Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4701
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.07.2018
год., постановено по гр.дело №43394/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, е признато
за установено по предявеня по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Н.Н.
иск с правно основание чл. 150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 263.10 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.октомври 2014 год. до м.април 2016 год. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********ап.**, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 62594/2016
год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в – 03.11.2016 год. до окончателното й изплащане,
като искът е отхвърлен в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 2 582.28 лв.; отхвърлен е предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу Н.Н.Н. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
218.07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.11.2014 год. до 16.09.2016 год. – изцяло и ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 610.95 лв., както и направените разноски в заповедното производство
в размер на 85.67 лв., а ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
56 лв., представляваща държавна такса.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „П.И.“
ООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил приел, че страните са в
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, както и че ответникът дължи сума, установена въз основа на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза на база прогнозни сметки и обща
фактура. СРС неправилно бил приел обаче, че общата фактура от м.06.2015 год. за
отоплителния сезон от м.юли 2014 год. до м.април 2015 год. се отнася за период
преди процесния. Общата фактура била издадена след приключването на
отоплителния сезон 2014 – 2015 год., въз основа на извършените отчети и
издадената изравнителна сметка от фирмата за дялово разпределение. В раздел VІІ
от Общите условия, в сила от 14.03.2014 год. – „Заплащане на топлинна енергия“,
чл. 32, ал. 1, бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия /в т.ч. ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните
фактури, като върху прогнозните стойности не се начислявала лихва. Такава се
начислявала в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичането на
посочения 30-дневен срок. Или с изтичането на последния ден от месеца
ответникът бил изпаднал в забава. Процесната обща фактура била публикувана на
15.08.2015 год., за което имало издадени констативни протоколи на основание чл.
593 ГПК на съответните дати. В този смисъл неправилно СРС бил счел, че
съдебно-счетоводната експертиза противоречи на съдебно-техническата експертиза.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи
условия, които в случая били публикувани и влезли в сила, като ответникът не
бил упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата Н.Н.Н. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответникът е съсобственик на
процесния апартамент №15, находящ се в гр.София, ж.к.“********и има качеството
на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Установено е също
така въз основа на заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, които подлежат на кредитиране при преценката им
по реда на чл. 202 ГПК /като същите не си противоречат/, че стойността на
доставената топлинна енергия през процесния период от м.октомври 2014 год. до
м.април 2016 год. възлиза на 2 263.10 лв. /към сбора от прогнозните вноски в
размер на 2 098.71 лв. е добавена сума за доплащане от абоната в размер на
164.42 лв. – виж чл. 155, ал. 1 ЗЕ/, до който и размер законосъобразно
релевираната главна претенция е била уважена от първоинстанционния съд, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422,
ал. 1 ГПК/.
Необходимо е да
бъде посочено, че претенции за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за периода от м.юли 2014 год. до 01.10.2014 год. /прогнозни вноски
и/или изравнителна вноска, отнасящи се за посочения период/ не са били
формулирани нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по повод на което е било образувано ч.гр.дело №
62594/2016 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, нито в исковата молба на „Т.С.”
ЕАД – видно е от тяхното съдържание, че липсва както изложение на
обстоятелствата, от които произтичат тези вземания /в т.ч. периоди, за които се
отнасят/, така и искане съответно за издаване на заповед за изпълнение за тях,
респ. установяване на съществуването им /чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК/. В този
смисъл, макар че общата фактура №********** от 30.06.2015 год., отнасяща се за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.юли 2014 год. до
м.април 2015 год., е била издадена след приключването на отоплителния сезон /на
която и фактура се позовава жалбоподателят/, съдът не може да установява
съществуването на вземания, които не са въведени надлежно в предмета на спора,
респ. не са предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следващият спорен
между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това
дали ответникът е в забава по отношение на задълженията си за стойността на
доставената топлинна. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Настоящият
съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той
решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал.
2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС изводи.
В разглеждания
случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът
е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия през процесния период, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е приел и
първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
08.07.2018 год., постановено по гр.дело №43394/2017 год. по описа на СРС, ГО,
90 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „П.И.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/