№ 7443
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110167053 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 329681/17.11.2023 г., депозирана от процесуалния
представител на ответниците, с която се иска изменение на решение № 17842/31.10.2023 г. в
частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 е подадено становище от ищцовата страна, в която се развиват
доводи за неоснователност на искането.
Съдът намира молбата за неоснователна.
В производството е имало двама ответници - "Аргус Травел Интнешънъл" ЕООД и "Аргус
Бизнес Корпорейшън" ЕООД. Разноски са претендирани само от първия ответник. С
решението са му присъдени 398,18 лв., пропорционално на размера на отхвърлените искове
срещу този ответник.
На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
1
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики. Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар
с действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ
НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
На второ място, както е посочил и ищецът, в молбата по чл. 248 ГПК не е взето предвид, че
исковете са били предявени против двама, а не срещу един ответник, факт, за който
изчисленията, представени в молбата от 17.11.2023 г. не държат сметка.
Съдът намира, че разноските са правилно разпределени с решението, паради което молбата с
вх. № 329681/17.11.2023 г. следва да се остави без уважение.
така мотивиран, Софийски районен съд, 178 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбас вх. № 329681/17.11.2023 г., депозирана от процесуалния
представител на ответниците, с която се иска изменение на решение № 17842/31.10.2023 г. в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на препис на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2