Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Берковица, 22.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Берковски районен съд, І състав в
публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 343 по описа за
Искът е за делба на съсобствен урегулиран
поземлен имот и производството е във фазата по извършването на делбата.
Предмет на делбата, съгласно влязлото в сила решение
от 08.03.2011 г. постановено по в.гр.д. № 322/2010г. на Окръжен съд Монтана, е недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.11.390 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед РД-18-29/ 05.04.2006г.
на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр. М., целият от
304.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване /до
В първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 15.03.2012г.,
съделителят Д.И.Д. е направил искане за възлагане на делбения имот (молба от
15.03.2012г. – л.86 по делото) и претендира заплащане на извършени подобрения и
необходими ремонти в същия, както и събрани доходи, подробно описани в молба от
15.03.2012г. (л.89), уточнена с молба-становище от 19.08.2013г. (л.416).
Процесуалния представител на ищцата в това съдебно заседание адв. Цв. Д. е
заявил, че няма искания на този етап, а в следващото съдебно заседание
(19.04.2012г.) е заявил, че няма претенции по сметки по чл.346 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по назначените съдебно-технически
експертизи, приема за установено следното:
По начина на извършване на делбата.
В решението по допускане на
делбата съдът е постановил субективните и обективни предели, в които да се
осъществи потестативното право на делба. Видно от приложеното по делото
становище на главния архитект на Община Монтана (писмо Док. № 11-01-45/14.08.2013
г. на л.414 по делото), дадено на основание чл.201 от ЗУТ, урегулираният
поземлен имот е неподеляем, тъй като не отговаря на условията на чл.19, ал.4 от ЗУТ. Същото становище са изразили и вещите лица по назначените единична и
разширена съдебно-технически и оценъчни експертизи В. Рашевска, арх. П. С. и
инж. Н. Д.. Горното обстоятелство не беше оспорено от съделителите и се
възприема от съда при постановяване на решението. Настоящият съдебен състав
намира, че действително повърхността на поземления имот е такава, че изключва
напълно възможността за поделяне съобразно съответните правила и норми, а
именно чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, която разпоредба изисква най-малко
Заявеното от съделителя Д.И.Д. искане
за възлагане в дял на делбения имот е направено в преклузивния срок, поради
което е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разпоредбата на чл. 349, ал.
2 от ГПК установява предпоставките, при наличието на които делбения имот може
да се възложи на лицето, заявило претенцията. Условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от
съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от
друга страна - с изискванията, на които следва да отговаря съделителят с
възлагателна претенция. Делбеният недвижим имот следва да има характер на
жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е
притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството
лицето-сънаследник да е живяло с наследодателя. Граматическото и логическото
тълкуване на правната норма налагат извода, че това последно изискване на
закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и
хипотезите, когато сънаследникът, заявил възлагателна претенция, направена по
реда и в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, не е живял с наследодателя към момента на
откриване на наследството или няма качеството на наследник. Следователно право
да иска възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само лице, което е
придобило своята идеална част от имота по наследство, и то ако първоначално
съсобствеността е възникнала от наследяване, като това негово право е
противопоставимо само на останалите сънаследници, живял е с наследодателя в
имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище.
В настоящия случай възлагане на допуснатия до делба
недвижим имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя Д.И.Д. е невъзможно, на
първо място, защото делбената жилищна сграда в недвижимия имот е поделяема, т.
е. в същата могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост
за всеки един от съделителите. Относно поделяемостта на жилищната сграда са
изслушани заключения на вещите лица Виолета Рашевска (л.102-105) и арх. П. С. и
инж. Н. Д. (л.543-560) по изпълнените единична и разширена съдебно-технически и
оценъчни експертизи. Според заключението на вещото лице В. Рашевска двуетажната
жилищна сграда е неподеляема, по начин всеки един от съделителите да получи дял
в натура, съгл. чл.40, ал.1 и чл.203 от ЗУТ. Според заключението на вещите лица
арх. П. С. и инж. Н. Д. самостоятелно жилище представлява целия втори етаж на
сградата, а първият етаж може да се подели на два самостоятелни дяла – жилища,
след извършване на съответни преустройства. Съдът споделя становището за
поделяемост на жилищната сграда на експертите, изготвили разширената експертиза,
тъй като същото се подкрепя и от представения на л. 215 и сл. по делото одобрен
проект за делба на сградата, както и от изготвените от тях варианти за подялба
на сградата.
На следващо място, възлагане на допуснатия до делба
недвижим имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя Д.Д. е невъзможно, тъй
като е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на
повече от един юридически факт - на основание наследство и сделки. По делото е
установено, че съделителите Е.Б. и Д.Д. имат по 1/3 ид. част от наследството,
получено от общия наследодател И.Д.А. Съделителката З.Д.Д. е придобила своята
идеална част от имота в резултат на правна сделка – договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том Х, д. № 3483/1997г., сключен
със съделителя-наследник Д.И.Д. и неговата съпруга Ц.З.Д., който имот е придобит
по време на брака им с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 100,
том І, д. № 124/87г. и е бил тяхна семейна имуществена общност. Следователно
върху делбените имоти е налице съсобственост, която е възникнала с трето на
наследството лице - съделителката З.Д.Д., тъй като същата не е наследник на
общия наследодател И.Д.А. и на неговата съпруга Е.К.А., поради което и
прехвърлителната сделка дарение не е осъществена само между сънаследниците. За
тази хипотеза, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г. по т. д. №
1/2004 г. ОСГК на ВКС е приел, че при нито една от хипотезите на смесена
съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.).
След като делбеният имот е поделяем и съсобствеността върху
същия не е възникнала само и единствено в резултат на наследяване, разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 ГПК не може да намери приложение като способ за ликвидиране
на спорната съсобственост и делбения имот не може да се възложи на съделителя Д.И.Д..
Въпреки установената по делото поделяемост на
жилищната сграда и възможността от същата да се обособят самостоятелни жилища
за всеки от тримата съделители, настоящият състав счита, че в случая не може да
се приложи и другия способ за извършване на делбата - разпределение на имотите
по реда на чл.353 ГПК.
При съдебната делба, за да бъде
разделена една съсобствена жилищна сграда на няколко реално обособени дяла, са
необходими две условия - одобрен от главния архитект на общината /района/ инвестиционен
проект, както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни
и да не се създават неудобства, по-големи от обикновените (арг. от разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 ЗУТ). Ако липсва надлежно одобрен инвестиционен проект,
въпреки заключението на изслушана по делото експертиза, че сградата или
жилището са реално поделяеми, реално поделяне не би могло да бъде извършено.
Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, извършена без да е
налице надлежно одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелните
дялове е нищожна.
В настоящото производство внесеният от ищцата Е.Б. ***
инвестиционен проект за делба на жилищната сграда, предмет на делбата, не е
одобрен от главния архитект на общината (решение № 10/12.05.2015г. - л.790 по
делото). Същият дори не е представен по делото от ищцата, поради което следва
да се приеме, че допусната до делба жилищна сграда е неподеляема и
разпределение на обектите в същата не може да бъде осъществено. В този смисъл
са Решение № 89 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 549/2011 г., II г. о., ГК, и
Решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о., ГК,
постановени в производства по чл.290 от ГПК.
От друга страна, не може да се извърши разпределение
на имотите по реда на чл.353 ГПК и въз основа на представеният от ищцата
одобрен от главния архитект на Община М. инвестиционен проект (л. 215-257 по
делото) и то не само защото същият не е изготвен въз основа на заключение на
назначено от съда вещо лице, с което се предлага проект за разделяне на
жилищната сграда и защото този инвестиционен проект не е приет като
доказателство по делото по предвидения в ГПК ред, но и поради неговата
незаконосъобразност.
Съгласно чл.203, ал.2 от ЗУТ съда, пред който е висящо
делото за делба извършва контрол по законосъобразност на одобряването на
проектите или по отказа да бъде одобрен инвестиционен проект. При упражняване
на контрол за законосъобразност на инвестиционния проект по реда на чл. 203,
ал. 2 ЗУТ, съдът следва да преценява дали с него са спазени техническите
правила и норми, дали административният орган не е излязъл извън поставената му
задача и дали жилищата в отделните дялове могат да бъдат самостоятелни обекти
на правото на собственост, както и дали същия отразява онези необходими
преустройства, които трябва да се извършат, за да стане възможно реалното
обособяване на новообразуваните самостоятелни обекти.
