МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11 по НОХД № 902/
2017 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД – 19.03.2018
г.
Против подсъдимата М.Т.Т., родена на *** ***, българка,
български гражданин, живущ ***, средно образование, не омъжена, ЕГН: **********,
не осъждана, е повдигнато обвинение от
РП-Свиленград, за това ,че на 29.11.2016 г. в град Свиленград, обл. Хасково, в
качеството си на длъжностно лице - валутен касиер /касиер обменно гише/ при
дружество „И.2." ООД ***, съгласно трудов договор № 67/12.12.2015 год. е
присвоила чужди пари в размер на 3068,30 лева, собственост на дружество „И.2."
ООД ***, връчени й в това качество и поверени й да ги пази и управлява -
престъпление по чл. 201 от НК
Обвинител
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, изпращат представител:
Прокурор Мария Кирилова.
Подсъдимата М.Т.Т., редовно призована, се
явява лично. За нея се явява адв.П.К., служебен защитник от Досъдебното
производство (ДП), редовно призована.
Ощетеното
юридическо лице (ЮЛ) – „И.2.” ООД, представлявано от Управителя Д.Т.П., редовно
призовани. За тях се явява адв. Аврамов – повереник на ощетеното ЮЛ, представя
Пълномощно от 08.03.2018 година.
Съдът
връчи екземпляр от Молбата за конституиране на граждански ищец на ощетеното ЮЛ,
на Районна прокуратура – Свиленград и адвокат П.К., като им бе дадена
възможност да се запознаят с нея Прокурорът, Адв.К. и Подсъдимата М.Т.Т. се
запознаха и взеха становище п
гражданския иск
Съдът намери, че предявеният граждански
иск е своевременно предявен преди започване на разпоредителното заседание и
съобразно изискванията на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В конкретния случай,
Съдът счете, освен че е предявен своевременно и, че няма данни за предявяване
на претенцията по гражданско правен ред, нито ще затрудни наказателното
производство, поради което прецени, че гражданският иск следва да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, както и ощетеното ЮЛ „И.2.”
ООД ***, представлявано от управителя Д.Т.П., следва да бъде конституиран в
качеството на граждански ищец.Ето защо на основание чл. 84 от НПК, ПРИЕ за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от „И.2.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Д.Т.П., чрез повереника адвокат Д. Аврамов, иск против М.Т.Т. с ЕГН **********
***, за сумата от 3068.30 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 201 от НК, предмет на обвинението, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.11.2016 година,
до окончателното й изплащане; както и искането за присъждане на направените по
делото разноски.КОНСТИТУИРА „И.2.” ООД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Т.П., чрез повереника адвокат Д.
Аврамов, като граждански ищец по НОХД № 902/2017 година по описа на Районен съд
- Свиленград.
Съдът
даде ход на делото за провеждане на
Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи
към снемане самоличността на подсъдимата.
На
основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка
относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и
изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал.
2 от НПК
Председателят
на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът
–изрази становище по т.1 до т. 8 , като не направи искания
Адв.К.
изрази становището напълно аналогично , като единствено по т. 4 заяви , че
желаят делото да мине на съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК,като на основание
чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ
веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимата
М.Т.Т. – изрази съгласие с казаното от
защитника по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът
като изслуша становището на страните и след съвещание намери следното: Делото е
подсъдно на настоящия Съд. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не е допуснато на ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, респ. на ощетеното ЮЛ. Налице е основанието за разглеждане на
делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно за
разглеждането му по реда на глава ХХVІІ, с оглед изявлението на страните. Не се
налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и
съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. Не се налага изменение
на мярката за неотклонение, взета спрямо
подсъдимия. Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се
пристъпи към разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното
заседание.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с
определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, съставът на Съдът приема следното:
1. Делото е
подсъдно на Съда.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Не са
допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното ЮЛ.
4. С оглед
изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК.
5. Не се
налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и
съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация.
6. Не се
налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо
подсъдимата М.Т.Т..
7. Не се
налага събирането на нови доказателства.
8. С оглед
обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително
заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, не следва
да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещи
лица.Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3,
относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за
неотклонение, пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на
процесуалния представител на подсъдимата намери следното: съгласно разпоредбата
на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези: първата- служебно от съда и втората- по искане на подсъдимата. В
случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а именно: когато е налице признаване на
всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и изрично е изразено
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Съдът счете, че искането
на подсъдимата чрез неговия процесуален
представител е направено своевременно, преди започване на съдебното
следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане
на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да
разпореди предварително изслушване на
подсъдимия.На основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди предварително изслушване на
страните в частност на подсъдимата.Подсъдимата призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата правата и по чл.371 от НПК и я уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на
присъдата.Съдът с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимата, дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е
съгласна да не се събират доказателства за тези факти.Отговорът на подсъдимата
бе следния „Да, признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт и давам своето категорично съгласие да не се събират
доказателства за тези факти”. При това
положение след като съдът установи
съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието,
което подсъдимата направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са налице условията за
провеждане на съкратено съдебно следствие
по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди
да продължи разглеждането на
делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След даване ход на
съдебното следствие и прочитане на
обвинителния акт от прокурорът , и
гражданския иск от повереника на
ощетеното ЮЛ ,съдът запита подсъдимата дали поддържа изразеното по време
на предварителното изслушване
становище и желае ли да даде
обяснения по обвинението.Отговорът бе
следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от мен становище по време
на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не бъдат събирани
доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по фактите изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и
приобщи към доказателствата по делото
протоколите и другите писмени материали, намиращи се в ДП № 3/2017г. по
описа на РУ – Свиленград, които имат характер и значение на доказателства, т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не се
направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното, обективно
и пълно изясняване на обстоятелствата по делото , съдът намери , че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения.След приключване на съдебните прения се даде и осигури възможност за последна дума на
подсъдимата.След прочитане на присъдата, съдът потвърди и МН „задържане под стража „ до влизане на присъдата в законна сила.
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на
наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението,
като е изнесъл всички факти очертаващи
предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита. Съдът след преценка на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно
производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна –
С
трудов договор № 67/12.12.2015 год., подс. М.Т.Т., била назначена на длъжност
„валутен касиер" в търговско дружество „И.2." ООД *** с управител Д.Т.П..
Местоработата на подс. Т. била в обменно бюро в гр. Свиленград, бул.
„България" №151. В обменното бюро, подсъдимата работела на дванадесет
часови дневни смени, като се сменяла със св. Катя Янкова Янева. Трудовите
взаимоотношения между търговско дружество „И.2." ООД *** и подсъдимата
били прекратени на основание „Дисциплинарно
уволнение" на 28.12.2016 год.
Според
длъжностната характеристика за заеманата длъжност на „касиер обменно
бюро", изпълнявана от подсъдимата, едно от задълженията й било да приема,
съхранява и предава парични средства. Предвид това и съгласно чл.93, т.1, б.
„б" от НК, подс. Т. за времето, през което е била в трудови правоотношения
с търговско дружество „И.2." ООД *** и е работила на съответната длъжност,
на която е била назначена „валутен касиер", тя е имала качеството
„длъжностно лице".
На
29.11.2016 год., подс. Т. била на работа по график в обменното бюро в гр.
Свиленград, бул. „България" №151. В края на смяната си поради финансови
затруднения, подсъдимата решила да взема служебни пари без знанието и
разрешението на ръководството на дружеството. Взела сумата от 3068,30 лева,
като за да отчете липсата й издала разходен касов ордер от дата 29.11.2010 год.
на нейно име, като изписала ръкописния текст в него и се подписала. След като
взела въпросната сума, подс. Т. излязла веднага в
платен годишен отпуск и повече не се върнала на
работа. Излизаният от подс. Т. разходен касов ордер от дата 29.11.2010 год. на
нейно име в последствие бил заприходен към търговско дружество „И.2." ООД ***,
въпреки че била изписана дата 29.11.2010 год. В действителност този касов ордер
се отнасял за дата 29.11.2016 год., датата, на която подс. Т. взела и присвоила
сумата от 3068,30 лева.
На
следващия ден, св. Катя Янева, след като дошла на работа установила липсата на
сумата от 3068,30 лева, които били взети предния ден от подс. Т.. Намерила и
издаденият разходен касово ордер на името на подсъдимата. За липсващата сума
пари, св. Янева уведомила управителя на дружеството, св. П.. Същият не бил
давал съгласието си подс. Т. да вземе въпросната сума и за това подал жалба в
РУ-Свиленград и в последствие било образувано наказателно производство. В хода
на образуваното досъдебно производство била назначена графическа експертиза, в
заключението, на която е посочено, че ръкописния текст и подписа в разходен
касов ордер от дата 29.11.2010 год., са изписани от подс. М.Т..
С оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
подс. М.Т.Т. била привлечена в качеството на обвиняема, като й е било предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.201 от НК.
Описаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства - графическа експертиза,
свидетелски показания, обясненията на подсъдимата, разходен касов ордер от дата
29.11.2010 год. за сумата от 3068,30 лева /л. 15/, копия от трудов договор №
67/12.12.2015 год. и длъжностна характеристика/л.37 и л.38/, справки,
характеристика, ДСМПИС и справка за съдимост.
Предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
считам че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата М.Т.Т. от
обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 201 от
Наказателния кодекс като на 29.11.2016 г. в град Свиленград, обл. Хасково, в
качеството си на длъжностно лице - валутен касиер /касиер обменно гише/ при
дружество „И.2." ООД ***, съгласно трудов договор № 67/12.12.2015 год. е
присвоила чужди пари в размер на 3068,30 лева, собственост на дружество „И.2."
ООД ***, връчени й в това качество и поверени й да ги пази и управлява.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същата е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимата е знаела и разбирала, че сумата от 3068,30 лева и
е поверена в качеството и на „касиер" в обменното бюро и не е нейна собственост,
а принадлежи на дружество „И.2." ООД *** и няма право да се разпорежда с
нея в свой или чужд интерес, което е направила. С тези свой действия, с които е
присвоила сумата от 3068,30 лева, подсъдимата причинила имуществена щета на
ощетеното юридическо лице „И.2." ООД ***,
По време на разпита си в качеството на обвиняема Т., се признава за
виновна по така повдигнатото й обвинение, дава обяснения по случая, с които
изяснява механизма на извършеното от нея престъпление и съжалява за
извършеното.
Показанията на всички свидетели са еднопосочни и са в подкрепа на
обвинението предявено на подс. М.Т..
Видно от приложената справка съдимост подс. Т. не е осъждана.
Подсъдимата М.Т.Т., ЕГН: **********, роден на *** ***, обл. Хасково, ул.
„Лозица" №14 и със съдебен адрес ***, офис №5, българка, български
гражданин, средно образование, не омъжена, не осъждана, работи в „Хистея"
ЕООД гр. Свиленград, като мияч.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието,
следва да бъде взето предвид чистото съдебно минало на подсъдимата и изразеното
съжаление, а като отегчаващи отговорността следва да се посочи, че такива в
хода на досъдебното производство не са установени и събрани.
Причина
за извършване на престъплението е облагодетелстване от страна да подс. М.Т..
От правна страна -
За да обоснове извод за авторство на деянието и неговата съставомерност, съдът се базира на самопризнанието на подсъдимата и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които установи ,че го подкрепят с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната
форма за провеждане на съдебното
следствие.Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството
на подсъдимата.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което на подсъдимата и е повдигнато и предявено съответно
обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи следните съждения -Подсъдимата е осъществила признаците от
състава на престъплението за което и е повдигнато и предявено обвинение, както
от обективна , така и от субективна страна.
От
субективна страна подсъдимата е осъществила престъплението при пряк умисъл -
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване.Имала е ясното съзнание,
че върши престъпление. Подсъдимата е
съзнавала, че извършеното от нея действие е престъпление и от закона е
наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога той е формиран
следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем доказателствена
съвкупност налага категоричния извод за
наличие на пряк умисъл.От субективна страна очевидни са елементите на прекия
умисъл обективиран в действията и
поведението на подсъдимата.Обективните обстоятелства безспорно установени и доказани по делото, сочат и за
субективния елемент от състава на престъплението за което на подсъдимата и е повдигнато и предявено обвинение. От
субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и
обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен
и категоричен начин . Касае се за деяние с висока степен на обществена
опасност.Степента на обществената
опасност като основно , определящо ,
обективно неюридическо качество на
деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно
значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект на
посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една
открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен
обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на
държавните органи и установения ред на
държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен
вид обществени отношения , но и влошават
и без това сложната криминогенна
обстановка в региона..
Относно доводите на защитата , макар и да не касаят приложението на чл. 55 ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата
се прилага при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства ,
когато и най лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми
се предпоставки е предвидено
приложението на съответни опции
изчерпателно посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , то категорично не са налице
многобройни или изключителни такива ,които да обусловят приложението на чл. 55 от НК. Действително се
касае за подсъдим , който не е осъждан и е със сравнително добри
характеристични данни, но тава са традиционните,основни обичайни характеристики
на смекчаващите отговорността обстоятелства.Ето защо този състав на съда , счете
, че не са налице условията на чл. 55 от
НК.Действително е различно положението ,когато смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е
отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в
борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, нашият закон урежда
специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително смекчаващо обстоятелство
следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно
въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително
по своя характер смекчаващо обстоятелство.А, многобройни смекчаващи
обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също
оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват
обществената опасност на престъплението. Обичайните смекчаващи обстоятелства са
чистото съдебно минало на дееца, неговата положителна обществена
характеристика, това, че поначало е тих, кротък и отзивчив човек. Но ако към тях
например се добавят такива като хронична преумора, болести в семейството,
разстроен брак, тежко здравословно състояние, икономически проблеми и други,
техният брой става необичайно голям, което може да доведе до известна лабилност
и до вземане на необикновеното за субекта решение да извърши
престъпление.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още
съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че
законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена
опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част
на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е
възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение. В случаите , когато едновременно са налице условията на чл. 58а
ал.1 и условията на чл. 55 , съдът
прилага само чл. 55 от НК , ако е по
благоприятен за дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените изводи.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимата е осъществила,
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на подсъдимата ,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието – и другите
отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимата ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от
НК.Индивидуализираната санкция от една година и шест месеца за подсъдимата,съдът намали с една трета , поради
което и на основание чл.201 вр. чл. 54
ал.1 вр.чл. 58а ал.1 от НК определи
наказание и я осъди на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година
.На основание чл. 66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
Уважи
предявения граждански иск от гражданския
ищец.
Осъди
подсъдимата М.Т.Т. със снета самоличност да заплати на ощетеното ЮЛ -търговско
дружество „И.2." ООД *** с ЕИК ********* с управител Д.Т.П. с ЕГН **********, сумата в размер на 3068,30 лева , представляваща обезщетение за претърпените от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.11.2016 - датата на увреждането до окончателното и изплащане,
Осъди
подсъдимата да заплати държавна такса в размер на 122.73 лева
–съобразно уважения размер на
гражданския иск, която сума да внесе по сметката на РС
Свиленград в полза на Висшия
Съдебен Съвет-гр.София.
Осъди на основание чл. 189 ал.3 от НК подсъдимата да заплати направените по делото
разноски в размер на 46,04 лева
/четиридесет и шест лева и четири стотинки/ произтичащи от възнаграждение на
вещо лице за изготвена графическа експертиза в полза на МВР по сметката на ОД
МВР Хасково .
Осъди подсъдимата
да заплати на ощетеното ЮЛ -търговско дружество „И.2." ООД *** с
ЕИК ********* с управител Д.Т.П. с ЕГН **********,
сумата в размер на 500 лева направени разноски за ангажиране на повереник и
конституирането , като
граждански ищец.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението са
ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и
незачитането от негова страна на правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си
Районен
съдия
