Р Е Ш Е Н И Е
№ 100 03.07.2019 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На втори юли година
2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 129 по описа за 2019
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на О.С.Н.
ЕГН ********** ***, чрез а.. А. *** против Решение № 2153-25-2/ 10.05.2019 г.
на директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане №
2140-25-96/ 26.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ
– Търговище, с което на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС и §1, т. 12 от КСО е
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО. Жалбоподателят сочи, че
постановеното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалния закон.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, а се представлява от а.. А. ***, който поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на процесния адм. акт.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
не се явява. От процесуалния му представител гл. юрк. К. е получена писмена защита с изразява становище за даване
ход на делото в негово отсъствие, неоснователност на жалбата и потвърждаване на
оспореното решение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия поради ОСВ (преписката)
на 02.10.2018 г., като представил набор от документи, сред които и
удостоверение от Държавен военноисторически архив – Велико Търново (преписката)
според което жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на
Българската армия от 26.09.1974 до 27.03.1976 г.
На 18.01.2019 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 2140-25-15 (преписката), с което отказал
отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя Н. поради липсата на
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15 години.
На 26.02.2019 г. жалбоподателят Н. оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-15/ 18.01.2019 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище издал
разпореждане № 2140-25-96/ 26.03.2019 г. (преписката), с което отново отказал отпускане
на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя Н. и отново с мотив, че жалбоподателят
няма действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15
години, като съгласно §1, т. 12 от ДР на КСО военната служба и безработицата не
е действителен осигурителен стаж.
На 16.04.2019 г. жалбоподателят Н. е подал жалба до
директора на ТП на НОИ – Търговище (преписката) против разпореждане №
2140-25-96/ 26.03.2019 г.
На 10.05.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-2 от същата дата (преписката), с което приел
жалбата на жалбоподателя Н. за неоснователна и потвърдил разпореждане №
2140-25-96/ 26.03.2019 г.
На 29.05.2019 г. жалбоподателят оспорил пред АС –
Търговище решение № 2153-25-2/ 10.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-2/ 10.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт
съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
Съдът счита, че процесното решение е издадено при нарушение
на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на адм. производствените правила при следните съображения:
Видно от събраните доказателства се
установява, че оспорващият е поискал да се пенсионира при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, съгласно който в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. За 2018 г. необходимата навършена възраст за
мъжете е 66 години и 2 месеца. Оспорващият има навършени 67 години и признат от
административния орган 15 години, 5 месеца и 24 дни осигурителен стаж. Между
страните няма спор по фактите, в това число и за периода, през който
оспорващият е отбил редовната си наборна военна служба във Въоръжените сили.
Спорният въпрос е дали времето на наборна военна служба следва да се зачете
като действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО или не. Административният орган е приел, че периода на
наборна военна служба на оспорващия не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно
който "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. При така приетото от
административния орган за оспорващия не са налице 15 години действителен
осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Съдът намира така приетото от
административния орган за неправилно. Съгласно разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според чл.
81 изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /утвърден с ПМС
№ 3 от 15.01. 1958 г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г, отменен ДВ бр.21 от
17.03.2000 г./ в редакцията му 1974-1976 г. за трудов стаж от III категория се
зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Нормата е императивна и не
позволява ограничения при тълкуването му в ущърб на правоимащите лица, особено
като се има предвид, че в процесния период наборната военна служба в България е
била редовна, действителна, и задължителна за мъжете - чл. 3
и чл.
9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./. Тоест, същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Разумът на закона е
времето на военната служба /при наборната то по правило съвпада с действителната
военна служба/ да се приема за действително отработен осигурителен стаж. По
тази причина периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при
пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО - за осигурителен стаж по смисъла на кодекса след
неговото приемане.
В конкретния случай оспорващият е отбил
редовната си военна служба, т.е. бил е на действителна военна служба през
периода от 26.09.1974 г. до 27.03.1976 г. Този период е следвало да бъде
зачетен като действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл.
81, изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.); в
редакцията 1974-1976 г. В случая разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с която е
дадено легално определение на понятието " действителен стаж" и която
е в сила от 01.01.2015 г., е неприложима. Тя е материално правна и доколкото не
е дадена изрично обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14
от Закона за нормативните актове, има действие само занапред, но не и за
процесния период и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен
осигурителен стаж, да бъде окачествен като негоден такъв. В този смисъл е и
трайната практика на Върховния административен съд (решение № 15587/ 13.12.2018
г. на ВАС по АД № 13944/ 2017 г., решение № 2553/ 19.10.2017 г. на ВАС по АД№
8645/ 2016 г. решение № 7647/ 16.06.2017г. на ВАС по АД № 4023/ 2017 г. 9471/
17.07.2017 г. на ВАС по АД № 7074/ 2016 г., решение № 266/ 08.01.2019 г. на ВАС
по АД № 2856/ 2018 г., решение № 8524/ 06.06.2019 г. на ВАС по АД № 2326/ 2019
г. и др.) Като е приел противното и е потвърдил обжалваното пред него
разпореждане, административният орган е постановил незаконосъобразен
административен акт.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон,
поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано в размер на 400 лв. платен адвокатски
хонорар, съгласно списък на разноските (стр. 18 от делото) и договор за правна
помощ (стр. 6 от делото).
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО
във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-2/ 10.05.2019 на директора на
НОИ ТП – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на О.С.Н. ЕГН ********** *** против
разпореждане № 2140-25-96/ 26.03.2019 г.
като неоснователна.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА
на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Търговище за
издаване на ново разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на О.С.Н. ЕГН ********** *** при съобразяване на изводите, направени
в настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
гр. Търговище да заплати на О.С.Н. ЕГН ********** *** сумата в размер на 400
лв., съставляващи а.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: