Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                     № 526 /29.12.2022г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на деветнадесети декември  , през две хиляди двадесет и втора  година в състав :

                                                                                  

 

                                              Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,и с участието на прокурор Камелия Цветкова като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело №430/2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 214, т. 2 от ЗУТ.

 

Образувано е по жалба ,вх.№ Ж-139/21.10.2022г. по описа на Община Монтана ,от П.И.П. *** против Писмо №94-П-607/27.09.2022г. ,издадено от Главен архитект на Община Монтана ,арх.Антоанета Тонева ,с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост за „Вилна сграда“ с идентификатор 48489.200.319.2 по КК и КР на гр.Монтана,по заявление на жалбоподателката ,вх.№94-П-607/18.08.2022г.

В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи за немотивираност на административния акт, съобразно представените към заявлението документи, и за необоснованост от фактическа и правна страна. Претендира се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на главния архитект за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание  жалбоподателката,чрез адв.К.Б.  поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.Представя и писмена защита.

          Ответникът по жалбата- Главният архитект на община Монтана  ,чрез процесуалния си представител ,адв. Л.А. , в съдебно заседание  оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди наличие на основания за отказ за издаване на  удостоверение за търпимост, посочени в административния акт. Моли съда да отхвърли жалбата.Претендира разноски по представен списък.Представя и писмено становище по жалбата.

Административен съд – Монтана, в настоящия си съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото  доказателства в тяхната съвкупност , приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено заявление №94-П-607/18.08.2022г. година по описа на Община Монтана ,от П.И.П. –настояща жалбоподателка , с което същата е поискала от главния архитект на община Монтана да издаде удостоверение за търпимост на следния обект: „Вилна сграда“ с идентификатор 48489.200.319.2  с площ от 32 кв.м. по КК и КР на гр.Монтана. Към заявлението  е приложила следните документи: нотариално заверена декларация ,удостоверяваща времето на построяване на сградата от П.И.П. ,удостоверение №7/27.07.2022г.на нотариус Пламка Григорова №732 по описа на Нотариална камара,два броя пълномощни и скица №15-922397/16.08.2022г.на имот с идентификатор 48489.200.319.2 с площ от 32 кв.м. /л.8-12/.

С писмо №94-П-607/27.09.2022г./л.5/ ,Главният архитект на община Монтана  е отказал издаване на исканото удостоверение за търпимост относно имота ,посочен в заявлението , със следните мотиви: „Съгласно кадастралната карта строежът е с площ 32 кв. м и се намира в поземлен имот с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива.През периода, който е заявен в декларацията за установяване на времето на изграждане на строежа - 1975 г., застрояването извън строителните граници на населените места е било регламентирано от действалия по време на изграждането Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство(ППЗТСУ). Съгласно чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (ДВ. бр. 24 от 1975 г.) в местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на специални разпоредби, е било разрешено строителство на малки икономични постройки за сезонно ползване със застроена площ до 20 кв. м и височина 3 м до стряхата без зимник, бетонни или стоманобетонни основи и железни конструкции. Имотът се намира в териториите, предоставени за земеделско ползване по реда на действалите специални разпоредби, поради което цитираните норми са приложими за случая.

Съгласно действащата нормативна уредба - чл. 3, ал. 10 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи, разпоредбите на Наредба № 19 от 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, не се прилагат за земеделски земи, попадащи в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони, които са определени с устройствени планове. Съгласно общия устройствен план на община Монтана имотът попада в устройствена зона Ов-вилна зона, следователно Наредба № 19 от 2012 г. е неприложима за случая, а вилно застрояване се разрешава след изработване на подробен устройствен план - план за застрояване на имота и след промяна на предназначението на земеделската земя.

От изложеното следва, че строежът не отговаря на действалите по време на изграждането му, както и на действащите в момента норми, следователно не изпълнява условията за търпимост съгласно §16, aл. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията.“

 По делото е представена нотариално заверена декларация, подписана от жалбоподателката ,от която се установява, че строителството на вилната сграда  е извършено през 1975г.

Пред настоящата съдебна инстанция е поискана от жалбоподателката, допусната и назначена от съда съдебно-техническа експертиза ,с която вещото лице да изясни спорния по делото въпрос:допустима ,респ. търпима ли е процесната Вилна сграда с идентификатор 48489.200.319.2 по КК и КР на гр.Монтана ,съгласно нормата на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ ,или не е търпима.От обясненията  на вещото лице М.Т. в съдебно заседание става ясно ,че сградата не е търпима по правилата и нормите по време на нейното изграждане-1975г,но е търпима по правилата и нормите на сега действащия ЗУТ  ,при което при условията на алтернативност на двете хипотези на §16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ ,сградата е търпима и не подлежи на премахване.Експертизата е оспорена  в съдебно заседание от ответника-Главен архитект на община Монтана ,чрез процесуалния му представител адв.А. ,с мотива ,че не е ясно дали процесната вилна сграда е търпима ,освен по правилата на действащия ЗУТ , и по правилата и нормите по време на нейното изграждане,т.е. при кумулативност на двете хипотези на §16 от ПР на ЗУТ.

От представеното заключението на вещото лице се установява следното: Процесната сграда с идентификатор 48489.200.319.2, намираща се в имот с идентификатор 48489.200.319, по кадастралната карта на гр.Монтана от 2006г., по информация от жалбоподателката е построена през 1975г. и съгласно подписаната oт нея декларация в Общинската администрация- лист 8 на делото.От 2012г. Монтана има Общ устройствен план, има и устройствен план в устройствена зона Ов-вилна зона, в която попада процесната сграда- в местност „Парта".Според чл.3,т.1 от Наредба 19, от 25.10.2012г. за Строителството в земеделски теми без промяна на предназначението / в сила oт 6.11.2012г. и обнародван в ДВ. бр.85 от 06.11.2012г./, тази наредба не се прилага за земеделски земи ,които попадат в строителните граници на населени места, промишлен курортни и вилни зони и селищни образувания, определени с ПУП по чл. 109 или чл. 111 от ЗУТ,Следователно ,процесната страда се намира в имот, който попада в устройствена зона - Ов-вилна зона , в местност „Парта" с Общ устройствен план на Обшина Монтана и за нея не важат разпоредбите на чл. 1 и чл.2 на Наредба 19 от 2012г.

Сградата попада в територия, предоставена за земеделско ползване по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ.Земеделската земя / по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ/ придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти / по § 4к от ПР на ЗСПЗЗ/

За УПИ важат правилата на ЗУТ.ЗУТ допуска построяване и съществуване на сгради с процесната квадратура, височина и местоположение.

На второ място, за имоти по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ действа специална разпоредба, която урежда търпимостта на извършените в такива имоти строежи- това е нормата на §4а, ал.2 от ПР на ЗСПЗЗ, според която сградата на площ 35м2 е търпима, както е търпима и когато е със застроена площ над 35м2 или е по- висока от един етаж / в случая усвоеното под покривно пространство, повишаващо кота било/, която гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса, съобразно разгънатата застроена площ от сградата в размер, определен от МС. Следователно, се допуска развиване на процедурите по § 4а на ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите на Наредба № 5 / от 1977г. на ЗСПЗЗ/ отменена/, като законът приема същите допустими и съответно търпими.

След като процесната вилна сграда е строена през 1975г., съгласно подписаната от жалбоподателката  Декларация, то тя е търпима по смисъла на § 16, ал.1 от от ПР на ЗУТ, /Доп.- ДВ. бр.65 от 2003г.Съгласно ал.1 „Строежи, изградени до 7 април 1987г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими" :

Следователно, след влизане в сила на ал.1, § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и при липса на изрична отмяна па нормата на § 16 от ПР на ЗУТ, са налични действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж". В случая процесната сграда е изградена през 1975г. и попада в хипотезата  на § 16,ал.1 от ПР на ЗУТ.

 Съдът кредитира така даденото заключение ,като обективно,компетентно да- дено и кореспондиращо с приложените към административната преписка писмени доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Монтана , като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, в 14 – дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Писмото, предмет на настоящото производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на община Монтана , а именно отказ да издаде удостоверение за търпимост на  строеж.Неоснователна в този смисъл се явява тезата в писмено становище на главния архитект ,че писмото  не представлява ИАА по см. на чл.21 АПК и жалбата е недопустима./л.14/.Отказът да се издаде удостоверение за търпимост по съществото си представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение – за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният отказ,за издаване на удостоверение за търпимост  е издаден от компетентен орган. Съгласно § 16, ал. 1, изр. последно от ПЗ на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,в случая  от Главния архитект на Община Монтана.

Актът е издаден при спазване на изискванията за писмена форма, както и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа мотиви, адресат и издател. Пропускът в акта да се посочи ред и срок за неговото обжалване не води до съществен порок, самостоятелно основание за неговата отмяна, като освен това правото на съдебна защита на жалбоподателя не е засегнато, тъй като същата не е препятствана да го упражни, съответно го е реализирала.

При издаване на отказа не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби относно строежа-Вилна сграда ,с идентификатор 48489.200.319. 2 по КК и КР на гр.Монтана,въз основа на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че процесният отказ, е несъответен на приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ „строежи, изградени до 7 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“ От съдържанието на цитирания нормативен текст следва, че условие на даден строеж да се придаде качеството „търпим“, е да са налице в кумулация три предпоставки, а именно: 1.строежът да е изграден до 7 април 1987 година ;2. за същият да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, 3. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

В процесния случай, видно е от събраните по делото доказателства, включително от приетото заключение по извършената съдебно – техническа експертиза се установява, че процесната вилна сграда с идентификатор 48489.200.319.2, намираща се в имот с идентификатор 48489.200.319, по кадастралната карта на гр.Монтана от 2006г., е построена през 1975г. ,съгласно декларация  от жалбоподателката,т.е. изпълнена е първата предпоставка на §16 от ПР на ЗУТ ,сградата да е изградена до 07.04.1987г. Не се оспорва  също, че за този извършен строеж няма налични строителни книжа и е незаконен,т.е. изпълнена е и втората предпоставка .Спорен  е въпросът относно третата предпоставка- дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

От събраните по делото доказателства,включително от приетото заключение на вещо лице  се установява, че строежът не е бил допустим по правилата и нормите по време на неговото изграждане. За постройки ,от категорията на процесната са били приложими нормите на ППЗТСУ –чл. 108,ал.7/ДВ ,бр.24/1975г./ ,съгласно който текст: ”В местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби, може да се разрешава строеж на малки икономични постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 20 кв. м и височина 3 м до стряхата, при максимален наклон на покрива до 30 градуса, без зимник, бетонни или стоманобетонни основи и железни конструкции. Постройките се изграждат по типови проекти, одобрени от Министерството на строежите и архитектурата.  При незаконно строителство в тези места се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство.” Сградата е с площ 32 кв.м. ,т.е. надхвърля визираните размери от 20кв.м. и следователно , не е търпима по правилата и нормите по време на нейното изграждане-1975г.

 Сградата се намира в имот, който попада в устройствена зона - Ов-вилна зона , в местността „Парта", за която има  Общ устройствен план на Обшина Монтана. За нея не важат разпоредбите на Наредба №19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им-чл.1 и чл.2 от същата ,доколкото съгласно чл.3,ал.1 от наредбата,разпоредбите на наредбата не се прилагат  за земеделски земи, които попадат в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони и селищните образувания, определени с ПУП по чл. 109 или чл. 111 ЗУТ“; Изразеното становище на ответника ,чрез адв.А. в съдебно заседание ,че за тази вилна зона има последен общ устройствен план ,изготвен през 2017г. ,приет с Решение№659 по Протокол№26/23.11.2017г.на ОС-Монтана/л.48/ по никакъв начин не противоречи на тезата на вещото лице в експертизата  ,че първият ОУП за тази зона е изготвен през 2012г.и в този смисъл това възражение е неоснователно.

 Сградата попада в територия, предоставена за земеделско ползване по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ.Земеделската земя / по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ/ придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти / по § 4к от ПР на ЗСПЗЗ//в т.см. Р. по адм.д.№6007/2018г.- на ВАС,ІІ отд.;Р. по адм.д.№14070/2011г. на ВАС ,ІІ отд./.За УПИ важат правилата на ЗУТ.ЗУТ допуска построяване и съществуване на сгради с процесната квадратура, височина и местоположение./чл.31-35/.Съгласно чл.34 ЗУТ „Във вилните зони сградите са на разстояние най-малко 4 м до страничните граници и най-малко 6 м до дъното на урегулирания поземлен имот. Най-малкото разстояние между сградите през улицата и през дъното на имота се определя по реда на чл. 32.“ Съгласно чл.32,ал.1-3 ЗУТ „Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради. При определяне на разстоянието между сградите по ал. 1 и 2 височината на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда.Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание вилната сграда отговаря на всички отстояния -било до имотните граници, било към улицата –надвишават 5м ,а  височината до стряхата е 2м.,т.е. под границите по чл.23,ал.2 ЗУТ ,съгласно който „във вилните зони застрояването е ниско-до 7м.“,при което правилата на ЗУТ са спазени.

 Освен това ,за имоти по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ действа специална разпоредба, която урежда търпимостта на извършените в такива имоти строежи- това е нормата на §4а, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според която сградата на площ 35м2 е търпима, както е търпима и когато е със застроена площ над 35м2 или е по- висока от един етаж / в случая усвоеното под покривно пространство, повишаващо кота било/, която гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса, съобразно разгънатата застроена площ от сградата в размер, определен от МС. Следователно, се допуска развиване на процедурите по § 4а на ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите на Наредба № 5 / от 1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство/ отменена/, като законът приема същите за допустими ,респективно  търпими.Съгласно ТР№2 от 13.09.2011г. по т.д.№2/2011г. на ВКС ,достатъчно е сградата по §4 от ПР на ЗСПЗЗ да отговаря на характеристиките ,залегнали в разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,независимо дали отговаря или не на благоустройственото законодателство към момента на построяването й.

От това следва изводът, че настоящият жалбоподател има право да подаде заявление за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на този строеж. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на процесуалният представител на ответника, ,че вещото лице не било извършило проверка на допустимостта на строежа по правилата и нормативите по време на неговото изграждане,доколкото в заключението му и от изявлението му в съдебно заседание ясно и недвусмислено се уточнява ,че след като строежът е допустим по правилата на ЗУТ ,това е достатъчно като условие за издаване на удостоверение за търпимост за имота ,поради това ,че е изпълнена специалната разпоредба на §16 от ПР на ЗУТ-1.строежът да е изграден до 7 април 1987 година ;2. за същият да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен; 3. Строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.Налице са и трите предпоставки за търпимост ,като третото е в условие на алтернативност на двете хипотези ,поради това ,че законодателя е използвал съюза“или“ , а не „и“ ,при което се налага извода за „търпимост“ на строежа по правилата и нормите на ЗУТ./в т.см. Р. по адм.д.№6007/2018г. на ВАС;Р. по адм.д.№10247/2016г.;Р. по адм.д.№14070/2011г. на ВАС/.

С оглед на гореизложеното,настоящият  съдебен състав намира за установено по делото, че строежът –„ Вилна сграда“ в устройствена зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ  е търпим, тъй като са налице в кумулация и трите предпоставки за приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Следователно отказът да бъде издадено удостоверение за търпимост по отношение на този имот, е незаконосъобразен. Налице е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения отказ .На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката  следва да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне   и  издаване на удостоверение за търпимост, за строеж:“Вилна сграда“ с идентификатор 48489.200.319.2 по КК и КР на гр.Монтана,по заявление на жалбоподателката ,вх.№94-П-607/18.08.2022г. , съобразено с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на гореизложеното, процесното писмо ,обективиращо отказ за издаване на удостоверение за търпимост  е незаконосъобразно,като издадено в нарушение на материалния закон по чл.146,т.4 АПК и като такова следва да бъде отменено ,а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката.Жалбата ,като основателна ,следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото и на основлание чл.143 ,ал.1 АПК ,направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде уважено. Представени са доказателства за направени съдебни разноски в общ размер на 1566 ,02 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса,ведно с банкова такса от 1,00лв. ,1250,00 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие ,което е на минимума по чл.8,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗУТ, 300,00 лева платено възнаграждение за вещо лице,ведно с банкови такси в размер на 2,97 лв. и 2,05лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК от АПК настоящият съдебен състав при Административен съд – Монтана

 

Р   Е   Ш   И   

 

ОТМЕНЯ  по жалба от П.И.П. *** , Писмо №94-П-607/27.09.2022г. ,издадено от Главен архитект на Община Монтана ,арх.Антоанета Тонева ,с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост за обект: „Вилна сграда“ с идентификатор 48489.200.319.2 по КК и КР на гр.Монтана,по заявление на жалбоподателката ,вх.№94-П-607/18.08.2022г.

 ИЗПРАЩА административната преписка на Главния архитект на община Монтана за ново произнасяне по заявление вх. №94-П-607/18.08.2022г. за издаване на удостоверение за търпимост на следния обект: „Вилна сграда“ с идентификатор 48489.200.319.2 с площ 32 кв.м. по КК и КР на гр.Монтана, в едномесечен срок от получаване на административната преписка, съгласно дадените указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Монтана , представлявана от кмета на община Монтана  да заплати на П.И.П. *** ,съдебни разноски в общ размер на 1566,02/хиляда петстотин  шестдесет и шест лв. и две стотинки /лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                        Адм. Съдия: