Р Е
Ш Е Н И Е № 314
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 379 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 предл. второ от ГПК, и чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх. № 00977/05.01.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 4574/13 февруари 2018г. от Д.Й.Т., с ЕГН **********,***, в качеството му на длъжник по изп. дело № 540/2010г. на ЧСИ К. Павлов, рег. № 824, чрез адв. Е.В.Н.,***, със съдебен адрес:***, срещу Постановление с изх. № 117832/19.12.2017г. , с което се отказва да се прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжника Д.Й.Т., на основание чл. 433 т. 8 от ГПК; и с което се възлага в тежест на жалбоподателя, длъжник заплащане на разноски за извършване на счетоводна експертиза в хода на изпълнителното дело със задача вещото лице да даде заключение относно размера и датите на постъпилите по делото суми, начина на извършване на разпределение на тези суми, да конкретизира отделните такси по ТТЗЧСИ по вид, основание и размер.
Жалбоподателят счита за незаконосъобразно обжалваното постановление, като излага следните съображения:
В хода на изпълнителното производство срещу Д.Й.Т. от датата на образуване на изпълнителното дело – 10.05.2010г. до 2017г. единствените валидни и законосъобразно извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по смисъла на чл. 433 т. 8 от ГПК са през 2010г. Същите се изразяват в искане за налагане на възбрана върху собствения му апартамент, находящ се в ж.к „Т***“ – 09.09.2010г., вписана в Служба вписвания гр. Пловдив на 10.09.2010г. и искане за налагане на запор на трудово възнаграждение – 09.09.2010г., получено от самия длъжник на 14.09.2010г. Ето защо, приемайки дори по-благоприятната за кредитора дата, на която следва да се приеме,че е извършено валидно изпълнително действие, а именно- 14.09.2010г.- /налагането на запор/ и липсата на последващо искане и респективно извършване на валидно изпълнително действие по отношение на Д.Т. в рамките на две години, то към 15.10.2012г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК; като независимо, че липсва постановление на ЧСИ за констатиране на това обстоятелство, по силата на закона изпълнителното производство е било прекратено още към 15.10.2012г. и всички извършени след тази дата изпълнителни действия не са валидни.
Видно е от кориците на делото, взискателят по делото – с актуално наименование „Юробанк България“ АД, след молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. № 04329 от 10.05.2010г., в която има отправени искания за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците, в т.ч. спрямо Д.Т., в период повече от три години не е отправено друго искане за извършване на изпълнителни действия, а и такива не са били предприети по инициатива на съдебния изпълнител. Следващата, /втора по ред/, молба от името на взискателя, в която се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия по отношение на Д.Т. е, едва, на 20.12.2013г., като към този момент изпълнителното производство по отношение на него е било вече прекратено по силата на закона и дори да са извършени от ЧСИ исканите действия, те са предприети в условията на прекратено изпълнително дело и същите следва да се приемат за обезсилени по право.
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни дейтвия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Изразява се становище, че действително Д.Т. е длъжник по изпълнителното дело и в качеството си на наследник на починалия друг длъжник по делото – Й. Т., но тези две качества не бива да се смесват. При което се сита, че изпълнителното производство по отношение на Д.Т.,в лично качество, е било прекратено по силата на закона още към 15.10.2012г., като без правно значение е, че липсва постановление на ЧСИ за констатиране на това обстоятелство. Към момента на прекратяване, обаче, неговият наследодател е бил жив и срещу него също се е изпълнявало. Но неправилно и неоснователно е да се смесват тези две качества на Д. Т. и съдебният изпълнител да се позовава, че на основание извършени изпълнителни действия срещу наследодателя, /друг длъжник в производството/, двугодишният период по чл. 433 т. 8 от ГПК е прекъснат и по отношение на Д.Т., тъй като последният в лично качество е бил длъжник в производството и на това основание не е настъпило твърдяното от Д.Т. прекратяване на изпълнителното дело.
Твърди се и, че периодът от време по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК се разглежда и прилага по отношение на всеки един от длъжниците поотделно, защото така повелявали императивните разпоредби на закона. Абсурдно било да се приеме, че прекъсването или непрекъсването на двугодишния период по отношение на някои от длъжниците може да ползва и останалите длъжници в изпълнителното производство. Според жалбоподателя, по аргумент за по-силното, след като давностният срок се прилагал по отношение на всеки един от длъжниците, и прекъсването или спирането на давността по отношение на един длъжник не можело да ползва останалите съдлъжници или поръчители, то същото важало и за двугодишния срок по смисъла на чл. 433 т. 8 от ГПК.
На следващо място се счита, че е ирелевантно дали чрез искането за нови изпълнителни действия взискателят ще бъде натоварен със заплащане на такси. Висящността на изп. производство се поддържа от действията и активността на взискателя – чрез искането за извършване на изп. действия и съответно внасянето на съответните такси и разноски за извършването на тези изп. действия.
Дори Д.Т. да е конституиран по делото и в качеството си на наследник на другия длъжник – Й. Т., то това конституиране е възникнало след датата на смъртта на неговия наследодател – 21.11.2016г., т.е. много след като изп. дело по силата на закона по отношение на него е било прекратено. Но и по отношение на наследодателя му – Й. Т. следва също да се приеме, че изп. производство е прекратено по силата на закона. В хода на изп. производство е изминал период от две години, в които взискателят и по отношение на Й. Т. е изоставил изпълнението и не е поискал извършване на нови изпълнителни действия.
След молбата за образуване на изп. дело от 10.05.2010г., в която има отправени искания за извършване на изп. действия, вк., спрямо Й. Т., в период повече от седем години не е отправено друго искане за извършване на изп. действия. След налагането на запор на пенсия – считано от 04.10.2010г., /датата на изпращане на запорно съобщение/, други изп. действия по отношение на този длъжник са предприети почти седем години по-късно, по едно вече перемирано изп. дело и тези действия следва да се приемат за обезсилени по право.
По инициатива на съдебния изпълнител с разпореждане с изх. № от 26.04.2017г., е насочен опис на движими вещи на Й. Т. ***, като три месеца по-рано – с писмо с вх. № от 20.01.2017г. ЧСИ е уведомен от ТД на НОИ, че длъжникът по делото – Й. Т. е починал. Това разпореждане за опис е нищожно и не е произвело правно действие, от една страна предвид, че длъжникът е починал и вече не е страна по делото, от друга, към датата на разпореждането изп. дело също следва да се приеме, че е прекратено по силата на закона.
Дори в хода на делото да са постъпвали плащания от третото задължено лице – НОИ от запор на пенсия, то постъпването на сумите от запора прекъсват давността за вземането, но не следвало да се приема, че са прекъснали двугодишния период по смисъла на чл. 433 т. 8 от ГПК.
Поради гореизложените аргументи жалбоподателят счита, че следва да се приеме за незаконосъобразен отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжника Д.Т. на основание чл. 433 т. 8 от ГПК.
Дори съдът да приемел, че изп. дело по отношение на Д.Т., в качеството му на наследник, не е прекратено по силата на закона, то Д.Т. имал правен интерес изп. дело да бъде прекратено по отношение на него в лично качество като длъжник, тъй като в качеството си на единствен наследник на Й. Т. отговарял, само, до размера на приетото по опис наследство, като доказателство за това се представя удостоверение от РС Пловдив, установяващо, че Д.Т. е приел наследството на своя баща по опис.
Обжалва се с настоящата жалба и Постановлението с изх. № 117832/19.12.2017г. на ЧСИ Константин Павлов в частта по т.1 и по т. 2, с която се назначава съдебно- счетоводна експертиза в изп. дело за изготвяне сметка на дълга и се възлага в тежест на длъжника Д.Т. да заплати авансово разноските за нейното изготвяне като незаконосъобразно.
Не са изложени никакви фактически и правни основание за назначаване на поисканата от ЧСИ К. Павлов съдебно-счетоводна експертиза и възлагане в тежест на длъжника разноски за нейното извършване. Изготвянето на сметка за дължа по изп. дело и извършване на разпределение на постъпили суми са императивни задължения на ЧСИ по силата на закона и за тяхното извършване не са необходими специални знания и умения. ЗЧСИ изрично е уредил случаите, в които ЧСИ е длъжен да назначи вещо лице и да използва специални знания и умения на вещо лице, като това са случаите на извършване на оценка на движими или недвижими вещи, върху които се насочва изпълнението. Нито в ГПК, нито в ЗЧСИ или ТТЗЧСИ е уреден случай, в който съдебният изпълнител може да използва вещо лице за изчисляване размера на дълга в изпълнителното дело. Лихвите, таксите и разноските в изп. производство са нормативно определени по вид, основание и размер, респ. е определен начинът на определяне на размера, ако са пропорционални. Недопустимо е СИ да назначава вещо лице със специализирани счетоводно- финансови познания, което да даде заключение относно размера и датите на постъпилите по делото суми, начина на извършване на разпределение на тези суми, да конкретизира отделните такси по ТТЗЧСИ по вид, основание и размер и в крайна сметка ЧСИ да извърши разпределение на последните постъпили по делото суми. Още повече, абсолютно недопустимо и незаконосъобразно е в тежест на длъжника да се възлагат разноските за такава експертиза в хода на изп. дело.
Разпределението на постъпили по делото суми не е изпълнително действие и за него не са предвидени такси и разноски, нито в ЗЧСИ, нито в ТТЗЧСИ, като единствената нормативно определена такса е свързана с изготвяне на сметка за размера на дълга по т. 12 от ТТЗЧСИ, като е определена такса в размер на 30 /тридесет/ лв без ДДС, или 36 лв с ДДС, ако ЧСИ е регистриран по ЗДДС; това е единствената такса, която би могла да бъде възложена в тежест на длъжника.
Предвид гореизложеното жалбоподателят моли да бъде приета за допустима и основателна депозираната жалба и да бъде отменено обжалваното постановление като незаконосъобразно, както в частта, с която ЧСИ отказва да прекрати изп. производство по отношение на Д.Т., така и в частта, с която назначава счетоводна експертиза и възлага в тежест на жалбоподателя Д.Т. разноски за нейното извършване.
С писмени възражения по жалбата на осн.чл. 436 ал. 3 от ГПК, от адв. Д.Г., пълномощник на „Юробанк България“ АД, взискател по изп. дело № 540/2010г. по описа на ЧСИ К.Павлов, рег. № 824, жалбата се оспорва като неоснователна, при което да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното постановление
Останалите страни, ответници на жалбата, ТД НАП Пловдив, „Дитекс-13“ ООД гр. Пловдив, не вземат становище по жалбата на длъжника Д.Т..
Постъпили са писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, с които изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Д.Й.Т. е длъжник по изп. дело със самото му образуване на 10.05.2010г., но се явява и като длъжник в качеството му на наследник на починалия длъжник Й. Д. Т.. От починалия длъжник има постъпили повече от 60 плащания в периода от 2010г. до месец 12.2015г., които служат за погасяване дълга на солидарните длъжници, в т.ч. на Д.Й.Т., към взискателя „Юробанк България“ АД. Съгласието на взискателя да получава месечни плащания в такъв размер е приет погасителен план за плащане на дълга и е причина взискателят да не утежнява положението на длъжниците с искания за допълнителни принудителни действия, /описи и продажба на имущество/, и съответно за начисляване на допълнителни такси и разноски по ТТРЗЧСИ, с които да увеличава дълга на длъжниците.
При което и счита, че не е налице основание за прекратяване на изп. производство съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, респ., подадената от длъжника жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати делото, следва да бъде оставена без уважение.
Относно оплакването на жалбоподателя, че незаконосъобразно му се възлага в тежест заплащане на разноски за извършване на счетоводна експертиза, ЧСИ изразява становище, че по делото са налице многобройни плащания от страна на длъжника Й. Т., а така също и са извършвани множество разпределения на постъпващите суми. Налице са и голям броя платежни документи, удостоверяващи извършените плащания от ЧСИ към взискателите. Освен това, самото изп. дело е с голям обем на писмените доказателства, /повече от 740 листа – 3 тома на изп. дело/, и това навеждало на извода, че е необходимо назначаване на вещо лице, което да конкретизира отделните такси по ТТРЗЧСИ по вид, основание и размер, за да може съдът да прецени законосъобразността на действията на ЧСИ.
При което счита, че оплакванията в жалбата на длъжника са неоснователни и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, длъжник в изп. производство по изп.д. № 540/2010г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване действия на съдия изпълнител, обективирани в Постановление с изх. № 117832/19.12.2017г., визирани в разпоредбите на чл. 435 ал. 2 т. 6 предл. второ от ГПК, както и на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, съгласно следните съображения:
1. Относно отказ на ЧСИ Константин Павлов да прекрати изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя, длъжник Д.Й.Т., на основание чл. 433 т. 8 от ГПК.
От приложено от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – ОС Пловдив, копие на изп. дело № 540/2010г., окръжният съд констатира обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата, както следва:
Изпълнителното производство по изп.дело № 540/2010г. е образувано на 10.05.2010г. по молба на взискателя „Юробанк и еф джи България“ АД – София чрез пълномощник адв. Д. Г., против длъжниците Д.Й.Т., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Дитекс-13“ ООД, Булстат *********, седалище и адрес на управление гр. П**, ул.“***, Д.Й.Т., /в лично качество-б.м./, ЕГН **********, постоянен адрес ***, и Й. Д. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Изп. производство е образувано на основание издаден на 27.4.2010г. изпълнителен лист от Районен съд Пловдив, гр. колегия, ІІІ състав, въз основа на заповед за изпълнение № 2585/16.4.2010г. по ч.гр.д. № 4864/2010г. на РС Пловдив; като съгласно изп. лист се разпорежда длъжниците „Дитекс-13“ ООД, Булстат *********, Д.Й.Т., с ЕГН **********, Й. Д. Т., с ЕГН **********, СОЛИДАРНО да заплатят на кредитора „Юробанк и еф джи България“ АД, с ЕИК *********, гр. София , сумата от общо 30 000 лв, редовна главница, 292 лв, текущо начислена лихва за периода от 06.04.2010г. до 14.04.2010г., ведно с просрочена лихва по редовната главница за периода от 06.07.2009г.- 05.04.2010г. в размер на 3 373.лв, сумата от 210 лв, такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.04.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 467.50 лв, направени в производството разноски, от които 790 лв, платено адв. възнаграждение и 677.50 лв, платена държавна такса.
Страните, в т.ч. жалбоподателят не оспорва, както и е видно от приложени на лист 3 и 4 от изп. дело бележки, направени от страна на ЧСИ, че вноски по задължението са правени ежемесечно от страна на длъжника Й. Д. Т., баща на длъжника Д.Й.Т., в т.ч. за периода от 10.11.2010г. до 09.12.2015г; като сумите по вноските са платени по сметка на ЧСИ, както и са изплатени на взискателя. Сумите са постъпили вследствие наложен запор върху пенсията на длъжника Й. Д. Т., съгласно запорно съобщение на ЧСИ изх. № от 04.10.2010г., получено на 04.10.2010г. от НОИ-Пловдив, /лист 192 от изп. дело/.
Видно е, че е налице валидно извършено изпълнително действие от страна на ЧСИ – възбрана върху недвижим имот на длъжника Д.Й.Т., вписана на 10.09.2010г. в АВ-Служба по вписвания-Пловдив, /лист 160 от изп. дело/.
Видно е, че длъжникът Й. Д. Т. е починал на 21.11.2016г., като на негово място като страна, наследник, е конституиран, съответно, и е останал и понастоящем като длъжник Д.Й.Т., с ЕГН **********, негов син, който е длъжник, в лично качество, и към момента на образуване на изп. дело 10.05.2010г., съответно, и на данните в изпълнителното основание – издадения на 27.4.2010г. изп. лист, горецитиран, /лист 620, 629 от изп. дело/.
Видно е, че валидно е извършено изпълнително действие от страна на ЧСИ с налагане на запор върху сметка на длъжника Д.Й.Т. в Централна кооперативна банка,АД София, като запорното съобщение от третото задължено лице е получено на 23.05.2017г., като е направен от ЦКБ и превод на наличната сума от сметката, по посочената от ЧСИ сметка, във връзка с дълга по изп. лист, по който е образувано изп.дело № 540/2010г., /лист 684 от изп.дело/.
Наложена е и възбрана върху недвижим имот, като съобщение за наложената възбрана с изх. № от 04.07.2017г., е получено за длъжника Д.Й.Т. чрез упълномощен адв. Е.Н. на 07.08.2017г., /лист 703,705 от изп.дело/.
Постановление с изх. № 117832 от 19.12.2017г., в обжалваната с настоящата жалба негова част- част ІІ-ра, е акт на ЧСИ постановен относно постъпила с вх. № 102727/15.12.2017г. молба от Д.Й.Т., длъжник, чрез адв. Е.Н.. С молбата е поискано от страна на ЧСИ да бъде прието, че спрямо Д.Й.Т. следва да се счита за прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК образуваното изпълнително дело № 540/2010г., както в случай, че изп. дело срещу него не бъде прекратено, то незабавно да бъдат извършени необходимите действия по разпределение на постъпилите суми по реда на чл. 460 от ГПК, предвид наличието на присъединен взискател по делото в лицето на Национална агенция по приходите. Посочва се в молбата и че „ЦКБ“ АД е извършила превод към ЧСИ по така наложения запор още към 07.06.2017г., като повече от половин година не е извършено разпределение на постъпилата по изп. дело сума, /лист 726 от изп.дело/.
От гореизложените обстоятелства, въззивният съд намира, че от образуване на изп. дело през 2010г. до подаване на жалбата пред съда през м.01.2018г. по изп. дело № 540/2010г. са извършвани валидни и надлежни изпълнителни действия, представляващи действия на принудително изпълнение, от страна на ЧСИ. В т.н. след налагане на запор върху пенсията на единия от солидарно отговорните длъжници Й. Т., ежемесечно, са постъпвали по сметка на ЧСИ суми, погасяващи части от общия дълг на тримата длъжника, в т.ч. за периода от 2010г. до края на 2015г.-о т 10.11.2010г. до 09.12.2015г., в рамките на изпълнителен способ – запор наложен върху пенсията на длъжника Й. Т.. Наложена е и възбрана върху недвижим имот на длъжника Д.Т. на 10.09.2010г., но поради получаване на сумите по вноските от запорираната пенсия на длъжника Й. Т., не е съществувала необходимост за взискателя да насочва изпълнението и върху други имоти, в т.ч. и на другия длъжник Д.Т., тъй като длъжниците са солидарни, и изпълнението на който и да е от тях води до погасяване на общия им дълг към взискателя. След смъртта на длъжника Й. Т., длъжници по делото са останали, дружеството“Дитекс-13“ООД, както и Д.Т., в лично качество, както и в качеството му на наследник по закон на длъжника Й. Т.. В случая, без значение е направеното в жалбата твърдение, че Д.Т. е приел по опис наследството на баща си Й. Т., тъй като в изп. производство, респ. и в настоящето съдебно, от значение е, че Д.Т. остава наследник по закон на баща си Й. Т., първоначално също длъжник по изп. дело № 540/2010г. Доколкото, приемането по опис на наследството има значение, то това би имало конкретно такова, само, в хипотеза, ако е налице насочено изпълнение върху имуществото на наследника Д.Т., в хипотеза на чл. 429 ал. 2 изр. първо пред. второ от ГПК, каквато хипотеза, в настоящия случай, не е предмет на обжалваното постановление, респ., и на настоящата жалба.
От превода на последната вноска от запорираната пенсия на Й. Т. – на 09.12.2015г. до извършените след това действия на принудително изпълнение – налагане на възбрана на 04.07.2017г., е изминал период по-малък от две години, поради което и не следва да се счита за прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 540/2010г. на правно основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В случая, както по-горе вече е посочено, изп. действия срещу един от солидарно отговорните длъжници, не води до прекратяване на изпълнителното производство, ако срещу някой от солидарно отговорните длъжници не са били предприети и извършени действия на принудително изпълнение. В случая, разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК създава специален срок, приложим само в рамките на изпълнителното производство, с цел да стимулира взискателя към активност за погасяване на дълга. В настоящия казус, такава активност от страна на взискателя е налице, тъй като дългът на солидарните длъжници към него е общ, поради което и няма основание за прилагане на сочената от жалбоподателя, длъжник разпоредба, респ., за приемане от страна на ЧСИ, че следва да констатира прекратяване на изпълнителното производство, съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че в тази част жалбата се явява неоснователна, при което следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. Относно жалбата в частта на постановлението, с което се възлага на Д.Й.Т. да внесе сумата от 320 лева за вещо лице за изготвяне на счетоводна експертиза със задачи посочени в т. 1 от постановлението.
Въззивният съд констатира, че с т. 1 от постановлението, ЧСИ назначава счетоводна експертиза със задача към вещо лице със специализирани счетоводно-финансови познания да даде заключение относно размера и датите на постъпилите по изпълнителното дело суми, начина на извършване на разпределение на тези суми и наредените преводи, както и да конкретизира отделните такси по ТТРЗЧСИ по вид основание и размер. Като определеното от 320 лв. възнаграждение за вещото лице за изготвяне на посочената т. 1 експертиза, указва да бъде внесено от страна на Д.Й.Т., - в 7-дневен срок от получаване на съобщението, по посочена сметка.
От горепосочените задачи, на които е вменено да отговаря вещо лице със заключението си, въззивният съд намира, че същите имат за предмет, действия, влизащи в правомощията, както и в компетентността на съдия-изпълнителя, и за същите не би следвало да се назначава вещо лице, тъй като не са необходими за отговора на поставените въпроси специализирани счетоводно-финансови познания, а са достатъчни такива, каквито в случая ЧСИ би следвало да притежава, с оглед възложените му от ЗЧСИ функции, както и задачи. В т.н. и в ГПК е предвидено само в случай на оценка на вещ да има възможност да бъде назначавана експертиза и изслушвано вещо лице. В тази насока на разсъждения, в случая, ЧСИ възлага заплащане на разноски за вещо лице, авансово, а поначало авансови такси по изп. дело не се възлагат на длъжника, какъвто е жалбоподателят, видно и от арг. от разпоредбата на чл. 81 от ЗЧСИ.
Предвид последно изложеното, въззивният съд намира, че в тази й част жалбата се явява основателна, при което обжалваното постановление в частта, с която се указва на Д.Й.Т. да внесе сумата от 320 лева, определено възнаграждеиие за вещо лице за изготвяне на посочената в т. 1 от постановлението експертиза, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – ОС Пловдив, с изх. № 117832/19.12.2017г., по изп. дело № 540/2010г., в частта, с която се указва на Д.Й.Т. да внесе сумата от 320 лева, определено възнаграждеиие за вещо лице за изготвяне на посочената в т. 1 от постановлението експертиза, по която вещото лице да даде заключение относно размера и датите на постъпилите по изпълнителното дело суми, начина на извършване на разпределение на тези суми и наредените преводи, както и да конкретизира отделните такси по ТТРЗЧСИ по вид, основание и размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх. № 00977/05.01.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 4574/13 февруари 2018г., от Д.Й.Т., с ЕГН **********,***, в качеството му на длъжник по изп. дело № 540/2010г. на ЧСИ К. Павлов, рег. № 824, чрез адв. Е.В.Н.,***, със съдебен адрес:***, срещу Постановление с изх. № 117832/19.12.2017г., в частта, с която се отказва да се прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело № 20108240400540 по описа на ЧСИ Константин Павлов, поради липса на законни предпоставки за това.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/