Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 29.01.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1536
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 409 КЗ.
Ищецът „С.-**“ ЕООД, ЕИК
********, твърди, че към 24.12.2017 г. бил лизингополучател на л.а. марка
"БМВ“ модел „Х5 XDrive 30 D“, с peг. номер ********, собственост на
лизингодателя „Л.Р.- А- К.“ ЕООД.
Сочи, че за описания л.а. с
ответника-застраховател „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ - полица № 0306X0264129/27.12.2016г. с валидност от
27.12.2016г. до 26.12.2017г.
Твърди, че
застраховката била сключена при условията на покритие „Пълно каско“ за
застрахователна стойност, определена от застрахователя в размер на 108479 лв.,
срещу заплащане на застрахователна премия от 5423.95 лв. с изрична уговорка за
начин на обезщетение от застрахователя - право на ремонт в официален за марката
сервиз, при настъпване на частични щети, както и че премията по полицата била заплатена
в размерите и на падежите, уговорени по полицата.
Поддържа, че в срока на валидност на
застраховката, на 24.12.2017г., около 4:30ч., в гр. Велинград, на кръстовището
на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Александър С.“, С.И., ЕГН **********, при
управление на застрахования л.а. "БМВ“ участвала в ПТП с л.а. „Рено
Лагуна“, peг. № *******, управляван от А.К., ЕГН **********. Твърди, че водачът
на л.а. „Рено Лагуна“ не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС,
като се движил по път с предимство с несъобразена скорост и без светлини,
поради което не бил възприет от водачката на застрахования л.а. С.И., която
след като спряла на знак „Стоп“ и се огледала за приближаващи автомобили,
навлязла в кръстовището и била ударена странично от преминаващия без светлини в
тъмната част на денонощието л.а. „Рено Лагуна“, след което от инерционните сили
л.а "БМВ“ се ударил в електрически стълб.
Сочи, че в резултат на ПТП застрахованият л.а.
получил тежки повреди. Твърди, че произшествието било посетено от компетентните
органи и бил съставен Протокол за ПТП № 1517912/24.12.2017г., като на двамата
водачи били съставени и АУАН, а на С.И. бил съставен акт за това, че не
съобразила поведението си с пътните знаци по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Поддържа, че за настъпилото ПТП предявил
претенция към „ЗАД А.“ АД за изплащане на обезщетение по настъпил риск
„Авария“, представляващо покрит риск по условията на имуществената застраховка.
Сочи, че ответникът образувал по претенцията преписка по щета №10017030138682,
че л.а. „БМВ“ бил огледан от негови представители, както и че видимите външни
увреждания били описани в опис-заключение по щета № 10017030138682 и бил
предвиден допълнителен оглед след разоборудване, за което било направено нарочно
вписване в описа. Твърди, че съгласно проформа фактура по образуваната щета
стойността на ремонта на застрахования л.а. "БМВ“ в съответствие със
съставения от застрахователя първоначален опис на повредите и без калкулация на
вредите от последващите огледи възлизал в размер на 36132.70 лв. Твърди,
че застрахователят не извършил
допълнителен оглед и с писмо изх. № А- 959 от 01.03.2018 г. го уведомил, че
отказва изплащане на обезщетение поради това, че резултата от проверката с
техническо средство и кръвно изследване на алкохолна проба на водачката С.И.
била положителна, което твърдение ищецът оспорва. Поддържа, че били извършени
допълнителни огледи на л.а. и бил извършен ремонт, за което заплатил сумата в
размер на 38792 лв.
Поддържа, че ответникът незаконосъобразно и
необосновано отказал да му заплати обезщетение за настъпилия застрахователен
риск. Твърди, че водачката на л.а. „БМВ“ не управлявала МПС след употреба или
под въздействие на алкохол и/или друго упойващо вещество при настъпване на процесното
ПТП и последното не настъпило от или вследствие на управление на МПС след
употреба и/или под въздействие на алкохол, като в тази връзка оспорва
констатациите в Протокола за ПТП за употреба на алкохол (отбелязаното в него
0,45 промила). Твърди, че ПТП настъпило поради това, че С.И. навлязла в
кръстовището при наличие на приближаващ по път с предимство л.а., който не
могла да възприеме своевременно, тъй като същият в тъмната част на денонощието
бил без светлини. Евентуално сочи, че дори да се приемело, че отчетеният
резултат от дрегера бил достоверен /кръвно изследване при резултат под 0,5
промила изобщо не се изисквал/, то същият отчел съдържание на алкохол 0,45
промила, т.е под законово допустимия минимум определен в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата в размер от 38792 лв. - главница,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за реализиран риск
„Авария“, както и сумата в размер на
6163 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
12.01.2018г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата. Претендира разноски по делото.
Ответникът „ЗАД А.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и по размер. Моли
претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Не оспорва наличието на сключения
застрахователен договор за процесния л.а. „БМВ“ между собственика на МПС и застрахователя.
Счита, че в случая не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността му.
Оспорва да е налице събитие, което да попада в
обхвата на предоставяното по договора застрахователно покритие. Твърди
наличието на изрично изключени рискове, предвид което не се пораждало
задължение за него за плащане на застрахователно обезщетение в случая.
Поддържа, че бил налице изключен риск по т.14.5. от Общите условия (ОУ) по
застраховката, неразделна част от договора. Твърди, че ПТП настъпило единствено
поради поведението на водачката на л.а. „БМВ“ - С.И., тъй като тя действала
виновно при управление на застрахования автомобил, нарушила нормата на чл. 5,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП - в тъмната част на денонощието, в населено място, не спряла
на знак СТОП, като отнела предимството на л.а. Рено, а също и че едновременно с
това била под въздействието на алкохол (0,45промила), квалифициращо поведението
й като груба небрежност и представляващо изрично изключен риск според ОУ към
договора, а още и неизпълнение на законово и договорно задължение в случая.
Твърди, че водачката на л.а. „БМВ“ нарушила
императивната разпоредба на чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, като едновременно и
договорните задължения в т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ на застраховката - да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да предприема всички
обичайни разумни и предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, както и да спазва стриктно правилата на движение,
съгласно ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Счита, че
била налице хипотезата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, като неизпълнението на тези
задължения му давало право да откаже да заплати обезщетение на ищеца или да
намали неговия размер на осн. т. 50.9 от ОУ на застраховката. Намира, че на
самостоятелно основание, предвид обстоятелството, че процесното ПТП било пряко
следствие от неизпълнението на посочените по-горе задължения на застрахования,
предвидени в застрахователния договор, на основание чл. 395, ал. 4 КЗ
застрахователят имал право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Счита, че тъй като се касаело за изключен риск
по смисъла на т. 14.5 ОУ на ищцовото дружество не се следвало застрахователно
обезщетение.
Твърди наличието на изключен риск по чл. 14.9.
от Общите условия на застраховката - управление на МПС след употреба и/или под
въздействието на алкохол, което в случая се установявало за водачката на л.а.
„БМВ“.
В условията на евентуалност твърди, че
застрахованият автомобил се е движел със скорост над разрешената за мястото на
събитието и несъобразена с пътните условия скорост, което представлявало още
един признак, квалифициращ поведението на водача на л. а. „БМВ Х5“ като груба
небрежност, както и че л.а. Рено Лагуна в случая бил видим за водача на
застрахования автомобил и последният е могъл да го възприеме, при проявена
дължимата грижа, тъй като в района на ПТП имало улично осветление, рекламни
светлини от намиращите се в района търговски обекти, както и от църква, жилищни
сгради и наличното празнично осветление (поради предстоящите празници).
В условията на евентуалност твърди, че
неизпълнението на договорни задължения от застрахования представлявало
предпоставка за намаляване размера на застрахователното обезщетение поне с 90%.
Евентуално твърди, че искът за главница бил прекомерно завишен по своя размер.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и вредите.
Намира за неоснователен и иска за мораторна
лихва поради акцесорния му характер, а освен това счита, че главното вземане не
било изискуемо. Евентуално оспорва и периода, за който се претендира лихвата от
ищеца. Претендира разноски по делото.
Ищецът е депозирал ДИМ. Поддържа изложеното от
него в исковата молба, като оспорва твърденията и доводите на ответника.
Счита оспорванията на последния за проявление
на изключен риск „груба небрежност“ за неоснователни и несвоевременни,
доколкото в процеса на обработка на преписката, видно от водената
кореспонденция и отказното писмо се излагало като единствено основание употреба
на алкохол от страна на водача. Прави възражение за частична нищожност на
договора по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Счита, че уговарянето на еднакви
последици при умишлено увреждане на застраховано имущество и такова проявено
при условията на груба небрежност и то включително и от трети за
застрахователното правоотношение лица се явявало в противоречие със смисъла и
целта на закона. Намира, че включването на „грубата небрежност“ като изключен
риск, доколко същата била теоретично понятие и не била очертана в договора между
страните с конкретно поведение, проявление и последици, поставяла страните в
неравностойно положение, давайки възможност за застрахователя при нарушение на
правилата за движение по пътищата да наложи разбирането си за груба небрежност
и да откаже изплащане на обезщетение. Счита, че допускането на възможност за
застрахователя, като страна поела съгласно предмета на договора да носи
определен риск от погиване на застрахованото имущество, в случая ПТП, да се
отклони от това задължение спрямо собствената оценка на последиците по всеки
конкретен случай, се явявало в противоречие не само с целта на закона, но и със
смисъла и целта на застрахователния договор.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор.
Поддържа изложеното от него в ОИМ. Оспорва изложеното от ищеца в ДИМ. Счита, че
не били налице предпоставките на чл. 212 ГПК по отношение на искането на ищеца
за обявяване нищожността на клаузата на т.14.5 от ОУ за изключен риск,
доколкото същата не била правно отношение, а част от съдържанието на това
правоотношение. Освен това намира, че клаузата не се явявала нищожна на
твърдяното основание от ищеца, като развива подробни съображения в тази връзка
в отговора.
Обстоятелства, които се
признават или не се нуждаят от доказване: Страните не спорят, че в случая е
налице договор за имуществена застраховка „Каско“ - полица №
0306X0264129/27.12.2016г., със срок на валидност от 27.12.2016г. до
26.12.2017г., както и във връзка с факта, че е настъпило процесното ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът
разпределя доказателствената тежест между страните относно правнорелевантните
факти по делото, по следния начин:
При иск за плащане на застрахователно
обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът - застрахован следва да установи
наличието на следните предпоставки: настъпването на причинена щета, която да се
явява в причинно следствена връзка с твърдяното
застрахователно събитие, както и нейната стойност. Ищецът следва да
докаже и размера на претенцията си за мораторна лихва.
Ответникът следва да установи, че са налице
основания, които го освобождават от отговорността му да обезщети вредите
настъпили за ищеца (твърдените изключени рискове по ОУ), респ. че са налице
основания за намаляване на размера на обезщетението.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно
наличието на сключен между тях застрахователен договор – Комбинирана
застрахователна полица за застраховка „Каско“ и „Злополука“
№ 0306X0264129/27.12.2016г. с валидност от 27.12.2016г. до 26.12.2017г.,
установяващо се и от представеното по делото копие на този документ.
Не
се спори, че автомобилът е бил собственост на „Л.Р.- А- К.“ ЕООД, който го е
отдал с договор за лизинг на ищеца.
Застрахователят е извършил оглед на автомобила
на 29.12.2017 г. и допълнителни огледи на 01.06.2018 г., 23.08.2018 г.,
13.09.2018 г. и 20.09.2018 г., съгласно депозираните опис-заключения, в който е
отразил констатираните увреждания.
Спорът между страните се
концентрира относно наличие на въведените от застрахователя обстоятелства,съставляващи
изключен риск, евевнтуално обстоятелства обуславящи отказ за плащане:
1.
в тъмната част на денонощието, в населено място, не спрял на знак
СТОП, като е отнел предимството на л.а.
Рено;
2.
едновременно с това е бил под
въздействието на алкохол (0,45промила).
По делото е представен
протокол от ПТП, отразяващ възприетите от длъжностните лица факти от
местопроизшествието, отразени в скица.
Съгласно приетото заключение
на САТЕ, която съдът кредитира като обоснована, ПТП е осъществено в гр. Велинград на кръстовището на ул. Кирил и Методий и
ул. Ал. С., което е X- образно,
регулирано с вертикална сигнализация и светофарна уредба . Пътната настилка
асфалт сух .Видимостта добра . Ширина на пътното платно на път : с по една
ленти е двупосочно движение с ширина 8 м. и възходящ наклон на ул. ******°.От
двете страни на пътното платно има тратоари с плочки . Вертикална сигнализация
:п.з. Б-2 стоп. Б-3 - път с предимство.
Сблъскването между МПС е било осъществено странично .
На X- образно кръстовище регулирано с вертикална сигнализация водача на л.а.
БМВ при наличието на п.з. Б-2 стоп навлиза в кръстовището без предимство и да
спира на пътния знак отляво надясно посока движението на л.а. Рено Лагуна.
Водача на л.а. Рено Лагуна, който се движи посока отдясно наляво и навлиза в
кръстовището с предимство възприема опасността но не успява да предотврати
удара в л.а. БМВ X 5 в предна лява странична част. Поради по високата скорост
на л.а. БМВ X 5 същият след удара се отклонява напред в ляво, като л.а. БМВ X 5
се завърта посока на часовниковата стрелка и се удря с странична лява част в
ел. стълб. При качването на автомобила на тротоара се увреждат предпазните
пластмасови кори в долната част на автомобила л.а. Рено Лагуна поради по
малкото тегло и скорост се намира в кръстовището след удара завъртян посока
часовниковата стрелка.
Скоростта, в момента на удара, на лек автомобил „БМВ
Х5” е определена от ВЛ по утвърдената в световната експертна практика методика
„Д.-У”, базиращ се на закона за съхранение на пълната механична енергия. Общата
кинетична енергия преди удара между двете МПС се трансформира в кинетична
енергия след удара - транслационна и ротационна съставящи, и на енергия на
деформация - еластична и пластична, базираща се на подобието между
действителния удар и експериментални тестове, определящи зависимостта между
загубата на кинетична. На местоудара по
скица няма отразени следи от гумите : влачене , застъргване. Определя се по повредите на МПС: деформация
на купето:,предна част ,странични врати и разположението на МПС след удара. Тя
е 60 км/ч.
Скоростта л.а. Рено Логуна е 25 км/ч.
Причината за ПТП е навлизането на л.а. БМВ X 5 в
кръстовището без предимство при което в него се удря л.а. Рено Лагуна с предна
челна част , който след удара се отклонява наляво излиза от кръстовището
завъртян и се удря с лява странична част / вратите / в ел. стълб.
Стойността на ремонта на процесния автомобил по
фактура във фирмен сервиз с Д ДС е : 38792,17лв., а по средни пазарни цени с ДДС е : 36345,79
лв. Автомобила е нов на 2 година и месеца към датата на ПТП..от пускането в
експлоатация и трябва да се отремонтира във фирмен сервиз.
В съдебно заседание ВЛ
е уточнило, че от знака СТОП до местоудара са 8 м., което изключва възможността
автомобилът да е спрял на знака. Изводът е направен въз основа на техническите
знания на експерта, че е невъзможно ускорение до 60км./ч. на разстояние от 8 м.
Съдът кредитира извода
По делото са разпитани
свидетелите В.И.и Т.Б..
Св.И., намираща се в
приятелски отношения с водача на л.а. БМВ
X 5 С.И.
излага, че ПТП е станало на 24.12.2017 г., около 4 стрината. Управлявания от И.
автомобил е спрял на знак „СТОП“, като свидетелката е била от дясната страна. След това е
продължил с ляв завой. Видяла е кола, която е връхлетяла от дясно с висока
скорост, без включени фарове. МПС в което се е намирала се е завъртяло, ударило
се е в стълб. На кръстовището не е имало осветление. Пристигналия на място екип
на КАТ е направил проверка за алкохол на двамата водачи, като е било
установено, че шофьорът на другия автомобил е без книжка и е консумирал
алкохол. Пробата на И. също е била положителна, но тя същия ден не е употребявала
алкохол. Пила била прополис и било вероятно да е от него. Тя е поискала талон
за кръвна проба, но полицаите са казали, че няма нужда.
Свидетелят
Б. дава показания, че на 24 или 25, през нощта около 2,30 ч. е К.ал автомобил „Рено Лагуна“, която е
управлявал без книжка. Автомобилът е бил с включени светлини и се е движел с
около 30 кв./ч. Движел се е по път с предимство с авт. №2 от скицата отразена в
протокола за ПТП. Тръгнал е от паркинг близо до кръстовището, на не по вече от
200 м. Минал е покрай полицаи с пуснати светлини. Кръстовището е било осветено
с улично осветление. Бил е стигнал до пешеходната пътека, кога и е навлязъл в
кръстовището, когато е бил ударен от идващия от ляво автомобил.
Свидетелските
показания съдържат противоречия относно съществени релевантни за делото факти -
скоростта на движение на автомобил л.а.
БМВ X 5,
неговото спиране на знак СТОП, както и дали автомобил „Рено Лагуна“ се е
движили с включени светлини.
При отчитане на заинтересоваността на
свидетелите – единият е в приятелски отношения с водача на л.а. БМВ X 5, а другият е участник в ПТП, съдът намира, че изложеното
от тях да се прецени с в контекста на останалите доказателства по делото –
щетите върху МПС, огледния протокол и САТЕ.
Екпертът е базирал своето заключение на
обективни данни – деформациите върху двата автомобила, които са безспорни, предвид
многократните огледи извършени от страните, като и на местоположението на
автомобил л.а. БМВ X 5 след ПТП. Последният факт се установява от огледания
протокол, имаш характер на официален удостоверителен документ относно
възприетите от съставилите го длъжностни лица факти. Л.а. БМВ X 5 удря странично „Рено Лагуна“,
установяващо се безпротиворечиво и от свидетелските показания и от огледните
протоколи. Пространствените измерения на кръстовището и МПС също са обективни
данни. Именно въз основа деформациите, при отчитане на треакториите на
движение, вещото лице е достигнало до своите изводи. Не намира опора в доказателствения материал
възражението на ответника, отразено в писмените му бележки, че ВЛ е направило изводите си само въз основа
на сработването на еарбеците. Експертът
е пояснил в заключението, че те задейства при скорост 50-60 км. ч.,като в съдебно заседание е посочил 40-50 км.ч,
т.е. между 40-60 км./ч. Следователно скоростта по този признак следва да е била
ориентировъчно в този диапазон, но за
определяне конкретната скорост експертът е използвал посочените по-горе
обективни данни, при отчитане на движението на автомобилите, противно на
твърдението на ищеца.
Горното
мотивира съда да приеме, че л.а. БМВ X 5 в момента на удара се е движил с установената
от експерта скорост от 60 к.м./ч., като водачът не е спрял на знака СТОП, тъй
като това обективно е невъзможно.
Тъй като така установеното
опроваргава показанията на св.И., съдът не кредитира показанията й относно тези
спорни релевантни факти, както и относно движението на „Рено Лагуна“ без
светлини, което е и нелогично, предвид времето на ПТП. Показанията не следва да
се кредитират и относно липсата на улично осветление, предвид установеното от
ВЛ наличие на такова, кореспондиращо с показанията на св.Б..
По
делото не е било спорно, че водачът на л.а.
БМВ X 5 е бил тестван с Дрегер, като е установен
алкохол в кръвта 0,45пр.
По
делото е изслушано заключение на СТЕ относно изправност на техническото средство, отчело алкохолното
наличие. Експертът е дал следното заключение:
Анализатор за алкохол
в дъха тип Alcotest 7510, производство на фирма "Drager", Германия е
от одобрен тип и е вписан в регистъра на одобрените за използване типове СИ към
БИМ под № 4812. Срокът на валидност на одобреният тип е до 24.10.2028 г.
С писмо с №
367000-9401/10.11.2020 г. от МВР РУ- Велинград е приложено копие на списък на
анализатори за алкохол в дъха тип Alcotest 7510 преминали успешно последваща
проверка на 13.11.2017 г. Проверката е извършена от оправомощена от
председателя на ДАМТН Лаборатория за проверка на СИ. В приложения списък е
посочен и процесния анализатор за алкохол в дъха тип Alcotest 7510 с Ф№
ARBA-0096. Проверката е извършена на 13.11.2017 г. и е валидна 6/шест месеца
или до месец май на 2018 г.
Към процесната дата
24.12.2017 г. процесният анализатор за алкохол в дъха, тип Alcotest 7510 с Ф№
ARBA-0096 е бил с валидна метрологична проверка, извършена от оправомощено лице
и е отговарял на изискванията за използване на средството за измерване съгласно
Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.
Анализатор за алкохол
в дъха тип Alcotest 7510 извършва измерване на концентрацията на етилов алкохол
в издишвания от белите дробове въздух. Резултата от измерване има своята
грешка. За едно измерване се казва, че е по- точно, когато е с по-малка грешка
на измерване и когато се извършва последваща проверка на даден анализатор за
алкохол в дъха неговата установена грешка трябва да попада в границите на
максимално допустимите грешки за да отговаря на изискванията на Наредбата.
Което се доказва с писмо с № 367000-9401/10.11.2020 г. от МВР РУ-Велинград.
Максимално допустимите
грешки биха се отразили върху стойността на взета проба както следва:
За стойност 0,45 %о:
Използвайки формула (2) 0,45 %о отговарят на 0,214 mg/l и попада в обхват
до 0,400
mg/l,
където максимално допустимата грешка е ± 0,032 mg/l съгласно чл. 781 от
Наредбата.
± 0,032 mg/l отговаря на 0,067 %о
или за стойност 0,45
%о ± 0,067 %о.
Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено и приема, че алкохола в кръвта на водача на л.а. БМВ X 5 – И. е в посочените рамки.
При така
установената фактичаска обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
Очертаните от нормата условия за възникване на право
на обезщетение предпоставят съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване на застрахователното събитие и наличие на вреда на
застрахованото имущество, която да е в причинно следствена връзка със
събитието.
Нормата на чл. 384, ал.1 от КЗ изисква преди
сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение №
1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в
случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от
лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е
включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното
предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор, като чл. 382, ал. 5 - 8 се прилагат съответно. По
повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има
права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя(ал.2).
По делото, предвид сключването на
договора между лизингополучателя и застраховател, не е било спорно наличието на
посочените законови предпоставки относно възникване на правната връзка и че лизингопучателят има правата на
застрахован. Това мотивира съдът да приеме за установено наличието на застрахователно
правоотношение, действало към момента на ПТП.
Съдът, съгласно установеното във
фактическата част на решението, е приел за установен посочения там механизма на
ПТП, както и наличието на виновно поведение у водача на л.а.
БМВ X 5, довело до ПТП. Установена е и алкохолната концентрация при управление.
Това налага да се извърши преценка дали неспирането на автомобила на знак СТОП
и неговото управление от водач с концентрация в кръвта 4,5 пром, съставляват
изключен риск или съществено неизпълнение на договорно задължение, изключващо
плащането.
Застрахователният
риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в
правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното
събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. С
оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие
кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не
поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия(
така РЕШЕНИЕ № 224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС)
От друга страна в
Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят
може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с
оглед на интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал.1 от ЗДвП, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора(ал.4). В случай че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с
нормата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
При едновременно
противопоставени възражения, основани на "изключен риск " и на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя
от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или
частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на
чл. 411, т. 2 КЗ отм., / или чл. 395 КЗ ( така РЕШЕНИЕ № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО
Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Съобразно чл. 14.5. от Общите условия (ОУ), не се покрива щета
причинена при, от или вследствие на с груба небрежност действия на
застрахования или негов служител или трето ползващо се лице, водача на МПС,
чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата
престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за
извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. (решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.
о.)
Гражданското
право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от
наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение
на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана
непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е
наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на
грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може
да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване
на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която
разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба
небрежност.
В застрахователното право в Република България формата
на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на
застрахования са диференцирани в
зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно.
Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не
е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост
(Р№184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014г., II ТО).
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен
случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования,
което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата,
при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество / определение № 244/12.04.2011г. по т.д.№ 882/2010г., ІІ т.о. и др./
Съдът намира, че в настоящия случай действията на
водача на застрахования лек автомобил довели до ПТП – не спиране на знак СТОП(
Б2 - Чл. 45, ал.1 от ППЗДП - пътни знаци относно предимството определят реда за
преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от
пътя), при установените по горе време, място и обстоятелства, съставляват груба
небрежност. Водачът е съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение,
възможността за настъпване на ПТП, като не е положил грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
Следователно
е налице изключен риск и застрахователя не дължи плащане.
В този контекст е и Опр.№ 647/20.11.2015 г. по
т.д.№289/2015 г. на ВКС, II ТО, с което не е допуснато до касация решение с
което е отхвърлен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от
ПТП, станало, поради навлизане на автомобил в района на затворен с автоматична
бариера и светеща сигнализация прелез и вследствие на това удар с правещ
маневра локомотив. Решаващият състав е приел, че е налице хипотезата на
изключен като покрит риск, съгласно чл.14.5 от ОУ на застрахователя, доколкото
в тази клауза се предвижда, че не се покрива пълна или частична загуба на
застрахованото имущество, която е последица от извършени при груба небрежност
действия на застрахования, съответно негов служител или трето ползващо се лице.
Хипотезата е налогична, тъй като неспазването на нормативно задължение при управлението на автомобила е довело до пътният
инцидент, причинил вредите.
Възражението основано на
употребата на алкохол съдът намира
за неоснователно. Съдържанието на алкохол не е над нормативно определения
максимум(0,5пром), въз основа на който законът презумира, че поведението на
водача е повлияно от приетото вещество. За да е налице такава връзка при
установената концентрация, тя следва да се докаже, което не е сторено.
С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се
възложат направените в хода на производството разноски на ответника, съгласно
списъка по чл.80 ГПК: 300 лв. депозит за САТЕ, 200 лв. депозит за свидетел, 5
лв. ДТ за удостоверение; 300 лв. ЮК възнаграждение; 300 лв. депозит за СТЕ или
общо 1 105 лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.-**“ ЕООД, ЕИК ********,
ул.“*********чрез адв.В. и адв.Т. срещу„ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, гр.София, р-н
Средец, ул.“С.К****“ искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ - за заплащане
на застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ - полица №
0306X0264129/27.12.2016г. за сумата 38792 лв.- главница за л.а. марка
"БМВ“ модел „Х5 XDrive 30 D“, с peг. номер ********, за ПТП осъществено на 24.12.2017г., около 4:30ч., в
гр. Велинград, на кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „*****С.“,
както и 6 163 лв. лихва за забава
по чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА „С.-**“ ЕООД, ЕИК ********, ул.“*********чрез
адв.В. и адв.Т. да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, гр.София, р-н Средец,
ул.“С.*** 2“
сумата 1 105 лв.
разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: