Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3187
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че с
договор за банков кредит „Продукт бизнес
помещения“ BL 16483/30.09.2008 г. е отпуснал на
ответника „А.и.“ ООД кредит в размер до 340 000 лева с краен срок за погасяване на
кредита 120 месеца след откриване
на заемната сметка, което е станало на 10.10.2008 г. С последващи анекси
страните са предоговорили остатъчния
дълг по кредита, като с анекс № 2 от 16.11.2010 г. е предоговорено срокът за погасяване
на кредита да е 10.10.2018 г. Поддържа, че с покана за изпълнение, получена на
20.12.2012 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради
неплащане на 6 броя погасителни вноски по главницата и 19 броя погасителни
вноски по лихвата. Поради настъпила
изискуемост на всички дължими суми по договора за кредит и анексите към него и
неизпълнение на паричното задължение, е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до СРС. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 18325/2013 г., 59 състав, по
което
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 05.08.2013 г. за сумата 255 734. 93 лева, представляваща главница по
договора на кредит, ведно със законната лихва от 25.04.2013 г. до окончателното
плащане; договорна лихва в размер на 41131.30 лева за периода от 21.10.2011 г.
до 24.04.2013 г.; заемни такси в размер на 1484.07 лева, както и за разноски в размер на 10087.21 лева. Твърди, че срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение е направено възражение от длъжника, поради което за „Ю.Б.“
АД е
налице правен интерес за предявяване на установителен иск. Моли да бъде
установено по отношение на ответника, че
последният дължи на банката
вземанията по договора за кредит, за които е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответникът „А.и.“ ООД оспорва исковете. Излага доводи за нищожност на процесния договор
поради противоречието му със закона и добрите нрави, както и заобикалянето на
закона. Твърди и наличието на неравноправни клаузи в договора. Твърди, че не е уведомен
надлежно за дължимите по договора суми. Сочи, че не подписвал никакви
погасителни планове към договора. Поддържа, че претендираните от ищеца суми по договора са завишени. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Възразява и срещу присъдените в заповедното производство
разноски, които също счита за прекомерни.Моли съда да отхвърли исковете, като
заявява, че не се установява реалното извършване на претендираните от ищеца
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за банков кредит „Продукт
бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., с който е отпуснат на ответника „А.и.“ ООД кредит в
размер до 340 000 лева, със срок за усвояване на кредита 2 месеца след
откриване на заемната сметка и краен срок за
погасяване на кредита, ведно с дължимите
лихви при условията на договора - 120 месеца след откриване на заемната сметка. Кредитът
е предоставен за строеж на недвижим имот, който ще с използва като хотел със
СПА. Страните са постигнали съгласие дължимата от кредитополучателят годишна
лихва за предоставения кредит да включва
сбора от действащия базов лихвен
процент-малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката, който към датата на
подписване на договора е в размер на 10 % /чл. 4, ал. 2/ и договорна лихвена
надбавка в размер на 0.7 пункта. Изрично е посочено, че действащият БЛПМФ не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните
незабавно. Посочено е, че кредита, включително и лихвите се погасява на равни
месечни вноски, съгласно погасителен план, подписан от страните при
окончателното усвояване на кредита. Промени в този погасителен план се правят само
при взаимно съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на
определения БЛПМФ или при предсрочно погасяване на кредита. В чл. 5 от договора
е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва
по чл. 4, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за
просрочие на главницата в размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща и
такса одобрение в размер на 1.5 % върху размера на кредита, но не по - малко от
200 лв., платима еднократно при първо усвояване на кредит - чл. 6, aл. 1от
договора. В ал. 2 на чл. 6 са посочени и дължимите от кредитополучателя такси
при предсрочно погасяване на кредита. С чл. 22 от договора банката е запазила
правото си да променя тарифата се за такси и комисиони, които прилага по
кредитните си операции. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и за задължителни за страните. При
неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни
задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и
да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионите и другите
разноски от обезпеченията по кредита по свой избор – чл. 27, б. „в“ от
договора.
На 10.10.2008 г. страните са подписали
погасителния план към договора, като на същата дата е подписано и приложение
към договора, с което е удостоверено, че заемната сметка е открита на
10.10.2008 г.
На 02.10.2009 г. е подписан анекс № 1 към
договор за банков кредит, с който страните са се съгласили да предоговорят
остатъчния дълг по кредита към датата на сключване на анекса, както и да
въведат облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по
реда и условията, договорени в анекса.
С анекс № 2 от 16.11.2010 г. страните
уговарят, че всички дължими от кредитополучателя по кредита суми за просрочена
главница, просрочени лихви и всички такси и комисиони се преоформят служебно на
датата на преоформяне чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част
от главницата по първоначално предоставения креди, като общият размер на дълга
по договора за кредит към датата на подписване на анекса възлиза на 239928.47
лева. Страните уточняват, че посочването
на този размер е индикативно и действителният размер на дълга към датата на
преоформянето ще бъде посочен в погасителния план, неразделна част от анекса.
Страните уговарят и облекчен ред за погасяване на дълга, като 75 % от
преоформената служебно сума на дълга / част А на дълга по чл. 4 от анекса/
следва да бъде погасена до 10.10.2018 г. По делото не е представен подписан от
кредитополучателя визирания в анекса погасителния план, неразделна част от
анекса. По делото е представена изготвена на 06.03.2013 г. разпечатка от
системата на банката на този погасителен план, върху който е поставен печат на
банката и два подписа върху този печат, за които е посочено, че са на търговски
пълномощници на банката, но липсва поставен подпис на кредитополучателя.
Представена е покана за изпълнение с изх.
№ 0200-14628 /15.12.2012 г., адресирана до ответника , на адрес гр. София, ул.
„*******, с която кредитополучателят е уведомен, че е в трайно просрочие на
плащанията си по договора за кредит от 10.10.2008 г. и дължи сума в размер на
25216.10 лева, поради което банката обявява кредитът за предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване. Посочено е какъв е размерът на задължението по
договора към 14.12.2012 г. /общият размер е 279299.26 лева/ и е предоставен
7-дневен срок от получаване на поканата за погасяване на задълженията към
банката. Представени са преписи на 2 и 3 страница от протокол за предаване на
пратки на куриер, видно от страница 3 на който е вписано предаването на пратка
на „А.и.“ ООД, с посочен адрес: *** на 20.12.2012 г. Като получател на пратката
се е подписало лице, индивидуализирано единствено с посочване на фамилията му –
П.. В горната част на страницата ръкописно са изписани 6 броя изходящи номера,
един от които е на горепосочената покана на банката.
Ищецът представя и изготвени от него
справки относно размера на дълга на
кредитополучателя, както и разпечатки-извлечения от банковата сметка, посочена
в чл. 2, ал. 2 от договора като банкова сметка, ***. Съдът не обсъжда
самостоятелно тези документи, тъй като
същите, като изходящи и съставени от страна по делото нямат доказателствена
стойност, тъй като обективират твърденията на същата. Тези документи са анализирани и съобразени от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза при даване отговор на допуснатите от Съда
задачи към експертизата.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което е изготвено от вещото лице П. след съобразяване с приетите по
делото писмени доказателства и направена проверка в счетоводството на ищеца, се
установява, че осчетоводените задължения т.на ответника по процесния договор за
кредит към 23.04.2013 г. възлизат на 298350.30 лева, в това число задължение за
главница – 255734.93 лева за периода от 21.11.2012 г. – 24.04.2013 г.;
договорна лихва - 41131.30 лева за
периода от 21.10.2012 г. – 24.04.2013 г. и задължение за имуществена
застраховка 1484.07 лева за периода от 15.01.2013 г. – 24.04.2013 г. Вещото
лице не констатира наличие на задължение за такси към този момент. Вещото лице
дава и размера на задълженията към датата на изготвяне на заключението. В
заключението са проследени и направените от кредитополучателя плащания, при
които е констатирано забавяне. Последното извършено от кредитополучателя по
договора плащане е от 21.10.2012 г. в размер на 15 821.08 лева. Така
осчетоводеното плащане на 21.10.2012 г. всъщност е капитализиране на дължимата
от ответника лихва, която е прехвърлена
към размера на усвоената главница Така ищецът е взел втора счетоводна
операция – „погасяване на лихва“ в полза на ответника , която лихва е
капитализирана и е взета първа счетоводна операция „усвояване на кредит“, като
с тази сума от 15821.08 лева, с която е намалена дължимата лихва е увеличена
дължимата главница. От анализа на вещото лице по направените от ответника
вноски става ясно, че част от дължимите вноски са платени в месеца, в който са
били дължими, но не на падежа -21-во число, а с няколко дни закъснение. След
27.01.2011 г. ответникът е внасял парични суми за погасяване на негови кредитни
задължения към банката „на каса“ в офиси на ищеца. Доколкото ответникът има
сключени няколко договора с банката, част от внесените от него суми са отнасяни
за погасяване на задължения на ответника по други договори, различни от
процесния. Общо отчетената като платена по процесния договор сума от ответника
е в размер на 116775.07 лева, разпределена както следва: 13122.13 лева
изплатена главница с включени капитализации; 103492.94 лева изплатена договорна
лихва с включени капитализации и 160 лева платени такси. Банката е променила
веднъж лихвения процент за олихвяване на редовната главница. От датата на
първото усвояване на сумата 10.10.2008 г. редовната главница е олихвявана с
10.7 лихвен процент. През ноември 2008 г. е настъпила промяна и лихвеният
процент е повишен на 13.2 %. Този лихвен процент не е бил променян от м.
ноември до 23.04.2013 г.
От служебно изискания препис на ч.гр.д. №
18325/2013 г. по описа на СРС, 59 състав, се установява, че на 25.04.2013 г.
ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги срещу „А.и.“ ООД за сумите:
255734.93 лева, представляваща главница по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., ведно със законната лихва от 25.04.2013
г. до окончателното плащане; 41131.30 лева договорна лихва за периода от 21.10.2011
г. до 24.04.2013 г. и 1484.07 лева такси за периода от 15.01.2013 г. до
24.04.2013 г. Заявителят претендира и направените в производството разноски. По
заявлението е образувано ч. гр. д. № 18325/2013 г. по описа на СРС, 59 състав,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.08.2013 г., с които длъжникът
е осъден да плати на банката следните суми: 255734.93 лева главница, ведно със законната лихва от 25.04.2013 г. до
окончателното плащане; 41131.30 лева договорна лихва за периода от 21.10.2011
г. до 24.04.2013 г. и 1484.07 лева заемни такси, както и сумата 10087.21 лева
разноски по делото. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
заповедта длъжникът възразява срещу
издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в
рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съдът приема, че от представения по делото договор за банков
кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г. се установява, че между ищеца и
кредитополучателя „А.и.“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, съгласно което ищецът се е задължил да
предостави целеви кредит в размер до 340 000
лева,
със срок за усвояване на кредита 2 месеца
след откриване на заемната сметка, което е станало на 10.10.2008 г., срещу което ответникът се е задължил да върне
усвоения кредит, ведно с дължимите лихви
при условията на договора. С анекс № 2
страните предоговарят крайния срок на издължаване на кредита, като приемат, че 75
% от него ще се дължи до 10.10.2018 г. В случая в подаденото на 25.04.2013 г. заявление за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита в хипотезата на чл. 27 от договора.
Съдът намира за неоснователни изложените
от ответника по делото доводи за нищожност на процесния договор поради
противоречието му със закона и добрите нрави, както и заобикалянето на закона.
За да е налице противоречие със закона, като основание за нищожност, установено
в чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва договорът да е сключен при несъобразяване
с предписанията на императивните правни норми. В този смисъл договорът следва
да отговаря на първо място на общите изисквания за действителност, установени в
чл. 26 – 33 ЗЗД. Следователно той следва да съдържа всички общи елементи на
договора – съгласие, основание и предмет. В случая процесният договор съдържа
тези елементи. Ответникът не доказа и наличието на основания, които да
обусловят извод, че процесният договор е сключен със съдържание, което
противоречи на добрите нрави. За да е налице заобикаляне на закона,
договарящите страни следва да съзнават, че преследват неправомерна цел, за
постигането на която си служат със сделки, които сами по себе си не са
забранени. Целта на договарящите е да постигнат резултат, който е различен от
този, които се постига с конкретната сделка и който резултат е недопустим от
закона. В случая не се установи със сключването на договора за кредит страните
да са целели резултат, различен от този, които се постига чрез такъв вид
договори.
Ответникът извежда
основателността на направените от него възражения за неравноправност на отделни
клаузи на договора от противоречието им с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Изискванията на тази директива са транспонирани в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителски кредит /ЗПК/. По аргумент от чл.
4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК,
разпоредбите на закона са неприложими по отношение на процесния договор за
кредит. Кредитополучателят е търговец и няма качеството на
потребител по смисъла на §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно дадената в тази разпоредба законова дефиниция, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Процесният договор за
банков кредит е сключен между банката и юридическо лице, с цел обслужване
търговската дейност на кредитополучателя, поради което ответникът не може да се
ползва с предоставената със ЗЗП закрила.
Ищецът
извежда основанието на исковете си от настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с изявления на
една от страните по договора, достигнало до насрещната страна. За настъпване на
същото следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в
договора за предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и
упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на
кредитора от длъжника, като това обстоятелство в заповедното дело следва да
бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се
установи с други доказателства, допустими от ГПК. Постигната предварителна
уговорка по договора за настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да
е достигнало изявление на кредитора за същото, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила с отделно изявление, достигнало до
длъжника-кредитополучател, че
упражнява правото си да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо.
Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението за издаване на заповед,
доколкото същото не достига до длъжника- препис от него не се връчва на
длъжника. /В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г./. Настъпването на предсрочната изискуемост е предпоставка за упражняването на правото по
чл. 417 от ГПК и като последица-уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за
установяване на съществуването на вземането. Тази предсрочна изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението, доколкото вземането следва да е
съществувало и да е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Изявление
за предсрочна изискуемост, което е направено с искова молба, и след това - в хода на исково производство
по чл. 422 от ГПК, не може с обратна
сила да променят момента в който настъпва предсрочната изискуемост. Релевантно
по делото по иск по чл. 422 от ГПК е
дали такава е била настъпила към момента на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Установителният иск е обусловен от издадената заповед за изпълнение и от
основанието, на което е предявено вземането в заповедното производство.
Настъпването на предсрочна изискуемост в хода на исковото производство и
позоваване на същото води до изменение на основанието на иска, което е
недопустимо в хипотезата на иск по чл. 422 от ГПК и в този смисъл е т. 11б от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. /подобно
становище е застъпено и в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК:
Решение № 205/06.01.2016г. на ВКС, І-во ТО, т.д. 2703/2015; Решение №
7/15.04.2015г. на ВКС, по т.д.№ 4196/2013г, І-во Т.О.; Решение № 165/22.12.2014г.
по т.д. № 1784/2013г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 132/02.10.2015г. по т.д.№
1907/2014г. на І-во Т.О. на ВКС/. В
хипотеза, в която предсрочна изискуемост на задълженията не е настъпила,
независимо, че ищец в исково производство и в заповедно производство се е
позовал на такава, установителния иск е
възможно да се уважи само за онези задължения, които са били изискуеми към
момента на заявлението без оглед на твърдяната предсрочна изискуемост /падежирали
към момента на подаване на заявлението съобразно срокове по договора, по
погасителния план/, като същевременно са включени в извлечението от сметки с
необходимите индивидуализиращи белези. Това е така, защото предмет на делото са
вземанията по документа по чл. 417,т.2 от ГПК и ако този документ индивидуализира
тези вземания и неплащането на същите са основанието, на което се твърди
възникване на правото за обявяване на предсрочна изискуемост, то вземането
следва да се признае за съществуващо до размера на тези задължения, ако
съществуването им се установи по делото. Вземането произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на задълженията, за изискуемостта на
същите не е нужно удостоверяване с документи, различни от договора и
извлечението. Със заявлението и с извлечението по чл. 417,т. 2 от ГПК ищецът не
е посочил конкретно кои суми му се дължат поради настъпил падеж съобразно
погасителни планове, поради което и
предвид липсата на представен по делото подписан от ответника погасителен план,
неразделна част от анекс № 2 /с който анекс е преоформен остатъчния дълг по
договора/, Съдът е в невъзможност да определи кои вноски са били падежирали към
датата на подаване на заявлението. В конкретния случай елемент от основанието
на исковете е предсрочната изискуемост на задълженията по договора и с доклада
установяването на това обстоятелство е възложено на ищеца. По делото се
установи, че страните са уговорили с договора /чл. 27/ възможност за настъпване
на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
поетите договорни задължения, но не се установи, че след изпадането на ответника в забава и преди
подаване на заявлението, до него да е достигнало изявление на ищеца, с което
задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми от банката. Съдът намира, че с представения по делото непълен препис /представени са стр. 2 и 3 от
документ, който е от 3 страници/ на протокол за предаване на пратки на куриер, ищецът
не провежда пълно главно доказване на възложеното в негова доказателствена
тежест обстоятелство, че преди подаване на заявлението е уведомил
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. От
съдържанието на представения от ищеца документ не може да се приеме за
установено, нито какво точно е предадено от куриера на лицето „П.“ на датата 20.12.2012
г., нито че това връчване е редовно и съответно на изискванията на разпоредбата
на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Не е ясно кое е лицето, което е изписало ръкописния
текст в горната част на стр. 3 от протокола /изписани са шест броя изх. №/,
нито кога е вписан този текст в документа, съответно дали е бил отбелязан в
момента на връчването на пратката. В този смисъл представената стр. 3 от
протокола не установява връчването на лицето П. именно на приетата като доказателство
по делото покана на ищеца с изх. №
0200-14628 /15.12.2012 г. Освен това от оформеното на стр. 3 от протокола
връчване не може да се приеме, че пратката е получена от юридическото лице
кредитополучател редовно – не са посочени имената и длъжността на получилото пратката
лице. Следва да се отбележи още, че пратката е отправена до адрес, който не е
пълен, доколкото адресът е индивидуализиран единствено с посочена улица и
номер, на който е разположена сградата на улицата, но не е посочен вписаният в търговския регистър вход и етаж
на адреса на управление на дружеството. Ето защо и съобразявайки изричното
направено от ответника оспорване на факта, че е получил изявлението на ищеца за
обявяване на предсрочната изискуемост преди датата на заявлението и зачитайки
правилата за разпределение на доказателствена тежест, Съдът е длъжен да приеме,
че фактът, за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не е осъществен. Така, Съдът е длъжен да приеме, че
банката не е уведомила кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на
кредита преди датата на подаване на заявелнието за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
При така установеното, Съдът приема, че по делото
не е установено, че задълженията са били предсрочно изискуеми преди подаване на
заявлението, поради което исковете за вземанията, които не са били с настъпил
падеж към подаване на заявлението и които не са посочени в извлечението от
сметки, като документ, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение,
следва да се отхвърли. В конкретния случай в извлечението от сметка –документа
по чл. 417, т.2 от ГПК, банката не е посочила размер и падеж на неплатени
задължения, които са били с настъпил падеж по погасителния план преди подаване
на заявлението, поради което съдът приема, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на
разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** срещу„А.и.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК вр чл. 422 от ГПК, с предмет да се приеме за установено между
страните, че „А.и.“ ООД дължи на „Ю.Б.“ АД сумите: 255 734. 93 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., ведно със законната лихва от
25.04.2013 г. до окончателното плащане; 41131.30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.
и 1484.07 лева заемни такси, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 05.08.2013 г., по ч.гр.д.
№ 18325/2013 г. по описа на СРС, 59 състав, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на Софийски районен съд, 59 състав, по ч. гр.дело № 18325/2013
г.
Съдия: