Определение по дело №538/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700538
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 978/14.7.2023г.

 

гр. Пазарджик,

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:          

 

                            СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 538 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е след постановяване на Определение № 762 от 06.06.2023 год. постановено по адм. дело № 493 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик за разделяне жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена срещу Заповед № 593 от 17.05.2023 год. на Началника на Затвора - Пазарджик и мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС, в две отделни производства. Настоящото производство е по оспорване на мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС.

В жалбата се моли за отмяната на процесния мълчалив отказ без да се излагат доводи за неговата незаконосъобразност, респективно за неговата нищожност.

Жалбата е подадена директно пред Административен съд – Пазарджик от пълномощника на оспорващия адв. В.С., с приложено пълномощно на л. 13 от настоящото дело.

С Разпореждане № 1242 от 12.06.2023 год. постановено по настоящото дело, на осн. чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът е оставил без движение жалбата на жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена чрез адв. В.С., срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС като му е указал, че в 7-дневен срок от получаване на процесния съдебен акт, следва да отстрани допуснатите нередовности в жалбата, като в писмена молба изрично да посочи: в какво се състои незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ; да представи доказателства за срочността на жалбата и да внесе сумата от 10,00 (десет) лева – държавна такса по сметка на Административен съд- Пазарджик като представи документ за извършеното плащане. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на посочените указания в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщение за изготвеното разпореждане е изпратено на 12.06.2023 год. лично на оспорващия и на адреса на процесуалния му представител – адв. В.С.. На 16.06.2023 год. (петък – присъствен ден) лично жалбоподателят е получил указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности, а на 19.06.2023 год. (понеделник – присъствен ден) препис от процесното разпореждане е получено на съдебния адрес на оспорващия, адресирано до адв. В.С.. В него е отбелязано, че е връчено, срещу подпис, на Й.. С. – сътрудник.

С Молба вх. № 5441 от 23.06.2023 год. адв. В.С. е приложил по делото платежно нареждане на извършения банков превод в размер на 10,00 (десет) лева по сметка на Административен съд – Пазарджик, конкретизирал е, че „незаконосъобразността на акта се изразява в това, че са налице условията за уважаване на искането, а това не е сторено и не е съобразен принципът на съразмерността по чл. 6 от АПК“. Също така е посочил, че срочността на жалбата е видна от отбелязването върху нея и молбата, с която е направено искането и моли да се даде ход на жалбата.

По делото е постъпил Писмен отговор с вх. № 5381 от 21.06.2023 год. в Административен съд – Пазарджик, подаден от Началника на Затвора – Пазарджик, чрез юрисконсулт Русчев, в който изразява становище за недопустимост на жалбата на К., предвид разпоредбата на чл. 66 от ЗИНЗС. В подкрепа излага съображения, обосновани с разпоредбата на чл. 66 от ЗИНЗС, според която при подадена молба от лишения от свобода за замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието с друг – по – лек, Началникът на Затвора – Пазарджик се произнася с изричен административен акт, предвид нормата на чл. 66, ал. 2от ЗИНЗС. Същият би подлежал на оспорване с протест от прокурор, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от връчването му, пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Заявява, че както изричен акт, така и мълчалив отказ не е налице от страна на Началника на Затвора – Пазарджик. Моли, на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно – административно производство да се прекрати прекрати.

Административен съд - Пазарджик, VII-и състав, намира оспорването за процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните:

Във връзка с дадените задължителни указания на съда при извършена проверка на редовността на жалбата на К., предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК, съдът намира, че са същите са изпълнени частично.

По отношение на констатираната нередовност за липса на представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда, адв. В.С., в указания 7 – дневен срок, е представил по делото доказателства за извършено преводно нареждане във връзка с дължимата държавна такса, в размер на 10,00 (десет) лева по сметка на Административен съд – Пазарджик, за предявеното оспорване. Следователно указанието на съда е изпълнено в срок и в цялост.

По отношение на констатираните нередовности за посочване на доводи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ и да представи доказателства за срочността на жалбата, съдът счита, че същите са изпълнени в цялост. Видно от представената административна преписка не се установява, че предмет на оспорване е мълчалив отказ, тъй като по делото е налична Заповед № 593 от 17.05.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик (л. 39 от делото), с която е налице произнасяне по същество на направеното искане за замяна режима от строг на общ на лишения от свобода.Въз основа на формулираното до съда изрично оспорване на два акта – изричен отказ и мълчалив отказ, с Определение № 762 от 06.06.2023 год. постановено по адм. дело № 493 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е разделил производствата в две отделни. Изрично е посочено, че настоящо е по оспорване на мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС, а по оспорването на Заповед № 593 от 17.05.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик е образувано друго адм. дело № 493 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. След извършена служебна справка в съдебно – деловодната система на съда се установи, че по адм. дело № 493 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик е подадена молба с правно основание чл. 155 от АПК – за оттегляне на жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена срещу Заповед № 593 от 17.05.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която е отказано, на осн. чл. 64, чл. 65, ал. 3, във връзка с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, лишеният от свобода К. да бъде преместен в ЗО ОТ към Затвора – Пазарджик и съдът се е произнесъл по нея като е постановил прекратително определение от 14.07.2023 год. Ето защо, предвид указанията на съда, жалбоподателят не е изяснил в какво се състои незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ и от коя дата е, за да може съдът да извърши преценка за допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2 и ал. 3 от АПК. От представената оскъдна уточнителна молба до съда не става ясно в какво се изразява незаконосъобразността на мълчаливия отказ, както и не са представени други доказателства, от които да се изясни правния спор, както и дали оспорването е направено в срок. Следователно не може да се приеме, че указанието на съда е изпълнено в срок и в цялост, в указания 7-дневен срок. Също така и след този срок, до настоящия момент, не са постъпвали други допълнителни уточнения. Предвид изложеното, жалбоподателят е бил предупреден, че ако неизпълни указанията съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Ето защо, на осн. чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея административно дело № 538 от 2023 год. по описа на настоящия съд – да се прекрати.

Извън изложеното, следва да отбележи, че с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС законодателят е приел, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. В ал. 2 от цитираната правна норма е предвидено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС налага извода, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, който следва да бъде подаден от прокурор, но не и относно легитимираните за оспорването лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. По такова искане не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (в този смисъл Определение № 2954 от 28.02.2019 год. по адм. дело № 1160 от 2019 год. на Върховния административен съд, I отделение; Определение № 1750 от 04.02.2020 год. по адм. дело № 477 от 2020 год. на Върховния административен съд, III отделение; Определение № 14541/24.11.2020 г. по адм. дело № 12188/2020 г. на Върховния административен съд, III отделение.). Ето защо, налице е друго правно основание за недопустимост на оспорването на мълчалив отказ, а именно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване, както и чл. 159, т. 4 от АПК – оспорващият няма правен интерес от оспорването, тъй като законодателят изрично е посочил, че право на протест има само прокурор. За посочените основания, касаещи допустимостта на жалбата, съдът следи служебно, поради което и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на К. със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея административно дело № 538 от 2023 год. по описа на настоящия съд – да се прекрати.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII-и състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Ю.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена чрез адв. В.С., срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да се замени режима на оспорващия със следващия по – лек по чл. 66 от ЗИНЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 538 по описа за 2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, VII-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/