Решение по дело №876/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260277
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

02.07.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

25.06.

 

2021

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Роза Цветанова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

876

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                           г.

 

"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1407, район "Лозенец", Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров" № 55, представлявано от Ани Ангелова - изпълнителен директор и Михаил Петков – прокурист, чрез юрисконсулт Д. И., е предявило срещу Х.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: изискуема главница в размер на 5 153, 74 лева (пет хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 126, 01 лева (сто двадесет и шест лева и една стотинки), начислена за периода от 05.09.2018 г. до 30.01.2019 г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 32, 86 лева (тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като на 28.01.2011 г. сключили договор за студентски кредит за сумата 5850 лв., със срок за погасяване до 05.02.2025 г. - чл.2.1 от договора, гратисен период за плащания до 05.02.2015 г., в който се начислява договорна лихва, 120 месечни погасителни вноски в размер на 83, 26 лв., дължими на пето число на месеца в периода 05.03.2015 г. - 05.02.2025 г. Съгласно чл.3.2 при забава кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума. Съгласно чл.6.2 банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.

Длъжникът не е платил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.10.2018 г. до 05.01.2019 г. включително. Кредиторът уведомил длъжника за предсрочната изискуемост с писмо изх. номер ИЗХ-001-1753 от 10.01.2019 г.

 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: изискуема главница в размер на 5,153.74 лева (пет хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 126.01 лева (сто двадесет и шест лева и една стотинки), начислена за периода от 05.09.2018 г. до 30.01.2019 г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 32.86 лева (тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски в размер на 106.25 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По заявлението била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в законоустановения срок ищецът получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Предвид обстоятелството, че вземането произтича от договор за студентски кредит, съгласно чл. 36 от типов договор за кредитиране на студенти и докторанти Д01-530/29.06.2010 г., сключен между министъра на образованието, младежта и науката и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, банката е предявила вземането си, то е изплатено от Министерство на образованието и науката и към настоящия момент титуляр на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 401/2019 г. на Районен съд - Дупница е Национална агенция за приходите. Поради това е направено искане за привличане на НАП като трето-лице помагач, което е уважено.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Направено е възражение за липса на уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Третото лице – помагач е изразило становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на 28.01.2011 г. между страните на договор за студентски кредит за сумата 5850 лв. и получаването на тази сума от ответницата. Съгласно чл.3.2 от договора при забава кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума. Съгласно чл.6 и чл.6.2 банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.

Не е спорно и се установява от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че Х.К.Ш. е преустановила плащанията по кредита на 05.10.2018 г., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 31.09.2019 г.

Обявяването на предсрочната изискуемост е извършено посредством писмо до ответницата, връчено на Милка Ш. /майка/ на 31.09.2019 г.,  видно от представеното известие за доставяне /л.54 от настоящото дело и л.10-11 от гр. дело № 6913/2020 г. на СРС/.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите по договора суми възлизат на: 5 153, 74 лева - непогасена главница; 126, 01 лева – начислена договорна лихва; 32, 86 лева - начислена наказателна лихва.

Не е спорно, че на 21.06.2019 г. претендираното вземане е изплатено от Министерството на образованието и науката, с изключение на разноските в заповедното производство – л.6.

Приложено е ч.гр.д. № 401/2019 г. по описа на ДнРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 401/2019 г. по описа на ДнРС. Ищецът следва да докаже сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на ответника за главница и лихва.

По делото не е спорно сключването на 28.01.2011 г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.К.Ш. на договор за студентски кредит за сумата 5850 лв. и получаването на тази сума от ответницата.

Договорът за заем е реален – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.

Неоснователно е възражението за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Не е спорно преустановяването на плащанията от ответницата, а уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено редовно, съгласно чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията съгласно чл.6, ал.4 от Закона за пощенските услуги – на пълнолетен член на домакинството /л.112 - на гърба/, на постоянния адрес на ответницата. Неоснователно е възражението, че клаузата за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението е неравноправна, предвид критериите за неравноправност в чл.143 от ЗЗП.

Безспорно установен е размерът на дължимите в съответствие с договора суми, съвпадащи с претендираните, включително за начислена в съответствие с чл.3.2 от договора наказателна лихва.

С оглед изложеното съдът намира, че паричното задължение – 5 153, 74 лева (пет хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - изискуема главница по договор от 28.01.2011 г. за студентски кредит; изискуема редовна лихва в размер на 126, 01 лева (сто двадесет и шест лева и една стотинки), начислена за периода от 05.09.2018 г. до 30.01.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 32, 86 лева (тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането, съществува и ответницата дължи неговото плащане. Поради това предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото правоприемство по отношение на спорното право в хода на процеса, предвид заплащането на дължимата сума от държавата.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 1252, 69  лв.: 199, 89 лв. - държавна такса, възнаграждение на назначения особен представител – 600 лв., такси за нотариални заверки – 52, 80 лв., възнаграждение на вещо лице – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски, направено от третото лице – помагач; съгласно чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице - помагач не се присъждат разноски.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 401/2019 г. по описа на ДРС в размер на 156, 25 лв.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :         

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.К.Ш., ЕГН **********, че съществува вземане на Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК ********* /действащо като процесуален субституент на Национална агенция за приходите след извършеното изплащане на претендираните вземания от Министерството на образованието и науката на 21.06.2019 г./ за сумите: 5 153, 74 лева (пет хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - изискуема главница по договор от 28.01.2011 г. за студентски кредит; изискуема редовна лихва в размер на 126, 01 лева (сто двадесет и шест лева и една стотинки), начислена за периода от 05.09.2018 г. до 30.01.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 32, 86 лева (тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х.К.Ш., ЕГН **********, да заплати на Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 1252, 69 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 401/2019 г. по описа на ДРС в размер на 156, 25 лв.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД.

Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице – помагач Национална агенция за приходите, адрес: гр. София 1000, ул. „Врабча“ № 23, на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: