Р Е Ш Е Н И Е №
182
гр. Габрово, 14.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ...... колегия в открито съдебно
заседание на седми февруари ... през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря …….МАРИЕЛА КАРАДЖОВА........... и в присъствието на прокурора .....ПЛАМЕНА ДИЧЕВА........... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №4 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №146/15.11.2023г. по НАХД№134/2023г. Севлиевски районен съд е потвърдил Наказателно постановление №23-00341-000063 от 28.02.2023г. на Началник РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на З.А.Ф. ***, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, постановено е лишаване от Право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на З.А.Ф. ***, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, постановено е лишаване от Право да управлява МПС за срок от 24 месец и отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба №Із- 1959 на МВР. В частта с която на З.А.Ф. на осн. чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева обжалваното НП №23-00341-000063 от 28.02.2023г. на Началник РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово е отменено.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от процесуален представител на санкционирания З.А.Ф. в частта, с която оспореното НП е потвърдено.
В жалбата си същият излага, че обжалваното Решение било неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при нарушено право на защита и липса на мотиви.
Според жалбоподателя съдът не се бил произнесъл по отношение на въпросите, с които бил сезиран в жалбата, включително и за приложение на разпоредбите за маловажен случай за всяко едно от нарушенията. В НП и диспозитива му не било отразено в какво качество се санкционира З.Ф.. Не се споделят доводите на съда, че в случая посредством съкращенията при описание на фактическата обстановка и нарушените правни норми не се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че не е възможно в един и същи час и ден водачът да е осъществил състава на две вменени му нарушения. Не било коментирано и възражението в жалбата, че не били посочени доказателства въз основа на които било постановено НП.
Претендира се отмяна на обжалваното Решение в частта, с която се потвърждава обжалваното НП, като бъдат отменено същото в цялост..
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, като за него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената жалба и изложените в същата доводи по същество.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата поради което Решението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
За Началник на РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, редовно призован, не се явява процесуален представител, който да вземе отношение по основателността на депозираната жалба против Решението на първоинстанционния съд, както и становище по постановения съдебен акт.
Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира жалбата за неоснователна.
Правилно и обосновано състава на СРС е преценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си жалбоподателя З.А.Ф.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 174,
ал. 3, пр. І и нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, както и нарушение по
чл. 150 от ЗДвП за което същият е санкциониран.
По делото пред Районния съд са събрани
доказателства, както гласни- показанията на свидетелите . П. и П. К., така и
писмени, които са обсъдени подробно и всестранно и които допринасят за
изясняване на фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. На базата на така
установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е
направил логични и обосновани изводи от права страна, а именно че жалбоподателя
З.А.Ф. е осъществил състава на вменените му във вина административни нарушения
по чл. 174, ал. 3, пр. 1, по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП.
Констатациите на
административния орган, залегнали в АУАН и НП, както и установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се оспорват от жалбоподателя, но
без да са налице конкретни посочени от него оплаквания. Безспорно установено е,
че при извършена проверка жалбоподателят е отказал да бъде проверен за употреба
на алкохол и на наркотични вещества или техни аналози, тъй като проверяващите
твърдят, че същият управлява описаното в АУАН и НП МПС след употребата на
алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Не се опровергава и факта,
че проверявания водач е бил неправоспособен.
При преценка показанията
на посочените по- горе свидетели, служители на полицията които са и преки
свидетели- очевидци на случилото се, се установява, че същите са логични и
непротиворечиви в крайния извод, а именно че санкционираното лице е управлявало
автомобила, както и че при извършената проверка е отказало да даде проба за
употреба на алкохол или наркотични вещества. В тази връзка са и приложените по
делото писмени доказателства.
Неоснователни са
твърденията в касационната жалба че при извършената проверка било нарушено
правото на защита на проверяваното лице, тъй като в текста на НП имало
множество съкращения. При анализ на описаната фактическа обстановка и
посочените като нарушени правни норми в НП, въпреки съкращенията може да се
установи какво точно е вмененото във вина нарушение на санкционирания, както и
кои тестове от ЗдВП е нарушил същия. В този смисъл неоснователни са доводите в
жалбата, че е нарушено правото му на защита в проведеното административно
наказателно производство. Безспорно установено е, че З.Ф. е управлявал
провереното МПС, като същият впоследствие е санкциониран именно като водач, а
не в някакво друго негово качество. При условие, че З.Ф. категорично е отказал
да бъде тестван с техническо средство при извършената проверка и впоследствие
не се е явил да му бъде взета кръвна проба за изследване в здравно заведение,
то това е достатъчно за да се приеме, че е налице осъществен състав и на двете
посочени нарушения.
Деянието извършено от
жалбоподателя представлява осъществен състав на отделни две административни
нарушения, което съгласно посочените по- горе разпоредби на ЗДвП и като такова подлежи на санкция. Такава
е била наложена на З.А.Ф. ***, като в Решението си първоинстанционния съд е
изложил подробни мотиви защо и как е определен размера на така наложената
санкция за всяко от осъществените административни нарушения. Настоящият съдебен
състав на АС Габрово напълно споделя така изложените мотиви, както и крайния
извод до който е стигнал в Решението си СРС.
Правилно районният съд е приел, че административно
наказващия орган е съобразил размера на наложената глоба и лишаване от права с
извършеното нарушение и личността на дееца. Този въпрос не подлежи на
пререшаване от настоящата съдебна инстанция по изложените по- горе съображения,
а и предвид факта че размера на санкцията предвидена за подобни нарушения е
фиксиран.
От мотивите на оспорваното
Решение е видно, че състава на първоинстанционния съд е обсъдил изложените
доводи от жалбоподателя. Същите не са възприети от състава на съда, който е
изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като е стигнал до
правилни и обосновани изводи от правна страна, а именно, че жалбоподателят е
осъществил състава на вменените му във вина административни нарушения.
Изводите, както на административнонаказващия орган, така и на състава на
първоинстанционния съд в тази насока са правилни, законосъобразни и обосновани
и намират опора в събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази
насока не се споделят доводите на касатора, че решението на РС Севлиево е
немотивирано и необосновано.
Свидетелите Коев и Петров
описват спирането на управляваното от Ф. МПС, поведението му по време на
проверката, като твърдят в показанията си че същия е бил поканен да бъде
тестван за употреба на алкохол и наркотици предвид видимото му състояние и
поведение като водач на МПС. Според двамата свидетели същият по време на проверката
е отказал да бъде тестван с техническо средство, а впоследствие не е дал и кръв
за изследване в посоченото здравно заведение.
Пред настоящата
съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са
представени пред районния съд, и съответно обсъдени при постановяване на
Решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на
първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от жалбоподателя пред
административния съд са обсъдени подробно и задълбочено от състава на СРС,
който мотивирано е приел, че са налице извършените от З.А.Ф. нарушения, за
които същият правилно е санкциониран. Правилно и обосновано е преценен размера
на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение, личността
на извършителя и разпоредбите на ЗДвП.
Настоящият съдебен
състав счита за неоснователни доводите на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, че Ф. неправилно е санкциониран за това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества или техните аналози, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство.
Неоснователни са и
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Налице е
констатиран отказ от водача да бъде изпробван за употреба на алкохол или наркотици
с техническо средство. Същият, дори и да се е явил в здравно заведение, не е
дал кръв за изследване, като по този начин е налице отказ от тази предоставена
възможност.
Не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нито едно от
установените нарушения тъй като същите не се отличават по никакъв начин от
други подобни противоправни деяния, а и не се установяват никакви обстоятелства
в случая които могат да бъдат квалифицирани като многобройни и смекчаващи
вината, което предполага и преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Чл. 209 от АПК посочва изчерпателно касационните основания за отмяна на постановен съдебен акт, а именно ал. 3 от същия- неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. При преценка на изложените в жалбата доводи АС Габрово намира, че не са налице визираните в чл. 209 от АПК основания за отмяна на Решението на СРС.
При проверка на обжалваното Решение и оспореното НП настоящият съдебен състав на ГАС не констатира процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Административният акт е постановен съобразно разпоредбите на ЗАНН и доводите за нарушения при съставянето му са неоснователни и недоказани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Габрово счита, че Решението на Севлиевски районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Не са налице основания за отмяна или изменение на постановения съдебен акт от първоинстанционния съд.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №146/15.11.2023г. по НАХД№134/2023г. по описа на Севлиевски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :