№ 14592
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110149816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба на Л. И. А., ЕГН ********** срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК
******, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10
ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 15.06.2018 г. между нея и ответника бил сключен договор за
кредит с № MAXJ500007452 от 15.06.2018 г. за сума в размер на 1000 лв. със срок на
кредита 11 месеца, общ размер на месечна вноска 183,64 лв. и размер на общо задължение
2020,04 лв. Твърди, че заплатила по процесния договор сумата от 1268 лв. Счита, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението за допълнителен пакет
„Доверие“ не е включено в ГПР, а ако същото е било включено в него, посоченият в
договора ГПР не би бил 37,78%, а по-висок. Твърди, че услугите, за които се дължи това
възнаграждение, представляващо „доброволен пакет Доверие“, са такива, свързани с
усвояването и управлението на кредита - изпращане на представител на дружеството, на
когото да се извърши плащане, отлагане на вноска, поради което счита, че клаузата, с която
е уговорено заплащане на възнаграждение за същите от договора е нищожна. Сочи, че
заплащането на това възнаграждение е предварително, като е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения договор. Твърди, че съгласно
погасителния план е следвало да заплаща в продължение на 11 месеца за услуга, която не е
използвала. Счита, че споразумението за „доброволен пакет Доверие“ е уговорено в нейна
1
вреда, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и клиента, поради което иска прогласяване на тази клауза за нищожна. Посочва,
че освен това въпросната клауза води до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
именно изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Твърди, че
процесният договор за кредит не е индивидуално договорен, като същият е бланков такъв,
като ищцата не е имала възможност да уговоря отделните клаузи. Счита, че са налице
нищожни клаузи, които не могат да бъдат заместени по право, с оглед на което и договорът
не би бил сключен без тях, поради което е налице нищожност на целия договор. Твърди, че
ГЛП е в размер на 32,54 %, по-голям от трикратния размер на законната лихва, а именно 30
%, от което следва извод, че разпоредбата за възнаградителната лихва е нищожна. Оспорва
дължимостта на договорените лихва, възнаграждение за „доброволен пакет Доверие“ и
допълнителните такси, поради недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК. С оглед
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договор за кредит с № МАХ_500007452 от 15.06.2018 г. с „Б.Е.Д.К.“ ООД, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите,
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит и да осъди ответника
да й върне надплатената от нея сума в общ размер на 268 лв., която сума надвишава размера
на отпуснатата й такава като кредит по процесния договор, както и претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че клаузите не са в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение, установени в обществото. Оспорва като неоснователно твърдението, че
предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна
лихва и по този начин се заобикаля законът. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР
отговаря на действителността. Твърди, че ищцата, като страна по договор за потребителски
кредит, сама е пожелала допълнителните действия, като договорът е можело да бъде
сключен и без тях. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, както и претендира
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10
ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за кредит с № МАХ_500007452/15.06.2018 г. и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума по нищожен
договор за кредит. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание
2
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на отделни клаузи от
договора за кредит – чл. 5, ал. 5 и ал. 6, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 25, чл. 26 и чл. 27.
По предявените искове в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат и/или заобикалят императивни материалноправни
разпоредби и/или противоречат на добрите нрави; извършено плащане на исковата сума в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
Ответникът следва да докаже, че клаузите по процесния договор са индивидуално
уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна
информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по
него, както и че е налице основание за задържане на процесната сума.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че на 15.06.2018
г. между страните е сключен договор за кредит с № MAX_500007452 от 15.06.2018 г. за
сума в размер на 1000 лв. със срок на кредита 11 месеца, погасителна вноска от 106,36 лв.,
на 11 погасителни вноски, обща стойност на плащанията 1169,96 лв., заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 32,54 % и годишен
процент на разходите от 37,78 %, като в договора е инкорпориран погасителен план, както и
че по процесния договор за кредит ищцата е извършила плащания в общ размер на 1268 лв.
В раздел VI от договора страните са уговорили закупуването на доброволен пакет
„Доверие“, като съгласно чл. 19 кредиторът предлага, а кредитополучателят се съгласява,
срещу предвидени парични вноски, да осигури преимуществено „допълнителни действия“,
касаещи дейността на кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на
задълженията и осигуряване на плащанията на кредитополучателя по договора за кредит.
Разяснено е, че терминът „допълнителни действия“ включва пълно съобразяване с нуждите
на кредитополучателя и пълна ангажираност на кредитора, включително при евентуално
неизпълнение на задълженията по договора, като обхваща следните действия на кредитора в
полза на кредитополучателя: (1) „динамично плащане“ – кредиторът изпраща свой
представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго предварително
уговорено с кредитополучателя място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия (домашен адрес) на кредитополучателя, в рамките на работното време на
обслужващия го офис, за да извърши кредитополучателят редовно плащане; (2) „отлагане на
вноска“ – кредиторът отлага еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която
кредитополучателят иска да отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които
затрудняват финансовото му положение; (3) „разходи за събиране при забава – за сметка на
кредитора“; (4) „без трета вноска в месеца“ – кредиторът осигурява възможност, при
настъпване на трета вноска в месеца, да направи промяна на падежна дата по погасителния
план; (5) „скорост“ – при поискване от страна на кредитополучателя за обработка на
документ, свързан с кредита, кредиторът е длъжен да обработи документи незабавно и да не
се води от установения срок за извършване на тези действия, който е 5 работни дни; (6)
3
„безплатни документи“ – всички заверени с подпис и печат документи от страна на
кредитора са безплатни; (7) „вътрешен рефинанс без собствени средства“ – кредиторът
предоставя възможност за вътрешно рефинансиране на кредита; (8) „усвояване на кредита“
– кредиторът се задължава да осигури сумата, за която кредитоискателят е бил одобрен, в
брой, с воя представителен офис, не по-късно от 2 часа след одобрение.
Страните са уговорили, че за допълнителния пакет „Доверие“ се дължи възнаграждение в
размер на 850,08 лв., което е разсрочено по вноски – 11 на брой, заедно с месечните
погасителни вноски, с размер на вноската – 77,28 лв., с което общото плащане по кредита
възлиза на 2020,04 лв. (съответно размер на вноската от 183,64 лв.) Страните са се съгласили
възнаграждението за закупения доброволен пакет „Доверие“ да бъде разсрочено за срока на
договора, на равни вноски и добавено към вноските за погасяване на главницата. От
съдържанието на процесния договор за кредит се установява също, че е подписан при Общи
условия, неразделна част от него и подписани на всяка страните за страните, както и че
кредитополучателят е запознат и приема Общите условия към договора, уведомен е и са му
разяснени подробно всички клаузи от договора и ОУ, разбира значението им и се съгласява
с тях.
По делото е приет като писмено доказателство и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на
процесния договор за кредит, обективирани в част II от същия, описан е като друг разход,
свързан с договора за кредит закупуването на доброволен пакет „Доверие“ на обща стойност
850,08 лв.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като не се спори, че
сумата по заема е била усвоена от ищцата. За да е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички
предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях според
императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата
и другите разходи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи
условия, които са неразделна част от него и са подписани на всяка страница от страните, в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му (1169,96 лв., съответно 2020,04 лв.,
чрез банков превод по посочена банкова сметка или в брой, което е вписано в самия договор
за кредит – чл. 4, ал. 2); посочен е лихвеният процент по кредита – 32,54 %. Тъй като
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
4
първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а ЗПК. Отделно от това нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на
различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и за
размера, броя и датите на плащане на вноските за допълнителния пакет „Доверие“, посочена
е и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при съобразяване и на разясненията, дадени в решение № 106 от
03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според което в договора за
кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите
погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между
различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания – чл. 7,
ал. 1 от договора и чл. 4.2. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК, уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото
упражняване – чл. 9 от Общите условия - срока, в който това право може да бъде
упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК не са
нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен на това основание.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма
годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая според настоящия съдебен състав уговореното в договора възнаграждение за
закупен пакет „Доверие“ в размер на 850,08 лв. (включващо услуги като: динамично
плащане; отлагане на вноска; покриване на разходите за забава на длъжника от самия
кредитор; промяна на падежна дата на трета вноска; получаване на безплатни документи,
касаещи кредита, в офис на кредитора; бърза обработка на документи, касаещи кредита;
вътрешен рефинанс без собствени средства; усвояване на заемната сума; по-дълъг гратисен
5
период за заплащане на вноски по някои определени кредитни продукти) е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници
и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В случая е посочен годишен процент на разходите по кредита – 37,78 %, който формално
отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението по закупения пакет
„Доверие“ обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 37,78
%, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски, както и че е разсрочено за
плащане заедно с месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
закупения пакет допълнителни услуги като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен (предвид, че възнаграждението за допълнителен пакет е на стойност
почти равна на главницата по отпуснатия договор за кредит, както и многократно надхвърля
размера на възнаградителната лихва – 169,96 лв.), което противоречи на ограничението на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и неминуемо води до значително увеличение на възнаграждението за
кредитодателя и то във връзка с изпълнение на присъщи му задължения, свързани с
управлението и усвояването на кредита. Следва да се отчете, че посоченият разход за
допълнителни услуги подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по
кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите. Ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на
кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите без
да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги.
Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита
6
цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи,
комисионни, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа на
добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира
приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Поради изложеното, съдът счита, че с пакета от допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишният процент на разходите реално надхвърля законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. На практика
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, срещу който не е ясно каква е
насрещната престация на кредитора, като задължението за заплащане на възнаграждение
възниква и при неизползване на някоя от услугите, предвидени в пакета. Със закупуването
на допълнителния пакет „Доверие“ потребителят е поставен в значително по-
неблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на това клаузите, с
които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по см. на Директива
93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпяват
„цената на кредита“ и по съществото си представляват реализирана за кредитора печалба.
Възнаграждението се претендира като дължима на основание допълнителна,
незадължителна услуга, предоставена по искане на кредитополучателя. Самото естество на
действията на кредитора, посочени като съдържание на претендираната престация, обаче,
изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно
възнаграждение. Освен това, клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в процесния пакет
„Доверие“ услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, т. е. по предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. Възлагането в тежест на
потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето
на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за
неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги
от основното съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване на общия
разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
7
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Характерът на
вземането за допълнителен пакет „Доверие“ предполага включването му в ГПР и липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така и определение
№ 60451/03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
2449/16.05.2023 г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067/20.07.2023 г.
по в. гр. д. № 9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. №
8049/2022 г. по описа на СГС, решение № 3939/17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по
описа на СГС, решение № 3764/11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС,
решение № 3868/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение №
874/22.02.2023 г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.). Следователно искът по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4
ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на сумата 1000 лв., като не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е отделено за безспорно между страните, че ищцата е заплатила по договора за
кредит сума в общ размер на 1268 лв. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то
ищецът дължи заплащане само на чистата стойност на кредита – главницата от 1000 лв., или
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен изцяло за сумата
от 268 лв. и следва да бъде уважен.
С оглед изводите, до които съдът достигна, не следва да се разглеждат наведените в
условията на евентуалност основания за недействителност на договора за кредит поради
заобикаляне на закона, поради противоречието му с добрите нрави, както и исковете за
установяване на недействителност поради нарушение на закона и накърняване на добрите
нрави на отделните клаузи от същия.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 130 лв. - държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ******, със
8
седалище и адрес на управление: гр. С................., по предявения от Л. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че договор за кредит с №
МАХ_500007452/15.06.2018 г. е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С................., да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., сумата от 268 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за кредит с № МАХ_500007452/15.06.2018 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С................., да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 130 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9