О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...01.2019
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 1942 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 72558/06.11.2018 г. от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, чрез юрк.
Е.И., срещу решение № 4055/11.10.2018 г., постановено по гр. дело № 3623/2018 г.
по описа на ВРС, XХХ-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК Ж.Е.Н. е подала писмен
отговор. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
обосновава подробно оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
недопустимост на решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният съд
погрешно е приел, че е налице правен интерес за въззиваемата Ж.Н. от предявения
иск, доколкото дружеството е оттеглило всички претенции спрямо нея във връзка с
процесния договор за кредит до приключване на наказателното производство и
безспорно установяване, че въззиваемата не е кандидатствала по договора за
кредит и с личните й данни е била извършена злоупотреба, или че именно тя е
кандидатствала и усвоила процесната сума в размер на 200 лв. С оглед изложеното
допълва, че спрямо Ж. Н. не са били предприемани никакви претенции и опити за
събиране на сумата. Напротив, дружеството съдействало на органите на МВР и
прокуратурата за разкриване на обективната истина, предприело е действия за
изчистване на кредитното досие на въззиваемата. На следващо място, аргументира
извод за нарушение на процесуалния закон във връзка с молбите за спиране на
първоинстанционното производство до приключване на наказателното дело на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, които не са били уважени. За да обоснове
наличието на основание за спиране в конкретния случай се позовава на Решение №
116/2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г. на ВКС, IV-то гр.о., както и на Решение № 242/2012 г. по гр.д.№
932/2011 г. на ВКС, IV-то гр.о.,
съгласно които съдът спира производството по делото, когато се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода не делото,
независимо дали е образувано наказателно или досъдебно производство. Твърди се
още и липса на предмет, по който първоинстанционния съд се е произнесъл,
доколкото въззивника не е твърдял че Ж. Н. е длъжник по процесния договор за
кредит. Не били налице твърдения за облигационно отношение от нито една от
страните. Излага, че съдът не е взел предвид, че за изчистване на кредитното
досие е необходимо технологично време за получаване на информация от
прокуратурата или разследващите органи, като ответната страна е можела по всяко
време да поиска удостоверение за липса на задължения, но не го е направила.
Направено е също и възражение за липса на компетентност на първата инстанция и
нарушаване разпоредбите на ГПК и на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския
парламента и Съвета от 12.12.2012 г.,
тъй като съдът се е определил за компетентен на база качеството „потребител“
на ищеца, при положение, че самият той оспорва да е потребител и страна по
договора за кредит. Сочи, че исковете срещу юридически лица се предявяват в
района на тяхното седалище, т.е. в настоящия случай – в гр. София. Излага се
още, че кодът за потвърждение /имащ характера на валидно волеизявление за
сключване на договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние/ има
силата на ел. подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, като персоналният код,
който Ж.Н. е използвала е 7702. Моли за обезсилване на решението, на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, поради липса на активна легитимация на ищеца,
като делото бъде прекратено или на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
поради неподсъдност на спора, като делото бъде изпратено по компетентност на
надлежния първоинстанционен съд. В случай, че това не бъде възприето, моли за отмяна на решението
и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, както и
да се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Ж.Е.Н., чрез
пълномощника адв. М.Т. - ВАК, е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приел наличието на правен интерес, а също и че в подадения
отговор ответникът е навел твърдения за отправено искане от страна на ищцата за
отпускане на кредит и получено потвърждение чрез смс, доколкото било прието, че
кандидатурата отговаря на Общите условия и сумата от 200 лв. била наредена чрез
системата на Easy Pay, вследствие на което е
възникнало облигационно отношение между страните. Аргументира теза за
ирелевантност на образуваната проверка и извършените действия по разследване,
респ. основателно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за спиране на
производството по делото. Оспорва възражението за липса на компетентност, както
и качеството на ел. подпис на посочения от въззивника код. Моли за отхвърляне
на процесната въззивна жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
III. По доказателствата: С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с 72558/06.11.2018 г. от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, чрез юрк. Е.И., срещу решение № 4055/11.10.2018 г.,
постановено по гр. дело № 3623/2018 г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ж.Е.Н., ЕГН **********, гр. Варна, не
дължи на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 4, ет. 2, офис 3.1 сума от 200,00
(двеста) лв., представляваща
главница по кредит № ****** от 17.01.2018 г., съгласно документ от БНБ от
Централен Кредитен Регистър с изходящ номер БНБ-*****/28.02.2018 г., на основание чл.124 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2019
г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение, като на въззивника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да се връчи
и препис от отговора на въззивната жалба на Ж.Е.Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.