Представеният от ищцата по делото одобрен
инвестиционен проект предвижда обособяване на два реални дяла в първия етаж на
жилищната сграда, като във втория дял (този за ищцата Е.Б.) е включен и външния
гараж (сграда с идентификатор 48489.11.390.2), който следва да е и складово
помещение към жилището в този дял (обяснителна записка - л. 221 по делото и
предложение за подялба на разпределение І етаж - л.226). Предмет на
инвестиционния проект е само жилището, първият етаж от което се разделя на два
дяла. Недопустимо е в този проект да бъде включен и друг самостоятелен недвижим
имот, който се придава към един от дяловете, за да се създаде възможност в него
да бъде поместена складовата площ на едно от новообразуваните жилища. Още
повече пък ако разположението на това складово помещение не бъде определено с
проекта. Такъв инвестиционен проект е незаконен, тъй като част от един
самостоятелен обект на правото на собственост се включва в друг самостоятелен
обект.
В настоящия случай с одобрения инвестиционен проект не
само се разделя първият етаж от жилищната сграда на два дяла, но към един от
дяловете се придава и гаражът, който е допуснат до делба като самостоятелен
обект, който да бъде и складова площ за жилището от този дял. Дори да не е
нарушена нормата на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвиждаща
възможност складовата площ на жилището да бъде разположена извън него, нарушен
е по-важният принцип - че един самостоятелен обект на правото на собственост не
може да включва в себе си друг такъв обект. От една страна административният орган
не може да решава в кой от дяловете да бъде поставен гаражът, тъй като това
излиза от неговата компетентност, от друга страна гаражът като самостоятелен
обект не може да включва складова площ на друг самостоятелен обект. В случая не
е ясно дали с този инвестиционен проект се предвижда гаражът да бъде складово
помещение или част от него да се обособи като такова, в който случай не е
отразено къде точно е разположена складовата площ на жилището, предвидено за
ищцата, тъй като тя не е означена на инвестиционния проект. В този
смисъл е Решение № 269 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 203/2009 г., I г.
о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК.
Съдебната практика приема, че фактическото съществуване
на самостоятелни обекти в обща сграда изключва необходимостта от изготвянето на
инвестиционен проект и че съдебната делба е действителна дори и при разделяне
на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без
последните да имат самостоятелен идентификатор (Решение № 211 от 11.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о., ГК и Решение № 368/17.01.2011 г. по гр.д. № 851/2009г. на II ГО на ВКС,
постановени в производство по чл.290 от ГПК).
По делото е установено, че в двуетажната масивна
жилищна сграда, предмет на делбата, реално са обособени две самостоятелни
жилища, съответно на първия и на втория етаж. Предвид това фактическо положение
и обстоятелството, че до делба е допуснат и друг обект - сграда с идентификатор
48489.11.390.2 с предназначение гараж, то броя на делбените обекти съответства
на броя на съделителите. Но дори и в този случай съдът не може да разпредели
делбените имоти между съделителите по реда на чл.353 от ГПК, тъй като са налице
съществени различия в стойностите на допуснатите до делба имоти - жилищната
сграда и гаража, както и в предназначението и характера им - първия с жилищно
такова, а по отношение на втория за други, нежилищни нужди. Съобразно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между
съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се
включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по
стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на
съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е
разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните
липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на
спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се
образуват еднородни дялове от делбеното имущество. След като по делото е налице
такъв спор, то не може да се възприеме тази алтернатива за извършване на
делбата, тъй като посочените различия по отношение на имотите са значителни, а правата
на страните са равни (в този смисъл са Решение № 47 от 12.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 818/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК, постановени в производство по чл.290 от ГПК).
С оглед изложеното за
неприложимостта на чл.353 ГПК за разпределение на имотите и с оглед на
фактически установеното по делото, че по отношение на никой от съделителите не
са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагането му в дял на
жилищния имот, се налага извода, че в настоящия случай единствения възможен
способ за извършване на делбата на делбените имоти е по реда на чл. 348 от ГПК
- чрез изнасянето им на публична продан, като сумата от продажбата се
разпредели между съделителите съобразно с идеалните им части. Вложеното от
законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 349 ГПК, че
пазарният икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване
на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да
получи най-справедливото парично възмездяване.
По отношение претенциите по сметки.
С писмена молба, депозирана на
15.03.2012г. в РС-Монтана (л.89-92) и приета в първото съдебно заседание след
допускане на делбата (уточнена с молба от 19.08.2013г. - л.416-418), съделителят
Д.И.Д. е предявил срещу останалите съделители претенции за присъждане на
извършени от него в делбения имот подобрения в 51 пункта на обща стойност 27
891, 40 лв. и необходими ремонти в 6 пункта на обща стойност 2 390 лв., които е
конкретизирал по вид, стойност и време на извършване. Съделителят твърди, че при
извършване на подобренията се е отнесъл към делбения имот като към съсобствен -
владял е своята част от имота за себе си и е бил държател на частта на другите
двама съсобственици. Поддържа, че е извършил посочените в молбата строително -
монтажни работи със знанието на другите съсобственици и с тяхното съгласие без те
да са се противопоставяли. В молбата съделителят изтъква също, че в периода от
1971 год. до 2002 год. съделителката Е.Б. е получавала суми от наем от делбения
имот общо в размер 36 000 лева и че в периода от
С два броя писмени
отговори, депозирани в съдебно заседание на 11.09.2013г. едната от
съделителките-ответници по исковете за подобрения Е.Б. е оспорила претенциите по
сметки по основание и размер.
Съделителката твърди, че
поставянето на PVC дограма и премахване на по-качествената дървена дограма и
облицоването на вратите с кожа не са били необходими ремонти, поради което не
следва да ги заплаща. Поддържа, че е дала съгласие само за изграждането на двата
гаража, за външно измазване на къщата и оформяне на фасадата, за поставяне на
улуци и за ламперия през месец май 1979 год. и е участвала като е платила за
това поисканата от съделителя Д.И. сума от 1250 лева. Останалите ремонти и
преустройства са извършени без нейно съгласие и без нейно знание, тъй като е
живяла в гр. Варна и е виждала всички промени след като са били направени.
Изтъква, че една част от извършените от Д.И. преустройства са довели не до
увеличаване на стойността на сградата, а до увреждане на същата и до намаляване
на нейната стойност: премахване на носеща стена на втория етаж за
надстрояването на помещения към втория етаж над гаража, с което е нарушена
конструкцията на сградата; направа на външна тераса с тухли, с което е утежнена
конструкцията и колоната поддава. Счита, че изградената през 2002 год. тухлена
ограда е незаконна и не е търпим строеж, поради което претендираната за нея
сума не следва да се присъжда на ищеца. Оспорва претенцията на ищеца за наем
като твърди, че не са й изпращани каквито и да било суми, и че е предявена след
законоустановения давностен срок. Наред с това твърди, че е погасена по давност
и претенцията на ищеца за платени данъци за период от 1971 год. до 2009 год. и
оспорва същата като неоснователна. Моли съда, в случай че уважи исканията по
сметки, направени от ищеца, да я осъди да заплати само 1/3 от платената от него
сума, съразмерно притежавания от нея дял в съсобствеността.
В писмено становище от
16.09.2013г. (л.459-462) съделителят Д. оспорва изложеното в отговорите на
ответницата Б..
Другата съделителка–ответница
по исковете за подобрения и необходими разноски З.Д. не е взела отношение по
предявените срещу нея искове.
За доказване на
извършените в имота строително-ремонтни и монтажни работи по делото са
разпитани две групи свидетели – ангажираните от съделителя Д.Д. – М.Б., С.И., Л.Б.,
В.А. и В.А., и ангажираните от съделителката Е.Б. – Т. Н., В.И. и А.П., а също
са представени писмени доказателствени средства – писма от 25.07.2013г. (л.435),
от 20.08.2013г. (л.463) и от 30.08.2013г. (л.464) на Община Монтана, касаещи
законността на изградената в имота ограда.
Свидетелите М.Б., С.И.,
Л.Б., В.А. и В.А., описват претендираните от съделителя Д. и извършени
строително-ремонтни и монтажни работи – направата на масивна тухлена ограда с порта,
в двора - ново скеле за асмите от винкел, пътеки, засаждане на дървета и лози, двукратен
ремонт на покрива, поставяне на улуци и капаци, измазване на комина, поставяне
на мозайка на външно стълбище, остъкляване на терасата на входа на къщата,
първоначално с винкелово желязо, а след това с ПВЦ дограма, външно измазване на
къщата, изграждане на два гаража и пристрояване на баня и тоалетна до къщата,
през 1984 -
Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели, тъй като същите са преки, непосредствени,
логични и безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко
относими към предмета на доказване в настоящето производство.
