№ 2115
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504840 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ЗАД Д.Б. Ж. и з." АД против
разпореждане от 18.03.2022 на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изп. дело №
20228600400186, с което е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и
правна сложност по делото. Сочи се, че приетия хонорар надвишава сумата от 200 лв.
за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, определена съгласно чл.
10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, а такива действия реално не са извършени от
името и за сметка на взискателя. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е
платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към
ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши
въпроса по същество.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Г.Й.Й., не е изразил
становищв по жалбата.
ЧСИ В.М. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа
1
становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са
налице основания за намаляването му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20228600400186 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860
на КЧСИ, е образувано на 14.03.2022г. по молба на Г.Й.Й., подадена чрез
пълномощника ѝ адв. П.К., въз основа на изпълнителен лист от 11.03.2022г., издаден от
Пловдивския апелативен съд по в.т. дело № 785/ 2021г., срещу „ЗАД Д.Б. Ж. и з." АД за
заплащане на сумата 120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които е изпитала от смъртта на своя син И.Г.Й., починал на 09.12.2018г. в резултат на
ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва,считано от 22.01.2019г., до
окончателното плащане на сумата.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът ЗАД Д.Б. Ж. и з." АД е
депозирал на 18.03.2022г. писмено възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта
на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено
съобразно предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Моли се
същият да бъде намален на 200.00 лева, както и сумата за такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ да бъде намалена съразмерно с намаляването на
адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
С разпореждане от 18.03.2022г. ЧСИ е оставил без уважение направените с
възражението искания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за
разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради
прекомерност, обективиран в разпореждане от 27.10.2021г., има характер на
постановление за разноските и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК,
в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011г. по ч.гр. дело № 297/2010г. на
ВКС.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от активно
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради
2
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство (в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.
дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат,
чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 3050 лева за
завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително
дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на издадения от
ПАС изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника
разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лева- за образуване на
изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна,
предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил
други действия по водене на изпълнителното дело (освен подаване на молба за
образуването му), то не се дължат разноски на длъжника по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата 3050 лева,
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева. При това положение съдия-
изпълнителя следва да преизчисли и таксата по по т. 26 ТТРЗЧСИ
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което
е отказано да се редуцират приетите по делото разноски за адвокатски хонорар за
образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 3050 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
3
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане 18.03.2022 на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по
изп. дело № 20228600400186, с което е оставено без уважение искането на ЗАД Д.Б. Ж.
и з." АД, с ЕИК ****, по чл. 78, ал. 5 ГПК- за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя Г.Й.Й., с ЕГН **********, като
незаконосъобразно, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя Г.Й.Й., с ЕГН ********** по изп. дело № 20228600400186 по описа на ЧСИ
В.М., рег. № 860 на КЧСИ от 3050 лева- до размера на сумата 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4