Присъда по дело №202/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 41
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20222330200202
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Ямбол, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
СъдебниА.Ж.В.

заседатели:З.С.А.
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора В. В.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20222330200202 по описа за 2022
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. З. М., роден на *** г. в гр. Я., живущ в гр.
Я., ул. *** ***, българин, български гражданин, неграмотен, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2021 г. в гр. Ямбол, в неустановен
точен час за времето от около 02:00 часа до около 10:00 часа от къща,
находяща се на ул. Места № 43, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 104.70 лв., от владението на собственика им Ф.Б. М. от гр. Я., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай,
поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 и
чл.55 ал.1 т.1 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
1
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия СТ. З. М. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 136.50 лв., вносими в приход на Републиканския
бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред ЯОС
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия СТ. З. М. от гр. Я. за престъпление
по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено от самопризнанието на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. За извършеното престъпление
пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в
размер на шест месеца лишаване от свобода, отложено, на основание чл.66 ал.1 НК за срок
от три години.
Подсъдимият С.М. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение, като на осн. чл.
371 т.2 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тях. Лично и чрез защитника си изразява
становище че е налице маловажен случай на престъпление кражба и вещите предмет на
престъплението са били оставени без надзор. С оглед на това се иска преквалифициране на
деянието. Иска се определяне на наказание по реда на чл. 58а от НК.
Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
В неустановен час за времето от 02.00ч. до около 10.00ч. на 20.03.2021г М. се
намирал в ромската махала в гр. Я.. Минавайки по ул.“Места“ забелязал новострояща се
къща на ул.“Места“ № 43 решил да влезе вътре и да извърши кражба на вещи. В
изпълнение на намисленото прескочил оградата и влязъл в двора. По външни стълби се
качил на втория етаж на къщата , която била без врати и прозорци. Там намерил и взел със
себе си 2 бр. дървени греди от чам с квадратен профил и размери 10х10см. и дължина 5м.
1бр. чук с дървена дръжка 0.300гр., 1 бр. тесла с дървена дръжка и 1бр. метален лост тип
кози крак. Изброените вещи били собственост на Ф.Б. М. от гр. Я.. По обратния път М.
изнесъл вещите от имота и ги отнесъл в дома си. Двете дървени греди изгорил , за да се
стопли, а инструментите продал на св. Ф. за сумата от 10лв., като ме казал, че са негови.
Получените парични средства похарчил за лични нужди
От заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи възлиза на 104.70лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с Определение №*** по НОХД
№ ***, влязло в законна сила на 15.03.21 М. е осъден за престъпление по чл.197 НК на
пробация.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите М., ,М., К., Ф. , писменото заключение на изслушаната стоково-
оценителна експертиза и приложените писмени доказателства: характеристична справка,
справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият М. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28
ал.1 от НК, тъй като на 20.03.2021г в гр. Я. в неустановен точен час за времето от 2.00ч. до
10.00ч. от къща, находяща се на ул. Места № 43 е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 104.70лв. от владението на собственика им Ф.Б. М., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои , като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай.
1
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както от
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели. Предмет на престъплението са чужди движими вещи, които към
отнемането им са притежавали определена парична стойност. При определяне конкретния
размер на последната съдът даде вяра на заключението на изслушаната по делото стоково-
оценителна експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорени от страните
по делото. Фактическата власт върху процесните вещи се е упражнявала от техния
собственик – св. М. С отнемане на вещите от владението от собственика им подсъдимият е
прекъснал упражняваната от него фактическа власт и е установил своя такава. Липсвало е
съгласие от страна на собственика на вещите за извършването на това своене.
Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия, че вещите, предмет на
престъплението не са били под постоянен надзор. Видно както от самопризнанието на
подсъдимия, така и от събраните по делото гласни доказателства процесните вещи са се
намирали на втория-новостроящ се етаж на къща. Към момента на кражбата вторият етаж
действително е бил без врати и прозорци, но първия етаж на къщата е бил обитаем и в него
са живеели собствениците на процесните вещи. Отделно от това целия имот е бил ограден,
поради което не може да се говори за кражба на вещи оставени без постоянен надзор.
Подсъдимият е извършил горното деяние след като е бил осъждан за друго такова
престъпления – кражба по НОХД № ***г и преди изтичане на пет годишния срок по чл. 30
от НК . Същевременно съдът прие, че не е налице маловажен случай на престъпление
кражба. За да достигне до горния извод съдът изходи както от обстоятелството, че кражбата
е извършена чрез прескачане на оградата на имота, късно през нощта, когато собствениците
не могат да осъществят ефективен надзор върху собствеността си , които свидетелстват за
една повишена степен на обществена опасност. Горното определя извършеното деяние като
такова при повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК и води до цялостна квалификация
на деянието и по чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна подсъд. М. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал че
лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното установяване. Налице
е била и користна цел при извършване на деянието за което свидетелства обстоятелството,
че непосредствено след осъществяването му подсъдимият се е разпоредил с процесните
вещи, отчуждавайки част от тях в полза на трето лице, а друга, ползвайки за лични нужди
.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното:
От една страна съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
по настоящем в страната. От друга страна съдът взе предвид невисоката стойност на
отнетото имущество, , оказаното съдействие от подсъдимия в хода на досъдебното
производство, изразеното съжаление за извършеното. С оглед на всичко това съдът
прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
същевременно и най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от
свобода е несъразмерно тежко за извършеното, поради което определи наказание при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода
Тъй като наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода
До този момент М. не е осъждан на лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето
и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно така наложеното му наказание
, съдът, на осн. Чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на осн. чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
2
направените по делото разноски в размер на 136.50лв., вносими в полза на републиканския
бюджет по сметката на ОД МВР Я..
По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.

Районен съдия:





3
Съобщи за изтекли лични данни