РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 12.12.2022 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 199 по описа за 2022 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия закон. 

            Административното дело е образувано по жалба на старши инспектор Д.П.Д. - началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Ц. от ЛАК,  против Заповед № 295з-1116/20.05.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

    В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Въвеждат се оплаквания, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсват мотиви за това кои точно задължения не са изпълнени от страна на ст. инспектор Д.. В заключение се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

     В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на сторените по делото разноски. В допълнително представени писмени бележки се развиват аргументи по съществото на правния спор.

                        В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага съображения по същество.

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

       Безспорно е между страните, че жалбоподателят ст. инспектор Д.П.Д. е държавен служител на длъжност началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч. Не се спори също, че през м. юли и м. септември 2021 г. /когато са издадени двете СУМПС, по отношение на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Д./ същият е заемал тази длъжност.

       С административната преписка са представени заверени копия от акт за встъпване в длъжност от 22.08.2017 г. /л. 39/, протокол за запознаване с типова длъжностна характеристика рег. № 295р-9489/23.08.2017 г. /л. 40/, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика рег. № 3286р-19518/11.11.2015 г. /л. 41/, типова длъжностна характеристика на длъжността началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР /л. 41-гръб – л. 43/, кадрова справка УРИ 295р-5619/11.04.2022 г. /л. 44-45/, протокол за запознаване със Закон за българските лични документи, Правилник за издаване на българските лични документи, Наредба I-157, Инструкция Iз-417 и технологичен ред № 906р-753/31.01.2020 г. /л. 67/, технологичен ред за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина в ОДМВР Ловеч /л. 68-72/, заявления за издаване на документи за самоличност и свидетелства за управление на МПС /л. 83-249/ и др.

      Представено е и полученото от Главна дирекция „Национална полиция“ писмо с изх. № 3286р-5594/04.02.2022 г. с приложен към него списък на свидетелствата за управление на МПС, издадени от ОДМВР Ловеч за периода 2020-2021 г. с констатирани пропуски от извършена проверка по предоставени от ДКИС данни за спазване на изискванията по чл. 17, ал. 8 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР /л. 376-380/. Сред изброените са и визираните в обжалваната заповед - СУМПС №  *********, издадено 29.07.2021 г. от ОДМВР Ловеч на Силви Н. Якимов, с посочване, че няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Испания, както и че в предходното издадено СУМПС № 28396314 на 20.05.2019 г. от ОДМВР Ловеч не е отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Испания, както и номер на испанското СУМПС;     СУМПС № *********, издадено на 16.09.2021 г. от ОДМВР Ловеч на Сергей Ивановйч Корнеев, с посочване, че няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Молдова. Отразено е, че категориите са придобити в Шумен, а българското СУМПС № *********, издадено на 23.12.2016 г. е придобито на базата на молдовско СУМПС в ОДМВР Шумен.

      По делото е вложен и протокол за приобщаване на материалите от извършена проверка с рег. № 295з-341/22.02.2022 г. /л. 48/, сред които материали е и справка за извършена проверка рег. № 906р-2766/30.03.2022 г. /л. 52-60/. В т. 4 от същата се сочи, че старши инспектор Д.П.Д. - началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“, не е създал необходимата организация, ръководство, осъществил контрол по изпълнение на задачите на групата по отношение на дейностите приемане, обработка на заявления и издаване на СУМПС, като са констатирани пропуски, които са допуснати при вписването на ограничителните условия за ползване на свидетелството за управление на МПС, когато се подменя българско свидетелство за управление на МПС с вписан ограничителен код 70, който код се премахва в издаденото ново СУМПС.

      Със Заповед № 295з-722/07.04.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР Ловеч /л. 21-23/, на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/. Дисциплинарното производство във връзка със справка peг. №906р-2766/30.03.2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч /л. 52-60/. В справката се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителя, изразяващо се в това, че през 2017 г. са издадени 5 бр. СУМПС, през 2018 г. са издадени 8 бр. СУМПС, през 2019 г. са издадени 11 бр. СУМПС, през 2020 г. са издадени 17 бр. СУМПС и през 2021 г. са издадени 42 бр. СУМПС, в които няма вписан „код 70“, в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 8 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. и че старши инспектор Д.Д. в качеството си на началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч не е създал необходимата oрганизация, ръководство и не е осъществил контрол по изпълнение на задачите на групата по отношение на дейностите по приемане, обработка на заявления и издаване на СУМПС. Констатирани са пропуски, които са допуснати при вписването на ограничителните условия за ползване на свидетелството за управление на МПС, когато се подменя българско свидетелство за управление на МПС с вписан ограничителен „код 70“, който код е бил премахван в издаденото ново СУМПС.

     На ст. инспектор Д. е била връчена покана за запознаване с тази заповед на 08.04.2022 г. /л. 31-32/, като същият се е запознал с нея срещу подпис, видно от отбелязването върху самата заповед на лист 23 от делото.

     ДРО е извършил проверка, като е изготвена и обобщена справка с рег. № 906р-3476/21.04.2022 г. /л. 28-30/. В справката е описана установената фактическа обстановка.  Направени са изводи, че СУМПС с № ********* от 29.07.2021 г. и СУМПС с № ********* от 16.09.2021 г. са издадени в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 8 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която разпоредба: „В издаденото свидетелство за управление се отразява код 70 и номер на чуждестранното свидетелство за управление на МПС, както и код 70 срещу всяка категория, придобита на база чуждестранното свидетелство“. Като според ДРО, ст. инспектор Д. не е осъществил контрол на издаването на посочените СУМПС, с което не е изпълнил основни длъжностни задължения, заложени в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-19518/11.11.2015 г., с която е запознат на дата 22.08.2017 г. с протокол рег. № 295р-9489/23.08.2017 г., а именно – „Организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата свързани с регистрация на ПС, издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,..“; „Организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрол на издаването на документи за управление на МПС, въвеждането на наложените наказания и на отнетите контролни точки в личните картони на водачите“.

    Тези нарушения комисията е квалифицирала като нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР /“неизпълнение на служебни задължения“/ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Въз основа на изводите си комисията е предложила налагането на това дисциплинарно наказание.   

    На основание чл. 207, ал. 11, вр. ал. 8, т. 1 от ЗМВР, ст. инспектор Д. е поканен да се запознае с обобщената справка и му е указано, че в срок от 24 ч. има право да даде допълнителни обяснения или възражения /л. 33-34/. От направеното върху обобщената справка отбелязване /л. 30-гръб/ се установява, че служителят се е запознал с нея на 26.04.2022 г. срещу подпис. Видно от протокол с рег. № 906р-3597/27.04.2022 г. /л. 36/, ст. инспектор Д. не е депозирал допълнителни писмени обяснения във връзка с воденото дисциплинарно производство.

    След изтичане на срока комисията е изготвила становище до ДНО с рег. № 906р-3639/28.04.2022 г. /л. 24-27/ с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

    Въз основа на предоставената преписка, дисциплинарно наказващият орган е отправил покана с рег. № 295р-7413 от 12.05.2022 г. по чл. 206, ал.1 от ЗМВР до ст. инспектор Д. /л. 17/ за изслушване и даване на писмени обяснения. Поканата е надлежно връчена на служителя срещу подпис на 17.05.2022 г., видно от направеното отбелязване върху същата /л. 17-гръб/.

    От протокол с рег. № 295р-7815/18.05.2022 г. /л. 16/ се установява, че ст. инспектор Д. не се е явил при дисциплинарно наказващия орган, за да бъде изслушан. Видно от протокол с рег. № 906р-4295/19.05.2022 г. /л. 15/, Д. не е депозирал и писмени обяснения или възражения.

    На 20.05.2022 г. е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 295з-1116 от 20.05.2022 година на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - гр.Ловеч /л. 10-14/, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР /неизпълнение на служебните задължения/ - не е изпълнил основни длъжностни задължения, заложени в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-19518/11.11.2015 г., с която старши инспектор Д. е бил запознат на дата 22.08.2017 г. с протокол рег. № 295р-9489/23.08.2017 г., както следва: „Организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата свързани с регистрация на ПС, издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,..“; „Организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрол на издаването на документи за управление на МПС, въвеждането на наложените наказания и на отнетите контролни точки в личните картони на водачите“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ на старши инспектор Д. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца. В заповедта дисциплинарно наказващият орган подробно е изложил мотиви, посочил е фактически и правни основания, като изрично е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя.    

     В мотивите на заповедта ясно е описано в какво се изразява нарушението на служебните задължения на ст. инспектор Д. в качеството му на началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, а именно - на 15.07.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ - при Областна дирекция на МВР Ловеч старши инспектор Д. не е осъществил контрол при обработването на документите във връзка с издаване на СУМПС № *********, издадено на 29.07.2021 година от Областна дирекция на МВР Ловеч, в резултат на което в издадения документ няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Испания; на 15.09.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч старши инспектор Д. не е осъществил контрол при обработването на документите във връзка с издаване на СУМПС № *********, издадено на 16.09.2021 година от Областна дирекция на МВР Ловеч, в резултат на което в издадения документ няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Молдова.

     Заповедта е връчена лично, срещу подпис, на наказания служител на 25.05.2022 г., а жалбата е подадена по пощата на 01.06.2022 г.  /видно от пощенското клеймо на плика – л. 9/ и е заведена в деловодството на ОДМВР Ловеч на 02.06.2022 г. според  поставения регистрационен индекс на същата. 

     От приложената с административната преписка кадрова справка с  УРИ 295р-5619/11.04.2022 г. /л. 44-45/ се установява, че старши инспектор Д.П.Д. е назначен на 20.08.2001 година на длъжност систем-организатор „Автоматизирани информационни фондове“ към сектор „Координация и информационно-аналитична дейност“ при РДВР Ловеч и последователно е заемал различни длъжности, като считано от 22.08.2017 г. е назначен на длъжността началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч и продължава да служи на същата длъжност и към датата на издване на справката. От последната е видно също, че служителят е награждаван по време на службата си с „Обявяване на благодарност“ с един ден допълнителен платен годишен отпуск от директора на ОДМВР през 2011 г.; 14 пъти с „Писмена похвала” за постигнати високи и трайни резултати в служебната дейност и съществен принос при изпълнение на служебните си задължения: от ВРИД началник КИАД през 2003 г.; от началника на РЗП през 2005 г.; от началника на РЗП през 2006 г.; от директора на ОДМВР през 2007 г., 2012 г., 2016 г„ 2017 г., два пъти през 2018 г. и един през 2019 г.; от началника на отдел ОП два пъти през 2015 г., един през 2016 г. и един през 2019 година. Отразено е още, че служителят към момента на издаване на справката няма наложени дисциплинарни наказания.

              Към административната преписка от ответника са представени и доказателства, касаещи компетентността на издателя на процесната заповед, а именно Удостоверение УРИ-295р-8925/09.06.2022 г. /л. 3/.

              Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

              За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелите М.И.и П.М., заемащи длъжности системни оператори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч, сочат, че са се запознали срещу подпис с актовете, изброени в предявения им в съдебно заседание протокол с рег. № 906р-6438/24.09.2020 г. /л. 370 от делото/, а именно – ЗБЛД, Правилник за издаване на българските лични документи, Наредба № I-157, Инструкция Iз-417 и технологичен ред № 906р-753/31.01.2020 г. Според тях, когато възникнат определени неясноти по прилагане на разпоредбите, уреждащи реда за издаване на съответните лични документи, се обръщат към прекия им ръководител – Д.Д.. По отношение на процесния „код 70“ свидетелките сочат, че за премахването му били обучени от по-старша колежка, като св. И. твърди, че контролът от страна на ст. инспектор Д. по отношение на този код е започнал след постъпилия сигнал от Главна дирекция „Национална полиция“. Св М. излага, че конкретни въпроси за поставянето на „код 70“ не са отправяни към Д..

              Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като логични и последователни, доколкото съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му. 

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

               В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

              Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя. На жалбоподателя, който е началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, имащ качество на държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР е наложено наказание „Порицание“, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от ст. комисар Станислав Великов - временно преназначен на длъжността директор на ОД на МВР Ловеч.

               Съобразно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Лицето Станислав Великов при издаване на процесната заповед е имал качеството директор на ОДМВР Ловеч видно от Удостоверение УРИ-295р-8925/09.06.2022 г. /л. 3/. Ето защо, съдът приема, че същият се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

                Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

               Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са допуснати нарушения на изискванията за форма.  

              Процесната заповед е мотивирана с излагане на фактически и правни основания. Не е налице ограничаване  правото на защита на оспорващия, както и соченото в жалбата, че в заповедта липсват конкретни мотиви за това кои точно служебни задължения не са изпълнени от Д.. В мотивите на процесната заповед органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, действията на жалбоподателя и самото нарушение, а именно - на 15.07.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ - при Областна дирекция на МВР Ловеч старши инспектор Д. не е осъществил контрол при обработването на документите във връзка с издаване на СУМПС № *********, издадено на 29.07.2021 година от Областна дирекция на МВР Ловеч, в резултат на което в издадения документ няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Испания; на 15.09.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч старши инспектор Д. не е осъществил контрол при обработването на документите във връзка с издаване на СУМПС № *********, издадено на 16.09.2021 година от Областна дирекция на МВР Ловеч, в резултат на което в издадения документ няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Молдова.

   В диспозитива на заповедта ДНО е наложил съответстващото на нарушението дисциплинарно наказание. Оспорената заповед съдържа конкретни и ясни съображения за вида и размера на наложеното наказание, като за описаното нарушение ЗМВР изрично предвижда какъв вид наказание се налага – „Порицание“.

  От покана с рег. № 906р-3518/26.04.2022 г. /л. 33/, връчена на Д. срещу подпис на същата дата, се установява, че му е била предоставена възможност да се запознае с изготвената обобщена справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, като видно от протокол с рег. № 906р-3597/27.04.2022 г. служителят не е представил обяснения пред ДРО. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предоставена му и от ДНО да бъде изслушан и да представи допълнителни възражения преди налагане на наказанието /л. 15-16/.

  Органът е квалифицирал правилно извършеното от Д. нарушение и е приложил съответната нормативна разпоредба, определяща вида на наказанието.

              При издаването на Заповед № 295з-1116 от 20.05.2022 г. съдът не установи допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила.

              Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, органът е запознал жалбоподателят с изготвената справка и предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, като е дал на същия възможност да представи писмени обяснения и възражения, съответно предоставил е възможност на служителя да се защити по аргумент от разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР.

     При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, като е наложил минималното предвидено в закона наказание за вмененото му нарушение. В съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Д. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.   

               Отделно, дисциплинарното наказание е наложено при спазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е „открито“ по смисъла на  чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 05.05.2022 г., на която дата справка с рег. № 906р-3476 от 21.04.2022 г. е постъпила при ДНО и когато последният се е запознал със съдържанието ѝ, видно от направената от него резолюция. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението, доколкото двете СУМПС, по отношение на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия са издадени съответно през м. юли и м. септември 2021 г., а процесната заповед за налагане на дисципилнарно наказание е издадена след по-малко от една година – на 20.05.2022 г. При това положение, оспорената заповед е постановена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението и при спазване на едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

              Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

                     Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е лична и се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР, каквото в случая е налице.  

               С оспорената заповед жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ – каквито несъмнено се явяват вменените му такива с длъжностната характеристика /л. 41-гръб – л. 43/ и цитирани от ДНО в оспорената заповед. Доколкото и длъжността, която заема Д. е ръководна /видно и от посоченото в длъжностната му характеристика – л. 41-гръб/, то несъмнено може да се заключи, че в служебните задължения на оспорващия е вменено осъществяването на контрол по отношение на работата на подчинените му служители.

    СУМПС № ********* и № ********* са били издадени в нарушение на императивната разпоредба на чл. 17, ал. 8 /предишна ал. 7, ДВ бр. 75 от 2021 г., в сила от 10.09.2021 г./ от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която: „В издаденото свидетелство за управление се отразява код 70 и номер на чуждестранното свидетелство за управление на МПС, както и код 70 срещу всяка категория, придобита на база чуждестранното свидетелство“. Следва да се посочи, че редакцията на ал. 7 преди измененията с ДВ бр. 75 от 2021 г., в сила от 10.09.2021 г. е напълно идентична с тази на ал. 8, тъй като с тези изменения е променена единствено номерацията на алинеята, не и текстовото ѝ съдържание. В този смисъл, изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за неправилно приложение на съответната материалноправна разпоредба се явяват неоснователни.

           С оглед горното и доколкотото от страна на подчинените на ст. инспектор Д. служители са допуснати пропуски при вписването на ограничителните условия за ползване на свидетелството за управление на МПС, когато се подменя българско свидетелство за управление на МПС с вписан ограничителен код „70“, който код се е премахвал в издаденото ново СУМПС, може да се направи обоснован извод, че старши инспектор Д.П.Д. - началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч не е създал необходимата организация и не е осъществил ръководство и контрол по изпълнение на задачите на групата по отношение на дейностите приемане, обработка на заявления и издаване на СУМПС.

             Видно и от депозирания от самия Д. доклад с рег. № 906р-1297/14.02.2022 г. /л. 336-342/ и от писмото на Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. № 3286р-5594/04.02.2022 г. /л. 376-380/, по отношение на процесните две СУМПС, код 70 не е бил отразен при преиздаването им срещу категориите, които са били придобити от съответните лица в Испания и Молдова. Случаите, в които се отразява код 70 са изрично регламентирани в чл. 17, ал. 8 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. Съобразно чл. 17, ал. 9 /предишна ал. 8, ДВ бр. 75 от 2021 г., в сила от 10.09.2021 г./ от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., при издаване на свидетелство за управление на МПС на водачи, които подменят чуждестранно свидетелство за управление на МПС и възстановяват придобита в Република България правоспособност за управление на МПС, в свидетелството не се отразява код 70. Видно и от самия текст на разпоредбата, това правило се отнася само до случаите, в които чуждестранно СУМПС се подменя и се възстановява придобита в Република България правоспособност за управление на МПС, какъвто не е настоящия случай, тъй като водачите, на които са преиздадени двете процесни СУМПС, не са възстановявали предходно придобита в Р България правоспособност.

    Доколкото липсва нормативноустановено правило за премахването на код 70 при признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС и съответно при преиздаване на СУМПС, по отношение на което изначало е съществувало задължение за отразяване на този код, то подчинените на ст. инспектор Д. са прилагали погрешна практика като не са отразявали код 70 в процесните случаи.

             Преценката на събраните по делото доказателства, в т. ч. и длъжностната характеристика на ст. инспектор Д., с която същият е бил надлежно запознат срещу подпис, обуславя извода, че жалбоподателят като не е осъществил контрол при обработването на документите във връзка с издаване на СУМПС № *********, в което няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Испания и на СУМПС № *********, в което няма отразен код 70 срещу категориите, които са придобити в Молдова, не е изпълнил част от вменените му със същата служебни задължения, а именно -  да организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата свързани с регистрация на ПС, издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина;  да организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрол на издаването на документи за управление на МПС, въвеждането на наложените наказания и на отнетите контролни точки в личните картони на водачите.

     В тази връзка са и събраните доказателства и в частност – свидетелските показания. От същите се установява, че служителките са оставени да се самообучават – по-младите са се самообучавали от по-старите, като погрешната практика по премахване на процесния „код 70“ от тези по-стари служителки се е предало и на по-младите, като Д. в качеството си на пряк ръководител не е обърнал внимание на тази практика и тя е продължила докато е открита от Главна дирекция „Национална полиция“. В тази връзка, съдът споделя изложените от ответника в съдебно заседание доводи, че контролът трябва да бъде осъществяван винаги и не само когато бъдат поставени въпроси от конкретните подчинени, с оглед на което обстоятелството, че не са били отправяни нарочни запитвания към Д. от служителите, заемащи длъжността системен оператор, не освобождава същия от задължението му да осъществява контрол по отношение на тяхната работа.

               Предвид фактическата установеност съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие  с материалния закон и с гореописаните действия оспорващият е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Доводите на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение не се подкрепят от доказателствата по делото. От съдържащите се в преписката материали, описани по-горе, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се налага извод, че служителят е извършил посочените в заповедта действия, описани като „неизпълнение на служебни задължения“, характеризиращи нарушения на служебната дисциплина на служители в МВР.

             При издаване на оспорената заповед е спазен и принципа за съразмерност. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са регламентирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и едно от тях е именно „неизпълнение на служебните задължения“. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя /неизпълнение на служебните задължения/, относимото дисциплинарно наказание е „Порицание“, като при отчитане на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР на същия е наложено наказание в минималния законов срок.

    Анализът на доказателствения материал по делото налага извода, че поведението на Д. представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно на служителя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, за  определянето на който правилно е отчетено от страна на ДНО, че служителят няма налагани други дисциплинарни наказания към момента.

              Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.

              По изложените съображения, настоящият състав на АдмС Ловеч счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната ѝ, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

             При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, доколкото не са претендирани такива от ответника.

    Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, 

             РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на старши инспектор Д.П.Д. - началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Ц. от ЛАК, против Заповед № 295з-1116 от 20.05.2022 година на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - гр.Ловеч, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

   Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР. 

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: