Мотиви към
присъда по НОХД № 459 по описа за 2015г. на ШРС
Подсъдимият В.С.С. е предаден
на съд по обвинение по чл. 343, ал.3,
б.“а“, във вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 25.10.2014г. в гр.Шумен, при управление на МПС-л.а. марка “Форд
Фокус” с ДК № Н 5120 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата (чл.119,
ал.1 от ЗДП, изискващ от водача на нерелсово пътно превозно средство да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре) и по непредпазливост причинил на А.З.Х. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият
прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянията, описани в обвинителния акт.
Пострадалото лице А.Х. прави искане да бъде
конституирана като частен обвинител. Искането е направено своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което същото е счетено за основателно, като
пострадалото лице е конституирано като частен обвинител.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на предпоставките на чл.78а
от НК, да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание.
Процесуалният представител на частния обвинител счита
обвинението за доказано и настоява за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ на извършителя, както и за лишаване на същия от правоуправление за
максималния срок, предвиден в закона.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 25.10.2014г. около
11,00ч. подсъдимият С. управлявал личния си лек автомобил марка “Форд Фокус” с
ДК№ Н 5120 ВА по бул.”Марица” в гр.Шумен. На кръстовището с ул.“Климент
Охридски“ същият завил на дясно по посочената улица и се престроил в лявото
платно за движение, тъй като имал намерение да направи ляв завой към
бул.“Симеон Велики“. Същевременно пострадалата Х. ***, като на кръстовището на
посочената улица с ул.“Климент Охридски“ започнала да пресича пътното платно на
пешеходната пътека. Подсъдимият, който се приближавал към нея, не я забелязал
своевременно и управляваният от него автомобил ударил пострадалата, като
водачът задействал спирачния механизъм едва след удара. Х. полетяла във
въздуха, ударила се в предното панорамно стъкло на автомобила и в предния
капак, а след спирането на автомобила паднала на пътното платно. Подсъдимият
отишъл при пострадалата и повдигнал главата й, като я придържал до идването на
линейка. Впоследствие по делото била
назначена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат
от инцидента пострадалата Х. е получила разкъсно-контузна рана в областта на
лявото слепоочие, кръвонасядане на горния клепач и подочие на ляво око,
охлузване и кръвонасядане на дясна скула, мозъчно сътресение, кръвонасядане по
външно-вътрешната и вътрешно-задната страна на част от лявото бедро, оток на
бедрото и коляното вляво, счупване на лявата ключица, кръвонасядане по гърба и
дясната китка, оток в областта на десния лакът-външната страна. Счупването на
лявата ключица обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник /за срок повече от един месец-около 1,5-2 месеца/ - увреждане,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Според
заключението на назначената автотехническа експертиза видимостта към
пешеходната пътека не е била ограничена или значително намалена, така че
подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме пешеходката и да
преустанови движението преди навлизане в зоната на пешеходната пътека. Вещото
лице подчертава, че пострадалата не е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила и водачът е имал техническата възможност да предотврати удара при
своевременна употреба на спирачки. От посоченото заключение се установява също,
че скоростта на движение на процесния автомобил е била не повече от 30-40 км/ч.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите А.З.Х. и Ж.К.М.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено значение са
заключенията на назначените съдебна автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, приобщени по делото.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият действително е извършил престъплението,
в което е обвинен. При управлението на МПС същият не се е съобразил с
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите на нерелсови пътни
превозни средства да пропускат стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят
скоростта или спрат. Като не се съобразил с изискванията на посочената правна
норма, подс.Василев е предизвикал ПТП, в резултат от което пострадалата А.Х. е
получил увреждане, представляващо средна телесна повреда и изразяващо се в
трайно затруднение в движението на левия горен крайник. По делото е безспорно
установено също, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека. По
изложените съображения съдът приема, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1,
вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно същият, при управление на МПС, е нарушил
правилата за движение (чл.119, ал.1 от ЗДП) и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда постр.Х., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна страна деянието е извършено с вина под
формата на непредпазливост.
В същото време съдът намери,
че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК , а именно:
-за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, вр. с чл.342,
ал.1 от НК,
законът предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода
-подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК
- от престъплението не са
причинени имуществени вреди
Предвид изложеното съдът
намери, че подсъдимият С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
При определяне на
наказанието на подсъдимия С. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените
самопризнания, липсата на други
противообществени прояви и демонстрирано разкаяние. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете причиняването и на множество по-леки увреждания на
пострадалата. С оглед констатираните смекчаващи обстоятелства съдът прецени, че
наказанието следва да бъде определено при превес на последните. Като съобрази и
обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер, а по силата на чл.47, ал.1 от НК
глобата следва да бъде съобразена с имотното състояние и с доходите на
извършителя, съдът наложи на подсъдимия административно наказание ”глоба” в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000 лева. Като отчете обаче
наличието и на отегчаващи обстоятелства, съдът счете, че подсъдимият следва да
бъде лишен от право да управлява МПС, макар и за по-кратък срок, а именно- три
месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 235.00
лева, както и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: