РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Перник, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500546 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 87/25.05.2024 г. по гр.д. № 614/2023 г. на Районен съд гр. Радомир е
допусната съдебна делба на недвижим имот: поземлен имот, находящ се в ***, общ. ***,
обл. ***, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по рег. план на ***, одобрен със заповед № III-595
от 30.12.1969 г. на ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106 кв. м, а
съгласно скица № 787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно застрояване,
при граници по нотариален акт: улица, парцел ***, УПИ *** и край на регулацията и при
граници по скица: УПИ *** от кв. ***, УПИ *** от кв. *** и улица, заедно с построената в
имота масивна жилищна сграда, представляваща съгласно разрешение за строеж № *** на
Община Радомир двуетажна вила - близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с
мазе със застроена площ от 46 кв. м, между следните лица и при следните делбени части:
1. Н. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/6 (една шеста) идеални части;
2. К. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/6 (една шеста) идеални части;
3. Л. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/6 (една шеста) идеални части;
4. А. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** – 3/6 (три шести) идеални
1
части.
С решението, съдът е отхвърлил предявения от Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А.
срещу А. М. С. иск за делба на 2 бр. масивни гаражи, всеки с площ от 21,90 кв. м или с обща
застроена площ от 43,80 кв. м, изградени в поземлен имот, находящ се в ***, общ. ***, обл.
***, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на ***, одобрен със заповед №
III-595 от 30.12.1969 г. на ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106
кв. м, а съгласно скица № 787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно
застрояване, при граници по нотариален акт: улица, парцел ***, УПИ *** и край на
регулацията и при граници по скица: УПИ *** от кв. ***, УПИ *** от кв. *** и улица.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. М. С., чрез адв. Б., с
която се атакува постановеното от първата инстанция решение, с което е допусната съдебна
делба, като се сочи, че същото е порочно и постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила и е необосновано. РС не е обсъдил наличните по делото
доказателства с необходимата задълбоченост и прецизност, като е подходил избирателно
спрямо тях. Не са обсъдени изложените от ответницата доводи и възражения, наведени в
съдебно заседание и изложени в писмената защита. Решението на РС не отговаря на
законовите изисквания, като към същото са изложени схематични и бланкетни мотиви. РС
незаконосъобразно и неправилно е приел, че предявеният от ищците иск е основателен и
доказан. От събраните по делото доказателства е установено, че между страните по спора
има влязло в сила решение от 06.03.2013 г. по гр.д. № 773/2012 г., съгласно което ищците са
признати за собственици на ½ ид.ч. от процесния имот. РС не е взел предвид факта, че след
постановяване на решението ищците никога не са ползвали имота, като в полза на А. С. е
изтекла нова придобивна давност. Това се потвърждава от големия брой писмени
доказателства приложени към отговора на исковата молба, които навеждали на извода, че С.
се е считала за изключителен собственик на процесния имот. Районен съд – гр. Радомир не е
взел предвид свидетелските показания, от които несъмнено се установявало, че С. е владял
имота лично и чрез своите родители с намерение да го свои за себе си. Иска се отмяна на
постановеното от първата инстанция решение, като се постанови ново, с което въззивната
жалба да бъде уважена, а исковите претенции на ищците да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивамите Н. Н., К. А., Л. А., чрез адв.M., оспорват въззивната жалба изцяло, тъй
като е неоснователна. Обжалваното решение е правилно законосъобразно и е в съответствие,
както с материалния, така и с процесуалния закон. Акцентира се, че в случая решението на
РС - Радомир, постановено по гр.дело №773 по описа за 2012 г. е влязло в сила на 03.07.2014
г. и е вписано в Службата по вписвания на 30.07.2014 г. В този смисъл, даже без да се
обсъждат събраните писмени и гласни доказателства в производството, считат че от датата
на влизане в сила на решението до подаване на исковата молба по настоящото производство
пред съда не са изминали 10 години. Молят да се остави въззивната жалба без уважение,
като бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират и молят да им бъдат
присъдени, направените пред настоящата инстанция разноски, за което представят договор
2
за правна защита.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд, като в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства и
направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства и
препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК. Предвид изложеното, неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното решение. Независимо от
това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
От представеното по делото влязло в сила на 03.07.2014 г. решение № 44/06.03.2013 г.
по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир, се установява, че със същото е уважен предявен иск
с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на А. С., M. С.
и М.С., че Н. Н., К. А. и Л. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в
***, общ. ***, обл. ***, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по рег. план на ***, одобрен със
заповед № III-595 от 30.12.1969 г. на ОНС - гр. Перник, с площ на имота от 1106 кв. м, при
граници: улица, парцел ***, УПИ *** и край на регулацията, заедно с 1/2 ид. ч. от
построената в имота масивна жилищна сграда, представляваща съгласно разрешение за
строеж № *** на Община Радомир двуетажна вила - близнак на два етажа със застроена
площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м и 1 бр. масивен гараж, със застроена
площ от 21,90 кв. м. Със същото решение на осн. чл.537 ал.2 от ГПК се отменя нот. акт
№***,том ***, рег.№2381. н.д. №1008/2007г. на нотариус М.Д. с район на действие
Радомирски районен съд, в частта му,с който въз основа на извършена обстоятелствена
проверка по реда на чл.483 от ГПК /отм./ ответниците M. С. и М.С. са признати за
собственици на 1/2 идеална част от УПИ *** в кв. *** по плана на ***. Общ.Радомир,
съгласно утвърдения рег. план на селото със Заповед №111-595 от 30.12.1969г. на ОНС
гр.Перник ,с площ от 1106 кв.м., при граници на имота по нот.акт :улица, Е.Г.Н. ,река и В.Н. ,
а по скица :улица,парцел *** и край на регулация-всичките в кв.*** по плана на ***,
общ.*** и 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда представляваща съгласно
разрешение за строеж №21 от 08.11.1995г. на Община Радомир двуетажна вила-близнак на 2
1/2 етажа,изградена в същия поземлен имот със застроена площ от 92 кв.м. с мазе със
застроена площ от 46 кв.м. и от 1 брой масивен гараж със застроена площ от 21.90 кв.м, като
осъжда ответниците да им предадат владението върху така описания имот, жилищна сграда
и гараж. Не се спори по делото, че останалата 1/2 ид. ч. от поземления имот, ведно с 1/2 ид.
ч. от жилищната сграда и вторият гараж са собственост на ответницата А. М. С. на
основание нот. акт № ***, рег. № ***, том ***, дело № 752/2009 г. на нотариус М. Д., с район
3
на действие - РС - Радомир.
В постоянната практика на ВКС се сочи нееднократно, че придобивната давност се
прекъсва на основание чл. 116 б. "б" ЗЗД и спира да тече на основание чл. 115, б. "ж" от ЗЗД
във вр. с чл. 84 ЗС с предявяване от собственика на установителен или осъдителен иск за
собственост, насочен против владелеца или против ответник, ако последният се е позовал на
придобивна давност. В тези случаи давността спира да тече и ако искът бъде уважен, тя е
прекъсната, защото предметът на спора е правото на собственост, а възражението за
придобивна давност е защитно средство и като такова то става предмет на спора. Ако искът
бъде уважен, със сила на пресъдено нещо ще се установи, че владението не е довело до
придобиване на собствеността по давност, а при осъдителен иск ще се отнеме и веща от
позоваващият се на придобивна давност ответник. От постановяване на решението може да
започне течението на нова давност, но изтеклата до този момент е заличена.
В разглеждания случай съделителят А. С. е била страна –ответник по иска по чл. 108
ЗС за ревандикиране на същата ид. ч. от процесните делбени имоти. От мотивите на
решение № 44/06.03.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир е видно, че на
твърдяното от ищците право на собственост и придобития в това им качество имот,
жилищна сграда и гараж, ответниците, сред които и ответницата по настоящото дело А. С.,
са противопоставили възражение, че са придобили имотите по давност. Съгласно чл. 297, чл.
298, ал. 1 и ал. 2 ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища,
учреждения и общини в Република България.
В съответствие със закона и съдебната практика е приетото в мотивите на
обжалваното решение, че дори да бъде прието, че след влизане в сила на решението по гр. д.
№ 773/2012 г. на РС - Радомир на 03.07.2014 г. ответницата е упражнявала спокойно, явно и
непрекъсвано владение върху имота, то към датата на предявяване на иска за делба -
03.08.2023 г., което е довело да прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, 10-
годишеният давностен срок не е изтекъл. Само за прецизност и яснота следва да се посочи и
добави, че решение № 44/06.03.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир, водено от
същите съсобственици срещу същата ответница, има сила на присъдено нещо по настоящия
спор и съответно прекъсва владението на ответницата върху ид. ч. от имота, притежавана от
съсобственици, които са били страна-ищци по горепосоченото гражданско дело. На
основание чл. 297, чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК това решение се ползва със сила на пресъдено
нещо и по отношение на А. С., като страна ответник по това дело и тя не може да се
позовава на придобивна давност, която е започнала да тече преди влизане в сила на
решението по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир, по което са отречени правата на
ответниците, сред които и ответницата по настоящото дело А. С. за 1/2 ид. ч. от имотите.
При последващ спор, какъвто е настоящият, е допустимо да се правят правоизключващи
възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението. С
предявяване на иска за собственост и с уважаваното му давността е прекъсната на
основание чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД вр. чл. 84 ЗС и затова ответникът не може да присъедини
4
владението на своя праводател по чл. 82 ЗС. След влизане в сила на решението владението
на ответника е недобросъвестно и новата придобивна давност, на която би могла да се
позове е по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като липсват елементите и признаците на чл. 70, ал. 1 ЗС за
добросъвестно владение и възможността за позоваване на петгодишната придобивна
давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Решението по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила на 03.07.2014 г.,
а искът за делба е предявен на 03.08.2023 г. - по-малко от десет години след влизане в сила
на решението, който срок е недостатъчен за придобиване на собствеността по давност на
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Следователно безпредметно е обсъждането по същество на
останалите събрани доказателства - по какъв точно начин постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно ответницата е демонстрирала намерението си за своене
спрямо другите съсобственици-ищците и е отблъсквала техните права.
С оглед приетото следва, че ответницата не е доказала, че е придобила по давност
правото на собственост върху притежаваните от ищците ид. ч. от процесните делбени имоти
и съответно ищците доказват, че са собственици към настоящия момент на 1/2 ид. ч. от
поземления имот и жилищната сграда, поради което искът им за делба по отношение на тези
имоти е основателен и следва да се уважи.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си в обжалваната му част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е
неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват разноски по въззивното производство общо
1800 лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в които е посочено и отбелязано, че уговореното възнаграждение от 1800 лв. е
платено изцяло в брой), които с оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на
въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
Възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
общо от тримата въззиваеми адв. възнаграждение от общо 1800 лв., въззивният съд намира
за неоснователно дори и само поради обстоятелството, че то като глобална сума не
надхвърля драстично минимално предвиденото адв. възнаграждение от 1500 лв., съгласно
чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а разделено на тримата въззиваеми следва, че
всеки от тях е заплатил адв. възнаграждение наполовина по-малко от минимално
предвиденото адв. възнаграждение от 1500 лв., съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/25.05.2024 г. по гр.д. № 614/2023 г. по описа на
Районен съд гр. Радомир - в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н. П. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, К. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Л. Р. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата 1800 лева – разноски по въззивното производство пред ОС
- Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6