Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 19.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 870 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1332 от 01.09.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Х.Г. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ – глоба в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Г., който го е обжалвал, като незаконосъобразно. В жалбата изтъква, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е имал сключен договор.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично. Пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, като изтъква, че наказателното постановление е било издадено, че няма договор, но той е представил такъв в хода на съдебното следствие по делото.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител. В предходни съдебни заседания представляващия ги юрисконсулт Г. оспорва жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Р.Х.В., Ц.П.Й. и К.В.Г., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Х.Г. *** бил регистриран лесовъд на частна практика, регистриран в публичния регистър на ИАГ с удостоверение № 11215/04.02.2015 година.
На 17.02.2017 г. Г. издал позволително за сеч № 0351185 /л.12/, за имот с кад.№ 35198.215.43, отдел 359, подотдел „е1”, в землището на с.Казачево, община Ловеч, област Ловеч.
На 15.05.2017 г. свидетелите В., Г. и Й. *** извършили проверка в интернет информационната система на ИАГ София, www.system.iag.bg, модул документи, в секция позволителни за сеч. Проверката била във връзка с постъпило писмо от ИАГ София, в което се разпореждало да бъде извършена проверка на имота, за който жалбоподателят Г. издал позволително за сеч. На същата дата било изискано и представено от Г. и досието на имота по позволително за сеч № 0351185. Жалбоподателят също присъствал на документалната проверка.
За извършената проверка комисията в състав от тримата посочени свидетели съставила констативен протокол от 15.05.2017 г. (вх.№ 70/17.05.2017 г., л.9-11 от делото/.
При проверката на имот с кад.№ 35198.215.43, отдел 359, подотдел „е1”, за който жалбоподателят Г. бил издал позволително за сеч № 0351185/17.02.2017 г., комисията установила, че има представен договор за възлагане на дейности в горски имоти от 05.08.2016 г., сключен между С.И.К.от гр.Ловеч, в качеството й на сънаследник на имота и „Възложител” и Х.Г.Г. – лицензиран лесовъд, като „изпълнител”, като последният е следвало да извърши следните дейности :
Да изготви Горско-стопанска програма, да маркира стоящата дървесина, да издаде позволително за сеч, да експедира добитата дървесина, да извърши освидетелстване на сечището, както и да осъществява представителство пред РИОСВ Плевен и РДГ Ловеч.
В протокола свидетелите посочили, че в така представения договор липсвало възлагане за извършване на следните дейности :
- Договор за възлагане на добива на дървесина съгласно изискването на чл.186, ал.1 от ЗГ и
- Договор за получаване на позволителното за сеч и осъществяване на правата и задълженията по чл.108, ал.2 и 3 от ЗГ и чл.12б от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Жалбоподателят Г. подписал констативния протокол и получил препис от него.
Относно констатираното, че в досието на имота липсва договор за възлагане на добива на дървесина съгласно изискването на чл.186, ал.1 от ЗГ свидетелят Ц.Й. приел, че това представлява нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което, на 31.05.2017 г. той съставил на жалбоподателя Х.Г., в негово присъствие АУАН № 380/31.05.2017 г. (№ 1332/01.06.2017 г. по регистъра на РДГ), за това, че на 17.02.2017 г., в качеството му на лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ е издал позволително за сеч № 0351185/17.02.2017 г., за имот с кад.№ 35198.215.43, отдел 359, подотдел „е1”, в землището на с.Казачево, община Ловеч, област Ловеч, без да е наличен договор по силата на който собственика да е възложил добив в имота – в случаите по чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ или декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3, предл.2-ро от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Като свидетели при съставянето на акта и установяване на нарушението се подписали К.Г. и Р.В..
По съставеният акт жалбоподателят Г. вписал като възражение, че ще направи такова в 3-дневен срок. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Х.Г. да е представил писмени възражения.
Въз основа на съставения от свидетеля Андреев АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, като Х.Г.Г. бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, с глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.257, ал.2 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
При цялостната преценка на законосъобразността на обжалваното НП съдът констатира, че неправилно като място на извършване на нарушението в АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочена интернет информационната система на ИАГ София. Същата представлява софтуерен продукт и фактически и правно необосновано е той да се приема като място на извършване на нарушението. Безспорно е, че позволителното за сеч се издава чрез него и практически може да стане от всяко място на територията на страната с достъп до интернет, но приключването на фактическия състав става чрез разпечатването на позволителното на хартиен носител и подписването му от издателя. Същевременно обаче, много трудно е да се определи къде точно е станало разпечатването на позволителното на хартиен носител и подписването му, както и практически да се съберат доказателства за това обстоятелство. При това положение, по аргумент от разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН, за място на извършване на нарушението следва да се приеме местожителството на дееца или района, в който е било образувано административнонаказателното производство, т.е. където е бил съставен АУАН. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че неправилно е посочено като място на извършване на нарушението информационната система на ИАГ, но изхождайки от особеностите на разглеждания случай, това не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като не е нарушено правото на защита на наказаното лице в степен, че той да не може да се ориентира какво нарушение му е вменено, начина по който го е извършил, обстоятелствата при извършването му. Неправилното посочване на мястото не е преклудирало никое от правата, които наказаното лице има в хода на административнонаказателното производството. Обратното би означавало залитане в прекомерен формализъм и като краен резултат до невъзможност при обективно осъществено нарушение реално да бъде санкциониран дееца. Защото, както се посочи и по-горе, практически невъзможно е с допустимите доказателствени средства да се установи безусловно мястото на разпечатване и подписване на позволителното за сеч, освен ако самия нарушител не го заяви, но дори и в такава хипотеза, само на самопризнанията му не може да бъде изведена категорична установеност на това обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в АУАН съответстват на действителното положение. Безспорно жалбоподателят е лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ и е имал правомощията да издава позволително за сеч. Законосъобразното издаване на позволително за сеч се предхожда от изпълнението и наличието на редица предпоставки и изисквания, всичките формулирани в Раздел ІІІ „Условия и ред за издаване на позволително за сеч” от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Една от тези предпоставки е формулирана в разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 г., съгласно която освен изискванията по чл.52, ал.1, следва да се представят и договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота – в случаите на чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ. В разглеждания случай това изискване не било спазено от жалбоподателя и в този смисъл доводите му, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение не могат да бъдат споделени. Видно от съставения на 15.05.2017 г. констативен протокол /л.9-11/, изрично е отразено и описано какви документи съдържа досието на имота с кад.№ 35198.215.43, отдел 359, подотдел „е1”, в землището на с.Казачево, община Ловеч, област Ловеч и какви липсват. В т.6 от протокола е отразено, че в досието се съдържа Договор за възлагане на дейности в горски имоти от 05.08.2016 г., който договор се намира и в представения от жалбоподателя оригинал на досието на сечището – папка на л.37 от делото. В него обаче, както правилно са отразили свидетелите в констативния протокол, липсва клауза за възлагане добива на дървесина. Към момента на проверката е липсвал и отделен такъв договор за възлагане добив на дървесина от въпросния имот. Липсата на такъв договор или декларация за обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ е станала известна на жалбоподателя още в хода на проверката и при съставянето на констативния протокол, още повече, че досието на имота е било представено лично от него. От показанията на свидетелите Й., Г. и В. се установи, че към датата на съставяне на констативния протокол такъв договор не е бил наличен и което обстоятелство е било отразено в протокола. Необходимо е да се отбележи, че жалбоподателят е прегледал и заверил всички документи от досието и не е възразил по констатацията за липсата на договор по чл.186, ал.1 от ЗГ, нито в хода на проверката, нито пък при съставянето на констативния протокол, който е подписал. Не го е представил и в последствие, а е имал тази възможност до съставянето на АУАН на 31.05.2017 г., а и след това в срока за възражение по акта. Едва в хода на съдебното следствие, в заседанието по делото на 06.11.2017 г., жалбоподателят е представил договор за добив на дървесина, сключен на 17.02.2017 г. между собственичката на имота С.И.К.и „Ламбъринг” ЕООД с управител Владимир Стойчев Патарински /л.36/. Изхождайки от датата на сключване на договора – 17.02.2017 г., логично възниква въпроса защо ако действително договора е бил съставен на посочената дата жалбоподателят не го е представил в хода на административнонаказателното производство и преди издаването на наказателното постановление. Ето защо, съдът счита, че така представения договор, макар и приет като доказателство по делото, не следва да се кредитира като факт доказващ, че преди издаването на позволителното за сеч жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 година.
Предвид на така изложеното, съдът приема, че НП № 1332/01.09.2017 г. на Директора на РДГ Ловеч е законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди.
Определената санкция от 1000 лева е в минималния предвиден от закона размер, поради което не може да бъде изменян, а и липсват основания за това. Не са налице и предпоставки за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1332 от 01.09.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Х.Г. ***, ЕГН : ********** е наложено административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ – глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :