РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч 04.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа докладваното
от съдия Кръстева адм.дело № 446 по описа на АдмСЛ за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211
от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело
е образувано по жалба с вх.№ 3842/15.10.2020 г. подадена от мл. инспектор К.П.К.,
мл. автоконтрольор ІІ степен в група „Охрана на обществения ред” от сектор
„Охранителна полиция” към РУ гр. Троян при ОД МВР Ловеч, с посочен съдебен
адрес ***, чрез адв. Е. Д. Ц. – ЛАК, срещу Заповед № 295з-1789/18.09.2020г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч.
С оспорения акт на
основание чл. 204, т.3, във връзка с чл.199, ал.1, т.3, предл. 3 и чл.197,
ал.1, т.2 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение” за срок от три месеца за извършено от него дисциплинарно
нарушение.
В жалбата се твърди,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материално-правните разпоредби. Твърди, че в заповедта има
противоречие между мотиви и диспозитив, както и между словесното описание и
цифровата квалификация на нарушението, наказанието е наложено в нарушение на
принципа на съразмерност и не отговаря на тежестта на твърдяното нарушение.
Излага, че в акта липсва преценка на органа за тежестта на извършеното
нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, както и за формата на вината и цялостното му поведение. Моли съдът
да отмени оспорената заповед и да му присъди разноските в производството.
В съдебно заседание и
в писмена защита оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска
отмяна на заповедта, като излага доводи по същество за нейната
незаконосъобразност и претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание
ответникът чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност
на жалбата и за правилност и законосъобразност на заповедта.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В ОД на МВР Ловеч е
постъпил обобщен доклад с рег.№ 4575р-1744/06.07.2020г. по описа на дирекция
„Инспекторат“, утвърден от министъра на вътрешните работи на 13.07.2020г./лист
27 и сл./. Докладът е изготвен след извършена тематична проверка по създадената
организация и изпълнение на дейността по направление „Пътна полиция“ в
изпълнение на министерска заповед. С доклада са били констатирани редица
нарушения и Ловеч със Заповед рег.№ 295з-1341/22.07.2020г. /лист 19/ на Директора
на ОД на МВР е образувано дисциплинарно производство срещу държавните
служители, посочени в доклада, сред които и жалбоподателя К.П.К.. Служителите са
запознати със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с правата
им /лист 24/.
Назначената от дисциплинарно-наказващия
орган комисия е извършила проверка на изложеното в доклада, приобщила е към преписката
сведения на полицейските служители и други доказателства, снела е сведения и
обяснения от служители на РУ Троян, изискала и получила е сведения от дирекция
„Човешки ресурси“ и РУ Троян, както и кадрови справки и длъжностни
характеристики на служителите. За резултата от дисциплинарното производство е
изготвена обобщена справка рег.№ 295р-12515/18.08.2020г. /лист 109/.
В справката по
отношения на жалбоподателя е посочено, че в обобщения доклад погрешно е посочен
издаден на 21.02.2020 г. АУАН с № 121236. При проверката е установено,
че е допусната техническа грешка при изписване на номера на АУАН, като в
действителност на 21.02.2020 г. жалбоподателят е издал АУАН сер.GA № 121235
против водач, управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Служителят
извършил на водача проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7410 и му
издал талон за медицинско изследване №0042384, тъй като нарушителят не приел
показанията на техническото средство. Талонът е връчен на лицето и същото се е
явило в сградата на РУ Троян. Там мл.инсп. К. направил две поредни изследвания
с доказателствен анализатор в 01,45 ч. и в 01,56 ч., при което е отчетено
съдържание на 0,14 промила алкохол. Представена е справка за извършената
проверка с доказателствен анализатор от 21.02.2020 г. /лист 156/, от която е
видно, че проверката е извършена от мл.инспектор К.К..
Комисията приела, че
мл. инсп. К. е извършил и пробата с техническо средство, и пробата с
доказателствения анализатор, с което е нарушил т. 6 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, която гласи
„Установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор да се
извършва от полицейски орган, различен от органа, установил с техническо
средство употребата на алкохол от проверяваното лице”. Във връзка със заповедта
е проведено обучение на служителите и те са запознати със заповедта /лист 173,
т. 34/. Направен е е извод, че К.К. е извършил нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 от ЗМВР „Неизпълнение
на заповедите на министъра на вътрешните работи“, за което на основание чл. 199,
ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗМВР „лошо изпълнение на заповеди“ се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца.