Опосредени и оскъдни
и поради това неубедителни са показанията на свидетелите М.Б., В.А. и В.А.
относно факта на получаването на пари от ищцата Е.Б. от отдаването под наем на
помещения от делбената сграда. Доказа се само обстоятелството, че на долния
етаж на къщата е имало наематели и че майката на ответника Е.К.А. и неговата
съпруга Ц.Д. са споделяли пред тези свидетелки, че сумите от наема са изпращани
на ищцата в гр.В., но не се доказа категорично нито размера на тези суми, нито
периода, през който са изпращани, нито пък тяхното получаване от ищцата.
Ангажираните от съделителката Е.Б. свидетели Т.Н., В.И. и А.П., установяват
с показанията си, че в периода от 1961г. до 1971г. (докогато ответницата е
живяла в делбения имот) Е.Б. и съпруга й са оградили делбения имот с ограда от
телена мрежа и колове върху бордюрчета (
С оглед оспорването от съделителя
Д., направено с писменото становище от 16.09.2013г. (л.459-462), на твърдението
на съделителката Б., че същата му е дала сумата от 1250 лева за изграждането на
двата гаража, за външно измазване на къщата и оформяне на фасадата, за
поставяне на улуци и за ламперия, то съдът счита, че показанията на
свидетелката Анжела Паскова в частта, в която установява, че съделителят Д. е
споделял с нея, че е получил такава сума, макар и относими, не доказват по
категоричен начин получаването на сумата, респ. участието на съделителката Б. в
осъществяването на тези дейности.
При така изясненото от фактическа страна, настоящият
състав прави следните правни изводи по отношение на претенциите на съделителя Д.Д.
за подобрения, необходими разноски и събрани доходи:
Полезните разноски (подобренията)
в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не
са били необходими за запазването и съхраняването й. Основателността на иска
предполага да се докаже по безспорен начин, че в процесния имот са извършени
претендираните подобрения, които увеличават стойността му към настоящия момент
и че те са извършени от съделителя Д.. Съгласно Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, подобрение на
един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото съществува към
деня на постановяване на решението за заплащането му (т.6); подлежащите на
премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота
желае да ги запази (т.7); движимостите, които могат да бъдат отделени без
съществено увреждане на имота не се заплащат, тъй като не са подобрения (т.8).
С оглед на
изложеното, съдът намира, че от изброените в раздел І. подобрения на молбата от
15.03.2012г. на ищеца Д. строително-ремонтни и монтажни дейности имат характер
на подобрения всички, които съществуват към деня на постановяване на решението (респ. към деня на
огледа на вещото лице на имота) с изключение на тези, посочени в пункт 4 - направа на
корито външна чешма, тъй като същото е движимост и може да
бъде отделено без съществено увреждане на имота и не се заплаща, в пункт 13 - подмяна ел.
инсталация на ІІ етаж (необходим разход), в пункт 31 - укрепване носеща колона
на тераса (необходим разход), в пункт 35 - плочки на външна мивка, която е
движими вещ и в пункт 49 - подмяна водна инсталация І етаж (необходим разход),
както и всички движими вещи, които могат да бъдат отделени от имота без
съществено повреждане и използвани самостоятелно (като душ
батерии, капаци на тоалетни чинии, ел. бойлер, камина с водна риза, радиатори, лири
и др. такива). Щом
като претендираните дейности не представляват подобрения, ищеца не може да
претендира и заплащане на разходите за тях.
От така претендираните подобрения категорични доказателства по делото се
събраха само за тези, посочени в пунктове 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18, 21,
22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 32, 33, 34, 36, 37, 38, 39, 42, 43, 44, 47,
48 и 50. За останалите претендирани от ищеца подобрения не бяха събрани никакви
доказателства – нито за времето на извършването им, нито пък, че са извършени
от него, поради което относно тях исковете се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят. Неоснователно е възражението на ответницата Б., че изградената в
имота тухлена ограда е незаконна и не е търпим строеж - видно от писма от
20.08.2013г. и от 30.08.2013г. (л.463-464) на Община Монтана, оградата е търпим
строеж и следователно следва да се приеме като подобрение в имота.
Извършените от ищеца
в имота подобрения по силата на приращението са увеличили дяловете и на другите
двама съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
С оглед обстоятелството, че ищецът Д.Д., като съсобственик в делбения имот има
качеството владелец само по отношение на собствения си дял от имота, докато по
отношение дяловете на останалите съсобственици има качеството държател (молба-становище
от 19.08.2013г. - л.416-418), извършените от същия подобрения, в частта от
имота, съответстващ на дяловете на другите две съсобственици - ответници по исковете
по сметки, са извършени в качеството му на държател по отношение на тези части.
Ето защо в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.71, 72 и 74
от ЗС.
На следващо място в процеса се
установи, че съделителката З.Д. (дъщеря на ищеца) е живяла в делбения имот към
момента на извършване на подобренията, знаела е за тяхното извършване от ищеца,
била е съгласна и не се е противопоставяла на извършването им, а съделителката Е.Б.
не живее в имота от 1971г., не го е посещавала и не е могла да узнае за
извършваните от ищеца подобрения (с изключение на изграждането на двата гаража,
външното измазване на къщата и оформяне на фасадата, поставяне на улуци и
ламперия, за направата на които твърди, че е дала съгласие). Следователно
правоотношенията между ищеца и съделителката З.Д. във връзка с претендираните
подобрения и съделителката Е.Б. във връзка с подобренията, за които последната
е дала съгласие, следва да се уредят по реда и съобразно правилото на чл.30,
ал.3 от ЗС, като последните заплатят на ищеца стойността на
действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки
съсобственик участва в ползите на общата вещ съразмерно на частта си.
Правоотношенията между ищеца и съделителката Е.Б.,
във връзка подобренията в делбения
имот, които са извършени без съгласието на последната (доколкото в
производството не се събраха доказателства, установяващи нещо различно, а
именно че са извършени със съгласието й или при нейното противопоставяне),
следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, при
което на ищеца се дължи стойността на обогатяването, т.
е. сумата, с която се е увеличила частта на съделителката Е.Б. в имота вследствие на
подобренията.
Стойността на подобренията, които ищецът е направил в делбения
имот се установява от заключението на вещото лице М.Т. по изготвената
съдебно-техническа експертиза (л.616-624), което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и изпълнено в съответствие с поставените задачи.
Видно от същото стойността на извършените строително-ремонтни дейности (с
включени труд и материали) е общо 44 304, 30 лв., а стойността на признатите от съда подобрения (изброени
по-горе) е 36 815, 26 лв. Тъй като ищецът не поиска увеличение на размера на
исковете за подобрения, съобразно установения в заключението на вещото лице
размер, то съдът следва да му признае подобренията до претендирания размер от
27 891, 40 лева.
Съобразно квотите на
страните в съсобствеността, съделителките З.Д. и Е.Б. дължат на ищеца по 1/3
част от стойността на подобренията, а именно по 9 297, 13 лв. всяка от
тях.
Необходимите
разноски са парично оценими разходи, които се извършват, за да се запази вещта и
без които тя би погинала или би се повредила. Те са наложителни и не увеличават
стойността на вещта. Тези разноски са обективна последица от използването на
вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация,
е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат направени при
определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. Тук следва да се включат и данъчните
задължения, таксите и др. подобни, които се дължат за съсобствената вещ. За
направата на необходими разноски не е необходимо съгласието на
останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици,
съгл. чл.30, ал.3 от ЗС, дължат възстановяване на направените разноски, съразмерно на частта си. Необходимите
разноски се
дължат в размера, в който действително са направени, т. е. дължи се стойността,
която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че от изброените в раздел ІІ. необходим ремонт на молбата от
15.03.2012г. на ищеца Д. разноски имат характер на необходими всички с
изключение на тези, посочени в пункт 5. подмяна корито външна чешма, тъй като
същото е движимост и може да бъде отделено без съществено
увреждане на имота и не се заплаща. Необходими разноски са и
данъчните задължения за съсобствения имот, които ищеца твърди, че е заплащал в
периода от 1971г. до 2009г.
В настоящото производство от
показанията на свидетелите се установи, че поради конструкцията на къщата
(дървен гредоред между етажите) и поради това, че пода на първия етаж е на
нивото на земята, мазилката по тавана и стените се напуквала, а стените на
първия етаж често се овлажнявали, което налагало ищеца Д. да прави чести
ремонти - подмяна на тапетите, боядисване на тавани и дограма, измазване на
стени. Направените от ищеца разноски за тези ремонти са били наложителни, тъй
като са предпазили жилищните помещения от увреждане, поради което останалите
двама съсобственици дължат
възстановяване им, съразмерно на частта
си. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства за заплащани
от ищеца данъчни задължения за
съсобствения имот.
Стойността на необходимите
разноски, които ищецът е направил в делбения имот се установява от заключението
от 02.09.2014г. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира в тази част като обективно, безпристрастно и изпълнено в съответствие
с поставените задачи. Видно от същото стойността на извършените ремонтни
дейности на втория етаж след разширението, на хола, детската стая, спалнята,
антрето и коридора на първия етаж, както и ремонта на покрива на сградата е 2
806, 90 лева. Тъй като ищецът не поиска увеличение на размера на иска за
необходими разноски, съобразно установения в заключението на вещото лице
размер, то съдът следва да му признае такива разноски до претендирания размер
от 2 120 лева (от сумата е изключена претенцията по т.5 от молбата).
Съобразно квотите на
страните в съсобствеността, съделителките З.Д. и Е.Б. дължат на ищеца по 1/3
част от стойността на необходимите разноски, а именно по 706, 67 лв. всяка от
тях.
Поради недоказаност на
претенцията от 4 040 лева за заплащане на данъчни задължения за съсобствения имот в периода 1971-2009г. същата
следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
До извършването на делбата
съделителите са съсобственици на имота и всеки един от тях има право на част от
добитите доходи от същия (вкл. доходите от наем), съответстваща на неговия дял
от съсобствеността. Ако съсобствената вещ е отдадена под наем само от единия
съсобственик, респ. той е получавал наем за предоставеното възмездно ползване
на трето на съсобствеността лице, съсобственикът, който не е страна по
правоотношението има предвиденото в чл. 30, ал. 3 ЗС вземане за част от
реализирания граждански плод, съответна на идеалната му част.
В настоящия случай, ищецът твърди, че в периода от
1971г. до 2002г. ответницата Е.Б. е получавала месечно суми от отдаване под
наем на помещения от делбения имот в общ размер 36 000 лева и претендира от
тази съделителка заплащането на част от тази сума, съответстваща на неговия дял
от съсобствеността. Като собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот
ищецът има правото и на 1/3 част от ползите му, изразяващи се в гражданските му
плодове - наеми. Свидетелските показания, ангажирани от ищеца за доказване на тази
претенцията, в тази насока са твърде общи и само въз основа на същите съдът не
може да я приеме за доказана, поради което същата е неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
Съделителите следва да заплатят
на основание чл. 355, изр.2 вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса в размер на 4 %
върху стойността на уважените, респ. отхвърлени искове за подобрения, необходими
разноски (вкл. данъчни задължения) и събрани доходи от имота, както следва: З.Д.
и Е.Б. – по 371, 89 лв. всяка от тях върху уважения размер на предявените
против тях искове за подобрения и по 50 лв. всяка от тях върху уважения размер
на предявените против тях искове за необходими разноски, а Д.Д. – 107, 73 лв. върху
отхвърления размер на претенцията за заплащане на част от данъчните задължения
и 480 лева върху отхвърления размер на претенцията за обезщетение за лишаване
от ползите, реализирани от отдаване под наем на помещения от делбения имот.
От допълнителното заключението на
вещите лица арх. П.С. и инж. Н.Д. по назначената разширена съдебно-техническа
експертиза (л.732-736), което съда възприема като професионално и компетентно, се
установи, че пазарната стойност на делбения имот (жилищна сграда, гараж и
дворно място) е 76 100 лева. Въз основа на пазарната стойност се определят и
дяловете на съделителите, които са по 25 366 лева за всеки от тримата
съделители. Съобразно стойността на дяловете и съгласно чл.8 от Тарифа за ДТСС
по ГПК, съделителите следва да заплатят и държавни такси за извършване на
делбата по 1 014, 67 лв. от всеки от тримата съделители.
По отношение претенциите на страните
за заплащане на направените от тях в хода на производството разноски приложение намира нормата на чл.355 от ГПК,
според която страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78.
От претендираните от ищцата в
списъка на л.794 по делото разноски съдът приема като основателни само тези за
възнаграждение на вещите лица в общ размер 986, 90 лева и за издаване на
заверените копия от документи, които са били необходими за представяне в Община
М. в размер 41, 50 лева. Останалите претендирани от ищцата суми, като напр.
държавни такси по жалби до Окръжен съд - Монтана, пощенски разходи за изпращане
на документи, пътни разходи за явяване в съдебно заседание и др., не са
разноски в делбеното производство по смисъла на чл.355 и чл. 78 от ГПК, и
не следва да се включват в общата сума на разноските. Ответникът Д.Д. е
направил разноски за възнаграждение на вещите лица в общ размер 313, 30
лева. Или общо разноските на страните за извършването на делбата са в размер 1
341,70 лева.
Извършената съдебна делба
осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки
съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички
съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност. Предвид това и с оглед изхода на спора и стойността на дяловете, които
получават страните, всеки от съделителите ще поеме своята част от разноските по
делото, в случая по 1/3 част, която - изчислена, е по 447, 23 лв. Тъй като
ищцата е заплатила общо 1 028, 40 лв., ответникът Д.Д. - 313, 30 лева, а
ответницата З.Д. не е заплащала разноски в производството, то на ищцата следва
да се присъди разликата между заплатената от нея сума и припадащите й се
разноски в размер на 581, 17 лева, която ответниците следва да й заплатят,
както следва - ответникът Д.Д. - 133, 94 лева, а ответницата З.Д. - 447,23 лева.
Направените от съделителите разноски за адвокатско възнаграждение се поемат от
страните, както са ги направили.
По присъединените искове в
делбеното производство съделителят Д.Д. е направил разноски за възнаграждение
на вещото лице М.Т. за изготвяне на заключение за стойността на претендираните
от него подобрения и необходими разноски в размер 550 лева, които следва да се
присъдят по общите правила - чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на делото по тези
искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците по тях З.Д. и Е.Б. следва
да заплатят на съделителя Д. направените разноски, съразмерно на уважените
искове за подобрения и необходими разноски (вкл. данъчни задължения), както
следва: З.Д. - 240, 47 лева, а Е.Б. - 117,
36 лева (с оглед изцяло отхвърления иск срещу нея за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползите, реализирани от отдаване под наем на помещения от
делбения имот.
Водим от гореизложените
мотиви и на основание чл. 348 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.11.390 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Мо., одобрени със Заповед РД-18-29/
05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр. М…,
целият от 304.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Д.И.Д., ЕГН ********** *** за поставяне в негов дял по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК на описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН ********** ***
и З.Д.Д., ЕГН ***********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, по 9 297,
13 лв. лв. всяка от тях, представляващи обезщетение за извършени подобрения в
делбения имот, съобразно с дела им; по 706, 67 лв. всяка от тях, представляващи
обезщетение за извършени необходими разноски в делбения имот, съобразно с дела им,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло претенциите
срещу Е.И.Б. и З.Д.Д. за заплащане на припадащите им се части от данъчни задължения за съсобствения имот и претенцията
срещу Е.И.Б. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите, реализирани от
отдаване под наем на помещения от делбения имот, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** ***
и З.Д.Д., ЕГН ***********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.И.Б., ЕГН ********** ***
направените от същата разноски по извършването на делбата, съобразно дяловете
им, както следва: Д.Д. - сумата 133, 94 лева; З.Д. - сумата 447,23 лева.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН ********** *** и З.Д.Д., ЕГН ***********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, направените от същия разноски съразмерно
на уважения размер на исковете за подобрения и необходими разноски (вкл.
данъчни задължения), както следва: Е.Б. - сумата 117, 36 лева; З.Д. - сумата 240,
47 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавни
такси, както следва: сумата 1 014, 67 лева за извършване на делбата върху
стойността на дяла му, сумата 107, 73 лв. върху отхвърлената претенция за
заплащане на част от данъчните задължения и сумата 480 лева върху отхвърлената
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите, реализирани от
отдаване под наем на помещения от делбения имот, както и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавни
такси, както следва: сумата 1 014, 67 лева за извършване на делбата върху
стойността на дяла й, сумата 371, 89 лв. върху уважения размер на предявения
против нея иск за подобрения и сумата 50 лв. върху уважения размер на
предявения против нея иск за необходими разноски, както и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН ***********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавни
такси, както следва: сумата 1 014, 67 лева за извършване на делбата върху
стойността на дяла й, сумата 371, 89 лв. върху уважения размер на предявения
против нея иск за подобрения и сумата 50 лв. върху уважения размер на
предявения против нея иск за необходими разноски, както и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: