Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1399 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 35,32 лв. и чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 169,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против М.И.Б., ЕГН**********,***, в която се твърди, че между М.И.Б., ЕГН **********
и „***с ЕИК: ***е подписан „Договор за услуги - Физическо лице" с № ***от
09.12.2013г., за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги,
наричан за краткост „Договорът“. Твърди, че
Договорът е за срок от 12 месеца. Твърди, че с подписването на Договора
ответницата се е задължила да предплаща ежемесечно такса в размер на 19,90 лв.
Твърди, че с договор № ***от 09.12.2013г. на ответницата е предоставено
устройство модем - "***за достъп до интернет, което е индивидуализирано с
МАС адреса на устройството - № ***, което остава собственост на ***след
изтичане срока на договора. Твърди, че с подписването на Договора ответницата е
приела „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „***и абонатите и
потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез
обществената електронна съобщителна мрежа на „***", наричани по-долу за
краткост „Общи условия". Твърди, че таксите по Договора са дължими за
всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а
таксите имат абонаментен характер. Твърди, че издаването на ежемесечните
фактури е уредено в чл. 10.7. и т. 10.10 от Общите условия на ***ООД, както
следва 10.7.***издава текущо фактура на определени дати за ползваните от
Абоната услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на потребление
при сключване на договора за услуги. 10.10. Абонатът / Потребителят е длъжен да
заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, освен ако в
договора е посочен друг срок. В случай на просрочие, Абонатът / Потребителят
дължи неустойка в размер на законната лихва за забава за всеки ден закъснение.
Не получаването на фактура не освобождава Абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. Твърди, че е издадена фактура № ********** от 01.01.2015г. за
35,32лв. /тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, която е за задължение
за период на отчитане от 08.12.2014г. -31.01.2015г. Твърди, че сумата от 35,32 лева включва
абонаментни месечни такси от 12,84лв. без включен ДДС за периода 08.12.2014г. –
31.12.2014г. и абонаментни месечни такси от 16,59лв. без включен ДДС за периода
01.01.2015г. - 31.01.2015г. видно от Приложението, което е неразделна част от
фактура № ********** от 01.01.2015г.Твърди, че посоченият период в приложението
на фактурата е част от същата фактура и са неразделна част от нея. Твърди, че
съдържащата се информация в приложението на фактурата, дава ясна представа за
произхода на задължението. Твърди, че съгласно Договора за услуги между Абоната
и „***"ООД, съшият се продължава след изтичане на избрания срок само при
изрично писмено съгласие на Абоната относно условията за продължаване. При
липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в
безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор
с 1 -(едно)месечно писмено предизвестие без да дължи неустойка за това. Твърди,
че от страна на М.И.Б. липсва писмено волеизявление, с което да прекрати
договора. Твърди, че поради не заплащането на фактура № ********** от
01.01.2015г., Договор № ***от 09.12.2013г. е прекратен на основание т. 6.8 и т.
14.1.4.1. от Общите условия /***има право да ограничи достъпа до услугата и /
или да прекрати договора за услуга в случаите, посочени в т. 14.1 от Общите
условия/. Твърди, че Договорът е прекратен на основание 14.1.4.1. от Общите условия
/при не плащане на абонаментната цена в срока, посочен в т. 10.10 от Общите
условия/. Твърди, че поради невръщането на предоставеното за ползване на
ответницата с устройство същата дължи неустойка в размер на 89 лева /осемдесет
и девет лева/ съгласно договор № ***от 09.12.2013г., както и на и на основание
т. 5.13 Общите Условия и съгласно ценовата листа на „***", приложена по
делото и видна на интернет страницата на „***"-ООД. Твърди, че в Договор №
***от 09.12.2013г. е посочено, че „устройствата остават собственост на „***"
след изтичане срока на договора ", а в т. 5.13 от Общите условия е
посочено, че „ Абонатът / Потребителят трябва да върне предоставеното му за
ползване устройство, собственост на ***ООД, след прекратяване / разваляне на
договора за услуга, независимо от основанието за това. При невъзможност от
страна на Абоната / Потребителя да върне предоставеното му устройство или
устройството не е в състоянието, описано в предходното изречение, той следва да
заплати на ***стойността му по цена, съгласно ценовата листа на ***. Твърди, че
самата ценова листа е видна на интернет страницата на дружеството, като в нея
са изброени цените на устройствата, предоставяни от „***. Твърди, че Media
Access Control- адрес или накратко МАС адрес е уникален идентификатор на
производителите на мрежови адаптери за интернет достъп. Първите шест символа
дават информация за производителя на хардуера, а останалите шест са уникални, и
се презюмира, че няма два хардуера с еднакъв МАС адрес. Твърди, че предвид
изложеното лесно може да бъде проверено и доказано кой е производителят на
устройството и какъв е моделът му не само на база на представената по делото
информация, но и чрез почти всеки сайт за проверка и локиране на МАС адреси.
Твърди, че на 13.07.2016г. се сключил „Договор за продажба и прехвърляне на
вземания" между „***и „***" ООД, по силата на който вземането,
предмет на настоящото производство е прехвърлено на „***" ООД и то е
новият кредитор по задължението. Твърди, че договорната покупна цена, платима
от Цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начина на плащане, са
регламентирани в Анекс към договора, който е неразделна част от него. Твърди,
че към сключения „Договор за продажба и прехвърляне на вземания"' от
13.07.2016г„ е подписано Приложение № 1, което е неразделна част от договора. В
Приложение № 1 е описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на
настоящото производство. Твърди, че ***ООД е упълномощило „***" ООД да
уведоми длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което счита, че е допустим и валиден метод на
уведомяване съгласно наложилата се съдебна практика -Решение № 60 от 11.02.2013
на Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 1050/2012г., Решеше № 33 от 01.02.2013
на Окръжен съд -Пазарджик по гр. д. № 2376/2012г., Решение № 1205 от 25.03.2013
на Районен съд - Пловдив, XX с-в по гр. д. № 18144/2012г., Решение от
11.04.2013г. на Районен съд - Пловдив, VIII с-в по гр. д.№ 12212/2012г. Твърди,
че на 19.08.2016г. на ответницата й е изпратеното по „***уведомление съгласно
чл.99, ал. 3 от ЗЗД, от което става ясно, че новият Кредитор по процесното
вземане е „***" ООД. Твърди, че пратката не е получена от М.И.Б., тъй като
пощенският служител е отбелязал на пратката, че адреса не съществува и се е
върнала в цялост. Моли, ответницата да
се счита уведомена в настоящото производство. Съгласно Решение на ВКС № 123 от
24.06.2009 г, по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, когато в хода на делото на
длъжника му стане известен сключеният Договор за прехвърляне на вземания,
следва да се счита, че той е уведомен съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че за да събере просроченото задължение, „***" ООД подало в
Районен съд -Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М.И.Б.. Твърди, че по така входираното заявление е
образувано ч. гр. д. № 9191/2016г., по описа на районен съд Плевен, и е
издадена и връчена на ответника Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК, срещу която в срок е подадено писмено
възражение. Моли да бъде признато за установено по отношение на М.И.Б., че
дължи на „***" ООД сумата от 204,32 лева /двеста и четири лева и тридесет
и две стотинка/, представляваща главница в размер на 35,32 лева/тридесет и пет
лева и тридесет и две ст./, отразена във фактура № ********** от 01.01.2015г. и
неустойка в размер на 169 лева/сто шестдесет и девет лева/ -представляваща
неустойка за невърнато устройство-дължима на основание Договор № ***от
09.12.2013г. и т.5.13 от Общите условия, по цена, съгласно ценовата листа на ***.
Заявява, че не предявява претенция за установяване на вземането за лихва за
забава в размер на 5,65 лв. по издадената заповед за изпълнение. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 21.06.2017
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника. /виж призовката на л.49/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 75,00 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00
лв./75,00лв. +100лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника М.И.Б., ЕГН**********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 35,32 лева, представляваща главница по
ф.**********/01.01.2015г., издадена от ***ООД, в едно със законната лихва от 02.11.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 5791/07.12.2016г. по ч.гр.д.№9191/2016
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника М.И.Б., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 169,00 лева, представляваща неустойка
за невърнато устройство по Договор № ***от 09.12.2013г., сключен с ***ООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 5791/07.12.2016г. по ч.гр.д.№9191/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.И.Б., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на
“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 75,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.9191/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.И.Б., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на ““***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: