисленията са на съда). Законната лихва/обезщетение
за забава се дължат по силата на закона (чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите) и независимо от обстоятелството, че договорът за потребителски заем
е недействителен.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 1319,45 лева, а общият размер на
дълга, който се установява е 1058,78 лева. Предвид частичната основателност на
претенцията направените разноски в заповедното производство от 76,39 лева
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 61,26
лева. В настоящото производство ищеца се представлява от юрисконсулт, за което
съдът му определя възнаграждение в размер на 150 лева, като така общият размер
на разноските му в исковото производство става 773,61 лева, от които следва да
му се присъдят 620,44 лева съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран
така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 срещу срещу
М.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата 951 лева представляваща главница, 107,78 лева обезщетение за забава за
периода от 22.12.2017г. до 31.01.2019г, и законната лихва върху главницата от
01.02.2019г. до окончателното изплащане, които суми произтичат от договор за потребителски
паричен заем № 2575575 от 04.01.2017г. сключен между М.П.К. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, като вземането на 21.08.2017г. е било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания” АД по договор за цесия, за което
вземане е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 598/2019г. на Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 срещу М.П.К., ЕГН **********, с
адрес *** за установяване на вземане на ищеца по посочените по-горе договор за
потребителски паричен заем № 2575575 от 04.01.2017г. сключен между М.П.К. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, и договор за цесия от 21.08.2017г. сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и “Агенция за събиране на вземания” АД, за главница над размера 951 лева,
за обезщетение за забава над размера 107,78
лева и за договорна лихва за периода 21.01.2017г. до 21.12.2017г. в размер на 77,48 лева.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 разноски в настоящото
производство в размер на 620,44 лева и разноски по ч.гр.дело № 598/2019г. на Русенски
районен съд в размер на 61,26 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: