РЕШЕНИЕ
№ 31
гр.
Русе , 14 юни 2021 г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД РУСЕ четвърти състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и
двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря Диана
Михайлова, като разгледа адм.дело № 283
по описа за 2021г. докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 26, ал.
4 ЗГВРСНР, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Производство
е образувано по жалба на И.Д.И. *** срещу Разпореждане № 4506-40-84 от
21.04.2021г. на Директор на Фонд Гарантиране вземания на работници и служители
при НОИ. С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при допуснати
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, моли за неговата
отмяна. При проведеното по делото
открито заседание оспорващият, редовно призован, се явява сам в края на
заседанието. С писмено становище поддържа подадената жалба. Не представя
доказателства.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Фонд "ГВРС" чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.В с.з. представят писмени
доказателства, приети по делото заедно с административната преписка.
Съдът,
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното: От административната преписка
се установява, че жалбоподателят е работил на длъжността "Директор
производствени въпроси " при работодателя „МиС“ ООД гр.Русе, клон София. В
преписката е приложена Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №75 от
24.06.2009г./л.8/. От представената Служебна бележка с изх.№ 391 от 24.06.2009г. /л.11/ се
установява, че работодателят „МиС“ ООД гр.Русе, клон София дължи на жалбоподателя суми за работни заплати
от разплащателни ведомости в общ размер
39469,19лв. От обстоятелствената част на представеното Определение №506 от 05.08.2010г. на Окръжен
съд Русе, търговско отделение по
т.д.н.№87 по описа за 2010г. на Окръжен съд Русе се
установява, че с Решение №140 от 05.07.2010г. на Окръжен съд Русе е
обявена неплатежоспособността на длъжника „МиС“ ООД гр.Русе с начална дата
31.12.2006г. и е открито производство по несъстоятелност. При проверка в ТРРЮЛНЦ
се установява, че Решение №140 от 05.07.2010г. на Окръжен съд Русе е
открито производство по несъстоятелност
по отношение „МиС“ ООД гр.Русе, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на
19.07.2010г. С Определение №115 от 16.11.2010г. на Окръжен съд Русе , търговско
отделение по т.д.н.№87 по описа за
2010г. е одобрен списъка на приетите от синдика на „МиС“ ООД гр.Русе в производството по
несъстоятелност вземания на кредитори, както и списък на служебно
вписаните вземания, представени на съда
на 25.08.2010г., обявен в търговския регистър на 09.09.2010г. със следните промени – вземането на И.Д.И. да
се счита прието в размер на 39469,19лв, като същото е необезпечено. Със
заявление - декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502 – 17 – 1
от 03.02.2021 г./л.3/ по описа на ТП на НОИ – жалбоподателят е поискал да му
бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В хода на административното
производство директорът на фонд "ГВРС" е издал процесното Разпореждане № 4506-40-84 от 21.04.2021г., с което е отказал изплащането на гарантирано
вземане, тъй като е установено, че „МиС“ ООД гр.Русе е в открито производство
по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 19.07.2010г., а подаденото
искане на оспорващия е просрочено, като подадено след изтичането на законоустановения
срок по чл. 25 от ЗГВРСНР / редакцията
от 13.02.2009г. – ДВ бр.12 от 13.02.2009г./. Разпореждането е връчено на жалбоподателя
чрез неговата съпруга на 28.04.2021г. по пощата с обратна разписка, видно от
известие за доставяне/л.2 пр./ В срока по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР, вр. чл.149, ал.1
от АПК жалбоподателят подал чрез ТП на НОИ в гр. Русе жалба с вх.№ 1012-17120
от 29.04.2021г., адресирана до Административен съд Русе, с която оспорва
разпореждането, като излага довод за това, че не е бил официално уведомен, че
дружеството –работодател е в несъстоятелност.
Административен
съд Русе, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, приема от
правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена в срока по
чл.26,
ал.4 от ЗГВРСНР, вр. чл.149 от АПК, от адресата на оспорения изричен отказ. В
жалбата не е посочено точното означение на обжалвания административен акт и
няма направено изрично искане до съда за неговата отмяна. Въпреки това, съдът
намира, че жалбата подлежи на разглеждане. В жалбата е посочено, че се обжалва
разпореждане за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Установено е от
преписката, че такова разпореждане е издадено по искане на жалбоподателя и с
него изрично е отказано да се уважи искането за отпускане на гарантирано
вземане, поради което съдът приема, че това е разпореждането, което се оспорва
по съдебен ред. Жалбата е подадена до АС Русе. Не е заявено изрично искане за
отмяна на акта, но съдът намира, че предвид изложените съображения в жалбата, в
това се изразява нейната същност. С оглед на задължителната служебна проверка
на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че
оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при спазване на процесуалните и материално-правни разпоредби и целта на
закона.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Субекти
на правото на гарантирани вземания по ЗГВРСНР са работници и служители във
физически и юридически лица, които са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и спрямо които може да се открие
производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон, или по реда на
специални закони (еднолични търговци, търговски дружества, обединения на
търговски дружества, учредени като търговци, кооперации, юридически лица с
нестопанска цел, банки, застрахователи и др.). След промяната в чл. 4 ЗГВРСНР в
"Държавен вестник", бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017
г., право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са, или
са били в трудови правоотношения с работодател, отговарящ на изискванията на
закона, независимо от срока на трудовото правоотношение и от продължителността
на работното време. Съгласно чл.3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и
служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1.трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори;2. парични обезщетения,
дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Началният момент, от който
гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР
- това е датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:
откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
В
разглежданият случай е установено и не се спори, че жалбоподателят е бил в
трудово правоотношение с работодателя „МиС“ ООД от 02.07.2007г. до 24.06.2009г. на
длъжност "Директор производствени въпроси ". Не спори, че
жалбоподателят е имал начислени, но неполучени суми за работни заплати по разплащателни ведомости. Трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2009г. Работодателят е обявен в несъстоятелност с
Решение № 140/05.07.2010г. по т.д.н. № 87 / 2010 по описа на Окръжен съд Русе ,
вписано на 19.07.2010г. Заявлението за отпускане на гарантирано вземане е
подадено на 03.02.2021г.
До
22.12.2017 г. действа редакция на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, според която право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от
срока му и от продължителността на работното време, и на които
правоотношението: не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър
на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на
вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Със § 7 на Закона за
изменение и допълнение на кодекса на труда (в сила от 22.12.2017 г., Обн. ДВ.
бр. 102 от 22 Декември 2017 г.) в Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя чл. 4, ал. 1 се
изменя така: "Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците
и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. "
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР – Редакция
бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017
г.: Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на
заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или
от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател
за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството
на другата държава. Редакцията, действала към датата на вписване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в процесния случай /19.07.2010г./
предвижда : Чл. 25. (Доп. - ДВ, бр. 48
от 2006 г.) Гарантираните вземания по този
закон се отпускат въз основа на
молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по седалището на
работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на
работниците и служителите от българския
работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. В настоящия
случай трудовото правоотношение е
прекратено считано на 01.07.2009г., решението е вписано на 19.07.2010г., а
заявлението е подадено на 03.02.2021г., т.е. след изтичане на всички предвидени
срокове. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално
право на гарантирано вземане води до погасяването му. В настоящия случай
оспорващият е пропуснал с години преклузивния срок за подаване на заявлението.
В
новоприетия Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/ (в сила от
16.02.2018 г., Обн. ДВ. бр. 15 от 16 Февруари 2018 г.) § 41, ал. 1 от ПЗР
въвежда правилото, че на работници и служители, които са били в трудово
правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди
датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон,
се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само
вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015
г. Член 22 се изменя така: "Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на
работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6
начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения
през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6. Член 23 се отменя, а в чл. 25 думата "двумесечен"
се заменя с "тримесечен".Според ал. 2 Гарантираните вземания се
отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника
или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този
закон. Съгласно ал. 3 на § 41 Гарантирани вземания по ал. 1, (т. е. при
действие на ограничението на ал. 1) се отпускат и ако заявлението-декларация е
подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон. В
настоящия случай заявлението е подадено на 29.04.2021г. и не попада в обхвата
на § 41.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че не е бил уведомен за това, че работодателят му е
обявен в несъстоятелност. С факта на вписване на съдебното решение в Търговския
регистър се презюмира неговата общоизвестност и оповестяване спрямо трети лица.
В това се изразява и действието на вписването, предвид разпоредбата на чл.7,
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ: Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на
третите добросъвестни лица от момента на вписването.
Съдът
намира за правилен извода на административния орган, че не е налице нито една
от хипотезите на чл.6 от ЗГВРСНР, поради което няма основание за изплащане на
жалбоподателя на гарантирани вземания по реда на специалния закон ЗГВРСНР. Ето
защо, обжалваният административен акт е постановен при спазване на материалния
закон. Не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, тъй като
административният орган си е изяснил всички факти и обстоятелства от значение
за случая и не е допуснал съществено процесуално нарушение при издаването на
обжалваното разпореждане. С оглед на задължителната служебна проверка на всички
отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че оспореният акт е
постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване
на процесуалните и материално-правни разпоредби и целта на закона. По така
изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С
оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 100 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /. Присъдената сума следва да се изплати на НОИ,
с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗГВРСНР - Административното, техническото, счетоводното,
правното и информационното обслужване на фонда се извършва от Националния
осигурителен институт.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.И. с ЕГН ********** *** срещу Разпореждане № 4506-40-84 от
21.04.2021г. на Директор на Фонд Гарантиране вземания на работници и служители
при НОИ.
ОСЪЖДА И.Д.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на Националния осигурителен институт разноски
по делото в размер на 100 /сто / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщението и изпращането на страните на препис
от решението, че е изготвено.
СЪДИЯ: