Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 500 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” –
Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт О., срещу решение №
1197/30.12.2021 г. по н.а.х.д. № 1252/2021 г. на Районен
съд – Варна, VІ състав, с което е отменено НП № 03-012638/29.06.2020 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Анверс строй” ЕООД е наложено административно наказание по
чл. 414 ал. 1 КТ „имуществена санкция”в размер на
1 700 лв. за нарушение на чл. 224 ал. 1 вр. чл. 228 ал. 3 КТ. По
съображения за допуснато от въззивния съд нарушение на закона се иска
въззивното решение да бъде отменено и наместо него да се постанови ново по
съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореното по реда на
чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди.
В съдебно заседание касаторът
Дирекция „Инспекция по труда” – Варна се представлява от юрисконсулт Б., с
редовно пълномощно по делото, която поддържа изцяло касационната жалба и
претендира при отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното
постановление в полза на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство от
юрисконсулт.
Ответната по
касация страна – „Анверс строй” ЕООД, се представлява
в заседание от адвокат К., който оспорва касационната жалба и претендира при
отхвърлянето й съдът да му присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ал. 2 ЗАдв.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Варна е обжалваното решение да се остави
в сила поради отсъствието на основания за отмяната му.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК; и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 04.01.2022 г. /л. 111 от н.а.х.д. № 1252/2021 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 17.01.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Варна наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност по чл. 414 ал. 1 КТ на „Анверс строй”
ЕООД за това, че като работодател не е начислил в законоустановения срок
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, на лицетоХ.
И. И. при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №
119/19.03.2020 г., считано от дата на издаване на заповедта 19.03.2020 г. Според
обстоятелствената част на наказателното постановление паричното обезщетение за
неизползвания от работника платен годишен отпуск е следвало да се начисли във
ведомостта за работните заплати в предприятието за м. март 2020 г., но видно от
съдържанието й, то не е било начислено. При това изложение на фактите АНО е
приел, че работодателят е извършил нарушение на чл. 224 ал. 1 КТ вр. чл. 228
ал. 3 КТ и е посочил като дата на нарушението 04.05.2020 г.
С решаващия мотив, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения поради направената непълна
индивидуализация на нарушението откъм фактическа страна и посочването на
неотносими към установените факти разпоредби, свързани не със задължението за
начисляване, а с това за изплащане на паричното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и поради неправилно определена от АНО дата на
извършване на нарушението, районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло извода на
районния съд за допусната от АНО непълнота в индивидуализацията на нарушението
откъм фактическа страна, а същевременно и за допуснато несъответствие между
установените в обстоятелствената част на наказателното постановление факти и част
от издирените и посочени като нарушени правни норми.
За
възникването на правото на ползване на платен годишен отпуск и за неговата
продължителност е от значение трудовият стаж на работника или служителя, поради
което посочвайки в НП, че на работника Х. И. И.
при прекратяване на трудовото правоотношение не е било начислено парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, АНО е следвало да уточни
откога това лице е започнало работа по трудов договор при работодателя „Анверс строй” ЕООД, каква е продължителността на трудовия
му стаж и на тази база да определи какъв е размерът на полагаемия му се платен
годишен отпуск, каква част от него е останала неизползавана
и оттук да определи като точна сума размера на полагаемото му се, но неначислено от работодателя обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ. За индивидуализацията на административното нарушение не е достатъчно
механичното преповтаряне на правните норми, а е необходимо издирването и
посочването на релевантните за съставомерността му
факти.
Съдът правилно е приел, че е налице и несъответствие
между фактическото описание на нарушението и част от посочените като нарушени
правни норми. Позовавайки се изцяло на факти, свързани с неначисляване
на дължимото на работника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
/неясно какво по размер/, АНО е извел извод за нарушаване не само на нормата на
чл. 224 ал. 1 КТ, но и на тази на чл. 228 ал. 3 КТ.
224 ал. 1 КТ регламентира правото на работника или
служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.
От друга страна чл. 228 ал. 3 КТ регламентира, че
дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок. Тоест –
разпоредбата на чл. 228 ал. 3 КТ има отношение изцяло към момента на
изплащането, а не на начисляването на паричното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. За начисляването на това обезщетение от значение е
разпоредбата на чл. 224 ал. 2 КТ, според която то се изчислява по реда на чл.
177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, от което може да
се заключи, че обезщетението трябва да бъде начислено във ведомостта за
работните заплати за месеца, в който ТПО е прекратено. Съпоставката между чл.
224 ал. 2 КТ и чл. 228 ал. 3 КТ сочи, че моментът, в който работодателят дължи
начисляване на обезщетението не съвпада времево с този, в който дължи
изплащането му. Поради това като след излагане в обстоятелствената част на НП
на фактите относно неначисляване на обезщетението, се
е позовал на нарушаване на нормата на чл. 228 ал. 3 КТ, свързана изцяло с дължимостта на изплащането му, АНО е допуснал неяснота в
индивидуализацията на нарушението, обърквайки по този начин работодателя за
какво всъщност му налага административното наказание – за неначисляване
или за неизплащане на дължимото на работника
обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ.
Погрешното съотнасяне към установените факти на
разпоредбата на чл. 228 ал. 3 КТ наместо на тази на чл. 224 ал. 2 КТ е довело
като краен резултат и до неправилно определяне на датата на извършване на
нарушението, която ако се изхожда от чл. 224 ал. 2 КТ, би следвало да е
обвързана с момента на изготвяне на ведомостта за работните заплати за месеца
на прекратяването на ТПО. Същевременно АНО е посочил датата на нарушението, изхождайки
изцяло от нормата на чл. 228 ал. 3 КТ, макар че и нея е объркал, сочейки
04.05.2020 г. наместо 01.05.2020 г. В това отношение касационната инстанция
споделя изцяло мотивите на въззивния съд, поради което, без да ги преповтаря,
препраща към тях, на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се
остави в сила.
Независимо от този изход на спора, касационната
инстанция намира за неоснователно искането на пълномощника на ответника по
касация да му се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв. Независимо от
представения в тази връзка договор за правна помощ от 11.05.2021 г. /л. 29 от н.а.х.д. № 1252/21 г. на ВРС/, с който „Анверс
строй” ЕООД и упълномощеният от дружеството адвокат Г.К. са се споразумели, че
адвокатът ще окаже безплатна правна помощ на клиента, на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 ЗАдв, касационният състав намира, че нито една
от обхванатите в чл. 38 ал. 1 ЗАдв хипотези за
оказване на безплатна адвокатска помощ не е относима към търговските дружества,
които като ЮЛ са отделни правни субекти, различни от участващите в тях като
съдружници, респективно като еднолични собственици на капитала, ФЛ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1197/30.12.2021 г. по н.а.х.д. № 1252/2021 г. на Районен съд – Варна, VІ състав,
с което е отменено НП № 03-012638/29.06.2020 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, с което на „Анверс строй”
ЕООД е наложено административно наказание по чл. 414 ал. 1 КТ „имуществена
санкция” в размер на 1 700 лв. за нарушение на чл. 224 ал. 1 вр. чл. 228
ал. 3 КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/