Решение по дело №13196/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4498
Дата: 5 юли 2018 г.
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20171100513196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр.София, 05.07.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV б въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

         

ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА            

                        

       2.СТАНИМИРА И.

 

Секретар: Капка Лозева

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева В.гр.дело № 13196 по описа за   2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С въззивна жалба с вх.№5094567 от 19.06.2017 г. Й.И. И., И.И. И., И.С.К., Н.С.К. – Н., С.В.А. и Е.В.А. – Б., чрез адв.Ц. и Х. обжалват решение № I-50-235 от 25.05.2017 г. по гр.дело № 11393/2013 г. на СРС, ГО, 50 състав, с което е уважен предявеният от К.С.Ц. и А.С.С. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху следния недвижим имот: реална част с площ 485,00 кв.м. по т.Д-Е-В-Г-Д на скицата, представена по гр.дело №4118/2010 г. на СРС, 32 състав южна реална част от имот с кадастрален идентификатор 68134.1973.369, целият с площ 993,00 кв.м., находящ се в гр.София, район Витоша, в.з.“Симеоново-Драгалевци-II част“, местност „Сухата река“, представляващ УПИ LVIII-369, кв.22Б по регулационния план от 2009 г. на гр.София-в.з. “Симеоново-Драгалевци-II част“, като недопустимо, необосновано и неправилно и молят съда да го обезсили, или евентуално да го отмени и да им присъди разноските по делото.

Поддържат, че районният съд неправилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.18з, ал.3, изр.2 от ППЗСПЗЗ, с която се стабилизира извършена по ЗТПС замяна, и ответниците не са станали собственици на недвижимия имот по  реституция по реда на ЗСПЗЗ. С жалбата се развиват доводи, че смисълът на разпоредбата на чл.18з, ал.3, изр.2 от ППЗСПЗЗ е не просто да е извършено разпореждане, а за извършено от заменителя, респ. неговите наследници отчуждаване на придобития от тях имот чрез правна сделка, с която в крайна сметка да се постига изваждането на имота от патримонуима на заменителя, респ. на неговите наследници и прехвърлянето му на трето лице. Изтъква се, че именно с оглед охраняване на интересите на това трето лице, което е придобило имот по този ред, и правната стабилност, законодателят е предвидил невъзможността да се реституира собственост върху имот, който след извършена замяна по реда на ЗТПС е бил прехвърлен от заменителя с някакъв вид сделка на трето лице. В настоящия случай не било налице отчуждаване, тъй като наследниците на А.С.Д., не са отчуждили от себе си имота, прехвърляйки го на трето лице, а са сключили съдебна делба спогодба, по силата на която имотът е останал в патримониума на един от наследниците – С.А.С. и наследодател на настоящите ищци. Излагат се доводи, че тя обаче не може да стабилизира извършената замяна по ЗТПС (отм.) и не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот, поради което предявеният от тях иск, с който отричат правата на ответниците, възстановени им с Решение №1-32-186 по гр.д.№4118/2010 г. на СРС, 32 състав, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и с което на наследниците на Й.Й.В.се възстановява южната реална част от имота на ищците УПИ LVIII- 369 с площ на частта 485,00 кв.м. е неоснователен.

Ответниците по въззивната жалба, в срока по чл.263, ал.1 ГПК, чрез адв. И.И. оспорват жалбата, като неоснователна. Претендират разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение- въззивни състав, IV б състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред първоинстанционният съд ищците К.Ц. и А.С. са предявили иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците – наследници на Й.Й.В., не са носители вещното право на собственост върху следния недвижим имот: реална част с площ 485,00 кв.м. по т.Д-Е-В-Г-Д на скицата, представена по гр.дело №4118/2010 г. на СРС-32 състав  южна реална част от имот с кадастрален идентификатор 68134.1973.369, площ 993,00 кв.м., находящ се в гр.София, район Витоша, в.з.“Симеоново-Драгалевци-II част“, местност „Сухата река“, представляващ УПИ LVIII-369, кв.22Б по регулационния план от 2009 г. на гр.София-в.з. “Симеоново-Драгалевци-II част“. Пред съда излагат твърдения, че те – ищците, са собственици на целия имот по силата на наследствено правоприемство и дарение. Имотът е придобит от техния дядо - А.С.Д., който се легитимира като собственик по силата на извършена замяна  по ЗТПС (отм.) и с нот.акт №181, t.XIV, нот.дело №2519/1965 г., а след смъртта му и по силата на съдебна делба по гр.д.№3161/1986 г. на СНС-VI р-н, VI уч. е преминал в изключителна собственост на бащата на ищците-С.А.С.. С договори за дарение, сключени с нот.акт №110, т.XVII, нот.дело №3040/1972 г. и нот.акт  №60, т.1, нот.дело №60/2003 г. той прехвърлил правото на собственост върху същия недвижим имот на ищците. Твърдят, че на 18.01.2013 г. им била връчена Заповед №КД-14-22- 292/10.04.2012 г. на началника на СГКК-София, с която от кадастралната карта е заличен съсобствения им имот с площ 993,00 кв.м. и е нанесен нов с идентификатор 68134.1973.2791 с площ 508,00 кв.м. Изменението на кадастралната карта било извършено на основание Решение №1-32-186 по гр.д.№4118/2010 г. на СРС, 32 състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Й.Й.В.се възстановява южната реална част от имота на ищците с площ 485,00 кв.м. Поддържат, че получената от наследодателя им земеделски имот в замяна е тяхна собственост, а не се възстановява на предишния собственик. При извършени разпоредителни сделки със земя, получена в замяна, последната остава в сила, а не се възстановява на предишния собственик, каквато е и настоящата хипотеза. Решението в административното производство за възстановяване на собствеността в полза на ответниците върху спорната част от имота им е непротивопоставимо - хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е налице по отношение на целия имот, като е без значение вида и характера на последващото разпореждане, а дали е налице вещнопрехвърлителен ефект.

Ответниците Й. И., И. И., Е. С. и Е.А.-Б., чрез процесуалните си представители адв.Д.Ц. и адв.Е.Х., са оспорили  предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че са наследници на Й. В. С. (Й.Й.Д.В.), починала на 16.05.1964 г., която е била собственик на нива в землището на с. Драгалевци, м.„Суха река”, с площ около 5,7 дка, при съседи: братя П., С.Б., М.М.и Суха река, който е внесен в ТКЗС и заснет през 1950 г. с №1902, кад. лист 719 по кад. план на гр.София, Симеоново - Драгалевци, м. „Суха река”, с площ 5 300,00 кв.м. и на основание реституция по ЗСПЗЗ са съсобственици на южната реална част от нива с площ 485,00 кв.м. в землището на Драгалевци, м.”Суха река”- имот №024152 по КВС, представляваща част от имот 1902 от к.лист 719 по кад.план, изработен през 1950 г., по букви Д,Е,В,Г и Д на комбинирана скица №1 към заключението на тройната техническа експертиза-неразделна част от Решение №1-32-186/11.01.2011 г. по гр.д.№4118/2010 г. на СРС-32 състав. Поддържат, че в случая до влизане в сила на ЗСПЗЗ не е извършвано разпореждане по см. на чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ за южната реална част от този имот с площ 485 кв.м. и собствеността върху същата е била е възстановена на наследниците на Й.Й.В.. 

В отговора на исковата молба, ответницата Н.С.К.-Н. чрез процесуалния си представител адв. С.В., също оспорва предявения иск с доводи, че наследниците на Й.В. са собственици на спорния имот и правото на собственост им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, че в административното производство е установена идентичността между имота по нотариален акт №11/1972 г. с реална част (северната половина) от имот пл.№369, а южната част от него не е предмет на разпоредителни сделки и няма реализирани мероприятия по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което не са налице предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и правото на собственост върху тази реална част е възстановена на собственика преди замяната, респективно на неговите наследници.

Ответниците С.О.С., И.С.К. и С.В.А. не са подали отговор на исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

С обжалваното решение СРС е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание дарения сключени с нот.акт № 110/1973 г. и нот.акт № 60/2003 г., което ответниците им оспорват, противопоставяйки свои права върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследство, с което са обосновали и правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по делото. Приел, че искът е допустим при наличието на положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск за право на собственост върху процесния имот и наличието на правен интерес от това за ищцовата страна, като е съобразил и задължителната съдебна практика Тълкувателно решение №8/2012 г. на ВКС-ОСГТК, т. 1. Доколкото ищците не са участвали в производството по адм.дело №4118/2010 г. на СРС, 32 състав (поради недопустимостта на участието на заинтересовани страни в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ както пред административния орган, така и в съдебното производство), съгласно чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, съдът е счел възраженията на ищците за материално правна незаконосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост за допустими и че върху произнасянето на съда по същество в производството по обжалване решението на ОСЗ може да се упражни косвен съдебен контрол в исковия процес. При наличието на титул за право на собственост върху процесния имот, както в полза на ищцовата, така и на ответната страна, за ищците е налице правен интерес от отричането на правата на ответниците върху този имот.

За да уважи предявеният отрицателен установителен иск за установяване на несъществуването в полза на ответната страна на право на собственост върху процесния имот, съдът е приел, че те се легитимират като собственици с Решение №1-32- 186/11.01.2011 г. по адм.д.№4118/2010 г. на СРС-32 с-в, влязло в сила на 08.02.2011 г., с което на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение на ОСЗГ „Овча купел“ и на наследниците на Й.Й.В., каквито са ответниците по делото, е възстановено правото на собственост върху процесния имот в стари реални граници. Съдът е разрешил спора относно това дали това решение е произвело вещноправно действие, с оглед наведените от ищцовата страна доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота съгласно чл.18з, ал.З ППЗСПЗЗ, като е приел, че със съдебното решение не е било възстановено правото на собственост, тъй като е налице хипотезата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Тя е частен случай на общото изключение по чл.10б от ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ-продадени или предоставени на трети лица земеделски земи; поради това за възстановяването на собствеността върху заменени по ЗТПС и включени в регулация земеделски земи, които впоследствие са застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, е приложима нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

В тази връзка съдът е приел, че за стабилизиране на извършената по реда на ЗТПС замяна на земеделски земи и възстановяването на собствеността в полза на лицето, получило имота по такава замяна, са предвидени две алтернативни предпоставки: 1) имотът да е застроен (независимо дали от лицето, получило имота по замяна или от трето лице-нормата визира само качеството на имота като застроен) до влизане в сила на ЗСПЗЗ, като е без значение дали строителството е законно или не; или 2) с получения по замяна имот да са били извършени разпоредителни сделки, като тези сделки също следва да са извършени преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредителни сделки по смисъла на чл.18з, ал.З ППЗСПЗЗ са всички сделки, извършени от собственика на имота, които имат вещно-транслативно действие за правото на собственост върху имота. С оглед на установеното по делото от фактическа страна, че процесният имот след неговата замяна първо е бил наследен след смъртта на лицето, получило го по замяна по реда на ЗТПС, а впоследствие е бил предмет на делба и на дарение, съдът е приел, че е налице разпореждане с имота. Съжденията на съда са, че с Определение от 13.05.1968 г. по гр.д.№3161/1968 г. на Софийски народен съд, VI район, VI участък имотът е поставен в дял и изключителна собственост на наследодателя на ищците, не по силата на съдебна делба, извършена чрез съдебен акт, а по силата на утвърдена от съда съдебна спогодба, която представлява разпоредителна сделка с права върху имота и съответно обуславя приложимостта в случая на чл.18з, ал.3, изр.П ППЗСПЗЗ, като стабилизира замяната по реда на ЗТПС (отм.). Следователно правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ищцовата страна и не е следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците, респективно- техния наследодател. С оглед установените от събраните доказателства конкретни обстоятелства по делото, съдът е приел, че конкуренцията на права върху имота следва да се реши в полза на ищците, тъй като е налице изключение от правната възможност да се възстанови собствеността върху земеделска земя, която е била предмет на замяна по реда на ЗТПС (отм.), в случаите, когато е извършена разпоредителна сделка с този имот. Обосновал е крайните изводи на своето решение с разпоредбата на чл. 18з, ал. 3, пр. 2 от ППЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността и поради това е счел възражението на ответниците за валидно възстановяване на имота от ОСЗГ за неоснователно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК и като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Въззивният съд служебно провери изцяло валидността и допустимостта на обжалваното решение, в обжалваната му част, и приема, че решението е валидно и допустимо. В случая е налице положителната процесуална предпоставка за допустимостта на иска - правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот, тъй като ищците заявяват самостоятелни права върху същия и е налице конкуренция на права. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи и когато този иск е уважен и това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Правен интерес при отрицателен установителен иск е налице и поради защитната функция на процеса по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Затова, за ищците е налице правен интерес от водене на иск, с който да отрекат на правата на ответниците, които те им противопоставят и възоснова на които със Заповед № КД -14-22-292/2012 г. е одобрено изменение в кадастралната карта и нанесен имот с идент. 68134.1973.2792 с площ от 485 кв.м. на ответниците, за сметка на имота на ищците с площ от 993 кв.м. При наличието на правен интерес от предявеният иск постановеното съдебно решение не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.  

 

 

 

Затова

 

 

 

 

Във връзка с доводите на жалбоподателя, които касаят правилността на постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на въззивното производство, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, при извършването на която прие за установено следното:

       Ответниците са наследници на Й. В. С. (Й.Й.(Д.) В., съгласно служебна бележка от 06.11.2008 г. на Столична община-район Витоша идентични имена), родена на *** г., починала на 16.05.1964 г., видно от представените удостоверения за наследници №255/23.02.2012 г. и №1106/11.06.2013 г. на район Витоша, Столична община. От представения нот. акт №3825.08.1937 г. на II нотариус при Софийския областен съд съставен по обстоятелствена проверка е видно, че тя е призната за собственик по давностно владение (над 28 години заедно с наследодателя си В.С.) на четири имота, сред които под №1 е посочена нива в местност „Суха река“ с площ ок.5,7 дка, при съседи: братя П., С.Б., М.М.и „Суха река“.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС №181/05.06.1965 г., t.XIV, нот. дело №2519/1965 г. на I нотариус при Софийски народен съд, вписан с вх.рег.№6337/05.06.1965 г., наследодателят на ищците А.С.Д. е признат за собственик на нива от 1, 000 дка в землището на с.Драгалевци-София, местност „Суха река“, при граници: от изток-„Суха река“, от запад, север и юг-блок на ТКЗС-Драгалевци, дадена му от ТПС комисия в замяна на негова нива в същото землище, местност „Лисичите дупки“ с площ 1 дка. След извършена делба, видно от протоколно Определение от 13.05.1968 г. по гр.д.№3161/1968 г. на СНС-VI р-н, VI уч. е одобрена съдебна спогодба между неговите наследници, принадлежащите на съделителя С. С. 2/4 ид.части от нива от 1 дка в землището на с.Драгалевци-София, местност „Суха река“, при граници: от изток-„Суха река“, от запад, север и юг-блок на ТКЗС-Драгалевци, са придобити от съделителя С.А.С.. От нотариален акт за дарение на недвижим имот №110/28.06.1972 г., том XVII, н.дело №3040/1972 г. на I нотариус при Софийски районен съд, е видно, че С.А.С. е дарил на дъщеря си – ищцата А.С.С. следния недвижим имот: неурегулирано място с площ 500,00 кв.м. при граници и съседи: път, С.А.С., Д. С.К.и Г.Й.Х., съставляващо северна реална част от неурегулирано дворно място цялото с площ 1 000,00 кв.м. при граници и съседи по нотариален акт: „Суха река“ и от 2 страни-блок на ТКЗС, а при настоящи съседи: път, Г.В., Д. К. и Г.Х., находящо се в землището на с.Драгалевци, местност „Суха река“; дарителят се е легитимирал като собственик с нотариален акт №181/05.06.1965 г., t.XIV, н.д.№2519/1965 г. на I нотариус при Софийски народен съд. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №60/25.07.2003 г., том I, рег.№3313, нот.д. №60/2003 г., на нотариус с рег. №269 на НК, вписан в Службата по вписвания при СРС с вх.№26666/25.07.2003 г., акт №161, том LXXXIV, дело №20099/2003 г., имотна партида №219219  С.А.С. е дарил на дъщеря си – ищцата К.С.Ц. следния собствен по силата на наследство и съдебна делба недвижим имот: ½ ид.част от неурегулиран поземлен имот в гр.София, район Витоша, местност „Сухата река“, в.з.“Симеоново-Драгалевци-1 ч.“, заснет с №369, кад.лист №719, при граници и съседи по нотариален акт: път, Г.В., Д. К. и Г.Х., целият имот с площ по нотариален акт 1000 кв.м., а по графични данни от скица-копие от неодобрен кадастрален план на гр.София, в.з.“Симеоново-Драгалевци-II ч.“-с площ 993,00 кв.м., заедно с всички подобрения върху имота.

Правото на собственост върху земеделския имот нива в местност „Суха река“ с площ ок.5,7 дка е заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ със заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ с вх.№Д411/25.02.1992 г.  – в т. 12, от наследниците на Й. В., възоснова на представен нот. акт от 1937 г. и препис от данъчния регистър за притежаваните от бившия собственик недвижими имоти  от 1949 г. С решение от 29.04.2010 г. по гр.д.№2621/2008 г. е отменено решение на ОСЗГ „Овча купел“ в частта,  с която е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Й. В. в съществуващи стари реални граници на част от нива в с.Драгалевци  м.“Суха река“ имот № 024154 по КВС част от имот пл.№1902 от к.л. № 719 по плана от 1950 г. и е възстановен правото на собственост в стари (съществуващи) реални граници за част от имот с площ 560 кв.м - имот 24154 по КВС (същият не граничи с процесния имот, видно от заключението на техническата експертиза приета от първоинстанционния съд дело и този имот не е предмет на разглеждания правен спор). Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу решението в останалата й част (за имот № 24152 на КВС),  като е прието, че е налице разпореждане дарение от 1972 г. и е приложима разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Решението на СРС в отхвърлителната част е отменено с Решение № 1057/04.01.2010 г. на АССГ- III кас. състав по адм.дело № 4714/2009 г. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане. С постановеното след връщането му Решение №1-32-186/11.01.2011 г. по адм.д.№4118/2010 г. на СРС, 32 състав, влязло в сила на 08.02.2011 г., на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено Решение №9126/15.06.2007 г. по преписка вх.№Д411/25.02.1992 г. на ОСЗГ „Овча купел“ в частта му относно отказа да се възстанови правото на собственост на наследниците на Й.Й.В.и е постановено решение по същество, с което се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху южна част от нива с площ около 485,00 кв.м. в землището на Драгалевци, м.“Суха река“, имот №024152 по КВС, представляваща част от имот 1902, кад.лист №719 по кад.план, изработен 1950 г., по букви ДЕВГД на комбинирана скица №1 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по делото. С решението е прието, че е налице разпоредителна сделка само за северната реална част, докато за южната реална част от имота с № 024152 по КВС се приема, че не са извършени разпоредителни сделки и не е реализирано мероприятие по см. на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и тази част следва да бъде възстановена на собственика преди замяната – Й. В. и възстановява правото на собственост южна реална част от имот с пл.№1902 по плана от 1950 г., означена по букви ДЕВГД на скицата подписана от съда и съдържаща се в приложеното дело на СРС.

От представена по делото скица от 29.05.2002 г. копие от неодобрен кадастрален план на гр.София, в.з.“Симеоново-Драгалевци-II ч.“ се установява, че имот пл.№369, кад.лист №719 е заснет през 1977 г., намира се извън регулация и е записан като собственост на А.С.С. въз основа на нотариален акт №110/1972 г.; според забележка върху скицата имотът е възстановен в кадастралния план през 2002 г. Съгласно скица №000616/23.06.2005 г. на ОСЗГ-Овча купел имот №024152 в землището на Д.е нива с площ 0,947 дка, IV категория на земята, м.“Суха река“ и е записан като собственост на А.С. П. (по нотариален акт №110/28.06.1972 г.) и К.С.Ц. (по нотариален акт №161/25.07.2003 г.). Съгласно скица №94-00-8369/17.12.2009 г. на Столична община-район Витоша УПИ LVIII, кв.22б, по плана на в.з.“Симеоново-Драгалевци-II ч.“ съгласно регулационния план, одобрен с Решение №625, т.14 по Протокол №48/01.10.2009 г. на СОбС по графични данни е с площ 843,00 кв.м.; имот пл.№369 по цифров неодобрен кад.план на гр.София е с площ 993,00 кв.м., от които 150,00 кв.м. попадат в улица; УПИ e записан като собственост на А.С.С. (по нотариален акт №110/28.06.1972 г.) и К.С.Ц. (по нотариален акт №60/25.07.2003 г.)-по ½  ид.част за всяка от тях.

От заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза в стария кадастрален план от 1950 г. процесният поземлен имот е част от стар имот пл.№1902, кад.лист 719, с графична площ 5 273,00 кв.м.-записан на Й. Й., а по архивния кадастрален план от 1977 г., действал до одобряването на кадастралната карта, процесният поземлен имот е с пл.№369, кад.лист 719. За землището на Драгалевци са изработени карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници, обявени в Държавен вестник, бр.31/06.04.1999 г. Според тях имот №24153 с графична площ 3 764,00 кв.м. е възстановен на наследниците на Й.Й.Д.В. и е частично идентичен със стар имот пл.№1902, като в южната му част е нанесен имот №24152 с графична площ 947 кв.м., записан на С.А.С.; за процесната територия има един регулационен план-ПРЗ на в.з.“Симеоново-Драгалевци-II част“, кв.22Б и 22Г, одобрен с Решение №625/01.10.2009 г. на СОбС (преди това територията е била извън регулация). Вещото лице изяснява, че за поземлен имот №369  е отреден УПИ LVIII-369, кв.22Б, като между ПИ 372 и ПИ 369 има проектна улица, в която попадат части от двата имота, като от ПИ 369 в улицата попадат 150 кв.м. Кадастралните карта и регистър за района са одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК-в тях процесният имот е нанесен с идентификатор 64134.1973.369 с графична площ 993,00 кв.м., записан като съсобствен между ищците-по ½ ид.част, а имот с идентификатор 64134.1973.372 с графична площ 2 967 кв.м. е записан на Й.Й.Д.В. въз основа на решение на Поземлена комисия. Въз основа на посоченото по-горе Решение №1- 32-186/11.01.2011 г. на СРС,  за имот идентификатор 64134.1973.369 е изработена скица-проект за изменение на КККР с обособяване на два имота с проектни идентификатори 64134.1973.2791 и 64134.1973.2792, за което е издадена заповед №КД-14-22-292/10.04.2012 г. на началника на СГКК за изменение на КККР.

Относно кадастралното положение на процесния имот и изследвайки действащите  и предходни кадастрални и регулационни планове, вещото лице е дало заключение, че стар имот пл.№1902 е с площ 5 273 кв.м. и по кад.план от 1950 г. е записан в разписната книга на Й.Й.(очертан с кафяв контур в комбинирана скицата към заключението), а в южната му част с площ около 1 дка е получения по замяна от А.С.Д. на основание Протокол №1/14.04.1965 г. на ТПС комисия и нотариален акт №181/05.06.1965 г., който имот съгласно Определение от 13.05.1968 г. на СРС е поставен в дял на С.А.С.. Този имот е отразен на комбинирана скица към заключението с буквите А,Б,В,Г,Д, Е и А ( със зелен контур). Установено е, че имот №24152 по КВС на землище с.Драгалевци е идентичен с имот пл.№369, кад.лист 719 и е записан на С.Ат.С. и с част от имот пл.№1902 по кад.план от 1950 г. След извършените с нотариални актове №110/1972 г. и №60/2003 г. дарения на ищците, същите са вписани като собственици в кадастралните регистри за имот 64134.1973.369.

От заключението на вещото лице е установено категорично идентичност на имот по нотариален акт №38/1937 г., т.1, с имот пл.№1902, кад.лист 719 по кад.план от 1950 г., записан в разписната книга на Й. В.-имот №24153 по КВС (част от стар имот пл.№1902) възстановен на нейните наследници от ОСЗ Витоша. Вещото лице установява, че южната част от имот №24152 по КВС с площ 485 кв.м. по съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с което се възстановява собствеността на н.ци на Й. В. е идентично с част от имот пл.№1902 по стария кад.план от 1950 г. и с част от имота на нотариален акт №181/1965 г. Имотът по нотариален акт №110/1972 г. е идентичен със северната част на имот пл.№369 (по б.АБВЕА на комбинираната скица към заключението), съответно-северна част от имот №24152 по КВС (със същото означение на скицата) и е част от имот пл.№1902 по стария кад.план от 1950 г.. Също така е установено, че имотът по нотариален акт №60/2003 г. представлява ½ ид.част от имот пл.№369, кад.лист 719 и е идентичен с част от имот № 24152 от КВС и с част от имот с пл.№1902 от стария план от 1950 г. Вещото лице е отразило изложеното в комбинирана скица към заключението ( л.215 от първоинстанционното дело). Заключението е прието от съда, като обективно, компетентно и неоспорено от страните и установява категорично идентичност на процесната реална част от поземления имот с частта от имотите по представените документи за собственост и имотите предмет на замяната и делба с възстановения със съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ земеделски имот.

Относно възприетата фактическа обстановка съдът изцяло споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като не намира за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание  чл.272 от ГПК и възприема, като част от своя съдебен акт.

Пред въззивният съд не са представени нови доказателства, а от събраните пред първоинстанционния съд такива, районният съд от фактическа страна е приел за установено, че ответниците не са доказали правата си върху имота; съдебното решение за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците на собствеността върху процесния имот е непротивопоставимо на ищците; за бившия имот с пл.№369, сега с идентиф. 68134.1973.369 са налице няколко акта с вещно- прехвърлително действие- спогодба за делба и дарение, поради което чл.18з, ал.З ППЗСПЗЗ е приложим за целия имот, като относно спорния имот, съставляващ реална част от него, е приел че е била сключена съдебна спогодба, която е договор с вещно-прехвърлително действие и съставлява разпоредителна сделка см. на чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ.

При така установеното от фактическа страна, правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че е налице пречка за възстановяване на правото на собственост на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ по заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като собственици са трети лица – ищците по делото. На тях съдебното решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Й.В. им е непротивопоставимо, тъй като те не участват в производството по издаването му и не ги обвързва (чл.17, ал.2 изр.2  от ГПК и арг. от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/2011 г. на ВКС, ОСГК, т.2.). В производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спора за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционно претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на пресъдено нещо само страните по делото, каквото качество ищците не са имали.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилно приложение на материалния закон от съда при извършване на преценката за незаконосъобразност на решението, легитимиращо ответниците като собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ, обусловило извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск. Правната възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са били предоставени на трети лица чрез замяна е установена с разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, според която притежаван преди замяната имот подлежи на възстановяване на бившите собственици или техните наследници, освен в изрично посочените от закона случаи. В конкретния случай, спорният имот е бил предмет на последваща разпоредителна сделка – договор за делба, което обстоятелство изключва приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Без значение е дали имотът е законно застроен, след като има валидно разпореждане в полза на трето лице. В този случай замяната на земеделска земя запазва действието си и не се възстановява на бившите собственици.  

С изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС (отм.), правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен. Целта на законодателя при създаване на разпоредбата е възстановяването на собствеността да се извърши без засягане на интересите на трети лица и избягване на последващи имуществени спорове между тези лица и реституираните собственици. В името на тази цел са установени две изключения от принципа, че се възстановява имота, притежаван преди кооперирането – когато притежаваният от наследодателя имот е и бил обект на замяна по ЗТПС (отм.) и към момента на реституцията, полученият при замяната имот е застроен или с него са извършени разпореждания,  тогава замяната остава в сила.

Обжалваното решението на СРС е правилно и законосъобразно, тъй като в случая е налице хипотезата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ в която замяната остава в сила. Установено е, че целият недвижим имот съставляващ бивш пл.№369 по плана от 1950 г. е бил предмет на съдебна спогодба. Както е разяснено в задължителната съдебна практика Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т.8 и в практиката на ВКС в Решение № 6 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о., ГК, съдебната спогодба има характер на договор, тя има вещно прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение и поради това спрямо нея са приложими правилата за недействителност в ЗЗД. Договорът за спогодба, съгласно чл.365 от ЗЗД, в този случай има за предмет прекратяване на съществуващ спор, като страните си правят взаимни отстъпки. От характера си на договор, с който е извършено разпореждане с вещното право на собственост, следва че е налице разпореждане с получения в замяна имот и същата запазва действието си. В хипотезата на чл. 18з, ал. 3, изр. 2, предл. 2 ППЗСПЗЗ законодателят е запазил действието на замяната от ТПС-комисии именно поради това, че страната, която се разпорежда, насреща получава друга престация или пък удовлетворява свое дарствено намерение. Няма значение кой е получил в резултат на това правото на собственост върху имота - държавата или друг правен субект. Замените, извършени от ТПС -комисиите запазват действието си, ако имотите са застроени, или с тях са извършени разпоредителни действия – в този смисъл е съдебната практика на ВКС в  Решение Следователно, след като при влизането в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като собственост на ответника по иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя по замяната, то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната/ собственици. Следователно, след като при влизането в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като собственост на ответника по иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя по замяната, то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната/ собственици.№ 497/2.07.2010 г. по гр. д. № 715/01, на I г.о. на ВКС и Решение № 550/4.08.2010 г. по гр. д. № 314/09 I г.о.  на ВКС. Това изключва правото на собственика на имота преди замяната да възстанови собствеността си върху заменения имот по реда на ЗСПЗЗ - чл. 18з, ал. 3, пр. последно от ППЗСПЗЗ. В този смисъл е съдебната практика Решение № 1108 от 27.09.2006 г. на ВКС по гр. д. №1782/2005 г., IV г. о. (в хипотеза на последващо отчуждаване по благоустройствен закон), Решение № 52 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4599/2007 г., III г. о., ГК, Решение №550 от 04.08.2010 г. (относно делба и давностно владение). С правно значение в случая са извършените договори за делба и дарение от 1973 г. (което не засяга процесната реална част от имота), тъй като хипотезата на чл.18, ал.3 пр.2 от ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Решението, с което е възстановено правото на собственост на ответниците е постановено при действието на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от 19.12.1997 г. Колизията на права между бивши собственици на имоти, включени в блоковете на ТКЗС и лица, на които тези имоти са предоставени по замяна по реда на ЗТПС е разрешена с цитираната правна норма. Предвид извършените разпоредителни сделки в периода след замяната, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и на основание тази разпоредба на ППЗСПЗЗ следва да се зачетат правата на приобретателите. В този случай имота не се възстановява на собствениците, които са го притежавали от преди замяната. Сред предвидените в нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ изрично предвидени изключения е и това по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Ето защо, съдът намира, че е налице хипотеза на извършено разпореждане с имота, предмет на замяната и не са налице материално правните предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху този имот в лицето на бившите собственици, респ. техните наследници по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд, с което при извършване на косвен съдебен контрол на решение за признато и възстановено правото на собственост на ответниците, е счел същото е незаконосъобразно, като противоречащо на чл.18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ не е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се потвърди. Ответниците не се легитимират като собственици, тъй като с процесният имот даден по замяна на праводателите на ищците е извършено последващо разпореждане, но преди реституцията по специалния ЗСПЗЗ и такава не е настъпила в полза на бившия собственик преди замяната, чиито наследници са те. Следователно ответниците не доказват правото си на собственост върху процесната реална част от недвижимия имот и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен. С оглед всичко изложено се налага изводът, че първоинстанционното решение, с което отрицателния установителен иск е бил уважен е правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да се потвърди.

От страна на въззиваемия не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства такива да са направени, поради което и не му се следват.

 С оглед на изложеното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № I-50-235 от 25.05.2017 г. по гр.дело № 11393/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                              2.