Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. С., 14.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание на
тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 17261 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 012.03.2008г.).
Образувано е по исковата молба вх.№ 128082/03.11.2014г.
на С.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес:*** срещу „О.З.К.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която е поискал от съда
на основание на чл. 208 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати
сумата от 28 210лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 03.11.2014г., до изплащането й,
представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка полица № **********/24.12.2009г. за претърпени вреди от противозаконно отнемане на автомобила,
настъпило на 21.03.2010г. срещу 22.03.2010г.
на собствения му застрахован лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F55N001474; отделно сумата от 1500лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 24.06.2010г. до 02.11.2014г. Навел е твърдения, че на
24.12.2009г. сключил с ответника имуществена застраховка за автомобила,
включително и за риск „противозаконно отнемане” при застрахователна сума от 41
000лв., на 21.03.2010г. срещу 22.03.2010г. автомобилът бил противозаконно
отнет, за което на същата дата уведомил ответника и го поканил да плати
обезщетение. Заявил е, че доколкото застрахователна сума била 41 000лв. но
към дата на събитие не бил платил три вноски
по застрахователната премия от общо 1771,20лв. , то тази сума следвало да се
приспадне от дължимото обезщетение и така поискало от ответника да му се плати обезщетение от
39228,80лв., но ответник отказал, което
пораждало интереса му от предявяване на иск за сумата-първоначално иск е бил
предявен за 39228,80лв. главница и лихва от 2000лв, но в последствие искове
са намалени по размер на претенция на
28100лв. за главница и 1500лв. за лихва. Заявил е, че автомобилът бил маркиран
във фирмата „Г.К.”ЕООД, действително не бил снабден с GPS или Рanac система, но при маркирането не му били дадени
указания да монтира такава, застраховател е знаел за това обстоятелство, но е
приел първата вноска по застрахователната премия и е издал полицата, което
означавало че се е съгласил да носи риска
въпреки липсата на такава система. Оспорил е възражението на ответника
за погасяване на задълженията по давност и по чл. 211 от КЗ, като е признал че
неплатени вноски по премия следва да се приспаднат Заявил е че действително с
разпоредбата на чл. 11,т.10 от ОУ се сочи задължение за монтиране на GPS или Рanac система , но това не била разпоредба от раздел
„Изключения” на покрити рискове”, а била част от раздел „Задължения на
застрахован”, тоест нямало основание за отказ за изплащане на обезщение.
Посочил е, че доколкото не било установено с какво неизпълнението на това
задължение е допринесло за увеличаване на риска, то не било налице основание и
за намаляване на обезщетението, евентуално такова намаление не следва да е с повече от 20%. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претнедираното от ответника възнаграждение за адвокат.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че задълженията са погасени по давност, а и не са възникнало
доколкото ищецът не изпълнил задълженията си по чл. 11, ал.10 от ОУ да постави GPS или Рanac система, което завишило риска от настъпване на
застрахователно събитие, препятствало
своевременното намиране на автомобила непосредствено след отнемането му,
което било основание за отказ да се плати обезщетение, евентуално да се намали
с 30%, отнемането не настъпило по начина посочен от ищеца, размер бил прекомерен,
доколкото не се дължала застрахователна сума, а пазарна стойност на автомобил
към събитие, а и следвало неплатените суми по застрахователната премия да се
приспаднат от така определеното обезщетение. Претендирал е разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети неоспорени от страните
застрахователна полица №
**********/24.12.2009г. носеща подпис за страните по нея, квитанция, талон за маркиране на автомобил от
28.12.2009г., свидетелство за регистрация, съгласно които на 24.12.2009г.
страните са сключили договор за застраховка „Пълно каско” за лек автомобил „Ауди
А6”, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F55N001474
за периода от 25.12.2009г. до 24.12.2010г за територията на Република България
при застрахователна сума от 41000лв. и застрахователна премия от 2361,60лв.
платима на 4 вноски от по 590,40лв. с падежи 24.12.2009г., 24.03.2010г.,
24.06.2010г. и 25.09.2010г., първата вноска е платена на 24.12.2009г. ,
автомобил е бил огледан и маркиран от Г. К.”ЕООД на 28.12.2009г., като не са
направени забележки. Съгласно договора за застраховка той се сключва при общи
условия, с които застрахован е заявил че е запознат и е съгласен.
По делото са приети удостоверение от
09-то РУ на СДВР от 31.03.2010г, постановление на СРП от 30.06.2010г. по
пр.пр.№ 13976/2010г., съгласно които ищецът е заявил пред органи на МВР, че в
периода от 19,30ч. на 21.03.2010г. до 06,00ч. на 22.03.2010г. в гр.С., ж.к. Л.”
пред бл. ***, вх.* лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F55N001474 бил отнет, за същото е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител ЗМ № 946/2010г. , което е спряно поради
неоткриване на извършител.
По делото е приет писмо изх.№ А3-0042/2010г.,
с което ответник е отказал да изплати
обезщетение на ищеца на основание на чл. 11 , т. 10 от ОУ, сочеща право на
застрахователя на откаже или намали обезщетението ако ищецът не постави GPS или Рanac система, какъвто бил случая.
По делото не се спори, че съгласно чл.
11,т.10 от ОУ процесния автомобил е следвало да бъде снабден от ищеца с GPS или Рanac система-това изрично е признато от ищеца в
допълнителната искова молба.
По делото не се спори , че процесният
автомобил не е бил снабден с GPS или Рanac система-това изрично е признато от ищеца с молбата от
31.03.2016г.
С прието по делото заключение по
единичната съдебно-автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че цената
на автомобила на свободния неконтролиран пазар
към 21.03.2010г. се е движела между 24 000лв. и 28 000лв.,
поради което и средната пазарна стойност на същия е 26 000лв. Посочило е, че автомобилът е произведен 2004г. ,
дизелов с 4 врати с пробег от 113 800 км. Вещото лице е посочило, че
наличието на оборудване GPS или Рanac
система позволява наблюдение в реално време на автомобила там където има
покритие на сигнала, сигнал може да бъде заглушен, сигнал нямало ако автомобил
е паркиран в подземен бетонен гараж. Посочило е че , липсата на GPS или Рanac система му обосновава намаляване с 20% на обезщетението. Посочило е, че цената
на автомобила като нов е около 85 000лв., което обосновава извод че това е
среден клас автомобил , а не луксозен.
По делото е прието заключение по тройна съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което пазарна
стойност на автомобила към 21.03.2010г. е в размер на 28210лв. Посочили са, че като нов автомобил е с цена
98 960лв. като цената му след 5
години и 11 месеца е 28 210лв., определена
с оглед процента на овехтяване от 38,5%, цените на свободния пазар към 2015г.
на автомобили произведени в периода 2009-2012г,.и след редуциране с коефициент
за реално сключени сделки от 9%.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Доколкото застрахователното събитие е
настъпило през 2010г., съдът приема,
че приложимият закон досежно процесния случай е КЗ ( в сила от 01.01.2006г.,
отм).
Предявените искове са с правно
основание с чл. 208 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на суми, предявен
от застрахован по имуществена
застраховка срещу застраховател, които
суми, представляват обезщетение за
вреди , поради настъпване на застрахователно събитие - отнемане на МПС.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника
са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за определена вещ при
определена застрахователна сума, че е изпълнил всички свои задължения по
договора в периода на действието на който е настъпило застрахователно събитие,
както и размера на вредите, които е претърпял, изпадане в забава за плащане на
сумите от ответника , активно поведение за събиране на сумите
Ответникът при така депозирания отговор
вкл. и възражение по чл. 211, т.2,
съответно по чл. 207 от КЗ, възражение за погасяване на задълженията по давност, евентуално
възражение за прихващане следва да докаже, че са налице предпоставки за
отказ да плати обезщетение, на основание наведено в отговора, тоест че не е
налице покрит застрахователен риск, че
ищецът е следвало да монтира GPS или Рanac система на автомобила, ищецът е
знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат и това е
значително неизпълнение на задължение по договора, с оглед интереса на
застрахователя , като същото е било
предвидено в закон или в договор. Следва да докаже, че вземането, предмет на възражението за прихващане - за
заплащане на застрахователни премии, е възникнало, че между две
последователни действия на ищеца за
събиране на вземания е изтекъл определен период от време и така същите са
погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 208 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 дни след уведомяването му от застрахования за настъпилото застрахователно
събитие и изпълнение на задълженията по чл.207, ал.3 от КЗ, като обезщетението
следва да е равно на размера на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 211 от КЗ застрахователят
може да откаже да плати обезщетение, ако застрахователното събитие е причинено
умишлено от застрахован или ползващо се лице, както и при неизпълнение на
задължение по договора, което да е значително с оглед интереса на застрахователя
и това е било предвидено в закон или в договор, или при други случаи предвидени
от закон.
Обемът на застрахователната отговорност
при имущественото застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя
от чл. 183 от КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да
уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за
освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 211
от КЗ.
Съдът приема, че с разпоредбата на чл.
211, т.2 от КЗ, законодателят е посочил три условия, при кумулативното наличие
на които, възниква правото на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение: неизпълнение на задължение;
това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя; то да е
било предвидено в договора или в закон. При застрахователните правоотношения
неизпълнението на задълженията от застрахования във всички случаи следва да
води до вреди за застрахователя. Тези вреди, обаче, не са увреждане на
имуществото на застрахователя в смисъла, който се влага при облигационните
правоотношения – намаляване на актив или увеличаване на пасив. Неизпълнението
на задълженията на застрахования не засяга непосредствено патримониума на
застрахователя, а утежняват неговото положение като страна по договора. Така,
при нарушаване на задължението на застрахования да не увеличава риска от настъпване на застрахователно събитие,
неблагоприятният резултат от поведението на застрахования, е че застрахователят
ще бъде задължен да поеме по-голям риск, който не би поел или би поел, но при
други условия. Увеличаване на риска означава създаване на по-голяма вероятност
от настъпване на застрахователно събитие. Би следвало да се установи и причинна
връзка между това неизпълнение и увеличаването на риска, както и конкретната
връзка с вредите от настъпване на конкретното застрахователно събитие. При
хипотезата на чл. 211, т.2 от КЗ ирелевантни са фазата на развитие, на която се
намира застрахователното правоотношение, както и формата на вина на
застрахования. За да се освободи от задължението си за заплащане на
обезщетението по реда на чл. 211, т.2 от КЗ, застрахователят следва да докаже,
че неизпълнението от застрахования е такова, което пряко се отразява на
настъпване на застрахователното събитие или изменя риска от неговото
настъпване. Към горното следва да се добави и че този подход на законодателя в
уреждане на хипотезите на ограничаване, респективно – отпадане, отговорността
на застрахователя, е проведен и в разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от КЗ ( нова,
ДВ, бр. 24/2009г., в сила от 30.03.2009г.) приложима и в конкретния случай.
Съгласно тази разпоредба общите условия не могат да предвиждат условия и
изисквания към застрахования, за които може да бъде направена благоразумна
преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска
от настъпване на застрахователното събитие или на доказването му, както и
такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка
да бъдат изпълнени.
Съдът приема, че в случая от събраните
по делото доказателства, а и безспорни обстоятелства, се установява, че
страните по делото към март 2010г. са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Пълно Каско” за лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F55N001474 при застрахователна сума от 41000лв. , по която
премия е била разсрочена на 4 равни вноски, платена е първата вноска от
590,40лв., неплатени са останалите три вноски всяко от по 590,40лв, които към
22.03.2010г. не са били с настъпил падеж, покрит риск е „противозаконно отнемане на
автомобила” , на 22.03.2010г. ищецът е
депозирал уведомление пред ответника и до органи на 09-то РПУ, че автомобил е
бил отнет от паркинг, автомобил не е
имал монтирана GPS или Рanac
система, въпреки че ищец е имал задължение за същото по договора за застраховка.
При така установеното съдът приема, че
по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди от противозаконно отнемане на
автомобила вреди. Това е така, защото това събитие представлява покрит
застрахователен риск. Действително, по
делото се установи, че съгласно чл. 11,т.10 от ОУ, с които ищецът се е съгласил
при сключване на договора, е уговорено, че ищецът следва да монтира GPS или Рanac система в автомобила, като неизпълнението може да
обоснове основание за отказ или намаление на обезщетението. Съдът приема, че
тази клауза от ОУ по договора в частта за възможността на застрахователя
да откаже да се изплати обезщетение
противоречи на императивна разпоредба на чл. 207 от КЗ, поради което и не
следва да намери приложение. По делото не се спори, че такава система не е
монтирана в автомобила, както и се установи че GPS или Рanac система позволява проследяване на автомобила в реално
време до заглушаване на сигнала, което може да настъпи по различни причини, но
със сигурност настъпва при паркиране на автомобила в подземен бетонен паркинг.
Липсата на такава система затруднява възможността за откриване на автомобила
преди да бъде заглушен сигнала от тези системи. При така установеното съдът
приема, че неизпълнението на задължението за монтиране на такава система не е
от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие, поради
което съдът приема, че това неизпълнение може да бъде основание за приложение
на чл. 207, ал.2 от КЗ- за намаляване на
обезщетението, но е може да е основание за приложението на чл. 211, ал.1, т. 2 от КЗ-
отказ от изплащане на обезщетение. (В
този смисъл Решение № 122/12.09.2013г. по гр.д.№ 679/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.
, Решение № 79/29.06.2012г. по дело № 802/2011г. на ВКС, ТК, Решение №
211/06.12.2012г по т.д.№ 1029/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК по този въпрос и като такива задължителни за настоящия състав
съобразно ТР от 2010г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното съдът приема, че
доводи на ответника за недължимост на обезщетение са неоснователни, като
отговорността му за обезщетение на процесните вреди следва да се ангажира.
По
размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 208 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение което да е
равно на размера на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение, което
следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е в
размер на реално претърпените вреди от настъпването на застрахователното
събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетение се определя в размер на действително
претърпените вреди към момента на увредата до уговорената в полицата
застрахователна сума. При пълна увреда това е действителната стойност на имуществото
към дата на събитието. Тази действителна стойност е пазарната стойност на
вредите към момента на увредата. Това е стойността срещу която може да се
закупи застрахованото имущество от същото качество. При определяне на
действителната стойност на имущество не
се прилага обезценка. Овехтяването е
инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото
към момента на застрахователното събитие. При имуществена застраховка
обезщетението е до размера на застрахователната сума и в нейните рамки се
определя стойностния еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките
между страните в застрахователната полица. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойността на имуществото към момента на
застрахователното събитие. Действителната му стойност не може да надвишава
пазарната му стойност. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г.
на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС,
І-во Т.О.; Решение № 115/09.07.2009г. по
т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, І—во Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и задължителни за настоящия състав
съобразно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото е
установено от заключението по единичната съдебно авто-техническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като неопровергано от другите доказателства, че
действителната стойност на имуществото, застраховано при ищеца, е било
26 000лв. към 21.03.2010г., поради което и като съобрази че уговорена
застрахователна сума е до размера от 41 000лв., то съдът приема, че отговорността
на ответника може да се ангажира до размера от
26 000лв. Тези обстоятелства
се установяват от приети по делото неоспорени от страните писмени доказателства
, както и от заключението по единичната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано , съобразило при определяне на средната
пазарна цена на автомобила конкретните параметри на процсения автомобил -
реалната година на производство на процесния автомобил – 2004г., оферти на
свободния пазар за него към 2010г. Съдът
не кредитира заключението на тройната експертиза , поради обстоятелството, че
вещите лица са определили пазарната цена на автомобила съобразно цени на
автомобили, които са произведени в периода от 2009г. до 2012г., а процесния
автомобил е произведен през 2004г., отделно вещите лица по тройната експертиза са
съобразили продажни цени на автомобилите към 2015г., а релевантно за делото са
цените към март 2010г.
Съдът приема, че доколкото по делото е
установено, че към момента на настъпване на събитието автомобила е била без монтирана GPS или Рanac система и по съображения изложени от съда по-горе,
приема, че в случая приложение следва да намери разпоредба на чл. 207, ал. 2 от КЗ и обезщетението следва да бъде намалено. Това е така, защото неизпълнението
на задължението за монтиране на такава система осуетява възможността за откриване
на автомобила непосредствено след кражба,
а и предотвратяването на кражбата на
този автомобил при проверки, които съответни контролни органи извършват при
движение по пътищата. Неоснователни са доводите на ищеца, че ответник е знаел,
че такава система няма, но въпреки това е приел премия и така се е съгласил да
носи риск без такава система. Договор за застраховка е сключен на 24.12.2008г.,
тогава е платена и първата вноска по премията, до дата на застрахователно
събитие друга вноска не е била платена на ответника, а огледа на автомобила за
маркиране е извършен след това – на 28.12.2009г., тоест липсата на забележки не
означава съгласие за носене на риск въпреки липсата на системата. Риск от
застрахователя е поет преди да се
маркира автомобила, тоест преди знанието за липсата на системата. При така
възприето и като съобрази, че изявления
на страни за размер на обичайното
намаление, но и установеното от вещото лице по единичната експертиза размер на обичайното
намаление на обезщетението в такива случаи, то съдът приема, че обезщетението
следва да се намали с 20%. Съдът
изцяло кредитира заключението като вярно, неопровергано от другите
доказателства по делото обосновано с обстоятелство, че системите за
проследяване помагат само до заглушаване на сигнала, което неминуемо настъпва
при паркиране на автомобила в подземен бетонен паркинг. Тези обстоятелства обосновават
извод, че монтирането на такива системи помагат за откриването на автомобила
непосредствено след извършването на кражбата, но след това не са от естество да
помогнат за откриването му.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника до
размера на сумата от 20 800лв., като
иск за горница е неоснователен.
По
евентуалното възражение за прихващане, по което съдът дължи произнасяне с оглед
изхода на делото по вземане предявено от ищеца:
Съгласно разпоредбана на чл. 202, ал. 3
от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие преди застрахователната премия да е издължена изцяло, застрахователят
може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното
обезщетение.
В конкретния случай по делото е
установено че плащането на
застрахователната премия е било уговорено да се извърши на вноски аот по
590,40лв. , платена е първата вноска, като не се спори, че втора, трета и четвърта от които са в размер
от по 590,40лв. пвсяка не е платена, а
застрахователно събитие е настъпило през март 2010г., поради което съдът
приема, че направеното възражение за
прихващане със сумата от общо 1771,20лв.
е основателно.
Доколкото това прихващане е било
възможно към момента на събитието, то и за лихва за забава върху тази сума иск
е неоснователен.
По
възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ правата по застрахователен договор по имуществена застраховка се
погасяват с изтичане на 3 години от настъпване на застрахователното събитие.
Със същата давност се погасяват и задължения за лихви съобразно чл. 111, буква
„в” от ЗЗД.
Застрахователния договор се ползва със
специална регламентация за
продължителността на давностния срок по повод на вземания по договора и
началния момент на този срок. Разпоредбата на чл. 197 от КЗ е изрична, императивна
и специална и като такава дерогира общите разпоредби на КЗ, ТЗ и ЗЗД. Това
правило важи както за доброволното, така и за задължителното застраховане, но
само за имущественото застраховане. То
не се прилага за личните застраховки и за застраховка „Гражданска отговорност”,
които са изрично изключени от приложното поле на разпоредбата на чл. 197 от КЗ
в частта за 3-годишния срок и началния момент на давността. С три годишна
давност от момента на застрахователното събитие
се погасяват както правата на застрахования срещу застрахователя, така и
правата на застрахователя срещу застрахования като страни, сключили договора за
застраховка.
Доколкото в случая претенция е между
страни , сключили договор за имуществено застраховане, то съдът приема че
тригодишната давност и момента, от който този срок започва да тече, уредени в
чл. 197 от КЗ, намират приложение. По делото се установи, че застрахователното
събитие е настъпило в периода от 21,30ч.
на 21.03.2010г до 06,00ч. на 22.03.2010г.,
поради което и доколкото исковата молба е депозирана на 03.11.2014г.- след като е изтекъл 3-годниния срок от настъпване
на събитието, като съобрази липсата на
доказателства че ищец е извършил действия, които са прекъснали или спрели
погасителния давностен срок, то съдът приема, че вземания са погасени по давност и възражението на
ответника в този смисъл е основателно.
При така възприето съдът приема че
исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По
претенциите за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема,
че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ищеца и той
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за
адвокат, но при съобразяване на обстоятелство, че страните са посочили, че
претендираните от тях разноски са съобразно първоначално предявените размери на
исковете, като ответник претендира както
разноски за прекратената част от делото, така и по поддържаната част от
исковете, съразмерно на сумите, за които се оттеглят, съответно
поддържат.Първоначално цената на исковете е била 41 228,80лв. и за нея
ответник е уговорил и платил възнаграждение от 6144лв. с ДДС за адвокат, платил
е разноски за вещо лице от 160лв. В последствие ищецът е оттеглил част от
исковете и предмет на делото са останали искове с цена от общо 29710лв., тоест 72,06% от първоначалната цена на
исковете. При така възприето съдът приема, че от уговорени и платени от
ответника разноски по делото част от тях представляваща 72,06% от тях са разноски
по исковете , които са останали предмет на делото и само такава част ще подлежи
на разпределение с решението.
За останалата част има образувано производство
по допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определението за прекратяване на част от производството.
При така възприето съдът приема че на
ответника следва да се присъди сумата от 115,30лв.
разноски за вещи лица(72,06% от 160лв).
При определяне на разноските за адвокат,
съдът следва да съобрази направеното възражение за прекомерност на
претнедираното от ответника възнаграждение за адвокат, както и че ангажирания
от ответника адвокат е регистриран по ЗДДС и възнаграждение е уговорено и
платено с ДДС. В случая правната и фактическата сложност на делото не се
отличават със степен, която да обоснове възнаграждение, претендирано от
ответника. В случая предмет на делото е иск по чл. 208 от КЗ, но при въведени множество отделни възражения на ответника –
такова по чл. 211, съответно по чл. 207 от КЗ, възражение за прихващане,
възражение за изтекла погасителна давност, изслушани са единична и тройна експертизи,
поради което и съответстващо на тази сложност на делото при първоначално
предявения размер на исковете от общо 41 228
,80лв. съдът приема, че е възнаграждение от 3000лв. с ДДС (минималното по Наредбата е 2120,21лв.). Прие така
възприето и по съображения изложени по-горе , че 72,06% от припадащо се
възнаграждение следва да се разпредели с решението, то съдът приема, че на
ответник следва да се присъди сумата от 2161,80лв.
разноски за адвокат.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете, предявени с исковата молба вх.№ 128082/03.11.2014г. на С.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** срещу „О.З.К.”АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, с която е поискал от съда на основание на чл. 208 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 28 210лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 03.11.2014г., до изплащането й, представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка полица №
**********/24.12.2009г. за претърпени вреди от противозаконно отнемане на собствения му застрахован лек
автомобил „Ауди А6”, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F55N001474, настъпило на 21.03.2010г.
срещу 22.03.2010г., както и за
заплащане на сумата от 1500лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
24.06.2010г. до 02.11.2014г.
ОСЪЖДА С.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** да заплати на „О.З.К.”АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 2277,10лв.,(две
хиляди двеста седемдесет и седем лева и 0,10лв) , представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: