Р Е
Ш Е Н
И Е
No
гр. Ботевград, 09.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1557 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД, гр. София твърди, че е в облигационни правоотношения с ответника по
силата на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “****” АД на потребители за
битови нужди в гр. София, които имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Сочи, че ответникът С.Ц.М., като
собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага, че
съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 03.02.2014 г., купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия по в 30-дневен от
датата на публикуването им в интернет страницата на продавача, като “****” ЕАД за
отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ. Поддържа, че ответницата е
използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не е
погасила задълженията си.
Твърди, че съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за процесния
имот са начислявани от “****” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - “****” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във
връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
добавя към първата дължима сума за процесния период.
Ищецът
твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр.
д. No 1177/2018 г. на РС- Ботевград за вземането, като
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на
което предявява иск за установяване на вземането си. Моли съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1626.65 лв., от
които 1367.78 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в Общи
фактури No
**********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., No 0075580584/31.07.2016 г.
за отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и фактура No 0081817276/31.07.2017 г. за период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и
203.68 лв. – законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г., както и
46.12 лв., представляваща главница стойност на такса за извършена и незаплатена
предоставена услуга за дялово разпределение, и 9.07 лв., представляваща
мораторна лихва върху посочената главница,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът- С.Ц.М. *** в депозиран в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва изцяло исковете като
неоснователни. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност,
а именно с изтичане на тригодишна давност, поради което твърди, че всички суми
за сметки за периода три години преди завеждане на исковата молба са недължими.
Твърди, че вземанията на ищеца за лихви също са частично погасени. Сочи, че
никога не е имала открита партида на свое име при ищцовото
дружество, като няма депозирана от нея молба за прехвърляне на партида No ****
на нейно име, а топлоснабдителната агенция за
енергиен сервиз “****” ЕООД счита за абонат и съответно длъжник ****. Оспорва
като незаконосъобразни сметките, на които ищцовото дружество основава исковете
си. Твърди, че същите са издадени в противоречие с Директива 32 на ЕС от 2006
г., която изисква сметките на дружества като ищцовото да почиват не на
прогнозно, а на осъществено /реализирано/ потребление. Поддържа, че в отчетните
документи на “****” ЕАД, които се получават, не са посочени технологичния
разход на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от
измереното от топломера показание и е за сметка на топлопреносното
предприятие. На следващо място твърди, че процесният имот в претендирания
период не е бил топлоснабден, тъй като отоплителните радиатори са свалени много
преди това и в апартамента не е доставяна нито топлинна енергия, нито вода.
Сочи, че представеният от ищеца Договор от 01.10.2002 г. между Етажната
собственост и “****” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия отдавна е прекратил действието си, а спрямо ответника не е
и породил такова, тъй като в протокола на общо събрание на етажните собственици
от 26.09.2002 г. не фигурира нейното име, а на бившия собственик и ползвател ****.
Третото лице-помагач
на страната на ищеца “****” ЕООД, гр.
София не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 1177/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград, по
заявление на ищеца от 11.01.2018 г. (подадено първоначално в Софийски районен
съд и изпратено по подсъдност на РС- Ботевград) съдът е издал заповед No 3337
от 11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника С.Ц.М.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата от 1413.90 лв., представляваща доставена през периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2017 г., но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. ****, ж.к. “****”, бл. **, вх. Д, ет. 3, ап. 103, аб.
No ****,
сумата от 212.75 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от
16.09.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и 32.53 лв. за направени разноски за платена държава такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подала писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно между страните е
обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна енергия на територията на гр. София,
където се намира и процесният топлоснабден имот.
Не е спорно също и обстоятелството, че
ответникът С.Ц.М. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. “****”, бл. **, вх. Д, ет. 3, ап. 103, както и че за същия
имот при ищеца има открита партида с Nо ****.
Видно и от
заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба No 148/1999 г., на
08.07.1999 г. ответникът е придобила чрез договор за продажба право на
собственост на процесния недвижим имот от продавача ****, като последният си е
запазил правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено.
С Декларация за отказ от право на ползване с нотариална
заверка на подписа с рег. No 11520 от 13.06.2007 г., вписано в книгите за
вписванията в Служба по вписванията при СРС, праводателят
**** е заявил, че се отказва от запазеното си пожизнено и безвъзмездно ползване
на процесния недвижим имот, учредено с
нотариален акт 148/1999
г.
Видно от заверени копия на Протокол от
26.09.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на блок ** в ж.к. “****”
(сега ж.к. “****”, кв. ****), вход Д, с приложен към него списък на
присъстващите лица, и Договор No 4604 от 01.10.2002 г. за извършване на услуга
“топлинно счетоводство”, на проведено общо събрание на етажната собственост на
бл. **, вход Д с участието на праводателя на ищцата ****
и носител на правото на ползване към посочения момент – за аб.
No **, е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата “Дялово разпределение” (т.нар. топлинно
счетоводство) с “****” ЕООД, гр. София,
като въз основа на това решение на 01.10.2002 г. е сключен договор за
предоставяне на посочената услуга с “****” ЕООД, гр. София за срок от една
година, който съгласно чл. 2.4. от договора се удължава автоматично с още една
година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие,
дадено един месец преди изтичането му. На 01.11.2007 г. между ищцовото дружество и “****” ЕООД е сключен нов договор за
извършване на услугата дялово
разпределение, видно от приложеното копие на документа.
Представени са и заверени копия на
извлечение от сметки по месеци за топлинна енергия за период 05/2015 г. –
04/2017 г., съобщение към фактура No **********
от 31.07.2015 г., включена в извлечението от сметки, съдържаща информация за
окончателно задължение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и съобщение към
фактура No ********** от 31.07.2017 г., включена в извлечението
от сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2016
г. – 30.04.2017 г. - за реално консумирана топлинна енергия за посочените
периоди и платените суми по фактурите за същия период.
По делото е представено и заверено
копие на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “****”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение No ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице Д.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно. От заключението се
установява, че дължимите суми за топлоенергия, потребена за процесния имот през
процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. е на обща стойност 1495.83 лв.,
от която сумата от 655.09 лв. е за отопление в имота, сумата от 840.74 лв. е за
битово горещо водоснабдяване, а за сградна инсталация е 0.00 лв. и за мощност е
0.00 лв. Съгласно заключението, сумите за топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот са начислени съгласно нормативната уредба - Наредба No 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отчислявани
са за сметка на “****” ЕАД технологични разходи на топлинна енергия в
абонатната станция. Съгласно същото заключение, през процесуалния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал периодични метрологични
проверки през 2012 г., 2014 г. и 2016 г. съгласно изискванията на нормативната
уредба. В заключението са посочени размерите на фактурираните суми за топлинна
енергия за процесния период – по отделни периоди и пера. От заключението се
установява, че разпределените мощности за имота са съгласно действащите норми и
са коректно начислени, както и че общата дължима сума съгласно изравнителните
сметки за отопление и топла вода е 1495.83 лв., а дължимата сума за дялово
разпределение за периода е 47.48 лв., като от тях са платени за месеци 10, 11,
12.2016 г. сумата 152.70 лв. за отопление и БГВ и сумата от 1.36 лв. за дялово
разпределение.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,
че за процесния период общата дължима сума за топлинна енергия възлиза на 1495.83 лв., като за процесния
период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. по издадените 8 броя фактури е
извършено плащане по фактура No **********/31.07.2017 г. в размер на 152.70 лв., при
което дължима остава сумата от 1343.13 лв. Съгласно заключението, общо размерът
на изравнителните сметки за дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на
24.66 лв., като няма данни за погасяване на задължения извън процесния период с
тези суми. От заключението се установява, че за процесния период общо размерът
на дължимата сума за отопление възлиза на 659.82 лв., за БВГ – 768.34 лв., като
не са начислявани суми за мощност. В таблица, част от заключението, вещото лице
е посочило размерите на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период
– за главницата – общо и по отделни пера – за топлинна енергия за отопление и
за топлинна енергия за топла вода, съобразно действащите цени на топлинна
енергия през периода – по месечно и общо за периода.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед No 3337 от 11.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 30395/2015 г. по описа на РС- Ботевград, а именно за
сумата-главница общо от 1413.90 лв., представляваща сбор на цената на доставена
от ищеца на ответника топлинна енергия през периода от месец 05.2014 г. до
месец 04.2017 г. в размер на 1367.78 лв. и такса за предоставена услуга за
дялово разпределение в размер на 46.12 лв., както и сумата общо от 212.75 лв.,
представляваща законна лихва за забава, от която 203.68 лв. – лихва върху
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018
г. и 9.07 лв. – лихва върху стойността на таксата за услугата за дялово
разпределение. Съдът намира така предявените искове за частично
основателни.
По настоящото дело основните спорни
между страните въпроси са относно наличието на облигационно отношение между тях
за доставка на топлинна енергия и съответно наличието на качеството
“потребител” на тези услуги на ответника, както и обстоятелствата, че ищецът е
извършил доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот – предвид
твърдението, че процесният имот в претендирания период не е бил топлоснабден.
Последното възражение съдът намира за неоснователно, тъй като от заключението
на приетата по делото съдебно-техническата експертизи се установява, че
начислените на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на
действащите нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за
топлинно счетоводство, както и че начислените суми за топлинна енергия са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено именно
реалното потребление на топлинна енергия и е извършено изравняване между
начислената и дължимата сума- връщане или доплащане, съгласно действащите
нормативни актове, при което е налице реално потребена топлинна енергия на
стойност 1495.83 лв., установена от заключението на вещото лице Д.В.
По възражението за липса на
облигационно отношение между страните съдът намира следното:
В чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а.
(нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ “битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди; съгласно § 1, 27б. “клиент” е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ; съгласно § 1, 27г. “краен клиент” е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, а съгласно § 1, т. 41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) “потребител на енергийни услуги” е: а) (в редакцията й преди
изм. с ДВ, бр. 35 от 2015 г.) - краен
клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги
от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
В случая безспорно се установява, че
през целия процесен период ответникът е била собственик на процесния недвижим
имот, като е придобила правото на собственост на 08.07.1999 г. с договор за покупко-продажба от ****. При продажбата на имота прехвърлителят си е запазил
правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено, но с нотариално
заверена декларация за отказ от право на
ползване от 13.06.2007 г., вписан в книгите за вписванията в Служба по
вписванията при СРС, същият се е отказал от това си ограничено вещно право.
Следователно през процесния период не е имало друг носител на вещни права върху
недвижимия имот освен ответникът, която е притежавала неограниченото право на
собственост върху имота.
При наличието на доказано качество на
ответника на потребител на топлинна енергия, като собственик на топлофициран
имот, същата се явява страна по договор за доставка на топлинна енергия със
страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане
за цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. По силата на цитираната
разпоредба между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, като писмена форма на договора не е необходима, освен в изрично
предвидените случаите по чл. 149, ал. 1 от ЗЕ (напр. при договори, сключени
между производител и топлопреносно предприятие; между производител и пряко
присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, и др.). Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото липсват твърдения от ответника, нито има данни за това,
същата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
При това и с оглед
изложеното по-горе съдът намира, че между страните са съществували облигационни
правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с предвидените
за тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия, включително
за процесния период – от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. За топлопреносното
дружество – ищецът по делото, е възникнало вземане за цената на доставената топлинна
енергия. Ответникът не е изпълнила насрещното си задължение да заплати изцяло цената
на потребената от нея топлинна енергия през посочения период, тежестта за
установяването на което (за извършено плащане) е нейна, като е задължението е
изпълнено частично - платена е само сумата от 152.70 лв. за месеци 10, 11 и
12.2016 г. В случая по настоящото дело не са и заявени твърдения за плащане на
цената от страна на ответника. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че дължимите и незаплатени суми за процесния период,
при съобразяване със сумите за доплащане и възстановяване по изравнителните
сметки, след възлиза общо на 1343.13 лв. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява на следващо място, че дължимата
сума за дялово разпределение за процесния период е 47.48 лв., от която сума е
платена сумата от 1.36 лв. (или дължима остава сумата от 46.12 лв.).
Съдът намира за
основателно възражението на ответника за погасяване на част от задължението по
давност. Вземането за топлинна енергия е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна
давност. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда
на 11.01.2018 г., при което всички месечни задължения, с падеж преди посочена
дата, се явяват погасени по давност. Съдът намира, че доколкото предвиденият
съгласно Общите условия на дружеството срок за плащане на задълженията е
30-дневен от публикуване на съответната месечна фактура, като същите се
публикуват ежемесечно, то погасени по давност се явяват задълженията за
месеците от м. 05.2014 г. до м. 11.2014 г. вкл. (задължението за месец 12.2014
г. е с падеж 30.01.2015 г. и към датата на подаване на заявлението в съда на
11.01.2018 г. не е било погасено с изтичане на тригодишна давност). Видно от
приложената по делото обща фактура No
********** от 31.07.2015 г., съдържаща информация за окончателно задължение за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., както и стойността на отделните
месечните задължения и стойността на сумата за изравнение, подадено от ФДР, то
сборът на месечните задължения за периода от 12.2014 г. (първия месец, за който
задължението не е погасено по давност) до 04.2015 г. е в размер на 364.17 лв.
След приспадане на индивидуалната изравнителна сметка за отчетния период
01.05.2014/30.04.2015 г., а именно сума за получаване в размер на 19.10 лв., съгласно
от заключението на вещото лице Д.В., то дължимата и непогасена по давност сума
по тази фактура се явява в размер на 345.07 лв. За разликата над този размер до
пълния размер на задължението за целия период по тази фактура от 578.72 лв.
същото се явява погасено по давност. Съгласно заключението на в.л. В.,
дължимата сума за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. е общо 429.08 лв., а за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е общо 488.05 лв. При това общата дължима
и непогасена по давност сума за топлинна енергия периода от м. 12.2014 г. до м.
04.2017 г. се явява на стойност 1262.20 лв. (345.07 + 429.08 + 488.05 =
1262.20). След приспадане на платената от ответника сума от 152.70 лв., то
дължима остава сумата от 1109.50 лв. – за отопление и топла вода. От
заключението на вещото лице В. се установява, че дължимата и непогасена (чрез
плащане) сума за дялово разпределение за процесния период е в размер на 46.12
лв. (разликата от 47.48 лв. – дължима сума и 1.36 лв. – платена сума).
Задълженията за таксите за услугата дялово разпределение не са погасени по
давност, тъй като падежът на същите е в края на съответния отоплителен сезон,
като в случая за най-ранния такъв – до 30.04.2015 г., към 11.01.2018 г. не е
била изтекла тригодишната погасителна давност.
При това общият
размер на задължението на ответника се явява на стойност 1155.62 лв., от които
сумата от 1109.50 лв. за топлинна енергия и сумата от 46.12 лв. за такси за услугата дялово разпределение.
С оглед всичко
изложено съдът намира предявения установителен иск за цената на доставената
топлинна енергия и такси за дялово разпределени за основателен до посочения
размер от 1155.62 лв., като над същия до пълния му предявен общ размер от 1413.90
лв. (от които 1367.78 лв. за топлинна енергия и 46.12 лв. за дялово
разпределение), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на
ищеца е за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва общо за сумата от 212.75 лв., от която 203.68
лв. – лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
16.09.2015 г. до 05.01.2018 г. и 9.07 лв. – лихва върху стойността на таксата
за услугата за дялово разпределение.
Съдът намира за
основателно възражението на ответника за погасяване на част от задължението по
давност, а именно в частта относно вземането за лихва за забава върху
погасената по давност част от главницата на основание чл. 119 от ЗЗД. Съгласно
същата, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В случая
началният момент на периода за претендираната лихва върху главницата за
топлинна енергия е 16.09.2015 г., като към датата на подаване на заявлението в
съда на 11.01.2018 г. не е бил изтекъл тригодишният давностен период. Доколкото
обаче за отчетния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., за който е издадена
обща фактура No ********** от 31.07.2015 г.,
част от задължението е погасено по давност, то погасена по давност е и лихвата
за забава върху него. Непогасената част от задължението е в размер на 345.07
лв., като дължима е лихва за забава само върху посочената главница по тази
фактура. Видно от последната, то посоченият във фактурата срок за плащане на
задължението е до 15.09.2015 г. С настъпване на падежа на задължението
ответникът е изпаднал в забава, а именно от деня, следващ падежа – 16.09.2015
г. Претендираната от ищеца законна лихва за периода от 16.09.2015 г. до
05.01.2018 г. върху главницата от 345.07 лв., изчислена от съда с помощта на програмен
продукт за изчисляване на законна лихва, е в размер на 80.85 лв.
Видно от заверено
копие на фактура No ********** от 31.07.2017 г., то
задължението на ответника за отчетния период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. - след
извършеното от него частично плащане - е в размер на 335.35 лв. Посоченият
падеж на задължението по фактурата е 14.09.2017 г. Считано от 15.09.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава, като законна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 05.01.2018 г. върху главницата от 335.35 лв., изчислена от съда с помощта на
програмен продукт за изчисляване на законна лихва, е в размер на 10.53 лв.
За отчетния период
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. ищецът не е представил издадената обща фактура,
поради което и по делото липсват доказателства за точния падеж на задължението
по същата, а от тук и за периода, за който се дължи мораторна лихва. Предвид
това искът за вземането за лихва за забава върху задължението за този отчетен
период се явява неоснователен като недоказан.
Мораторна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение също не следва да се
присъжда, предвид липса на представени доказателства за падежа/падежите на
главното вземане и периода, за който същата се дължи.
Следователно,
дължимата и доказана по основание и размер лихва за забава върху процесната
главница за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г., съобразно падежа на
отделните задължения, е на стойност 91.38 лв. Предвид това предявеният иск за
установяване на вземането на ищеца за обезщетение за забава се явява
основателен до размер на посочената сума от 91.38 лв., като над посочения
размер до пълния размер на претенцията от 212.75 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното от
ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати
и направените от него разноски по настоящото дело съобразно уважената част от
исковете в размер на 586.46 лв., от които 56.74 лв. за държавна такса, 453.06
лв. за възнаграждения за вещи лица и 76.66 лв. за юрисконсултско възнаграждение (съгласно действащата редакция на чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
определено при основа 100.00 лв. и съразмерно с уважената част от
исковете).
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 24.93 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 38.33 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 63.26 лв.
Въпреки изхода на спора и направеното от
ответника искане, разноски в полза на същия не следва да се присъждат, поради
липса на представени доказателства по делото такива да са направени.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “****” No 23Б, към С.Ц.М., с ЕГН **********,***, за които е
издадена заповед No 3337 от 11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1177/2018
г. по описа на Районен съд - Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1155.62 лв. /хиляда сто петдесет
и пет лева и шестдесет и две стотинки/, от която сумата от 1109.50 лв., представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода от
01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабден имот – апартамент No 103, находящ се в гр. София, ж. к. “****”,
бл. **, вх. Д, ет. 3, с абонатен No ****, и сумата от 46.12 лв. – за дялово
разпределение; както и за сумата от 91.38 лв. /деветдесет и един лева и тридесет
и осем стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 11.01.2018 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за сумата-главница
над уважения размер от 1155.62 лв.
до пълния му предявен размер от 1413.90
лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.11.2014 г., и иска за
установяване на вземането за обезщетение за забава над уважения размер от 91.38 лв. до пълния му предявен размер от 212.75 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Ц.М., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. “****”
No 23Б, сумата от 586.46 лв. /петстотин осемдесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 63.26 лв. /шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1177/2018
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца “****” ЕАД - “****” ЕООД, гр. София, с ЕИК **.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :