РЕШЕНИЕ № 49
гр. Кюстендил,
02.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря М. Стойнева,
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №28/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. номер 15879/28.11.2019г. от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, община ****, ул. „****“ ***, представлявано от
управителя И. Г.С., против решение от 07.11.2019г., постановено по гр. д.
№577/2019г., по описа на Районен съд – ***.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, с предишно наименование „***”
ЕООД, ЕИК ***, с предишно седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ **, вх. ***, ет. ***, ап. *** и
предишен управител Светослав Александров Палчев, че дължи на ЛKB Валтер
Интернационале Транспорторганизацион АГ/LKW Walter Internationale
Transportorganisation AG/ фирмен № *** x, със седалище Община **** *** адрес: ***,
****, *** ***, Република ***, представлявано от адвокат Ц. Л., Варненска
адвокатска колегия, съдебен адрес: адв. Ц. Л. гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***,
сумите, както следва: главница в общ размер от 9 100, 00 евро по Фактура с №****г. с размер на
задължението 1 820.00 € с падеж 21.02.2018г.; Фактура с № ***г. с размер на
задължението 1 820.00 € с падеж 22.02.2018г.; Фактура с № ****г. с размер на
задължението 1 820.00 € с падеж 24.02.2018г.; Фактура с № ***г. с размер на
задължението 1 820.00 € с падеж 07.03.2018г.; Фактура с № ***г. с размер на
задължението 1 820.00 € с падеж 15.03.2018г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава върху главницата
от датата на падежа по всяка фактура до датата на подаване на заявлението в общ
размер 1 007, 07 евро, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 185/2019г. по описа на РС – ***. „***” ЕООД, ЕИК ***, е осъдена, на основание
чл.78 ГПК, да заплати на ****АГ/LKW ****/ фирмен № *** x, със седалище Община ***,
представлявано от адвокат Ц. Л., сторени разноски в в размер на 2 345, 36
лева, като и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 185/2019г. по
описа на РС – *** в размер на 1 580, 35 лева.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, при постановяването му бил нарушен материалния закон, допуснати
били съществени процесуални нарушения и било необосновано. Изтъква че,
представените по делото товарителници не били подписани от представител на „***“
ЕООД, както и че получател по представените от ищеца документи е „****“, а не „***“
ЕООД. Иска се от съда отмяна на решението. Намира, че на база приетите по
делото от първоинстанционния съд доказателства било постановено неправилно
решение.
Съобщение с препис от въззивната жалба е
изпратена на въззиваемия **** АГ/***/ фирмен № *** x, със седалище ****, адрес:
***, ***, ***, ***, ***, представлявано от адвокат Ц. Л., Варненска адвокатска
колегия, съдебен адрес: адв. Ц. Л. гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***. В
законоустановения срок, съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК, същият е депозирал
отговор на въззивната жалба. Намира, че
решението на ДРС е правилно и съответства на приетите по делото доказателства и
факти. Изтъква, че във въззивната жалба отсъства позоваване на конкретни пороци
на първоинстанционното решение. Добавя, че твърдението на въззивника, че
товарителниците, приети като доказателства по делото да не са подписани от
представител на ответника било оборено в производството пред ДРС. Било
установено, чрез гласни доказателства, че подписите върху документите са на
свидетеля В. Б., която била счетоводител на дружеството. Оборено било и
твърдението, че получател на представените документи е не „***“ ЕООД ( „***“ ЕООД), а „***“ ЕООД. По делото били приети
доказателства, че „***“ е търговска марка, регистрирана от ответника, както и
че euromix.bg е домейн на
дружеството ответник. Прави искане за оставяне в сила на решението на
първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции, а в случай на
искане от въззивника за адвокатско възнаграждение надвишаващо минималния размер
по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
то прави възражение за прекомерност
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна
проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи,
че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав
в правораздавателната му компетентност по редовно предявен иск с правно
основание чл. 372 от Търговския закон.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат и представители. Подадена е молба от процесуалния представител на въззиваемия за даване ход на делото в негово отсъствие, иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя се фактура.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по спора – „***** АГ/**** AG/ фирмен
№ *** x, със седалище ***, адрес: ***, ***, ***, *** ***, Република ***, и „***”
ЕООД са били в търговски правоотношения, видно от
множеството неоспорени по делото частни писмени документи – заявки, копие от
фактури, имейл кореспонденция. От молба с вх. №7887/05.06.2019г. от „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, л.79 от гр.д. № 577/2019г. по описа на ДРС става ясно, че „***” ЕООД е преименувано на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, за потвърждение за
наличието на това дружество е приложена справка от търговския регистър. От
приложената имейл кореспонденция между страните по спора – л.91-109, както и
справка за марка на л.110, издадена по
електронен път от Патентно ведомство на Република България става ясно, че
притежател на търговската марка „euro mix” e
„***” ЕООД. В първоинстанционното
производство са приети като доказателства по делото заявка № 1712/801/0052/001,
фактура №737155 от 22.01.2018г., заявка за превоз до LKW, потвърждение за поръка от LKW до „***” ЕООД CMR; заявка № 1712/801/0059/001, фактура №742493 от 23.01.2018г.,
заявка за превоз до LKW, потвърждение за поръка от LKW до „***” ЕООД CMR; заявка № 1712/801/0071/001, фактура №748871 от 25.01.2018г.,
заявка за превоз до LKW, потвърждение за поръка от LKW до „***” ЕООД; заявка № 1712/801/0074/001, фактура №773517 от 05.02.2018г., заявка за превоз до LKW, потвърждение за поръка от LKW до „***” ЕООД; заявка № 1712/801/0013/001, фактура №797172 от 13.02.2018г., заявка за превоз до LKW, потвърждение за поръка от LKW до „***” ЕООД. В първоинстанционното производство е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която описаните фактури са надлежно
описани в счетоводните книжа на ответното дружество. Според същата задължението
по всяка от петте фактури е в размер по 1820 евро, а в допълнение към
заключението си е определил, че общият размер на дължимата лихва за фактурите е
1490,38 евро. Плащания от ответника по фактурите в полза на ищеца не са
отразени в счетоводните книги на „***” ЕООД” и са неплатени към датата на
последната справка. Потвърждава се, че размерът на задължението по фактурите е
в размер 9100 евро без лихвите.
От правна
страна съдът намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Спедиционният договор е вид комисионен
договор. Той е неформален и консенсуален. Правната му уредба е в чл. 361-366 от
Търговския закон. За да се докаже
наличието на превозно отношение страните могат да използват издадената при
съответния превоз товарителница. Тя удостоверява предаването на стоките и
условията по договора, така както е посочено в нея. От друга страна, издаването
на товарителницата, не е условие за сключване на договора за превоз и липсата
на такава не влече недействителност на превозния договор. Товарителниците са
подписани от представител на въззивника – св. В. Б., която счетоводител в
трудови отношения с „***” ЕООД. Т.е. изпълнението на въззиваемия е било прието
от въззивника. От множеството приложени по делото частни документи, включително
товарителници, може да се направи извод за валидно съществуващи облигационни
отношения между „***” ЕООД /
понастоящем „***“ ЕООД,
ЕИК: ***/ и „**** АГ/LKW *** AG, във вид
на договори за спедиция. Съгласно същите
превозвачът – „****” се задължава
срещу възнаграждение да превози стоки от и до определено място, а за
възложителя - „***” ЕООД, възниква задължение да престира. Всички възражения на въззивника са фокусирани
върху липсата на подпис от представител на ответното дружество върху
товарителниците. Това твърдение е оборено, с оглед обясненията на В. К. Б. – главен
счетоводител в „***” ЕООД, което има
сключен договор за счетоводно обслужване с „***” ЕООД, обективирани на л.161 от гр. д.
№577/2019г. по описа на ДРС, която сочи, че са нейни подписите под
товарителниците. Нещо повече тя сочи, че поточната инсталация за „***” ЕООД е
ползван превозвачът „***”, а „евро микс” е търговска марка, регистрирана от „***”.
Счетоводната експертиза доказва, че „***” ЕООД е приело изпълнението на
спедиционните договори, осчетоводявайки доставките в счетоводните му книжа. За
пълнота ще се отбележи, че в случаите на оспорване на представителната власт на
лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказване на релевирано
възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че
след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен
данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за
сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен
начин, а не се презумира. В този смисъл са: Решение №46 от 27.03.2009 г. по
т.д. № 454/2008 г., II т.о. и Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010
г., I т.о. на ВКС., като даденото разрешение е приложимо и при частично плащане
на отразените във фактурата стоки. В тази насока е и изводът, че доколкото са
осчетоводени доставките в счетоводството на въззивника, то е неоснователен
доводът, че товарителниците не са подписани от лице от състава на „***” ЕООД.
На л. 102 от гр. д. 577/2019г. по описа на ДРС се съдържа и признание на
неизгодни обстоятелства, а именно, че въззивникът дължи суми по фактури на
въззиваемия.
Настоящата съдебна инстанция е съгласна с
изводите на Районен съд – ***, че с оглед данните по делото, то въззиваемият
доказва наличието на облигационни отношения между страните във вид на
спедиционни договори. Изпълнил е задълженията си, което е прието от въззивника
/с осчетоводяване на доставките и липсата на отбелязване да са платени услугите
в счетоводството на въззивника/, но последният не е престирал за извършените
дейности. Исковата претенция е доказана и по размер, с оглед на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, като дори в.л. е определил по-голям
размер на дължимата лихва, но с оглед първоначално предявената претенция, то
съдът следва да се съобрази с нейните параметри.
Ето защо Окръжен съд- Кюстендил ще
потвърди Решение №675 от
07.11.2019г., постановено по гр. д. №577/2019г., по описа на Районен съд – *** като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, поисканото
присъждане на разноски, приложеният списък за разноските по чл. 80 от ГПК и
фактура №36, видно от която въззиваемият е платил на процесуалния си
представител – адв. Л., адв. хонорар в
размер на 1150 лв. за въззивното
производство, то за същата сума, на основание чл. 78 от ГПК ще бъде осъден
ответникът да плати на въззиваемия.
По обжалваемостта:
Доколкото делото е търговско и
материалният интерес е по-малко от 20 000 лв. /единият иск – за главницата
е в размер на 9 100 евро, а другият иск – за
лихва за забава в размер на 1007, 07 евро/, то решението, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ от ГПК, не подлежи на обжалване и е
окончателно.
Воден
от горните съображения, настоящият състав на Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.11.2019г., постановено по гр. д. №577/2019г.,
по описа на Районен съд – ***.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с предишно наименование „***” ЕООД, ЕИК:***, да заплати на **** АГ/LKW ***AG/ фирмен № ** x, със седалище ***, адрес: ***, ***, ***, *** ****, Република ***, сума в размер на 1150 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.