№ 41237
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110158699 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа гражданско дело № 58699 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 ГПК. Образувано е въз основа на Искова
молба, вх. № 68965/13.10.2021г. на СРС, подадена от Ж. В. Ж. срещу „Еос Матрикс“
ЕООД, уточнена с Молба, вх. № 87722/15.11.2021г. на СРС, и Молба, вх. №
105704/10.12.2021г. на СРС.
Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (435,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (204,58 лева) по
изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1
ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е
образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното
производство не са част от това вземане. Ако същите са
неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е
друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е
1
и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се
основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене,
т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното
производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се
определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне
внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на
взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в
тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 68965/13.10.2021г. на СРС, подадена
от Ж. В. Ж. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, уточнена с Молба, вх. №
87722/15.11.2021г. на СРС, и Молба, вх. № 105704/10.12.2021г. на СРС., в
частта , с която се иска установяване между страните на недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (435,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (204,58
лева) по изпълнителното дело № 20198380404537 на ЧСИ № 838 – Милен
Бъзински.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 58699/2021г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца
по посочения от него адрес на електронна поща.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2