Номер 111915.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501675 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР гр.
Варна срещу решение 1975/26.05.2020 година постановено по гр.д. 18492/19 година по
описа на ВРС,с което се :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. В. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. Владислав Варненчик бл. 68,
ет.1, ап. 2 сумата от общо 1161,71 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 161 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.01.2017г.-
30.09.2019г. формирана по отчетни периоди, както следва: за м.01-м.03.2017г.- 42,71лева, за
м.04-м.06.2017г.- 85,47лева, за м. 07- м.09.2017г.- 109,89лева, за м.Ю- м-12.2017г.-61,05лева,
за м.01-м.03.2018г.- 43,86лева, за м.04-м.06.2018г.- 116,96лева, за м. 07- м.09.2018г.-
138,89лева, за м.Ю- м-12.2018г.- 80,41лева, за м.01-м.03.2019г.-136,68лева, за м.04-
м.06.2019г.- 120,64лева, за м. 07- м.09.2019г.- 225,12лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.11.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 200лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо
лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. В. , ЕГН ********** сумата от ЗООлева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
1
Твърди се , че така постановеното първоинстанционно решение е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
ОД МВР - Варна и ищецът Иван Вълев са обвързани в служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение. В разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилага субсидарно, както разпоредбите на КТ и издадените въз
основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч и Наредбата за структурата и
организацията на работното време и ЗДСл, по отношение работното време и неговото
отчитане и заплащане на възнаграждения.
Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат единствено със ЗМВР. КТ не намира субсидиарно приложение по отношение
на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР.
В чл.178 от ЗМВР изчерпателно са посочени, които допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности - чл.178,
ал.1, т.2 и за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР. За процесния период правната
уредба за нощния труд на държавните служители от МВР е регламентирана в чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР, във вр. с ал.З и чл. 179 от с.з, както и от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите
на МВР, както и с естеството на извършваните специфични дейности. Излагат
подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на постановеното
решение,като молят да се отмени Решение № 1975 от 26.05.2020г. по гр. дело № 18
492/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, , като неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на материалния закон.
В условията на евентуалност, молят да се отхвърли частично иска за периода
01.01.2018г. - 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчислението на нощен към дневен труд и чийто размер е 160.82 лева (сбор от
дължимата сума за Първо и Второ тримесечие на 2018г. - 43.86 лева и 116.96 лева,
съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ), съгласно заключението
на вещото лице по назначената ССЕ).
Молят присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява подробни
съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират разноски по
делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Н. В. , ЕГН ********** срещу ОД на
МВР гр. Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от общо 1161,71 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.-
30.09.2019г. /след допуснато изменение размера на исковата претенция с протоколно
определение от 18.05.2020г./ формирана по периоди, както следва: за м.01-м.03.2017г.-
42,71лева, за м.04-м.06.2017г.-85,47лева, за м. 07- м.09.2017г.- 109,89лева, за м.Ю- м-
12.2017г.- 61,05лева, за м.01-м.03.2018г.- 43,86лева, за м.04-м.06.2018г.- 116,96лева, за м. 07-
м.09.2018г.- 138,89лева, за м.Ю- м-12.2018г.- 80,41лева, за м.01-м.03.2019г.-136,68лева, за
м.04-м.06.2019г.- 120,64лева, за м. 07- м.09.2019г.- 225,12лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-11.11.2019г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,в който искът се
оспорва по основание и размер.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен
състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила
3
на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от
отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв,за
адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 1975/26.05.2020 година постановено по гр.д. 18492/19
година по описа на ВРС
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.
Н. В. , ЕГН ********** сумата от ЗОО лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5