Преди изготвяне на
справката в хода на дисциплинарното производство на 30.07.2020 г. са били взети
писмени обяснения от жалбоподателя /лист 99/, в които се сочи, че му е било
проведено обучение в РУ Троян за работа с доказателствен анализатор във връзка
с министерска Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., но при подписване на протокола той
не обърнал внимание на заповедта, прикачена към протокола за обучението.
Жалбоподателят е
запознат с обобщената справка, за което се е подписал лично /лист 187/. Връчена
е покана за запознаване със справката и даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения до ДНО /лист 192/. В преписката няма данни
жалбоподателят да е подавал възражение след запознаване с обобщената справка.
Със заповед №
295з-1576/21.08.2020г. дисциплинарно-наказващият орган е удължил срока на
дисциплинарното производство до 10.09.2020г., за да могат да се съберат
допълнителни доказателства от комисията. Жалбоподателят е запознат с тази
заповед. Изготвена е нова обобщена справка, с която жалбоподателят е запознат
/лист 18/.
Въз основа на
констатациите в обобщената справка, дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег.№
1762р-16539/09.09.2020г. до Директора на ОД на МВР Ловеч с предложения за
наказания на служителите с установени нарушения, като за жалбоподателя е
предложено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 месеца /лист 10/.
След получаване на
материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно-наказващият орган
изпратил на жалбоподателя покана за даване на писмени обяснения, връчена лично
на К. на 14.09.2020г. /лист 259/. Жалбоподателят не е подавал в предоставения
му срок писмени възражения /лист 244/.
Въз основа на
проведеното дисциплинарно производство, Директорът на ОД на МВР Ловеч, на
основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 3, чл. 197, ал.
1, т. 2 от ЗМВР е издал обжалваната заповед № 295з-1789/18.09.2020г., с която е
наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца за неизпълнение на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи /лист 273/, прието за нарушение на служебната
дисциплина „лошо изпълнение на заповед“. В заповедта са изложени подробни
мотиви, фактическите и правни основания, обсъдена е тежестта на извършеното
нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на мл.инспектор К. –
награди и наказания до момента, поради което е наложено наказание в минималния
законов размер.
От ответника са
представени по делото ежедневната форма на отчет на наряда за 21.02.2020г.,
състоящ се от жалбоподателя и полицейския служител И.Н., и справка за
извършените проверки с технически средства за алкохол – с дрегер и с
доказателствен анализатор / лист 156/ от дата 21.02.2020 г., представени са
заверени копия от АУАН № 121235 и талон №0042384 /лист 146 и 147/.
Към административната
преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и
редица доказателства, касаещи дисциплинарни производства против други
служители.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на
издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя
като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния
административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не се спори между
страните, че К.П.К. е държавен служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл.
автоконтрольор ІІ степен в група „Охрана на обществения ред“ от сектор
„Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД на МВР Ловеч. В това си качество
същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също
безспорно е между страните обстоятелството, че М.М. при издаване на процесната
заповед е имал качеството Директор на ОД на МВР Ловеч, която длъжност е сред
изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на структурите по чл.37“,
следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от
посочения вид по отношение на жалбоподателя (писмено предупреждение – чл.197,
ал.1, т.2 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от
териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт
по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържа задължените реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от
нейния издател. Не е налице твърдяното от оспорващия противоречие между мотиви
и диспозитив на акта: в мотивите органът е описал подробно обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението и самото нарушение – лошо изпълнение на
заповед на министъра на вътрешните работи, като в диспозитива е наложил
съответстващото му дисциплинарно наказание. Съдът не установи допуснати от
органа съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед,
връчена за запознаване на лицето. Органът е запознал жалбоподателя с
изготвената справка и предложение за наказание, както и със събраните по
дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи
писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е възможност на служителя да
се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). Заповедта е издадена в
сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като му е наложил минималното предвидено в
закона наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на К. срещу подпис и на нея е
отбелязана датата на връчване.
Съдът след съвкупна
преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР.
В процесния случай
жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители) във вр. с чл.199, ал.1, т.3,
предл.3 от ЗМВР, а именно за лошо изпълнение на заповед. Като такова лошо
изпълнение е прието неспазването на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи.
Точка 6 от Заповедта
императивно разпорежда „Установяване на употребата на алкохол с доказателствен
анализатор да се извършва от полицейски орган, различен от органа,
установил с техническо средство употребата на алкохол от проверяваното лице”. В
случая безспорно е установено, че К. е бил член на наряда на 21.02.2020г.,
извършил е проверка за употреба на алкохол на водач с техническо средство
Дрегер 7410, съставил му е АУАН и му е издал талон за изследване, след което в
сградата на РУ е извършил на водача и проверка за употреба на алкохол с
доказателствен анализатор Дрегер Alcotest 7110. Извършената проверка с
доказателствен анализатор е отразена в дневник за отразяване на резултатите от
използваните технически средства, като за дата 21.02.2020г. жалбоподателят е
извършил две поредни проби на лицето, от които първата с показание
„интерференция“ и втората с показание 0,14 ‰.
Безспорно е установено,
че К. е запознат със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи и с изменящата и допълваща я Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на
министъра на вътрешните работи, като се е подписал лично в съответните
протоколи.
Следователно, от
всичко изложено дотук, съдът приема за установено, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо неизпълнение на
разпоредбата на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи – извършил е проверка на водач-нарушител и с техническо
средство, и с доказателствен анализатор. Доказано е по делото, че К. е запознат
със заповедта на министъра на вътрешните работи по време на проведено обучение,
а обстоятелството, че се е подписал в протокола, без да я прочете, не го
освобождава от отговорност, а по-скоро говори за небрежност при изпълнение на
служебните му задължения.
Нито в относимата
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, нито в
министерската заповед има забрана пробата с доказателствен анализатор да се
извършва от друг служител – забраната е да я извърши същият служител, който е
извършил и пробата с техническо средство.
Твърденията, че на
21.02.2020 г. не е имало друг служител в РУ – Троян, който да извърши
проверката с доказателствен анализатор, не са относими към настоящия спор.
Липсата на обезпеченост на РУ – Троян по време на една смяна с достатъчно
персонал, обучен за извършва проверки с доказателствен анализатор, не е
отговорност на жалбоподателя.
Като член на наряда
същият е имал задължение да извърши проверката с дрегер и да издаде талон за
изследване на водача нарушител с посочен час за явяване в РУ Троян за
изследване. Липсата на служител в РУ Троян, който да извърши проверка с
доказателствен анализатор при явяването на водача, не е отговорност на
жалбоподателя.
Той би могъл да
информира за това прекия си ръководител началник на група „Охрана на
обществения ред", но не и да предприема сам извършването на проверката, в
противоречие с изричната императивна разпоредба в заповедта на министъра на
вътрешните работи.
Действията на К. са
описани като нарушение на служебната дисциплина, самото нарушение
непротиворечиво е описано като „неизпълнение на т.6 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи“. За горното нарушение
– „лошо изпълнение на заповед“, на оспорващия е наложено съответстващото му
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като органът правилно е
издирил и приложил относимата към случая разпоредба на чл.199, ал.1, т.3,
предл.3 от ЗМВР.
Поведението на К.
представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което
законосъобразно съгласно чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР на служителя е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три
месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и
е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР.
При издаване на
оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност. Дисциплинарните
нарушения на служителите в МВР са регламентирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР, като
първото от тях е „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Дисциплинарните наказания
също са регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на нарушението
са предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя
„лошо изпълнение на заповед“, относимото дисциплинарно наказание е „писмено
предупреждение“, като при отчитане на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР
на К. е наложено наказание в минималния законов срок.
Спазена е и целта на
закона.
Предвид изложеното
съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, съобразена е с
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което
не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалба с вх.№ 3842/15.10.2020 г. подадена от мл. инспектор К.П.К.,
мл. автоконтрольор ІІ степен в група „Охрана на обществения ред” от сектор
„Охранителна полиция” към РУ гр. Троян при ОД МВР Ловеч, срещу Заповед №
295з-1789/18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: