Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …218...
гр. Кубрат, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично съдебно
заседание на двадесет и девети ноември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П. Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 589 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Постъпила е жалба от Х.С.Х., ЕГН **********
***, И. М. Ч., ЕГН ********** ***, И.М.Ч., ЕГН ********** *** и М.М.Ю., ЕГН ********** ***, вс.със
съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Д.Борисов, АК – Разград, срещу: 1/ решение – протокол № 19/
06.05.1993 г. на ПК, сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е
постановен отказ да бъде признато правото на възстановяване на собственост с
план за земеразделяне в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на 22.04.2001 г. в с.с., по
отношение на посочената в същото земеделска земя: 1. Имот с площ от 4.00 дка,
трета категория, местност „Сакарджата“; 2. Имот с
площ от 4.00 дка, трета категория, местност „Мешелика“,
по заявление вх. № 0-370/ 07.01.1992 г.; и / решение – протокол № 19/ 06.05.1993 г. на ПК,
сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е постановен отказ да
бъде признато правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне
в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на
22.04.2001 г. в с.с., като наследник на И.Х.Ч., б.ж.
на с. Острово по удостоверение за наследници № 261/ 1992 г., по отношение на
посочената в същото земеделска земя:
Имот с площ от 6.697 дка, трета категория, местност „Юртлук“,
по заявление вх. № 0-670/ 05.03.1992 г.
В жалбата си сочат, че обжалваните решения не са
връчвани приживе на наследодателя им М. И. Х. - в качеството на заявител, нито
на някой от тях, след смъртта му, за разлика от представените в о.с.з. в
оригинал, изпратени за връчване и
връчени на М. И. Х.: 1/ Решение по протокол № 7/ 08.05.1992 г., с което по
заявление с вх. № 370/ 07.01.1992 г., от ОбщПК –
Завет е възстановено правото му на собственост върху земеделски земи в размер
на 6.5 дка, в реални граници – кв. 122а, парцел X, и е отказано – не са възстановени
права, по отношение на 1.5 дка, тъй като парцелът му по комасационен
план е 6.5 дка, видно от изпратеното му писмо изх. № 4108/ 07.10.1992 г.; и 2/
Решение по протокол № 9/ 22.05.1992 г., с което по заявление с вх. № 670/
05.03.1992 г. на М.Х.,*** е възстановено правото на собственост на наследниците
на И.Х.Ч.,***, върху земеделски земи в размер на 6.5 дка, в реални граници –
кв. 121, парцел – X, видно от
изпратеното му писмо изх. № 4221/ 16.10.1992 г.. Като твърдят, че продължават
да упражняват, оставените им в наследство от баща им права на собственост по
отношение на възстановените му земеделски земи, които обработват лично във
възстановения размер, но не в реалните им граници, а по подписани споразумения
между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на
земеделските земи в землището на село Острово по реда на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, считат,
че с обжалваните, невръчени на заявителя, решения ОСЗ пререшава въпроси, които са
вече решени със стабилен административен
акт, без да има правомощие да направи това, че при издаването на процесните
решения не са съобразени предходните актове, постановени по същите преписки и
същите им противоречат, поради което искат от съда да ги отмени и признае
правото за възстановяване на собствеността.
Въззиваемата ОбщС по
„Земеделие“ – гр. Завет, с представен отговор, постъпил в съда с вх. № 2946/
22.10.2019 г., счита жалбата за недопустима и неоснователна. Не излага доводи
за недопустимост на жалбата. В о.с.з., процесуалния представител на страната,
заявява, че в службата не разполагат с доказателства – разписки от изпратени на
наследодателя на страните, съобщения за изготвяне на решенията или за
връчването им на заинтересованото лице – заявител. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваните решения, с които са постановени откази да бъде
възстановено право на собственост върху заявените зем.земи,
придобити чрез покупка, за която няма съставени документи.
Съдът, след като съобрази твърденията на страните и
прецени събраните по делото доказателства, констатира следното: От съдържанието
на представеното в о.с.з. Удостоверение за наследници изх. № 111/ 26.03.2019 г.
на Кметство – с. Острово, общ. Завет, се установява, че М. И. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес и местоживеене ***, е починал на 22.04.2001 г. в с.с., за смъртта му е съставен Акт за смърт № 0012/ 23.04.2001
г. от Кметство – с. Острово, и е оставил за свои наследници по закон
жалбоподателите в настоящото производство – преживяла го съпруга и три деца.
Видно от отговора на жалбата, ОбщС
по „Земеделие“ – гр. Завет признава, че в архивите на службата не са налични –
не се съхраняват, обжалваните в настоящото производство решения, което
признание потвърждава твърдението на жалбоподателите, че тези решения не са
приложени към административните преписки, образувани по заявления вх. №№ 370/
07.01.1992 г. и 670/ 05.03.1992 г. на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на 22.04.2001 г. в с.с..
Приложените към отговора на жалбата решения от
06.05.1993 г. – л.23-24, и л. 30 от делото, съставляват разпечатка на
протоколите от ползваната в службата информационна система Ферма III – Преписки
по ЗСПЗЗ; не носят подпис на издател – председател, секретар и 3-ма, от общо 11
членове на ПК – Завет; по съдържание съставляват откази да се признае правото
на възстановяване на собственост с план за зeмеразделяне на заявените за възстановяване по
всяка една от двете преписки имоти.
Липсват доказателства за връчването им на заявителя по
преписките - М. И. Х., до смъртта му, настъпила на 22.04.2001 г. в с.с., както и след това по отношение на наследниците му.
Несъмнено от представените от ОбщС
по „Земеделие“ – гр. Завет заверени копия от документи, се установява, че в
посочената са образувани две преписки за възстановяване на собственост, образувани
по заявления вх. №№ 370/ 07.01.1992 г. и 670/ 05.03.1992 г. на наследодателя на
жалбоподателите - М. И. Х.,***, като с
първото той е поискал да му бъде признато правото на възстановяване на
собственост по отношение на посочената в същото земеделска земя: 1. Имот с площ
от 4.00 дка, трета категория, местност „Сакарджата“;
2. Имот с площ от 4.00 дка, трета категория, местност „Мешелика“,
видно от заявление вх. № 0-370/ 07.01.1992 г., към което е приложил
доказателство за отнетата му собственост – Заявление декларация за влизането му
в ТКЗС – с. Острово с процесните две ниви, всяка от които с площ по 4.00 дка,
както и опис – декларация на същите полски имоти, от архива на ТКЗС, а с
второто той е поискал да бъде признато правото на възстановяване на собственост
на наследниците на И.Х.Ч., б.ж. на с. Острово по удостоверение за наследници №
261/ 1992 г., по отношение на посочената в същото земеделска земя: Имот с площ
от 6.697 дка, трета категория, местност „Юртлук“,
видно от заявление вх. № 0-670/ 05.03.1992 г., към което е приложил
доказателство за отнета от наследодателя му собственост – Удостоверение № 174/
1992 г. на ТКЗС – с. Острово, че И. Ч. е внесъл в същото 6.5 дка земя в
посочената местност, както е записано в книгата за отчитане на инвентарните
вноски, стр. 464. местност
Жалбоподателите достоверно, видно от представените в
о.с.з. в оригинал, изпратени за връчване
и връчени на наследодателя им М. И. Х. писма изх. № 4108/ 07.10.1992 г. и изх.
№ 4221/ 16.10.1992 г., неоспорени от въззиваеманата
страна, установяват, че в полза на наследодателят им са постановени и влезли в
сила, възпроизведените в същите писма, подписани от председател и секретар на ОбщПК – гр. Завет, решения, както следва: 1/ Решение по
протокол № 7/ 08.05.1992 г., с което по заявление с вх. № 370/ 07.01.1992 г.,
от ОбщПК – Завет е възстановено правото на
собственост на М. И. Х. *** върху земеделски земи в размер на 6.5 дка, в реални
граници – кв. 122а, парцел X, и е отказано – не са възстановени
права, по отношение на 1.5 дка, тъй като парцелът му по комасационен
план е 6.5 дка; и 2/ Решение по протокол № 9/ 22.05.1992 г., с което по
заявление с вх. № 670/ 05.03.1992 г. на М.Х.,*** е възстановено правото на
собственост на наследниците на И.Х.Ч.,***, върху земеделски земи в размер на
6.5 дка, в реални граници – кв. 121, парцел – X, видно от изпратеното му писмо изх.
№ 4221/ 16.10.1992 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно чл. 12 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е допустима като подадена в законния
срок по чл. 149, ал. 1 АПК, при липсата на установен момент на връчване на
оспорваните решения на заинтересованата страна, респ. на наследниците й, срещу
подлежащи на обжалване административни акт от надлежно легитимирани лица –
наследници на иницииралия административното производство по реституция на
земеделски земи, като заявител, М. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес и
местоживеене ***, е починал на 22.04.2001 г. в с.с..
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалват се решения на органа по земеделска реституция
по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решенията на органа по земеделска реституция
представляват индивидуални административни актове, издавани в условията на
обвързана администрация. Правомощията на административния съд, когато е
обжалван индивидуален административен акт, издаден в условията на обвързана
администрация, са очертани в чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 1 АПК – съдът може да прогласи нищожността на
административния акт или да го отмени като унищожаем,
или да отхвърли като неоснователна жалбата, като в първите два случая следва да
реши по същество искането, с което е бил сезиран административния орган, т.е. в
случая първостопенния административен съд, освен
правораздавателно решение по прекия съдебен контрол над административния акт,
осъществява й административна дейност като издава особен административен акт, с
който приключва преписката по същество. Единственото изключение, при което
съдът няма това второ правомощие, е ако обжалваният административен акт е
издаден от некомпетентен орган, което в случая
се твърди.
При това, тежестта на доказване в производството по
същество е върху лицата, които претендират издаването на благоприятен за тях
административен акт, т. е. жалбоподателите. Върху органа е тежестта за
доказване на пречки за реституция, т. е. такива юридически факти, при които материалноправна норма повелява на органа да откаже да
постанови възстановяване на имотите, заявени за реституция, в стари или
възстановими реални граници.
Между страните не се спори, че на
наследодателят на страните не са връчвани оспорваните решения, както и че ОбщС по „Земеделие“ – гр. Завет не разполага с автентични –
оригинали или служебно заверени преписи на оригинали, на оспорваните решения:
1/ решение – протокол № 19/
06.05.1993 г. на ПК, сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е
постановен отказ да бъде признато правото на възстановяване на собственост с
план за земеразделяне в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на 22.04.2001 г. в с.с., по
отношение на посочената в същото земеделска земя: 1. Имот с площ от 4.00 дка,
трета категория, местност „Сакарджата“; 2. Имот с
площ от 4.00 дка, трета категория, местност „Мешелика“,
по заявление вх. № 0-370/ 07.01.1992 г.; и / решение – протокол № 19/ 06.05.1993 г. на ПК,
сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е постановен отказ да
бъде признато правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне
в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на 22.04.2001
г. в с.с., като наследник на И.Х.Ч., б.ж. на с.
Острово по удостоверение за наследници № 261/ 1992 г., по отношение на
посочената в същото земеделска земя:
Имот с площ от 6.697 дка, трета категория, местност „Юртлук“,
по заявление вх. № 0-670/ 05.03.1992 г.
Приложените към писмения отговор на
жалбата решения от 06.05.1993 г. –
л.23-24, и л. 30 от делото, съставляват разпечатка на протоколите от ползваната
в службата информационна система Ферма III – Преписки по ЗСПЗЗ; не носят подпис
на издател – председател, секретар и 3-ма, от общо 11 членове на ПК – Завет; по
съдържание съставляват откази да се признае правото на възстановяване на
собственост с план за зeмеразделяне на заявените за
възстановяване по всяка една от двете преписки имоти, поради което съдът в този
си състав приема за основателно твърдението на жалбоподателите, че същите са
нищожни индивидуални административни актове, тъй като не са издадени в
изискуемата от закона писмена форма. Съгласно
чл. 59, ал. 2, и в частност т. 8 АПК, във вр.
с чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, изрично сочат като необходима писмена форма,
както и че актът трябва да бъде подписан от издателя му. За да отговаря на
законовите изисквания, акт на колективен орган трябва да бъде подписан от
членовете на колективния орган, взели участие в приемането му. Без подписите на
издателите - членовете на колективния орган, няма завършен акт. Наличието на
регистриран в ползваната в службата информационна система Ферма III – Преписки
по ЗСПЗЗ, акт не може да замести автентичния индивидуален административен акт,
който се твърди, но не се установява да
е издаден по всяка една от цитираните по – горе административни преписки.
В случая
административното реституционно производство по преписки по заявления вх.
№№ 0-370/ 07.01.1992 г. и 0-670/
05.03.1992 г., е завършило с постановени по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и
влезли в сила, възпроизведените в представените от жалбоподателите писма,
подписани от председател и секретар на ОбщПК – гр.
Завет, решения, както следва: 1/ Решение по протокол № 7/ 08.05.1992 г., с
което по заявление с вх. № 370/ 07.01.1992 г., от ОбщПК
– Завет е възстановено правото на собственост на М. И. Х. *** върху земеделски
земи в размер на 6.5 дка, в реални граници – кв. 122а, парцел X, и е
отказано – не са възстановени права, по отношение на 1.5 дка, тъй като парцелът
му по комасационен план е 6.5 дка; и 2/ Решение по
протокол № 9/ 22.05.1992 г., с което по заявление с вх. № 670/ 05.03.1992 г. на
М.Х.,*** е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Х.Ч.,***,
върху земеделски земи в размер на 6.5 дка, в реални граници – кв. 121, парцел –
X, видно от
изпратеното му писмо изх. № 4221/ 16.10.1992 г. . В съответствие с разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в решенията са описани размерът и категорията на
имотите, по отношение на които се възстановява право на собственост в
съществуващи или възстановими реални граници, както и тяхното местоположение –
посочено изрично, като кв. 122а, парцел X, по първото, и кв. 121, парцел – X, по
второто, но не са приложени скици на имотите. Поради това и въпреки
установената нищожност на оспорваните в настоящото производство решения, поради
естеството на въпроса – недовършен фактически състав на възстановяване на
собствеността, чрез прилагането на скици на възстановените имоти,
реституционните преписки по заявления вх. №№
0-370/ 07.01.1992 г. и 0-670/ 05.03.1992 г. следва да се изпратят на компетентния
административен орган – ОбщС по „Земеделие“ – гр.
Завет, за да бъдат изготвени и приложени към цитираните решения скици на
възстановените в реални граници имоти.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на: 1/ Решение – протокол № 19/ 06.05.1993 г. на ПК,
сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е постановен отказ да
бъде признато правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне
в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на
22.04.2001 г. в с.с., по отношение на посочената в
същото земеделска земя: 1. Имот с площ от 4.00 дка, трета категория, местност „Сакарджата“; 2. Имот с площ от 4.00 дка, трета категория,
местност „Мешелика“, по заявление вх. № 0-370/
07.01.1992 г.; и 2/ Решение – протокол № 19/ 06.05.1993 г. на ПК,
сега Общинска служба по земеделие, гр. Завет, с което е постановен отказ да
бъде признато правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне
в полза на наследодателя им М. И. Х.,***, поч. на
22.04.2001 г. в с.с., като наследник на И.Х.Ч., б.ж. на
с. Острово по удостоверение за наследници № 261/ 1992 г., по отношение на
посочената в същото земеделска земя:
Имот с площ от 6.697 дка, трета категория, местност „Юртлук“,
по заявление вх. № 0-670/ 05.03.1992 г., на основание чл. 59, ал. 2, и в частност т. 8 АПК, във вр.
с чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради липса на писмена форма.
ВРЪЩА преписките
по заявления вх. №№ 0-370/ 07.01.1992 г.
и 0-670/ 05.03.1992 г. на административния орган за произнасяне по същество,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на това решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Разград.
Районен съдия: /П/ - Д. Петрова-Енева