Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на деветнадесети
декември 2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Росица Тонева
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2316/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по субективно предявени искове от Д.Х.С.,
ЕГН **********,***: 1.За обезщетяване
на неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.,
изразяващи се в
болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален
дискомфорт от събарянето на къщата, в която е живеел в гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Чонгора“ № 80, на част от движимото имущество в нея и трайни насаждения, в
следствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, ведно с лихва за забава в размер на
819.42 лв., считано от 30.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата; и 2.За
обезщетяване не имуществена вреда в размер на 2 150 лв., представляваща
претърпяна загуба от заплащането на ежемесечен наем от по 100 лв. за периода
01.07.2014г.-16.09.2016г.
Ищецът твърди, че със Заповед № 2068/20.06.2014г.
Кметът на община Варна е обявил бедствено положение на територията на район
„Аспарухово“. На 25.06.2014г. е издадена Заповед № 86/25.06.2014г. от Кмета на
район „Аспарухово“, въз основа на която е наредено да се освободят жилищни
сгради, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, вследствие
на активизирани свлачищни процеси, като една от тези сгради е неговата,
находяща се на ул.“Чонгора“ № 80. Сочи, че на 30.06.2014г. жилищната сграда
ведно с постройката е била съборена с багер и са били изкоренени съществуващите
в дворното място овощни дървета, цветя и асма. Твърди, че действията на Община
Варна по събарянето /чрез нейни длъжностни лица и служители/ не почиват нито на
закон, нито на административен акт, поради което представляват
незаконосъобразни действия. Сочи, че в резултат на същите, са му причинени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, душевен
и емоционален дискомфорт от загубата на дом, част от покъщнината му, което е
довело до срив на психическото му здраве. Твърди, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на община
Варна по събарянето на сградата – собственост на ищеца и нанесените му
имуществени вреди, доколкото за посочения от него период /01.07.2014г. –
16.09.2016г./ е заплащал сума по наемно правоотношение. На изложените основания
моли за присъждане на претендираните обезщетения,ведно с лихвите.
В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощниците си - адв.Я. и адв.В, поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, доколкото в хода на съдебното
производство същите са доказани по основание и размер – действия на служители
на Община Варна изразяващи се в събаряне на собствената му къщата, които не се основават
на административен акт или закон; настъпили имуществени и неимуществени вреди в
следствие на тези противоправни действия. Подробни съображения са развити и в
депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Община
Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесулен
представител – гл.ю.к.Н, твърди допустимост, но неоснователност на исковите
претенции. Оспорва твърденията в исковата молба, че на 30.06.2014г. Община
Варна чрез извършване на фактически и правни действия от нейни служители, е
съборила къщата, ведно с пристройката на ищеца, като са изкоренени трайни
насаждения. Сочи, че представеното от Д.С. удостоверение, в което е посочено,
че сградата е съборена, не установява авторството на същото. Позовава се на
Определение на Апелативен съд-Варна, в мотивите на което е прието, че
последиците са в резултат на настъпилото водно бедствие на тази дата и
допълнителни фактори, които не могат да се вменят във вина на ответника.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за основателност на исковете. Счита, че
в случая са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорност
на посоченото правно основание, доколкото събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин: 1.незаконосъобразни действия на длъжностни лица на Общинска администрация-Варна, изразяващи се в събарянето на жилищна сграда, находяща се в кв.“Аспарухово“ на ул.“Чонгора“ № 80. Същите не почиват на административен акт или закон, като в случая не са
били налице предпоставките за незабавно премахване на строежа при условията на
бедствие, така както позволява разпоредбата на чл.52, ал.2, т.3 от цитирания
закон.; 2.причиняването на твърдените в исковата
молба вреди на ищеца - имуществени и неимуществени; 3.тези вреди са пряка и непосредствена последица именно
от събарянето на въпросната жилищна сграда. На изложените основания счита, че исковете следва да
бъдат уважени – този, за имуществени вреди - в пълния му размер, а претенцията
за неимуществени вреди - следва да бъде присъдено
обезщетение в един, по-нисък от претендирания размер.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото нот.акове №№ 35/1998г. и 133/2009г. /л.12 и 13/
ищецът се легитимира като собственик на ид.част от жилищна сграда с пристройка,
на един етаж, находяща се в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80, състояща се от: три стаи, входно антре, тоалет и
баня, без упомената квадратура по нотариален акт; по данъчна оценка с площ
40.00 кв.м. и по скица /л.14/ със застроена площ 57.00 кв.м. за жилищна сграда
и 30.00 кв. м. за пристройката, представляващи самостоятелен обект с
идентификатори №№ 10135.5504.485.1 и 10135.5504.485.2, построени върху държавно
дворно място, цялото с площ от 420 кв.м.
Със Заповед № 2068/20.06.2014г. /л.15/, поради
падналите в района на гр.Варна на 19.06.2014г. обилни валежи, формирали вълна и
причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура, Кметът на Община Варна е обявил бедствено положение на
територията на район „Аспарухово“.
На 25.06.2014г. е издадена Заповед № 86 /л.16/, от
Кмета на Район „Аспарухово” при Община Варна, въз основа на която е наредено
незабавно да се освободят жилищни сгради, поради възникнала непосредствена
опасност от самосрутване, вследствие на активизирани свлачищни процеси, като
жилищните сгради са посочени с административен адрес и собственици. В заповедта
под т.14 е вписана жилищна сграда с административен адрес: ул.“Чонгора” № 80 и
собственик Д.Х.С.. Видно от приложен по делото Опис /л.18/ на 30.06.2014г.
подписалите се трима свидетели са удостоверили, че от процесната жилищна сграда
е изнесено имуществото със съгласието и под наблюдението на собствениците, като
същото е пренесено до настоящата им квартира. Описът е подписан от ищеца,
посочен като собственик на сградата.
В 18ч. на 30.06.2014г. в сградата на район
„Аспарухово“ е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общински план за
защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна, за което е съставен Протокол от посочената дата
/л.78/. Видно от същия отчетени са извършените до момента
аварийно-възстановителни работи; състоянието към момента; подлежащите на
извършване такива. В тази връзка от представител на р-н „Аспарухово“ е докладвано
кои постройки са съборени и кои подлежат на събаряне, като по отношение
процесната сграда е заявено, че се събаря в момента на провеждане на събранието
/л.80/.
Съгласно представено по делото Удостоверение от
19.08.2014г. /л.20/ жилищната сграда в УПИ Х-2094, 2095, кв.148, ул.“Чонгора“ №
80, е съборена. Посочено е, че удостоверението се издава за да послужи пред
Данъчна служба –Варна.
По делото са представени две писма от Кмета на Община
Варна до Началника на Затвора Варна, с които е поискано съдействие за ликвидиране
последиците от бедствието с помощта на затворници за неквалифициран труд, до
04.07.2014г. /л.55, 56/. Прието е и писмо от
ръководителя на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“-Варна, в което е
посочено, че лишени от свобода са извършвали обща работа, неквалифициран труд
по почистването на район „Аспарухово“. Транспортът
на същите, както и прякото им разпределение по обекти е осъществявано от
служители на общината /л.54/.
От ответника по спора е представено Определение № 293/24.08.2018г.
по ВЧНД № 167/2018г. по описа на Апелативен съд –Варна, с което е отменено
Определение № 222/09.03.2018г. на ОС-Варна по ЧНД № 118/2018г., с което е
отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
94/2014г. на ОСлО при ОП-Варна водено срещу неизвестен извършител, за извършено
престъпление по чл.123 ал.1 от НК. В същото е прието, че екстремността на
природното събитие е основната причина за последиците от настъпилото водно
бедствие, а останалите фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци,
изградени по протежение на дерето и в него постройки, не са основната причина
за драстичния размер на нанесените щети и за съжаление, брой загинали лица.
За установяване твърденията в исковата молба, по
искане на ищеца са допуснати до разпит свидетелите: С.А.А., Н.Х.К. и С Д. Н,
първите две без родство със страните и техни представители, а третата – дъщеря
на ищеца. От показанията на същите, които съдът възприема като взаимнодопълващи
се и непротиворечиви помежду си и с представените по делото писмени
доказателства, се установява, че: към датата на наводнението – 19.06.2014г.
ищецът е живял в къщата на ул.“Чонгора“ № 80. Същият е бил болен и за него се е
грижела дъщеря му С, която е идвала през деня да му носи лекарства и да го
гледа. Придошлата от наводнението вода е минала през мястото, като е продължила
надолу. Тъй като домът на ищеца е бил разположен на високо, същият не е бил
наводнен и не са му били причинени сериозни вреди, за разлика от къщите
разположени на по-ниско. Независимо от това на следващия ден са дошли
представители на района, които са заградили жилищната сграда с жълта лента, а
след три дена са доведени затворници, които в изпълнение на дадени им инструкции
са започнали да разбиват плочите пред къщата, врати и др. с кирка; извадили са
железата от асмата, бъчви и друга покъщнина, част от които са били натоварени
на камион. В последствие, на 30.06.2014г. е пристигнал багер, който като е
скъсал мрежата на двора, е влязъл вътре и с три удара е разбил къщата. След
няколко дена е дошла техника, която да разчисти мястото. Свид.А видяла
пристигането на затворниците и заграждането на къщата, при което е извикала
ищеца от квартирата, която е обитавал. Извикала е и дъщеря му С. Д.С. е
присъствал на разбиването и разчистването на имота, от който е успял да вземе
само дрехи. Същият се е почувствал зле: „.. той трепереше, чак щеше да падне…“,
„…беше много притеснен…“, „…когато дойде багера още повече се притесни. Започна
да диша тежко..“, „стана му лошо.., „Беше много разстроен и и плачеше…“,
„Трудно го преживя..“, „След това всеки ден ходеше там, гледаше и плачеше…Не е
добре със сърцето и влезе в болница.. преди къщата да се събори беше добре.
Излизаше навън със съседите. Беше весел човек. След събарянето на къщата вече
не беше добре.“. Ищецът е отседнал в къщата на роднина - една стая, баня, тоалет и
кухничка, за които окоро две години е заплащал по 100 лв. месечен наем. Свид.Н
заявява, че въпреки многобройните посещения в районната администрация и
обещания от тяхна страна, единствената помощ, която са получили са първоначално
дадените 500 лв., като след това не е давано никакво обезщетение. В този смисъл
е и изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.
По делото са
представени 3 бр. епикризи /л.19, 23 и 24/ и Експертно решение на ТЕЛК /л.21/,
с дати следващи събарянето на процесното жилище на ищеца, съответно от
27.07.2014г., 21.04.2015г., 05.01.2018г. и 13.05.2018г., видно от които ищецът
е с хипертонична болест ан сърцето ІІІ стадий, с предсърдно мъждене, оплакващ
се от задух и тежест в гърдите, умора при минимално физическо усилие, като е
бил хоспитализиран два пъти за лечение и терапия.
По делото е изготвена
Съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която, допълнено и в
съдебно заседание – неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че: в резултат на изпитаните негативни емоции
след събаряне на едиственото му жилище ищецът Д.С. е развил Разстройство в
адаптацията с тревожно-дипресивна симптоматика, като в резултат на това е
настъпило и влошаване на съществуващите сърдечно-съдови заболявания.
Разрушаването на дома му е оказало цялостно влияние върху неговата личност,
поради преживяния дистрес от рязката промяна на обичайната му домашна среда и
ежедневие, страха и несигурността от бъдещето. Към момента психичното му
състояние отговаря на критериите за диагноза Съдова деменция, която е
съществувала и преди събитието, като е била неизявена. В резултат обаче на
преживяния стрес и негативни емоции се е изявиля тази клинична картина.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно чл.203 ал.1 от Глава единадесета на АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Според чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск
за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а
именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда.
Претенцията на ищеца
е за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
администрацията на Община-Варна по събаряне на обитаваното от него жилище в кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80.
Обществените
отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на
населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия са уредени
със Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/. В настоящия случай поради възникналото
наводнение на 19.06.2014г. в гр.Варна, кв.“Аспарухово“
е било обявено бедствено положение от кмета на Община Варна за периода 00,00
часа на 20.06.2014г. до 18,30 часа на 21.07.2014г. Със заповед от 19.06.2014г.
издадена от Областния управител на област с административен център Варна е било
обявено бедствено положение за същия район, което е било прекратено от органа
на 14.07.2014г. Доколкото с нормата на чл.49 от ЗЗБ компетентността на обявяване на
бедствено положение за цялата или за част от територията на общината е на кмета
на съответната община, следва да се приеме, че периода на обявеното бедствено
положение е бил през периода посочен в заповедта на Кмета.
Тук следва да се
отговори на въпроса дали извършените от страна на служители при ответника
действия по събарянето на къщата на адрес гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80 представляват действия
по подпомагане и възстановяване при бедствия и дали са извършени при спазване
на закона или в изпълнение на административен акт.
Фактът на събарянето
на къщата на посочения адрес се установи от събраните доказателства,
включително от разпита на свидетелите, които са непротиворечиви. Относно датата
на извършване на събарянето, съдът приема, че е било в рамките на обявеното от Кмета
на Община Варна бедствено положение. Действията по събарянето на къщата са били
извършени за сметка на Община-Варна, като всички данни включително протокола от
проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при
бедствия от 30.06.2014г., сочат, че сградата на ул.“Чонгора“ № 80 е съборена.
За това сочат и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
които са потвърдили, че събарянето е било по нареждане на длъжностни лица на
Община-Варна, които са пристигнали с кола обозначена с логото на Общината. За
това сочат и събраните косвени доказателства - писмото от началника на ТП на
ДПФЗД, както и издаденото от районната администрация удостоверение. Не се
установи кои точно са лицата извършили събарянето, служители на коя от всички
фирми, на които е било възложено разчистването на района, но всички данни
включително и разпита на свидетелите сочат, че това е било направено за сметка
на Община Варна.
Следващият въпрос,
който трябва да получи отговор е дали тези действия са били осъществени в
изпълнение на закона или на административен акт. Както се установи по делото
изричен акт, с което е наредено събарянето на сградата на ул.“Чонгора“ № 80 не
е бил издаван. Издаван е, такъв за евакуация на живущите в сградата - Заповед
от 22.06.2014г., както и е проведено заседание на Общинския щаб на 30.06.2014г.
е потвърдено премахването й в момента на провеждане на същото. Няма други данни
свързани с вземане на решение за събаряне на процесната сграна, както и
причините за това.
Допуска ли ЗЗБ
извършването на такива действия и в кои случаи? Съобразно чл.19 от същия
защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия
включват: 1.предупреждение; 2.изпълнение на неотложни мерки за намаляване на
въздействието; 3.оповестяване; 4.спасителни операции; 5.оказване на медицинска
помощ при спешни състояния; 6.оказване на първа психологична помощ на
пострадалите и на спасителните екипи; 7.овладяване и ликвидиране на екологични
инциденти; 8.защита срещу взривни вещества и боеприпаси; 9.операции по
издирване и спасяване; 10.радиационна, химическа и биологична защита при
инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и
биологични оръжия; 11.ограничаване и ликвидиране на пожари. Допустимите и
необходими мерки съобразно чл.52 ал.2 от Закона са: 1.временно извеждане на
лица, домашни и селскостопански животни и изнасяне на имущества от определената
територия; 2.забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или
територии; 3.незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни
преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на
заплаха, произтичаща от бедствието др. Следователно в т.3 на чл.52 ал.2 от
Закона е предвидена, такава мярка - отстраняване на строежи. Но според приетото
от законодателя това се извършва само при наличието на следните алтернативни
предпоставки: за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от
бедствието. Каква е конкретната заплаха, която е била намалена или
предотвратена, чрез събаряне на сградата, не става ясно от представените от
ответника документи отразяващи извършените при бедствието действия.
В обхвата на
възстановителната помощ съгласно чл.55 ал.4 т.2 от Закона е предвидена
възможност за премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на
общината съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, поради природно
явление с геологичен (геофизичен, геоложки) или хидрометеорологичен произход са
станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване,
застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят. Няма
данни, че къщата е отговаряла на тези характеристики. Напротив свидетелските
показания сочат, че водата само е минала край къщата, а самата тя е останала
незасегната от свлачищните процеси, които са понесли сградите разположени в
по-ниското. Дори и да се приеме, че е подлежала на събаряне, тези действията са
били възможни едва след издаване на заповед по чл.195 ал.6 от ЗУТ, каквато в настоящия
случай няма.
При изложените по
горе съображения, съдът приема, че действията по събаряне на сградата на ул.“Чонгора“
№ 80 не са извършени по повод изпълнението на административна дейност и не се
основават на административен акт или на закона. Тук следва да се посочи, че с
Решение на ЕСПЧ до делото Й. срещу България, Съдът е приел, че „Намесата се
счита за „необходима в едно демократично общество“ за законна цел, ако отговаря
на належаща обществена нужда и по-специално, ако е пропорционална на
преследваната законна цел“. Събарянето на къщата на ул.“Чонгора“ в
производството по предотвратяване на бедствено положение не преследва такава
цел, а е насочено към премахваме на опасен строеж, за което е предвидена друга
процедура в Закона. С това изпълнението на първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е установена успешно
от ищеца в условията на главно и пълно доказване.
За да се уважат
предявените искови претенции обаче не е достатъчно само установяването на
извършените незаконосъобразни действия. Ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване, че твърдените с исковата молба неимуществени вреди
са настъпили, в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия по
събарянето на къщата му.
На първо място от
показанията на разпитаните свидетели, както и от представените документи се
установява, че Д.С. е съсобственик и е обитавал процесната сграда преди
събарянето й. Приемал е това жилище като свой дългогодишен дом и е изпитал
стрес, болка и страдание след неговото събаряне, изгубване на покъщнината,
нуждата да търси нов дом. Преживял е тревожност, безпокойство, дискомфорт, който
съобразно заключението на СПЕ са задълбочили вече съществуващи него заболявания
и са довели до отключване на други такива, чрез ясно изразена клинична картина.
В горепосоченото Решение на ЕСПЧ е прието, че „загубата на нечие жилище е една
от най-крайните форми на намеса в правото“.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът
определя обезщетение по справедливост. Справедливостта е субективен критерий и
няма дефиниция, която да очертава рамките за адекватно обезщетение. За да бъде
справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно
причинените вреди. За ищецът се установи, че е претърпял болки и страдания,
както и се е отключило физическо заболяване в резултат на събарянето на дома
му. Претенцията за обезщетение е 8 000 лв. Съдът прецени, че претърпените от
ищеца болки и страдания са значителни. Загубата на жилището е тежко събитие,
което винаги има неблагоприятно влияние върху живота на едно лице или семейство,
но размера, в който е предявена претенцията е завишена, тъй като следва да се
отчете обстоятелството, че администрацията на ответника е положила дължимата
грижа да осигури друго жилище за ищеца – първоначално предоставени средства от
500 лв. и възможност за обитаване на жилищата -фугони. Това, че същият не се е
възползвал от субективни съображения, не може да се вмени във вина на
ответника. Справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди,
съдът намира, че е в размер на 5 000 лв. Т.е претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява доказана, но същата е частично основателна, по
отношение размера на претендираното обезщетение. Последното следва да се
присъди в размер на 5 000 лв. и се дължи ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /09.08.2018г./ до окончателното й изплащане, като
за разликата до претендирания размер от 8 000 лв. следва да се отхвърли. Основателен е и иска на ищеца за заплащане на лихва
за забава върху главницата за периода от извършване на фактическите действия на
ответника до завеждане на исковата претенция в претендирания от него размер от 819.42 лв. Съгласно нормата на чл.204
ал.4 от АПК преценката за законосъобразността на действието, респ.
бездействието се извършва от съда, сезиран с исковата претенция. При действието
на тази разпоредба обезщетения за вреди от незаконни бездействия на
администрацията какъвто е конкретния случай може да се иска след признаването
им за незаконни, което се установява в производството по чл.
203 и чл.204
ал.4 от АПК като преюдициален въпрос и вземането става изискуемо от момента
на преустановяването на незаконосъобразните действия. В случая незаконосъобразните действия
са преустановени със събарянето на обекта, собственост на ищеца. В случая не се касае за договорна
отговорност, при която лихва се дължи от
момента на изпадането на длъжника в забава, а за отговорност имаща деликтен
произход, при която лихва се дължи от
момента на увреждането - в случая и според Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. от датата на събаряне на
сградата /това е и момента, в който е преустановено незаконното действие/.
Съдът, счита за
основателен и предявеният от Д.С. иск за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 150
лв., представляващи претърпяна загуба от заплащането на ежемесечен наем от по
100 лв. за периода 01.07.2014г.-16.09.2016г. /след приспадане на сумата от 500
лв. предоставена от Общината/. Същият не е оспорен по основание и размер от
ответника и се доказва от свидетелските показания, което е достатъчно предвид
обстоятелството, че договора за наем е неформален и в случая претенцията е в
размер под 5 000 лв.
При този изход на
делото, съдът счита за основателно своевременно направеното искане от ищеца за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Съгласно представените по
делото доказателства и представеният от ищеца списък по чл.80 от ГПК, същите са
в размер на 1 160 лв., от които 10 лв. държавна такса, 150 лв.
възнаграждение за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение с данни,
че същото е внесено. Предвид разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
възнаграждението за в.л. и внесената държавна такса следва да се присъдят в
пълен размер - 160 лв., а адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част
от исковете – 73 % /претендирани 10 969.42 лв., присъдени 7 969.42
лв./, или 730 лв. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски общо в размер на 890 лв.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Д.Х.С., ЕГН **********,***: 1.сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му в гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80, ведно с лихва за забава в
размер на 819.42 лева /осемстотин и деветнадесет лв. и 42 ст./,
считано от 30.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2018г.,
както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата; и 2.сумата от 2 150 /две хиляди сто
и петдесет/ лева., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.Х.С., ЕГН **********,***, за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата му
част до
претендирания размер от 8 000 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Х.С., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в
размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: