Р Е Ш Е Н И Е
№21 23.03.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
наказателно АН дело
номер №209 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.Я.К. *** против Наказателно постановление № 19-1292-0019520/16.10.2019
г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище,
с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца. Жалбоподателят определя НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и
несправедливост на наложеното административно наказание. Нарушение на
процесуалните правила вижда в неспазването от страна на АНОрган на правилото на
чл. 8 ЗАНН, като визира извършване на описаното деяние при условията на крайна
необходимост. Сочи, че управляваното от него в момента на проверката МПС било
със специален режим на движение по смисъла на чл. 91, ал. 3 ЗДвП, тъй като с
него е транспортиран пациент в животозастрашаващо състояние. Жалбоподателят не
оспорва отразената в НП скорост на движение на управляваното от него МПС и я
намира за достоверна. На следващо място сочи, че АНОрган не е изпълнил
задължението си за извършване на задълбочен анализ на всички факти и
доказателства по случая, като не е обсъдил подаденото възражение срещу
съставения АУАН, не е обсъдил защо не приема за наличен в случая института на
крайната необходимост, не е мотивира защо случаят не е маловажен съгласно чл. 28 ЗАНН. Като процесуални нарушения при съставяне на АУАН сочи издаването на акта след
изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя в нарушение на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН; съставяне на акта в отсъствие на нарушителя и при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Като допуснати от
АНОрган процесуални нарушения визира издаване на НП въз основа на данни от
технически неизправно техническо средство, както и при липса на материална и
териториална компетентност на АНОрган. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и неговите процесуални
пълномощници адв. С. С. от АК – Д. и адв.
Т. Г. от АК – В..
Ответникът – ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител
по делото и от негова страна не е взето становище по същото.
Районна прокуратура – град Търговище не
изпраща представител по делото и от тази страна не е взето становище по същото.
Съдът
като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е
започнало със съставянето на АУАН с. Д, бл. № 794229 от 28.08.2019 г., в който
е констатирано, че „на 19.02.2019 г., в 12.54ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул.
*** до номер 9, в посока за град С. С.Я.К. *** управлява специален автомобил „Фиат
Дукато“ с рег. № ****, собственост на „Транспортна и Спедиторска лига“ ООД -
град П. с посочен ЕИК, с превишена скорост. При максимално допустима скорост за
населено място от 50 км/ч, същият се движи със 113 км/ч като скоростта е
засечена, фиксирана с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ ARH
CAM S1 с фабр. № 11743с4 и изготвен клип № 30480, с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3 км/ч и същата е установена на 109 км/ч – наказуема скорост“. Като
нарушена законова разпоредба е посочена чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В АУАН изрично е
записано, че е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 предл. 2 от ЗАНН и
попълнени декларации от собственика и водача на МПС. АУАН е връчен на визирания
нарушител на 04.09.2019 г., който е записал в същия, че има възражения. От
събраните по делото доказателства следва, че до съставянето на акта се е
стигнало след използване на описаното в АУАН АТСС на 19.02.2019. в с. ***, като
същото е заснело в 12.54.48 часа преминаването през място с GPS координати
43.161856 26.120754 на автомобил с рег. № **** с поставен надпис на английски
език на предния капак, обозначаващ „линейка“. Тези данни се виждат на
приложената по АНПреписка снимка, направена с посоченото АТСС, на която е
отразена засечената скорост на движение на този автомобил – 113 км/ч при
лимитирана скорост от 50 км/ч за този пътен участък. Последвало е изпращане на
призовка до собственика на МПС, който на 14.05.2019 г. е декларирал по чл. 188 ЗДвП писмено пред МВР, че на 19.02.2019 г. в 12.45 часа собствения му автомобил
с рег. № **** е бил управляван от С.К. – жалбоподателя по делото. Следва уведомяване
и на К. като последният на 17.07.2019 г. писмено е декларирал съгласно чл. 188 ЗДвП, че на 19.02.2019 г. в 12.54 часа е управлявал лично посочения автомобил. На
същата дата му е връчена и лично покана за явяване в двуседмичен срок от датата
на получаване на поканата в сградата на Сектор „ПП“ – град Т. за съставяне на
АУАН във връзка с извършено административно нарушение по ЗДвП, с
предупреждението, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на
нарушителя съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН. След връчване на съставения АУАН на
визирания нарушител, същият е подал до директора на ОДМВР – Т. писмено
възражение срещу акта, което е постъпило на 10.09.2019 г. След преглед на
събраните документи на 16.10.2019 г. Началник група Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – гр. Т. е издал обжалваното Наказателно постановление № 19-1292-001952,
с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, описано по
идентичен начин с АУАН, на жалбоподателя К. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 750 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 12 контролни точки. В съдебното
производство са събрани и представените от жалбоподателя писмени и гласни
доказателства. Според депозирания трудов договор, сключен на 19.03.2018 г. между
„СБАЛК“ ЕАД – град В. като работодател, и жалбоподателя К. като служител, следва
че последният е в трудово правоотношение с посочения работодател, заемайки
длъжността „шофьор линейка“ с характер на тази длъжност:“ управление на
МПС/специализирани автомобили/, превозване на граждани, нуждаещи се от бърза
медицинска помощ от едно място на друго/здравното заведение/. Във връчената на
жалбоподателя на 19.03.2018 г. длъжностна характеристика, съдържаща неговите
трудови права и задължения, е посочено, че служителят при управление на
служебния автомобил спазва по принцип правилата на ЗДвП, които могат да бъдат
нарушавани при подаден звуков и светлинен сигнал и само при определени
условия/спасяване на човешки живот/, посочени в специалната вътрешна инструкция.
Налице по делото е и депозиран договор за наем на линейка, съгласно който на
01.07.2015 г. „СБАЛК“ ЕАД – град В. е наела от „Транспортна и Спедиторска лига“
ООД - град П. за временно и възмездно ползване линейка – автомобил за спешна
медицинска помощ – „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. № ****. Според представения
маршрутен лист за 19.02.2019 г., подписан от С.К., същият с управлявания от
него автомобил е направил курс по маршрута „СБАЛК“ – ЦСМП град Омуртаг - „СБАЛК“
с час на тръгване 11.20 часа и час на прибиране 13.25 часа. Като свидетели по
делото са допуснати и разпитани С. С. /доктор – ординатор в „СБАЛК“ ЕАД – град В./
и К. П. /медицинска сестра в „СБАЛК“ ЕАД – град В./. Същите сочат, че на 19.02.2019
г. след обаждане по телефона от страна на д-р Ш.– общопрактикуващ лекар от град
О. за пациент с гръдна болка, в „СБАЛК“ ЕАД – град В. бил сформиран екип според
изискванията на медицинските стандарти в състав: двете свидетелки и
жалбоподателя като шофьор на линейката, и след 10 минути от обаждането екипът
потеглил за град Омуртаг. При пристигане в болницата в град О. свидетелките
установили, че пациентът С. С. Х. е с
продължаваща от 10 часа сутринта гръдна болка. Свидетелката С. прегледала незабавно лицето и от кардиограмата
се установило, че същото е със симптоматика на исхемични промени, сочещи на
остър миокарден инфаркт. И двете свидетелки определят състоянието на този
пациент като животозастрашаващо съобразно утвърдените медицински стандарти. Пациентът
бил натоварен веднага в реаномобила, управляван от жалбоподателя, където бил
включен на проследяващи състоянието му монитори и на кислороден апарат, след
което веднага потеглили към болницата в град В.. Свидетелката С. е категорична, че при транспортирането на
пациента до град В. реаномобилът се е движел с непрекъснато включена светлинна
сигнализация като звуковата сигнализация била включвана при необходимост – при
натоварено движение. Същата свидетелка обяснява, че в случая е било наложително
пациентът да бъде транспортиран максимално бързо до лабораторията за
коронарография, тъй като по медицинския стандарт е най-добре манипулацията да
се извърши до 1 час, при невъзможност – и до 2 или 3 часа, като възможността за
добро възстановяване на пациента може да се очаква при извършена интервенция до
6 часа от началото на симптомите, докато в противен случай съществувал риск и
от летален изход. Свидетелката С. уточнява,
че екипът и пациентът са пристигнали в „СБАЛК“ ЕАД – град В. в 13.25 часа и в
13.50 часа пациентът след направени кръвни изследвания за прием бил въведен в
залата за коронарография, където съответно била извършена манипулацията. Според
свидетелката П. при пристигането в град В.
