№ 9939
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20221110139684
по описа за 2022 година
И. Т. А. е предявил срещу П. Д. Ц. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумите по изпълнителен лист от
07.05.2013 г., издаден по н. о. х. д. № 391/2021 г. на Районен съд Берковица, а именно:
сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
деяние, сумата от 760 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от деяние,
ведно със законната лихва от 26.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
2300 лева, представляваща извършени разноски.
Ищецът твърди, че спрямо него на 13.07.2021 г. било образувано изп. д. № 155 на ДСИ
при Районен съд Берковица от ответницата въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2013
г., издаден по н. о. х. д. № 391/2021 г. на РС – Берковица за процесните суми. Заявява, че с
влизането в законна сила на присъдата на 20.05.2013 г. е започнала да тече нова давност,
поради което изпълнителното дело било образувано след изтичането на предвидената в
закона петгодишна погасителна давност. Заявява, че в периода 20.05.2013 г. - 13.07.2021 г.
не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давностния
срок, поради което вземанията по изпълнителния лист са недължими като погасени по
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Оспорва, че вземанията са погасени по давност, тъй като е имало
образувано изп. д. № 48/2013 г. на ДСИ при Районен съд Берковица, по което били
извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
2
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 07.05.2013 г., издаден по н. о. х. д. № 391/2012 г. на
Районен съд Берковица, с който И. Т. А. е осъден да заплати на П. Д. Ц. сумата от 5500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 760 лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди и направените
разноски в размер на 2300 лева.
Въз основа на него на 28.06.2013 г. е образувано изп. д. № 48/2013 г. по описа на ДСИ
при Районен съд Берковица. С молбата за образуване на делото от 28.06.2013 г. взискателят
е поискал да бъде пристъпено към принудително изпълнение чрез следните начини: запор
върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение, запор върху вземания по банкови
сметки, запор върху вземания за наеми, запор, опис и продажба на движими вещи в
дома/седалището на длъжника, запор, опис и продажба върху МПС, собственост на
длъжника, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника. С молба от
15.07.2013 г. отново е поискано извършването на изпълнителни действия чрез следните
начини: запор, опис и продажба на движими вещи в дома/седалището на длъжника.
Не се установява в рамките на двугодишния период от искането за извършване на
изпълнителни действия на 15.07.2013 г. да са предприемани изпълнителния действия,
водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № 48/2013 г. по описа
на ДСИ при Районен съд Берковица се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към 15.07.2015 г. (с изтичането на две години) преди ЧСИ да го прекрати с
постановление 31.08.2016 г.
По образуваното изп. д. № 155/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд Берковица,
образувано въз основа на същия изпълнителен лист от 07.05.2013 г., с молбата за
образуването му от 12.07.2021 г. е поискано да бъде пристъпено към принудително
изпълнение чрез следните начини: запор, опис и продажба на движими вещи в
дома/седалището на длъжника.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 48/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд Берковица давността
относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на
15.07.2015 г. Така до искането за извършване на изпълнителни действия по изп. д. №
155/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд Берковица на 12.07.2021 г. са изтекли повече
3
от 5 години поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 07.05.2013 г., е изтекла. Приложимата в случая е именно 5-годишната
давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 07.05.2013 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, а именно в
размер на 593,57 лева за държавна такса и 590 лева адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Т. А., ЕГН **********, срещу
П. Д. Ц., ЕИК **********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че И. Т. А. не дължи П. Д.
Ц. сумите по изпълнителен лист от 07.05.2013 г., издаден по н. о. х. д. № 391/2021 г. на
Районен съд Берковица, а именно: сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деяние, сумата от 760 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди от деяние, ведно със законната лихва от 26.11.2011 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2300 лева, представляваща извършени
разноски, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., ЕИК **********, да заплати на И. Т. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1183,57 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4