Определение по дело №265/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 416
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Тоничка Димитрова Кисьова
Дело: 20215400500265
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. Смолян, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Меденка М. Недкова

Росица Н. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 2292/19.08.2021г. от „Л.“ АД гр.София, с ЕИК ********,
представлявано от изпълнителния директор Ал. Т., чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т., с
която моли на основание чл.247 от ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
Определение № 314/09.08.2021г.,постановено по В.ч.гр.д.№ 265/2021г. по описа на Смолянски
окръжен съд, в частта с която е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 77/10.05.2021г., издадена по
ч.гр.д.№ 126/2021г. по описа на Маданския районен съд относно главницата в размер на 5 085,93
евро и в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист относно главницата в размер на 5 085,93
евро. Излагат се доводи, че в мотивите на определението съдът е приел, че клаузите относно
уговорената между страните по договор за заем Бизнес Кредит-Клиентски № 6512/05.11.2019г.
възнаградителна лихва и неустойка са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и
съответно сумите по тях са недължими, но не е обсъждал, че главницата в размер на 5 085,93 евро е
недължима, поради което е налице очевидна фактическа грешка,тъй като е налице несъответствие
между формираната от съда воля и диспозитива на определението, с което се отменя изцяло
Разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, включително и за главницата.
В срока по чл.247,ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от ЕТ „Ал. Стр. 91-Ал.
Д.“, с.Елх.,общ.Р., чрез пълномощника му адв.М. Орм., в който изразява становище за
неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради липсата на
такава.Сочи, че с молбата се прави опит да бъде пререшен правния спор, по който Смолянски
окръжен съд се е произнесъл с необжалваем акт, като недопустимо се иска да се промени изхода
на делото. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
1
Постъпила е и молба с вх.№ 2293/19.08.2021г. от „Лено“ АД гр.София, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Ал.Т., чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т., с
която моли на основание чл.248 от ГПК да се измени Определение №
314/09.08.2021г.,постановено по В.ч.гр.д.№ 265/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд, в
частта му за разноските ,като се отмени в тази част. В условията на евентуалност моли на
основание чл.78,ал.5 от ГПК да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение до
предвидения минимум. Твърди се , че производството пред Окръжен съд-Смолян не се отличава
със значителна фактическа и правна сложност и е проведено в закрито заседание. С подадената от
ЕТ „Ал. Стр. 91-Ал. Д.“ чрез пълномощника му адв.Орм. частна жалба се иска отмяна на
Разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Сочи се, че в подадената частна жалба липсва изрично искане за присъждане на
разноски, поради което не са били налице основания за присъждане на такива.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от ЕТ „Ал. Стр. 91-Ал. Д.“
с.Е.,общ.Р., чрез пълномощника му адв.Орм., с който се оспорва същата като неоснователна.
Излага се становище за неоснователност на твърдението на молителя, за липса на направено
искане за присъждане на разноски. Съгласно чл.419,ал.1 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу заповедта, като
жалбата и възражението се разглеждат заедно и в производството по частната жалба. Във
подаденото с частната жалба възражение е направено изрично искане за присъждане на разноски,
като са представени и договор за правна помощ, удостоверяващ уговорения адвокатски хонорар и
заплащането на същия, поради което правилно съдът при уважаване на частната жалба е присъдил
разноски в полза на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение. При цена на претенцията от 11426,06 евро или 22347,43
лева минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7,ал.7 във вр. с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 885,21 лева, а присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
надвишават със 115 лева минималното възнаграждение, което не води до неговата прекомерност,
тъй като следва да се отчете и фактическата и правна сложност на делото. Моли да бъде оставена
без уважение молбата по чл.248 от ГПК като неоснователна.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбите, възраженията в
отговорите и след преценка на доказателствата по делото счита, че молбите са процесуално
допустими, а разгледани по същество неоснователни по следните съображения:
По молбата по чл.247 от ГПК съдът счита, че не е налице допусната в Определение №
314/09.08.2021г., постановено по в.гр.д.№ 265/2021г. очевидна фактическа грешка. Такава е
налице, когато съществува несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно
изразяване или при противоречие между отразеното в мотивите и посоченото в диспозитива. В
случая в мотивите на определението не е изразена волята на съда за дължимост на
претендираната сума за падежирала главница в размер на 5 085,93 евро.Това е така, тъй като в
заявлението заявителят „Л.“ АД е посочил, че не са постъпили пълни плащания по падежиралите
вноски без да посочва конкретно каква сума от главница и договорна лихва е платена от
длъжника. С оглед на това и при положение, че не се претендира цялата сума по договора, както
и с оглед на обстоятелството, че клаузата за договорна лихва е призната за нищожна в
прозводството по обжалване на незабавното изпълнение, съдът не може да извърши преценка
2
какъв е точния размер на дължимата падежирала главница, тъй като с част от заплатената от
длъжника сума е погасена договорна лихва по нищожна клауза, което може да бъде установено в
исково производство чрез назначаване на компетентно вещо лице. Указание за предявяване на иск
за установяване на вземането си „Л.“ АД е получило на 01.07.2021г. С оглед изложеното съдът не е
приел в мотивите си, че претендираната главница е недължима, поради което не е налице и
допусната очевидна фактическа грешка и затова молбата по чл.247 от ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По молбата по чл.248 от ГПК съдът счита, че същата е неоснователна. Неоснователно се
сочи в нея, че длъжникът не е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно чл.419,ал.1 от
ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с
възражението срещу заповедта. При липсата на подадено заедно с частната жалба
възражение,същата би била недопустима.С оглед на това съдът разглежда частната жалба заедно с
възражението. В случая действително в частната жалба не е направено искане за присъждане на
разноски, но такова искане е направено във възражението, като е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, с който между страните ЕТ „Ал. Стр.91-Ал. Д.“ и адв.М.
Орм. е договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, което е отбелязано, че е платено изцяло
в брой в деня на подписване на договора.Следователно неоснователно е твърдението, че страната
не е направила искане за присъждане на разноски.
Неоснователно е и твърдението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и искането за неговото намаляване на основание чл.78,ал.5 от ГПК. Заявителят е
предявил искане за вземане в общ размер на 11 396,06 евро с левова равностойност по курс на БНБ
в размер на 22 288,76 лева. Съгласно чл.7,ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението в заповедното производство се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми или
в случая на база сумата от 11 144,38 лева. Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от същата Наредба при интерес от
10 000 лева до 100 000 лева възнаграждението е 830 + 3% за горницата над 10 000 лева или в
случая минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 864,33 лева (830 + 34,33) С оглед
фактическата и правна сложност на делото , свързано с произнасяне по неравноправни клаузи в
договора за заем Бизнес Кредит съдът счита, че завишаването на минималното възнаграждение със
135 лева не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, поради което искането за намаляване
на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№ 2292/19.08.2021г.,депозирана
от „Л.“ АД гр.С., с ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор Ал. Т. за поправка
на основание чл.247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в Определение №
314/09.08.2021г.,постановено по В.ч.гр.д.№ 265/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№ 2293/19.08.2021г.,депозирана
3
от „Л.“ АД гр.София, с ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор Ал. Т. за
изменение на основание чл.248 от ГПК на Определение № 314/09.08.2021г.,постановено по
В.ч.гр.д.№ 265/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4