пациентът бил в тежко общо състояние и включен на кислороден апарат. Показанията
на двете свидетелки относно пациента и неговото състояние кореспондират както
помежду си, така и с представените по делото медицински документи относно
историята на заболяването на този пациент. От заключението на допуснатата
съдебно – медицинска експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено,
следва, че от прегледа на медицинската документация вещото лице е установило
следното: при постъпването на пациента С. Х. на 19.02.2019 г. преди обяд при
личния му лекар в град О. д-р Шевалей последният е поставил диагноза:остър
миокарден инфаркти го е насочил към СБАЛК – гр. В.; при изписването на пациента
от СБАЛК – гр. В. поставената окончателна диагноза била: „Исхемична болест на
сърцето. Остър миокарден инфаркт на лявата сърдечна камера долно латерално. Хипертонична
болест на сърцето ІІІ степен. Застойна сърдечна недостатъчност ІІ клас. “. На
база данните за диагностицирането на пациента вещото лице е заключило, че при
така поставената диагноза е било абсолютно задължително по най-бързия начин
пациентът да бъде транспортиран с реаномобил до отделението по кардиология, тъй
като състоянието му е било силно животозастрашаващо. Според съдебният експерт
рискът от забавяне на транспортирането на пациента до специализираното лечебно
заведение е получаване на „сърдечен арест“ – внезапно спиране на сърцето поради
некроза на мускулната тъкан от непроходимостта на коронарните артерии на сърцето.
В това си състояние транспортираното на 19.02.2019 г. лице попадало изцяло в
понятието“ спешен пациент“, а съгласно Наредба № 3/06.10.2017 г. попадало и в
понятието“ критичен пациент“. Вещото лице дава отговор и на въпроса относно т. нар.
„златен час“ в кардиологията, който при пациент с остър миокарден инфаркт
означавал, че животоспасяващата операция следвало да се направи в рамките на 1
час. В конкретния случай вещото лице е установило, че помощта е оказана в
рамките на 3.30 часа поради отдалечеността на лечебното заведение от
местоживеенето на пациента, като при този времеви интервал също можело да се
очакват много добри резултати за възстановяването му. При остър миокарден
инфаркт, според вещото лице, транспортираното следва да стане до 1 час от
започване на болките в гръдната област, а ако това е невъзможно – в рамките на
2-3 часа, като до шестия час можело да се очакват добри резултати от поставяне
на стенда. Вещото лице е категорично, че при пациент с такава диагноза, колкото
по-рано започнат изследванията и лечението му, толкова са по-големи шансовете
за доброто му възстановяване. По делото са налице представени от АНОрган
документи относно техническата изправност и разрешена приложимост на
използваното АТСС в случая - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., и
приложеното към него описание на техническите и метеорологични характеристики
на системата, писмо от 11.12.2017 г. от БИМ за приключилата проверка на 28 броя
от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1 с дадено заключение за
тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера
такова средство е № 11743с4, утвърдени от министъра на вътрешните работи
организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими
уреди за контрол на скоростта“. Протокол за проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2018 г. на
БИМ.
Въз основа на обсъдените събрани
доказателства и установените по делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в
незаконосъобразен санкционен акт.
Съставеният АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 1.3 от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това
лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Т..
Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, с което е
спазено изискването за форма и съдържание на този акт. От материалите по
преписката става ясно, че този АУАН е съставен въз основа на клип, направен с
посоченото в него АТСС, на който е заснето описаното в акта нарушение. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител. В настоящия случай въз основа на наличната по АНПреписка снимка от
направения с АТСС видеоклип, е констатирано от актосъставителя описаното
нарушение. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя като е спазено правилото
на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – нарушителят е бил поканен надлежно да се яви за
съставяне на акт и след като същият не се е явил актът е съставен в негово
отсъствие. В съответствие с правилото на чл. 40, ал. 3 ЗАНН в акта изрично е
подчертано, че вписаният в него свидетел е присъствал при съставяне на акта, а
не и при извършване и констатиране на нарушението. Не са налице допуснати
нарушения и в процедурата по връчване на съставения АУАН. Относно възражението
за нарушаване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен след изтичането
на тримесечния срок от откриване на нарушителя, съдът следва да изложи мотиви
по същото. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН регламентира, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС
тези срокове са определени като давностни. В настоящият случай категорично
едногодишният давностен срок тече от 19.02.2019 г. - датата на извършване на
нарушението, и към момента на съставяне на АУАН на 28.08.2019 г. този срок не е
изтекъл. Тримесечният давностен срок тече от момента на откриване на извършителя,
а в случая този момент съвпада с момента на подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от страна на жалбоподателя К. на 17.07.2019 г. Следователно от посочената
дата до момента на съставяне на АУАН на 28.08.2019 г. не е изтекъл и
тримесечния срок. Ето защо съдът не намира за изтекли към момента на започване
на АНПроизводство със съставяне на АУАН визираните в чл. 34, ал. 2 ЗАНН
давностни срокове. При така направените констатации следва извода за издаден
АУАН при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Досежно компетентността на
наказващия орган по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, в чиято т. 2.12. началниците на групи „Пътен контрол“ към РУ при
ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са
налице всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП като описанието на същото е достатъчно ясно, за да разбере
визирания нарушител в извършването на какво деяние е обвинен. Събраните по
преписката доказателства за използваното в случая АТСС сочат на доказана
годност и техническа изправност на същото, а и жалбоподателят изрично заявява в
жалбата си, че не оспорва стойността на измерената и записана в АУАН и в НП
скорост на движение на управлявания от него автомобил. Следователно и тук
липсва допуснато съществено нарушение на формалните процесуални изисквания, които
ЗАНН поставя към НП.
При така установената липса на
съществени процесуални нарушения, допуснати от актосъставителя или от АНОрган
следва съдът да извърши проверка за спазване на материалния закон като разгледа
случая по съществото на фактите и правната им квалификация. По делото е
безспорен факта, че на 19.02.2019 г. управляваното от жалбоподателя МПС се е
движело в 12.54 часа през населеното място с. ***, общ. А. със скорост 109 км/ч.
Обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства установяват по категоричен
начин, че в този момент управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел по
маршрута град Омуртаг – град В., превозвайки пациент в тежко и
животозастрашаващо състояние, налагащо спешна интервенция – коронарография. Автомобилът
е бил тип „линейка“, „реаномобил“, оборудван със специалната медицинска техника,
спешният и критичен пациент е бил включен към мониторите и кислородния апарат в
реаномобила, а последният се е движел с включени светлинни сигнали, а на
определени места с натоварено движение са били включвани и звуковите сигнали. Съгласно
чл. 91, ал. 1 ЗДвП моторни превозни средства със специален режим на движение са
автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно
светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков
сигнал. В ал. 2 на посочената разпоредба са изброени ведомствата, чиито
автомобили ползват специален режим на движение и сред тях е Спешна медицинска
помощ. Същата е регламентацията и в Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за
условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, като в чл. 3, ал.
3 на същата е предвидено, че специалният режим на движение на моторните
превозни средства се използва само при служебна необходимост и във връзка с
изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата на дейността. Действително „СБАЛК“
ЕАД – град В. не е част от системата на Спешна медицинска помощ, която е
отделна структура със своите ЦСМП в страната, и съответно специализираните
болници за активно лечение не са упоменати в разпоредбите на ведомствата, чиито
МПС могат да ползват специален режим на движение. На още по-силно основание
сред посочените лица не може да е и собственикът на автомобила „Транспортна и
Спедиторска лига“ ООД. Същевременно дадената в чл. 91, ал. 1 ЗДвП, респ. в чл. 3,
ал. 1 от цитираната наредба дефиниция на МПС със специален режим на движение се
отнася до автомобила без значение кой е неговият собственик. В настоящия случай
в СРМПС част І на описания в обжалваното НП автомобил е записано надлежно, че
същият е „специален автомобил“. В трудовия договор на жалбоподателя също е
заложено управлението на такъв тип автомобил. Това определение на МПС е
възприето и отразено и в процесните АУАН и НП. От събраните свидетелски
показания следва, че този автомобил при движението може да подава специални
светлинни и звукови сигнали, а това го причислява към понятието за МПС със
специален режим на движение по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗДвП. Следователно
въпреки липсата на изрично упоменаване на СБАЛ в разпоредбата на чл. 91, ал. 2 ЗДвП, то фактът, че същите по необходимост и задължително ползват в своята
дейност линейки сочи, че ползваните от тях автомобили, имащи звукова и
светлинна сигнализация, са категорично такива със специален режим на движение. На
много по-голямо основание от поводите за използване на този режим от МПС на
другите упоменати ведомства следва да се ползва такъв режим на движение, когато
се спасяват човешки животи. Затова и в длъжностната характеристика на
жалбоподателя като шофьор на линейка е разписана изрично възможността същият да
наруши ЗДвП, подавайки звуков и светлинен сигнал само при определени
условия/спасяване на човешки живот/. При конкретизиране на визираните в чл. 3, ал.
3 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства задачи, произтичащи
от спецификата на дейността, едва ли би имало по-важни такива от спасяването на
човешки живот – неотменимо право на човека, гарантирано от чл. 28 от Конституцията
на Р България. Ето защо съдът намира, че управляваният от жалбоподателя
автомобил по време на установеното и описано в НП нарушение попада изцяло в
законовото понятие за МПС със специален режим на движение по смисъла на чл. 91,
ал. 1 ЗДвП, независимо от собственика на същото. В случая водеща роля има не
собственика, а трайното предназначение на МПС и задачата, за която е ползвано в
конкретната ситуация. От свидетелските показания става ясно, че в съответствие
със ЗДвП и цитираната наредба жалбоподателят е включил през цялото пътуване
светлинната сигнализация, а в зависимост от пътната обстановка специалният
звуков сигнал е ползван временно по преценка на водача на превозното средство, както
изисква чл. 4 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. Наред с всичко посочено съдът
намира и за основателно изложеното в жалбата съображение за приложимост на
института на крайната необходимост в настоящия случай. Съгласно чл. 8 ЗАНН не
са административни нарушения деянията, които са извършени при крайна
необходимост. И тъй като в ЗАНН липсва легално определение за това понятие, по
силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, относима е дефиницията по чл. 13, ал.
1 НК, според която не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого
при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Отнесен към фактите по настоящия
случай, този институт е налице, тъй като управлявайки реаномобила с превишена
скорост, жалбоподателят е нарушил установените правила за допустимата скорост
на движение, но същият е извършил това, за да спаси „лични блага“ на другиго от
непосредствена опасност, а именно: живота на пациента при установеното негово
критично състояние на остър миокарден инфаркт. Наред с това от деянието на
жалбоподателя не са произтекли вреди за някого, а единствено положителен изход
за транспортирания пациент. Ето защо и преценено през критериите на „крайната
необходимост“ деянието на жалбоподателя не представлява административно
нарушение. Като не е отчел горепосочените особености на деянието по време на
проверката, която е длъжен да направи съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН, събирайки
допълнително доказателства и изяснявайки спорните обстоятелства, АНОрган е
издал НП при нарушение на материалния закон, като е наложил административно
наказание за деяние, което не съставлява административно нарушение. Ето защо и
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
неправилно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1292-001952/16.10.2019
г. на Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с
което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на С.Я.К. *** са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА