Решение по дело №753/2018 на Районен съд - Дупница

 М  О  Т  И  В  И   П  О  Н  А  Х  Д  №753/2018 , П  О   О  П  И  С  А   Н А  

Дупнишки районен съд  

 

Дупнишката районна прокуратура е направила предложение за освобождаване  на обвиняемият П.Х.Я. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, разведен, работещ, ЕГН:**********, от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК, за престъпление по чл. 296,ал.1 от НК, ,изразило се в това,че на 20.02.2018 г. в гр. Дупница, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 10.06.2016 г., постановена по гражданско дело № 687/2016 г. по описа на РС-Дупница (по силата, на която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие надА нна Г.Б.), като е отишъл на работното й място (магазин„Бижу“, находящ се в гр. Дупница, ул. „Христо Ботев“ № 22 и й е нанесъл побой – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

 

В съдебно производство  прокурорът по делото, счита повдигнато обвинение срещу подсъдимия за доказано по категоричен и несъмнен начин.Моли същия да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание, при условията на чл.78а от НК.

      Обвиняемото лице на досъдебно производство признава не вината си.Дава обяснения по случая и моли да бъде оправдан,тъй като смита, че не е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение.

 

Защитника на обвиняемият Я.,адвокат Д., моли същия да бъде признат за не виновен.Счита, че обвинението не е доказано,както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание.Излага подробни съображения в тази насока.

       Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

       

По фактическата обстановка:

 

ОБВИНЯЕМИЯТ:

 

П.Х.Я. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, разведен, работещ, ЕГН:**********

 

Обвиняемият П.Х.Я. и свидетелката А.Г.Б.,живеели на семейна начала до края на 2015г.Тъй като отношенията по между им се влошили,двамата се разделили,но въпреки това и така влошените отношения,между тях се задълбочили.Това от своя страна наложило свидетелката А.Г.Б. за поиска заповед за защита срещу домашно насилие и по гражданско дело № 687/2016г., по описа на Районен съд Дупница,била постановена такава.По силата на същата обвиняемият П.Х.Я., се задължава да се въздържа от извършването на домашно насилие над А.  Г.Б..,като е предупреден, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще бъде уведомена прокуратурата.Въпреки издадената заповед и отправеното писмено предупреждение на 20.02.2018г., преди обяд,обвиняемия Явен, влязъл в магазина в който работи свидетелката А.Б.,при което се засекли на входа на магазина.Преди това имали уговорка обвиняемия да предаде на свидетелката Б.,някаква дефектна стока.Същевременно навътре в магазина по това време се намирали свидетелките А.Б.З. и И.Б.И.,който разглеждали изложените в магазина стоки.Виждайки свидетелката Б. на входа на магазина обвиняемия Я.,започнал да се кара с нея,като в последствие избухнал избутал я към стената,хванал я за врата и й нанесъл удар с неговото чело в областта на лицето на свидетелката А.Б..През това време обвиняемият викал на висок глас, че ще убие свидетелката Б.,и че ще я  излежи.Свидетелката А.Б. успяла да се отскубне от Явен и да натисне паник бутона инсталиран в магазина.Виждайки как свидетелката Б. натиска паник бутона ,обвиняемия Я. се изплашил и напуснал магазина на свидетелката Б..Видно от издаденото на свидетелката Б. медицинско удостоверение №229 от 20.02.2018г., е че в областта на челото се вижда оток с палпатарна болка и в областта на долната устна оток и палпаторна болка,в областта на шията полпаторна болка.

 

Видно от заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза е че обвиняемия Я. страда от биполярно афективно разстройство,но към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на същото е и е могъл да ръководи постъпките си.Психичното му състояние позволява същия да участва в наказателното производство във всички негови фази,в съответното му качество.

 

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-А.Г.Б., А.Б.З. и И.Б.И.,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви.И трите свидетелки под страх от наказателна отговорност при разпитите си са заявили, че въпросния ден-20.02.2018г., са видели как обвиняемия Явен е влязъл в магазина на свидетелката А.Б., започнал да се кара с нея,като в последствие избухнал избутал я към стената,хванал я за врата и й нанесъл удар с неговото чело в областта  лицето .

Съдът не кредитира показанията на обвиняемия тъй като същите са в разрез със свидетелките показания на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели,на които съдът дава вяра, а ги приема като защитна таза на обвиняемия Я..

 

           С оглед на гореизложеното П.Х.Я. е осъществил състава на престъплението по чл. 296,ал.1 от НК.

От обективна страна:

            От обективна страна обвиняемият П.Х.Я. ***, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 10.06.2016 г., постановена по гражданско дело № 687/2016 г. по описа на РС-Дупница (по силата, на която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над А.Г.Б.), като е отишъл на работното й място (магазин„Бижу“, находящ се в гр. Дупница, ул. „Христо Ботев“ № 22) и й е нанесъл побой.

Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството в страната. Изпълнителното деяние на  това престъпление по чл.296, ал.1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.

 

            От субективна страна:

            От субективна страна е извършил деянието умишлено, при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.   От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е съзнавал всеки елемент от обективния състав на престъплението за което му е повдигнато обвинение, и не е искал да ги предотврати, видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но и не е искал да предотврати последиците от него.

            Преценката дали постановената забрана е била нарушена или не, следва да се извършва с оглед на особеностите на всеки отделен случай, а не може да има спор, че влизайки в магазина в който работи свидетелката А.Б.  и нанасяйки й побои,попада в обхвата на забраната. Постановената забрана, имайки предвид характера и целите на защитата, която тя осигурява, обхваща въздържането от извършване на домашно насилие над Б..

             Действително в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите, съответно  предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който обвиняемия не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита. Видно от обясненията на подсъдимия Я.,  той не отрича за узнаването на горните обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадената срещу него заповед за домашно насилие в полза на А.Г.Б..

Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правораздаването в страната ни и усложнените семейни и лични отношения между двамата съпрузи.

 

            Видно от свидетелството за съдимост /л. 26-27/ обвиняемият П.Х.Я. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.

За извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба до пет хиляди лева.

           С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние се установи, че обвиняемият е осъществил деяние, което се субсумира под състава на престъпление по чл. 296,ал.1 от НК, поради следните доводи от правна страна:

        

          По определяне на наказанието:

          След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемият, съдът счита че са налице всички материални предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредбана чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба до пет хиляди лева,същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба. При определяне размера на наказанията, съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на обвиняемия,като смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следва да се посочат чистото му съдебно, като отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.

С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

         

Съдът е осъдил обвиняемия П.Х.Я. ***, ЕГН:**********, да заплати сторените по делото разноски на ДП в размер на 300 лв. (триста лева) по сметка на ОД-МВР-Кюстендил и 40 лв. (четиридесет лева) по сметка на РС-Дупница за вещи лица

 

 Водим от изложеното съдът  постанови своя съдебен акт.

 

                                                                                             Съдия: