Мотиви
към присъда № 9/13.05.2019 год., постановена по НОХД № 65/2018 год.
по описа на Търговищкия окръжен съд
Подсъдимият С.С.С. *** е предаден на съд по две обвинения:
І.
В това, че за периода месец юни
2009 год. до м. юли 2012 год. в гр. Търговище, като упълномощено лице (
пълномощно № 398/02.02.2009 год. от нотариус И. И. ***)
на собственика и управител на „Б.-Е. И.“ ЕООД с ЕИК ********* С.С., лично и посредством фактическите действия на други лица
Г.П. и Н.А., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 487 732.18 лева като:
1.
Потвърдил неистини в подадените месечни справки декларации по чл.125 от ЗДДС за
вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели пет дружества: от Италия „LА BRUNA
SRL“, „CARNI E CARNI SRL“, „RU. CA. SRL“ и от Гърция: „EFODIASMOS EPE“ и
„ATANIOSIOS KORDALIS KE SIA“;
2.
Използвал документи с невярно съдържание – дневници за покупки и продажби,
фактури и ЧМР;
3.
Приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период от 01.06.2009 год. до
30.06.2012 год в подадени 31 бр. справки декларации – престъпление по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6
и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК;
ІІ.
Затова, че за периода от 23.07.2009 год. до 27.07.2012 год. в гр. Търговище,
при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с
невярно съдържание: справки декларации по ЗДДС ( чл.125 от ЗДДС), дневници за
продажби (чл.124 от ЗДДС), фактури и ЧМР ( международни товарителници ) за
извършени вътреобщностни доставки ( ВОД)
от Италия „LА BRUNA SRL“, „CARNI E CARNI
SRL“, „RU. CA. SRL“ и от Гърция: „EFODIASMOS EPE“ и „ATANIOSIOS KORDALIS KE
SIA“, без да са налице условията по чл.7, ал.1 от ЗДДС за наличие на ВОД,
получил и дал възможност на друго лице С.Д.С. – собственик и управител на „Б.-Е.
И.“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се сума в големи размери –
неправомерно възстановен ДДС в размер на 487 732.18 лева – престъпление 256, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.93, т.14 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа и двете обвинения като
доказани по несъмнен начин и счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
на около средния размер и глоба в максимален размер. Счита гражданския иск за
доказан и следва да бъде уважен изцяло..
Гражданския
ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Д. пледира гражданския иск като основателен и
доказан да бъде уважен изцяло, като пледира и юрисконсултско
възнаграждение.
Разпитан
няколкократно в съдебното заседание подс. С. дава обяснения, не се признава за
виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Д. Пенчев, пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подс. С.С.
бил собственик и управител на „М. П.“ ЕООД год., като управляваното от него
дружество се занимавало с изкупуването на живи животни, тяхното клане, и след
това продажба на месото, както на територията на страната така и в чужбина. До
2008 год. предимно изнасяли месо за Гърция. През пролетта на 2008 год. с
помощта на свой клиент започнал износ за месо за Италия по точно до гр. Неапол.
Дейността се разширила, започнали голям по обем доставки на месо, поради което
решил да регистрира второ дружество, което да извършва само износ ( по негови
обяснения по съвет на данъчни служители). На 23.01.2009 год. било регистрирано
дружеството „Б. – Е. И.“ ЕООД с ЕИК **********, с предмет на дейност: внос и
износ на месо, М. полуфабрикати и М. изделия, спедиторска и транспортна дейност. Управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството била регистрирана съпругата на подсъдимия – св. С.С.. Веднага след регистрацията на дружеството св. С.
упълномощила съпруга си да осъществява всички правни и фактически действия от
името и за сметка на дружеството, това станало с пълномощно № 398/02.02.2019 год. ( л. 302 в папка Обяснение от лица копия на
документи). Дружеството „Б. Е. И.“, не е имало трудови договори с нито едно
лице. Нямало складови бази, транспортни средства и други материални активи.
Дружеството се обслужвало от счетоводството на „М. П.“. Фактически, дейността
на дружеството се осъществяло по следния начин: дружеството „М. П.“ закупувало
живи животни, заколвало ги, охладявало ги, и когато месото е предназначено за
износ, по документи ги продавало на дружеството „Б. Е. И.“, след което с
транспортни средства на дружеството „М. П.“ се извършвал износа им за Гърция и
Италия. След като постъпвали парите в касата на дружеството то ги превеждало на
„М. П.“. Всичко това ставало по силата на сключен договор за съвместна дейност
( л.1419 том 8 нохд). Издаването на фактури, ЧМР (международни товарителници),
справки декларации по ЗДДС, дневници за продажби на дружеството „Б. Е. И.“
(накратко „Б.“) се извършвало от счетоводителките на „М. П.“ св. Н.А. и Г.П..
Като справките по чл.124 и 125 от ЗДДС са подавани по електронен път, подписани
с електронен подпис. Вторични счетоводни документи като експедиционни, стокови
и складови бележки, разписки и пътни листи не се съставяли. Счетоводството на „М.
П.“ и на „Б.“ ( което се извършвало едни и същи лица) се намирало в гр.
Търговище. Складовата база, кланицата, транспортните средства се намирали в с. З.,
общ. Търговище ( около 15 км. от града). На двете счетоводителки им давали
данните за фирмите, количеството, и те въз основа на тази информация оформяли
фактури, ЧМР и други документи като Търговски документи и др., след това до
10-то число на следващия месец, с електронен подпис подавали справки към НАП по
електронен път.
Тук председателят на състава ще
излезе от рамките на фактическата обстановка, за да обясни някои понятия и термини,
за да стане ясна тази обстановка. През
2007 год. Р България бе приета в Европейския съюз. Като страна членка на ЕС, когато
се извършва износ със страни членки на ЕС, сделката не се счита за износ, а за
вътреобщностни доставка ( ВОД). Легалната дефиниция за ВОД се съдържа в чл.7,
ал.1 от ЗДДС, според който такава е
доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано
по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията
на друга държава членка, когато получателя е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Съгласно цитираната норма и тази на чл.138, т.1 от Директива
112/2006 ЕО на Съвета, наличието на ВОД е обусловено от кумулативната
установеност на три предпоставки – 1.
Възмездна доставка на стока; 2. Която е изпратена или транспортирана извън
територията на страната до територията на друга държава членка; 3. Получателят
е регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ.
според Директивата друго облагаемо лице на страна членка, различна от тази, в
която започва транспорта. Според чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ВОД са
облагаеми с нулева ставка на данъка.
Всяко
дружество, което е регистрирано по ДДС, дали в България или друга страна членка
на ЕС има уникален VIN
номер, като най напред започва с буквено означение показващо в коя държава е
регистрирано, така за България е BG за Италия IT, а за Гърция EL и идентификационен номер (
ППДДС). В чл.45 от ППЗДДС е посочено какви документи следва да се представят,
за да се докаже ВОД на стоки, това са: документ за доставка – фактура в която
се посочва VIN
номера на получателя; документи, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на другата държава членка;
писмено потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице,
удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга държава членка.
Всеки
месец данъчното задълженото лице, което е извършило ВОД подава Справка
декларация по чл.125 от ДДС, дневници за продажби по чл.124 от ЗДДС, заедно с
горепосочените документи доказващи, че е извършена ВОД. След получаването на
тези документи съответната данъчна дирекция извършва така нареченото ускореното
възстановяване на ДДС в размер на 20 %, и когато всичко е наред, възстановява
тези 20 % по сметка на търговеца извършил ВОД. При ускореното възстановяване,
съответни служители от данъчната
дирекция, проверяват дали са представени ли са всички посочени в чл.45 от ППДДС
документи, извършват проверка дали посочения VIN номер е валиден, извършват
справка и в системата VIES
( система за обмен
на информация и данни между държавите- членки на ЕС относно лица регистрирани
по ДДС). Чрез тази система се извършват проверки на лица, регистрирани по ДДС в
други държави- членки на ЕС. Така например, при подадена информация в дневника
за продажби от български търговец за осъществен ВОД към дружество в друга
държава- членка може да се проследи дали въпросното дружество е декларирало
вътреобщностно придобиване. Т.е дали дружеството от другата държава е закупило
тази стока, като я декларира в дневниците си за покупки. Официалния обмен между
държавите-членки на ЕС относно лицата, регистрирани по ДДС, се осъществява чрез
SCAC
формуляри ( това се прави само при ревизия на дружеството). Недостатъка на
системата VIES
се състои в това, че в различните държави е предвиден различен срок за
деклариране на покупките и продажбите. Докато в България е до 10 число на
месеца следващ ВОД, в други държави е два или три месеца. Освен това понякога
се забавяла качената информация около шест месеца. Поради това данъчната
администрация при извършване на проверката за ускореното възстановяване на ДДС
при ВОД, въпреки, че във VIES
нямало потвърждение от данъчните администрации на друга страна члена, че
купувача е закупил стоката, въз основа на представените по чл.45 от ППДДС
документи, и проверка, че VIN номера
е валиден, са издавали Акт за прихващане/ възстановяване, с който е възстановен
ДДС на „Б.“. Едва при извършената данъчната ревизия през 2012 год. се
установило друго.
Както се посочи по-горе подс. С.
извършвал ВОД в Гърция, а от пролетта на 2008 год. и в Италия с дружеството „М.
П.“, а от месец февруари 2009 год. вече само с дружеството „Б. Е. И.“ ЕООД ( Б.). Обемите
на ВОД били значителни, като същият подробно, в течение тези години, се
запознал с начина на работата на данъчната система, какви проверки извършвали,
недостатъците при тези проверки ( забавянето на декларирането в другите страни,
което не дава възможност да се провери реално в системата VIES дали има извършен ВОД). През 2010
год. продължил да извършва ВОД, но световната икономическа криза се отразила на
обемите, поради което решил да се възползва от тези недостатъци и да декларира ВОД
с фирми, които не бил извършвал, или пък бил извършвал ВОД, но в предходен
момент.
Подс. С. при извършване на първата
ВОД в Италия се запознал със св. Р. Л., който заявил, че е представител на
множество италиански фирми, същият говорел развалено български език. Св. Л. заявил
на С., че искат да работят, като обемите на доставките щели да са големи, като
казал, че ще дойде в България. През месец август св. Лигоро дошъл в България,
отново заявил, че е търговски представител на множество италиански фирми, но не
представил никакви документи в уверение на същото. Този свидетел започва да
идва редовно в България, да присъства при коленото, подготовката на месото,
качването му в камионите, след което се качвал на самолет и посрещал камионите
в Неапол в базата „К. дел М. ди С.“.
На 09.06. 2010 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена Справка декларация ( СД ) №
25000956702, в която справка е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 48 306.82
лева. В производството по така нареченото ускорено възстановяване, служители от
данъчната администрация са поискали документи и писмени обяснения от
задълженото лице ( л. 376 том 2 от нохд), с Протокол от 21.06.2010 год. са
представени фактури, ЧМР, дневници за продажби и покупки, декларация, главна
книга, оборотна ведомост, с-ка 411, 401. Освен
другите предоставени фактури и ЧМР били представени и:
фактура 27/01.05.2010 год. с предмет
на доставка месо със стойност на доставката 22 8556, ЧМР № 24/ 01.05.2010 год.;
потвърждение за доставка от 03.05.2010 год.; рег. № на МПС, с което е извършено
ВОД – СА 1355 ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211;
фактура № 29/13.05.2010 год. с
предмет на доставката месо със стойност 26 795.58, ЧМР № 28/13.05.2010
год. с потвърждение на доставката 15.05.2010 год. с рег. № на МПС, което е
осъществило ВОД – Т 9342АС, като купувач е посочено италианското дружество „CARNI E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645;
фактура
№ 32/28.05.2010 год. с предмет на доставка месо със стойност 26 063.6
лева, ЧМР № 30/28.05.2010 год., потвърждение на доставка 30.05.2010 год. с рег.
№ на МПС, с което е извършена доставка Т 9342 АС, като купувач е посочено
италианското дружество „CARNI
E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645;
С АКТ за прихващане или възстановяване №
1016770/29.06.2010 год. ( л. 374 том 2 от нохд) по посочените ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за „LA BRUNA SRL“
4 571.34 лева, а за „CARNI
E CARNI SRL“ по двете фактури е възстановен ДДС в размер на
10 571.84 лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
На 01.07.2010 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000957746, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 52 965.81 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване с Протокол от 15.07.2010
год. са представени фактури, ЧМР, дневници за продажби и покупки, декларация,
главна книга, оборотна ведомост, с-ка 411, 401 и др.
Освен другите предоставени фактури и ЧМР били представени и:
Фактура № **********/07.06.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 876.87, ЧМР № 32/ 07.06.2010
год.; потвърждение за доставка от 09.06.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211;
фактура № 35/24.06..2010 год. с
предмет на доставката месо със стойност 41 539.73 лв., ЧМР № 35/24.06.2010
год. с потвърждение на доставката 27.06.2010 год. с рег. № на МПС, което е
осъществило ВОД – Т 9342АС, като купувач е посочено италианското дружество „CARNI E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645;
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1018788/28.07.2010 год. ( л. 393 том 2 от нохд) по посочените ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за „LA BRUNA SRL“ 8 975.37
лева, а за „CARNI E CARNI SRL“
е възстановен ДДС в размер на 8 307.95 лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
На 04.08.2010 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000959552, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 45 348.31 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване с Протокол от 11.08.2010
год. са представени фактури, ЧМР, дневници за продажби и покупки, декларация,
главна книга, оборотна ведомост, с-ка 411, 401 и др.
Освен другите предоставени фактури и ЧМР били представени и:
Фактура № **********/01.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 53 366.66 лв., ЧМР № 37/
01.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 03.07.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/08.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 54 683.76 лв., ЧМР № 38/
08.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 10.07.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/15.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 55 081.77 лв., ЧМР № 40/
15.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 17.07.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1022068/12.08.2010 год. ( л. 417 том 2 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за три декларирани ВОД за „LA
BRUNA SRL“ в размер на 32 626.44
лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
На 01.10.2010 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000962818, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 60 021.16 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени
фактури и ЧМР:
Фактура № **********/10.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 48 386.49 лв., ЧМР № 52/
10.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 12.09.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/24.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 50 889.75 лв., ЧМР № 56/
24.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 26.09.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското дружество
„LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/30.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 53 422.86 лв., ЧМР №
57/ 30.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 02.10.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършено ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1024914/21.09.2010 год. ( л. 434 том 2 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за три декларирани ВОД за „LA
BRUNA SRL“ в размер на 30 539.82
лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
На 01.11.2010 год. от името на дружеството „Б.“ по електронен
път е подадена СД № 25000964521, в която справка е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 60 428.11 лв. В производството по така
нареченото ускорено възстановяване са представени фактури и ЧМР:
Фактура № **********/08.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 48 562.81 лв., ЧМР № 59/
08.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 10.10.2010
год.; рег. № на МПС, с което е извършено ВОД – не е посочено, като купувач е посочено
италианското дружество „LA
BRUNA SRL“ с VIN IT
05913161211.
Фактура № **********/12.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 51 334.44 лв., ЧМР № 60/
12.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 14.10.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – не е посочено, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/20.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 55 926.57 лв., ЧМР № 62/
20.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 22.10.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – не е посочено, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/23.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 42 144.4 лв., ЧМР № 63/
23.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 25.10.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – не е посочено, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/30.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 45 315.37 лв., ЧМР № 65/
30.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 01.11.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – не е посочено, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1031721/26.11.2010 год. ( л. 462 том 2 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за пет декларирани ВОД за „LA
BRUNA SRL“ в размер на 48 650.72
лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
01.12.2010 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000966283, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 64 069.77 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени
фактури и ЧМР:
Фактура № **********/04.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 880.43 лева,
декларирано в дневниците за продажба със стойност 38 597.17 лв., ЧМР № 67/
04.11.2010 год.; потвърждение за доставка от 06.11.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършено ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211
Фактура № **********/10.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 49 894.69, декларирана
в дневниците за продажба 42 909.43 лв., ЧМР № 68/ 10.11.2010 год.; потвърждение
за доставка от 12.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е извършено ВОД – Т
6294КТ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211
Фактура № **********/16.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 47 466.53 лева,
декларирана в дневниците за продажба 40 821.21 лв., ЧМР № 69/ 16.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 18.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършено ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
Фактура № **********/20.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 51 362.05 лева,
декларирана в дневниците за продажби 44 171.36 лв., ЧМР № 70/ 20.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 22.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършено ВОД – Т 62 94 КТ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211
Фактура № **********/23.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 54 789.64 лева,
декларирана в дневниците за продажба 47 119.09 лв., ЧМР № 71/ 23.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 25.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършено ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211
Декларирана фактура № **********/30.11.2010
г. с предмет на доставка месо със стойност на доставката 38273.38 лв., , като
купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT
05913161211. Посочената фактура и ЧМР не са намерени.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1034693/20.12.2010 год. ( л. 473 том 3 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за шест декларирани ВОД за „LA
BRUNA SRL“ в размер на 50 378.32
лева.
Такива ВОД не са били извършени и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
На 03.01.2011 год от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000968010, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 63 513.32 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени
фактури и ЧМР:
Фактура № **********/23.12.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 612.87 лева,., ЧМР
№ 80/ 23.12.2010 год.; потвърждение за доставка от 25.12.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършено ВОД – Т 62 94 КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1100222/26.01.2011 год. ( л. 513 том 3 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“ :
за този ВОД на „LA BRUNA SRL“ в размер на 8 922.57 лева.
Такава ВОД не е била извършена и
представените документи в потвърждение на тези сделки като: справки декларации
по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
Към получател „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211, Италия са
декларирани посочените по –горе 20 фактури в СД по чл.125, ал.1 и 2 от ЗДДС за
извършени ВОД за данъчни периоди от месец май 2010 год. до м. юли 2010 год. и
от септември до декември 2010 год. на обща стойност/ данъчна основа, видно от
заключението на двете съдебно-икономически експертизи ( л. 124 том 1 от ДП и л.
2167 том 10 от нохд) в размер на 923 322.97 лева, като е възстановен ДДС
на „Б.“ в размер на 184 664.59 лева.
Към получател „CARNI E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645, Италия са
декларирани 3 броя фактури в СД по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за извършени ВОД
за данъчни периоди от м. май до юни 2010
год. на обща стойност/ данъчна основа 94 398.90 лева, видно от
заключението на двете експертизи, като е възстановен ДДС на „Б.“ в размер на
18 879.78 лева
Св. Х.Х. (
л. 1315 том 6 нохд) работел дълги години в Гърция, а семейството му било в
България, като имал ферма с овце. През месец септември 2011 год. постигнал
договорка с дружеството „АTANISIOS
KORDALIS KE SIA“, да му бъдат изкупени агнетата. Прибрал се в България и
посетил подсъдимия да му бъдат извършено клане на агнетата. Постигнали
договорка Х. да му докара агнетата и да бъдат заклани в кланицата в с. З.. При
разговора подс. разбрал, че Х. ще ги продаде в Гърция, като си бил осигурил и
транспорт. Предложил му да оформят документи, с които „М. П.“ да „купят“ тези
агнета, след това да бъдат продадени пак по документи на „Б.“, да му даде
фактура и ЧМР, като след това Х. да му ги върне, за да може подс. С. да изтегли
ДДС. Х. се съгласил, агнетата били заклани, били натоварени в микробуса на св. Г.Х.
(л. 2010 том 9 от нохд) – братовчед на Х.. За извършения превоз св. Х. въпреки,
че имал регистрирано дружество „Двама братя -2“ ЕООД не издал фактура за
извършения превоз. Счел, че извършва услуга на братовчеда си Х.. За извършения
превоз Х. платил на Х. сумата от 100 евро. Въпреки, че сделката по покупко –
продажбата от страна на „Б.“ е била привидна
на 03.10.2011 год. от името на дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД
№ 25000983119, в която справка е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 15 341.42
лв. В производството по така нареченото ускорено възстановяване е представена
фактура № 73/10.09.2011 с предмет на доставка месо на стойност 10 530.19
лева, ЧМР №37 с дата 10.09.2011 год. извършен транспорт с рег. № Т 9659КТ, с
което е извършено ВОД, като купувач е посочено „АTANISIOS KORDALIS KE SIA“ с VIN № EL
*********.
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1132350/13.10.2011 год. ( л. 589 том 3 от нохд) по посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“: за
този ВОД на „АTANISIOS
KORDALIS KE SIA“ в размер на 2 106.04 лева.
Св. Х.Т.И. ( л. 825 том 4 от нохд)
до 2008 год. имал фирма, която се занимавала с износ на агнешко и свинско месо
за Гърция. През 2008 год. год. фалирал, и започнал работа като шофьор към фирма
„Феличита“ ЕООД, която се занимавала с транспортна
дейност. Управителят на това дружество знаел, че св. И. има връзки и контакти в
Гърция и му дал възможност да намира товари, като да печели от извършените
курсове. През месец ноември 2011 год. му се обадили по телефона от Гърция и го
попитали дали може да достави свинско месо. Срещнал се с гръцки гражданин,
който му казал, че идва Коледа и му трябва свинско месо и попитал за цена. Св. Х.И.
се обадил по телефона на подс. С. и го попитал на каква цена предлага свинското
месо. Уточнили цената на месото, като се разбрали и за цената на транспорта.
Този гръцки гражданин платил авансово за месото. Свидетелят дошъл в с. З. дал
парите на С. и натоварили месото. Свидетелят продиктувал имената на гръцкото
дружество „EFODIASMOS E.P.E“
с VIN № EL
*********, което му дал гръцкия
гражданин. След като тръгнал с това, се разбрал по телефона с гръцкия гражданин
да се срещнат на бензиностанция между Промахом и Серес. Гърците поискали И. да пристигне около 02.00 часа,
защото трябвало да заредят магазините сутринта до 07.00 часа. Свидетеля
пристигнал в уговорения час, там го чакали, претоварили месото в два микробуса,
подписали и поставили печат на ЧМР и той го върнал на подс. С.. Така извършил
още два курса.
На 02.12.2011 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000986180, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 22 187.83 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени
фактура № 97/28.11.2011 год. с предмет
на доставката месо на стойност 2 213.22 лева, ЧМР № 61/28.11.2011 год. с рег. № Н 1015АК с
превозвач „Феличита 2004“ ООД, като купувач е
посочено гръцкото дружество „EFODIASMOS
E.P.E“
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1139984/23.12.2011 год. по
посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“: за този ВОД на „EFODIASMOS E.P.E“ в размер на 442.64 лева.
На 10.01.2012 год. от името на
дружеството „Б.“ по електронен път е подадена СД № 25000987751, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 24 799.24 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени:
Фактура № 99/12.12.2011
г. с предмет на доставка месо със стойност на доставката 2 469.42 лева,
ЧМР № номера и датата не са посочени, не е посочено рег. № на МПС, с което е
извършено ВОД, като купувач е посочено гръцкото дружество „EFODIASMOS E.P.E“
Фактура № 104/22.12.2011 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 2 362.37 лева, ЧМР № 71/22.12.2011
г., рег. № Н 15 10АК на МПС, с което е извършено ВОД, превозвач „Феличита 2004“ ООД, като купувач е посочено гръцкото
дружество „EFODIASMOS E.P.E“
С АКТ за прихващане или
възстановяване № 1200502/17.01.2012 год. по
посочената ВОД е възстановено ДДС на „Б.“: за тези ВОД на „EFODIASMOS E.P.E“ в размер на 966.36 лева.
Към получател „EFODIASMOS E.P.E“ с VIN
№ EL ********* Гърция са декларирани 3
бр. фактури в СД по чл.125, ал.1 и 2 от ЗДДС за извършени ВОД за данъчни
периоди ноември и декември 2011 год. на обща стойност/ данъчна основа в размер
на 7 045.01. лева, като е възстановен ДДС на „Б.“ в размер на
1 409.00 лева, видно от приетите експертизи.
Към получател „RU.CA SRL“ с VIN IT 04423170655 Италия, с управител
св. Ф.Р. са декларирани 60 бр. фактури в СД по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за
извършени ВОД за данъчни периоди от юни 2009 год. до декември 2009 год.; от
януари 2010 г.; от месец март 2010 г. до април 2010 год.; от м. август 2010
год.; от м. юни 2011 до м. юни 2012 год. на обща стойност/ данъчна основа
1 403 365.85. С актове за прихване или възстановяване по тези ВОД към
„RU.CA SRL“, е
възстановено на „Б.“ ДДС в размер на 280 672.77 лева.
През 2012 год. е извършена ревизия и
е съставен ДРА № *********/14.08.2012 год. ( л. 57 том 1 от ДП). През 2014 год.
е извършено повторна ревизия и е издаден Ревизионен акт № Р
-25-130651-091-01/20.10.2014 год. ( намира се в отделна папка).
Настоящата фактическа обстановка се
доказа частично от дадените обяснения подс. С. ( л. 772 том. 4 от нохд, 1326
том 6 от нохд; 1329 том 6 от нохд; л. 1908 том 9; л. 2522 том 11); разпити на
свидетелите: Й.К. ( л. 785 том 4); М.Г. (л.784а том 4); Д.К. ( л.789а том 4); Г.П.
( л. 789а том 4 и л. 2484 том 11); Е.С. ( л.798 том 4); Х.Х.
( л.800 том 4); Н.П. ( л. 817 том 4); И.С. ( л. 821 том 4); Ж.Т. ( л. 823 том
4); С.С. ( л. 824 том 4); Х.И. ( л. 825 том 4); Р.Н.
( л. 829 том 4); А. Петапулос( л. 1304 том 6); Я.Я. ( л. 1312 том. 6( Х.Х. ( л.
1315 том 6) Н.А. ( л. 1318 том 6); П.А. (л. 1320 том 6); Р.В. ( л. 1322 том 6);
Елка Х. (л.1327 том 6); Л.Л. ( л.1386 том 7); Д.Т. (
л. 1892 том 9); Г.Г. ( л. 1894 том 9); С.С. ( л.1899 том 9); Г.Х. л. 2010 том 9); К. ( л.2520 том
11) Г.Г. ( л. 2521 том 11); разпити на свидетели
извън страната чрез видеоконференция – чл.139, ал.7 от НПК: Р. Р. ( л.1382 том
7) Д. К. ( л. 1389 том 7); В.М. ( л. 1960 том 9) Р. Лигуро
( л. 1949 том 9); Д.А. ( л. 1551 том 7); Ф.Р. ( л. 2016 том 9). Приетите по
делото две съдебно-икономически експертизи и една повторна ( л. 802 том 4 л.
2167 том 10 и л. 2361 том 11); приетите три съдебно-почеркови
експертизи ( л.1906 приложена експертиза 1616 том 8; л. 2361 том 11, приложена
експертиза л.1215 том 10). Получени две ЕЗР (писмени) за „CARNI E CARNI SRL“ ( л. 2208 том 10) и „LA BRUNA SRL“ ( л. 2423 том
11); очна ставка между свидетелите Р. Л. и Г. Попово чрез видеоконференция ( л.
1957 том 9), приобщените чрез прочитане писмени материали на основание чл.283
от НПК .
АНАЛИЗ
НА ДОКЗАТЕЛСТВАТА
Както се посочи във фактическата
обстановка „Б. И. Е.“ ЕООД не е имало никакъв персонал това се установява от
писмо на ТД на НАП – Варна офис Търговище ( л. 303 Папка кореспонденции с
различни институции ).
Установено е също така, че справките
декларации, дневници покупки, дневници продажби по ЗДДС за „Б.“ са подадени по
електронен път за месец февруари 2009 год. с универсален електронен подпис на
подс. С.С., а за останалите месеци до м. юли 2012
год. с универсален електронен подпис на съпругата му С.С.
( л. 293 Папка кореспонденция с различни институции). Всичките АПВ били
получавани от подс. С. като пълномощник.
Тези обстоятелства се потвърждават и
от гласните доказателства на св. Г. П. (л. 789А том 4 от нохд), Н. А. ( л. 1318
том 6 от нохд), обясненията на подс. С., разпита на С. С. ( л. 1899 том 9 от
нохд). Всички документи по документооборота се оформяли от служителките в „М. П.“
св. П. и А.. Същите са работели в офис находящ се в гр. Търговище, а базата (кланицата)
се намирала в с. З.. Двете са съставяли фактурите, ЧМР –а, подавали са справки
декларации, дневници за покупки и продажби пред данъчните органи по електронен
път, като са използвали електронния подпис на управителят на дружеството С. С..
Техен работодател е било дружеството „М. П.“ с управител подс.
С.. Те са изпълнявали неговите нареждания какво да попълнят. Същите не са имали
възможност да знаят дали това, което ми е казано да съставят като фактури е
действително. На тях просто им се носени данните, и те са ги оформяли, като
накрая на месеца са подавали справките декларации. Съдът кредитира показанията
на горепосочените свидетели, те се подкрепят и от писмените доказателства по
делото.
Данъчните служители, които са
съставяли Актове за прихващане или възстановяване (АПВ) св. Елка Х. ( л. 1327 том. 6 от нохд) и Д. Т. ( л.
1892 том 9 от нохд) след постъпването на справки декларации, дневниците за
продажби и дневниците за покупки от „Б.“ по електронен път са имали на
разположение в 30 дневен срок на основание чл.92, ал.3 т.1 от ЗДДС да извършат
проверка и да се произнесат с АПВ. Този срок ( ускорено възстановяване) е
задължителен когато се касае за вътреобщностни доставки, каквито са били всички
подадени от „Б.“. При извършване на тези проверки служителите от данъчната
администрация проверявали дали посоченото дружество извън страната е с валиден VIN, проверявали фактурите и
ЧМР –та, с изм. на ППЗДДС от 01.01.2010 год. е
въведено изискване да бъде представени- транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът. транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
( чл.45 т.2 от ППЗДДС). Във всички приложени в том. 2 и 3 Актове за
прихващане или възстановяване служителите са извършвали справка за
действителността на VIN
номерата на фирмите извън страната, изисквали и са проверявали фактурите и ЧМР.
Както се посочи във фактическата обстановка, данъчните служители са имали
възможност да правят справка в системата VIES дали дадена стока, която „Б.“ е декларирал в дневниците за
продажби, неговия контрагент я е декларирал пред данъчните служби на другата
страна членка на ЕС в дневниците за покупки. Различното време, което дава
възможност за декларирането ( за разлика от България където е всеки месец, а в
други страни на тримесечие), не е давало възможност на тези служители да
установят още в един ранен момент, че част от декларираните продажби при
вътреобщностни доставки в Италия са фиктивни. Това обстоятелство се установило
едва при ревизиите през 2012 и 2014 год.
Съдът кредитира показания на
данъчните служители като логични, последователни и доказващи се от писмените
доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК.
Безспорно се установи още, че за
периода 2008 – 2012 год. „Б.“ е извършвало вътреобщностни
доставки за множество гръцки дружества, и между 6-8 дружества в Италия.
Доставките за Италия са ставали по един и същ начин. Натоварвали месото в
хладилни камиони, придружени с транспортен документ, фактура, ЧМР, подготвяли и
протокол за потвърждение, и стоката тръгвала с камионите на „М. П.“, влизала на
територията на Гърция, на пристанището в Игуменица,
камионите се натоварвали на ферибот и пристигали в гр. Бари, Италия, където
след разтоварването ( от ферибота) са отивали в гр. Неапол в базата „К. дел М. ди С.“,
където месото се разтоварвало, подписвала се фактурата, ЧМР, и Протокола за
потвърждение, плащало се на ръка на шофьорите, и те се връщали в България по
обратния път. При връщането те предавали документите в счетоводството и
отчитали парите. Тези обстоятелства се доказаха от разпитите на свидетелите Е. С.
( л. 798 том. 4 от нохд), Хр. Х. ( л.800 том 4 от нохд), Н. П. ( л. 817 том 4
от нохд), Л. Л. ( л. 1386 том. 7 от нохд), четиримата работели като шофьори в „М.
П.“ и извършвали превоз до Неапол, обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, същите са логични, потвърждаващи, че е извършван
транспорт на месо в Италия, същите не могат да посочат за кои фирми е било
предназначено месото, предвид изтеклия период от време. Това е логично, пък и
тяхната работа не е била да извършват продажба, а да транспортират стоката.
Съдът не кредитира показанията на свидетели само относно частта им, че след
пристигането на месото в базата в Неапол, фактурите и ЧМР са били подписвани от
св. Р. Л.. Видно от приетото заключение на съдебно-почерковата
експертиза на вещото лице П. ( л. 2361 том 11 нохд) от всички фактури, ЧМР,
протоколи, договори, няма ръкописен текст или подпис, които да са положени от
св. Р. Л..
По отношение на дружествата по
отношение на които е повдигнато обвинение на подс. С. е повдигнато обвинение за
извършени две престъпления. Съдът ще се спре на вяска едно дружество така както
са посочени в обстоятелствената част на ОА, като ще посочи защо приема, или не
приема, че е доказано, че е извършено престъпление - фиктивни вътреобщностни
доставки.
„LA BRUNA SRL“ с VIN
IT 05913161211, видно от преведената ЕЗР ( л. 2441 -2447 том 11 от нохд)
извършена от Национална прокуратура Неапол, посредством Окръжен съд Неапол,
Отдел Международно сътрудничество е посочено, че дружеството е стигнало до
фалит през 2011 год. Официалното седалище на това дружество и място на дейност
е било в Треказе ( Неапол). Към 31.12.2008 год. Агенцията
за вписванията отменя правото на офиса на „LA BRUNA SRL“ да има властта да изпълнява операции между страните
членки на ЕС. Според справката VIES,
дружеството обявява действителен фалит през второто, третото и четвъртото
тримесечие на 2010 год. и първото тримесечие на 2011 год. Няма регистрирани
покупки от „Б. Е. И.“ през 2010 год. Това се установява от дневниците за
покупки за 2010 год.
През 2010 год. управител на
дружеството е бил св. Д. К. ( л. 1389 том.7 от нохд) същият е разпитан чрез
видеоконференция. Св. К. не може да си спомни през коя година е закупувал месо
за не повече от 10 000 евро посредством св. Р. Л.. Посочва, че не е
контактувал с „Б.“, плащал е на Л.. Категоричен, е че не е закупувал месо за
над 400 000 евро ( 923 322.97 лева ). Твърди, че не имало 20 фактури.
Съдът кредитира показанията на св. К., като такива подкрепени от показанията и
на св. Л., който в разпита си ( л. 1949 – 1959 том. 9) чрез видеоконференция
потвърди, че е посредничел за покупки на малки количества месо от страна на „LA BRUNA SRL“, но не може да
посочи периода. Дружеството „LA
BRUNA SRL“ се споменава и в показанията на шофьорите, но и те не могат
да посочат през коя година е извършван транспорт за това дружество. Видно от
посочената ЕЗР (л.2441-2447 том 7) дружеството
„LA BRUNA SRL“ е
обявявало действителен фалит през второто, третото и четвъртото тримесечие на
2010 год. и първото тримесечие на 2011 год., докато накрая е обявено във фалит.
След като дружеството е обявявало фалит от второто тримесечие на 2010 год. до
края на 2010 год. то не е имало възможност да извършва покупки на месо в такива
количество. Видно от посочените фактури, които да са декларирани от „Б.“ пред
данъчната служба на България, доставките за „LA BRUNA SRL“ са започнали от 01.05.2010 год. до 23.12.2010 год.
т.е. времето, през което италианското дружество е обявявало фалит, и явно не
имало финансовата възможност да плати доставка на месо на стойност
923 322.97 лева повече от 450 000 евро. В получената ЕЗР е посочено,
че дружеството е дерегистрирано по ДДС на 31.12.2008
год. именно въз основана на тази дерегистрация св. Й.
К. и М. Г. данъчни служители, които са извършили ревизията не са признали тези
20 фактури с купувач „LA BRUNA
SRL“. Настоящият състав счита, че през 2010 год. „LA BRUNA SRL“ е имала действащ VIN номер,
тоест било е регистрирана по ДДС, а през 2011 год. е била дерегистрирано
със задна дата от 31.12.2008 год. Защо е така? Така е, защото през 2010 год.
при всяка подадена Справка декларация от страна на „Б.“ данъчните служители са
извършвали проверка на подадените фирми, и са проверявали VIN номера на купувачите, като дори са
разпечатвали справка при извършените проверки, от които е видно, че „LA BRUNA SRL“ е била
действащо дружество. Това се доказва от разпитите на св. Елка Х. ( л. 1327 том
6 от нохд) и Д.Т. ( л. 1892 том 9 от нохд), както и
от разпечатките по всеки Акт за прихващане и възстановяване ( том 2 и 3 от
нохд). Действително при направена справка във VIES както е и посочено в получената ЕЗР
се посочва, че дружеството „LA
BRUNA SRL“ е дерегистрирано през 2010 год.
Отговор на това ни дава приложената разпечатка от НАП (л.163 и 164 том 1 от
нохд) където е посочено, че през 2011 год. в Италия е влязло ново
законодателство за статута на вътреобщностни оператори, въз основа на което са дерегистрирани всички национални оператори, които не са
имали вътреобщностни доставки през 2009 год. и 2010 год. със задна дата. От
така посоченото е видно, че „LA
BRUNA SRL“ не е имало нито една вътреобщностни доставки за 2009 год. и
2010 год. и затова е дерегистрирано през 2011 год. с
дата 31.12.2008 год. Ако дружеството е закупувало месо от „Б.“ това явно е
станало през 2008 год., но не и през 2010 год.
В потвърждение на горното е и
разпита на св. Р. Р. (л.1382 том 7 от нохд) чрез видеоконференция, назначена
като ликвидатор на фирмата, която в разпита си посочва, че не е виждала никакви
документи с контрагенти българска фирма посочва, че дружеството е натрупало
огромни задълженията към данъчната служба на Италия, и към всички италиански
снабдители. Напълно нелогично е дружеството, което през 2010 год. да обявяло за
три поредни тримесечия фалит, да не се разплаща с италианските си снабдители,
да закупува месо от българска фирма, и да и плаща веднага при доставката, като
явно е била в доста тежко финансово състояние.
Видно от представените ЧМР са
посочени номерата на два товарни автомобила, с които са „извършени“
вътреобщностни доставки за „LA
BRUNA SRL“, това са автомобили с номера СА 1355ВХ и Т 6294 КТ и двата
собственост на „М. П.“. По четири ЧМР-та № 59/08.10.2010 год.; № 60/12.10.2010
год. № 62/20.10.2010 год. и № 63/23.10.2010 год. номера на автомобила не е посочен (което е недопустимо каква международна товарителница е това, в
която не е посочен регистрационния номер на автомобила, с който е „извършен“
превоза). Видно от получените отговори от „Гранична полиция“ (л. 288 папка
кореспонденция с различни институции) Агенция „Митници“ ( л. 280 папка
кореспонденция с различни институции) Агенция „Пътна инфраструктура“ ( л. 266
папка кореспонденция с различни институции) през периода 01.05.2010 год. до
23.12.2010 год. посочените две МПС не са напускали територията на страната, за
да извършват международен превоз. Бяха представени писмени документи от страна
на защитата удостоверяващи извършен превоз ( 2217 -2359 том 10 от нохд). При
извършения им внимателен прочит се установи, че представените документи са
превод от гръцки език удостоверяващи, че автомобили са плащали пътна такса,
билет за ферибот от Игуменица до Бари и обратно.
Видно от тези документи същите обхващат 2009 год. и началото (март 2010 год. ).
Представени са фактура за пристанищна такса с дата 11.06.2010 год., превозен
билет от същата дата за ферибот посока от Игуменица
до Бари на товарен автомобил Т 6294КТ, Пасажерски билети издадени на Х. Г. и Л.
Е. от същата дата ( л. 2346 -2352 том 10 от нохд ). Тези документи както е
посочено са издадени на 11.06.2010 год. Видно от посочените фактури и ЧМР-та
през месец юни 2010 год. са извършени
една „доставка“ на месо за „LA
BRUNA SRL“. Това е фактура № **********/07.06.2010 год. издадено ЧМР №
32/07.06.2010 год., дата на потвърждение на доставката 09.06.2010 год. От така
посоченото е видно, че не се опровергава твърдението, че няма никакви документи
потвърждаващи, че има извършена вътреобщностни доставки към „LA BRUNA SRL“.
Следва да се посочи още едно
обстоятелство видно от приложените в Папка „Б. – Е. И.“ с/ка 411 от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год. са приложени оригиналните
фактури, ЧМР и Протоколи за приемане и потвърждаване ( всички не са преведени,
преведен е само един за друга фирма л.2215 том 10, за спестяване на разходи,
всички са идентични като е сменена само фирмата получател). Във всички тези
протоколи е посочена фирмата „LA
BRUNA SRL“ за получател, а е поставен печата на „RU.CA SRL“.
Предвид всичко така посочено
настоящият състав прие, че всички 20 фактури на стойност 923 322.97 лева
са с невярно съдържание, т.е. такива сделки не са били извършени, поради, което
възстановеното ДДС в размер на 184 664.59 лева се явява неследваща се
сума.
„RU.CA. S.R.L“ с VIN IT
04423170655, Италия видно от Устава на дружеството ( л. 315-321 том 2 от ДП) и
Решение на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, с което е
продадено дружество ( 313 – 314 том 2 от ДП) едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството през периода 2009 – до 23.03.2011 год. е бил св. Ф.Р.
– разпитан чрез видеоконференция ( л. 2016 том 10 от нохд), като от 23.03.2011
год. дружеството е прехвърлено на св. Д.А. –разпитан чрез видеоконференция ( л.
2117 том 10 от нохд). По отношение на това дружество „Б.“ е декларирало 60
бр.фактури в СД за извършени ВОД за данъчни периоди от юни 2009 год. до юни
2012 год. на стойност 1 403 363.85 лева, като е получило (възстановен
е ДДС) в размер на 280 672.72 лева.
В разпита си св. Ф.Р. ( л. 2016 том
9 от нохд) посочи, че не познава дружество с имена „Б. И. Е.“ от България,
никога не е имал търговски взаимоотношения с него, съответно не познава и подс.
С.. За св. Р. Л. заявява, че е чувал за него, но никога не е говорил с него. Съдът
не кредитира показанията на св. Р. поради следното: св. Р. Л. ( л. 1949 том 9
от нохд) посочва, че е работел като „окачествител“ на
месо към фирма „Руга“(питан на няколко пъти дали има предвид „к“ или „г“
посочва „Г“). Съдът счете, че става въпрос имено за дружеството„RU.CA. S.R.L“. Св. Л. посочва, че управител на дружеството е Ф.Р..
Предвид изтеклия период от време повече от 8 години, възрастта на свидетеля (
същия е на 82 години) е нормално да сбърка името на дружеството. Св. Л.
посочва, че повече от доставките на месо са били за дружеството „RU.CA. S.R.L“ и много малко за „LA BRUNA SRL“. На следващо място съдът не кредитира показанията
на св. Р. и предвид разпита на св. Д.А. ( л. 2117 том 10 от нохд) чрез видеоконференция, който посочва, че
през месец март 2011 год. когато е бил придобил „RU.CA. S.R.L“ от
св. Р. е бил зависим от наркотици. Бил
си дал личната карта на св. Р. за сумата от 1000 евро, и била му прехвърлено
дружеството „RU.CA. S.R.L“, като не му била
предоставена никаква документация, а дружеството продължило да бъде управлявано
от св. Р., който от време на време го викал да подписва
документи и му плащал по 100 -150 евро. Съдът кредитира показанията на св. А.
като логични и последователни. Макар свидетеля да не можа да си спомни точни
години, предвид изминалия период от време и състоянието, в което е бил през
2011 год. За да не кредитира показанията на св. Р. основното доказателство са
представените и приети по делото две банкови извлечения ( л. 2453 и л.2454 том
11 от нохд), от които е видно, че на 21.12.2009 год. дружеството „RU.CA. S.R.L“ е превело
сумата от 49 000 евро на „Б. Е. И.“ в Първа инвестиционна банка, и на
14.12.2009 год. сумата 49 000 евро по сметка на „Б.“. Наистина в тези
преводи не посочени като Основание
фактури или доставка, а само, че става въпрос за „авансово плащане при
натоварване“. Тези преводи обаче опровергават показанията на св. Р., че никога
не е чувал за „Б. Е. И.“, поради което съдът счете, че обвинението по отношение
на „RU.CA. S.R.L“ се явява недоказано по
един безспорен и категоричен начин, и поради това призна подс. за невинен.
„EFODIASMOS E.R.E“ с VIN ЕL
********* Гърция, видно от писмо изпратено с протокол за разпит на св. П. ( л.
289 том 2 от ДП) от Района прокуратура гр. Серес
представител на фирма „EFODIASMOS
E.R.E“ е А. Адам П., същия в разпита си пред съда заяви, че няма
регистрирано дружество „EFODIASMOS
E.R.E“. Посочи, че има регистрирано дружество „Алистрати“,
същият заяви, че познава „Б.“ нито подсъдимия. Както се посочи във фактическата
обстановка вътреобщностни доставки за това дружество са направени от св. Х.И. (
л. 825 том. 4 от нохд), чрез фирма „Феличита 2004“
където работел като шофьор. Той ( св. И.) е договорил свинско месо, той е
извършил транспорта, той е подал данните на „EFODIASMOS E.R.E“, той е донесъл парите. Курсовете са били три,
на ниска стойност – 7 045.01 лева, като възстановеното ДДС е в размер на 1
409 лева. Съдът кредитира показанията на св. Х. И. като логични, последователни
и не противоречиви. Същите не са опровергани. Това, че липса фактури за
извършения превоз от „Феличита“ неозначава, че такъв
превоз не е извършен. От така посоченото е видно, че подс. С. е бил убеден, че
именно „EFODIASMOS E.R.E“
е получател на месото, били са му представени необходимите документи от
свидетеля, били са му платени трите пратки, поради което, не може да се търси
наказателна отговорност от страна на подс. С. за тези три доставки. Престъпленията
по чл.255 и чл.256 от НК, по които е обвинен подсъдимия следва да са извършени
с пряк умисъл. Предвид всичко гореизложено съдът оправда подсъдимия да е
извършил деянието по отношение на „EFODIASMOS E.R.E“.
„ATANISIOS KORDALIS KE SIA“ С VIN EL ********* Гърция. В
изложената фактическа обстановка съдът изложи подробно как е извършена тази
сделка от св. Х.Х. ( л. 1315 том 6 от нохд), кой е
извършил превоза – св. Г.Х. (л.2010 том 9 от нохд), за извършената на тази
сделка бе разпитана и св. С.С. ( съпруга на
подсъдимия), всички тези свидетели подробно описват как е станала този износ.
Подчертават, че животните са били заклани в кланицата в с. З. на „ишлеме“ (
договор за поръчка) била оформена привидна сделка, че „М. П.“ са закупили
животните, което от своя страна я продал на „Б.“. Тази сделка е била направена,
за да може да бъде възстановено ДДС-то на „Б.“, което според св. С. след като
им го възстановили го дали на св. Х.. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като логични, последователни взаимно подкрепящи се.
Приема, че такава вътреобщностна доставка е била извършена ( понеже не е
опровергана). Въпреки това, съдът призна подс. за виновен, като прие, че тази
сделка е привидна (симулатавина) – чл.17 от ЗЗД. Видно
от чл.26 от ЗЗД привидните сделки са нищожни. След като сделката извършена от
св. Х. за продажба на животните на „М. П.“, те пък от своя страна на „Б.“ е
нищожна, то възстановеното ДДС е неправомерно възстановено. Тази привидна
сделка е била извършена за да бъде заблудено трето лице, а имено
администрацията на НАП, за да може ДДС да бъде възстановено. Независимо от това
дали парите от възстановеното ДДС са дадени на Х., останали са в „Б.“ или са
послужили да се плати договора за услуга – клане на животните, „Б.“ не е имало
право да и бъде възстановена сумата от 2 106.04 лева.
„CARNI E CARNI SRL“ С VIN IT 02607200645,
Италия. При извършената ревизия, е извършена проверка в системата VIES като е установено, че
дружеството е регистрирано с валиден VIN номер едва на 08.05.2014 год., поради което трите фактури
през месеците май и юни 2010 год. са приети за неверни. Същото е прието и от
прокуратурата в обстоятелствената част на ОА. При разпита на св. Елка Х. ( л.
1327 -1329 том 6 от нохд) – данъчен служител извършил проверка при съставянето
на АКТ за при прихващане или възстановяване № 10167770/29.06.2010 год. ( л. 374
том 2 от нохд) на същата беше предявен този акт, на който на гърба на л. 379 (
т.2 от нохд) е направена разпечатка на фирмите, които свидетелката е
проверявала. В тази разпечатка е посочена и „CARNI E CARNI SRL“ с посочения по горе VIN номер, като е посочено, че е
действаща, т.е. не е дерегистрирана. Същата справка е
извършила и св. Д.Т. ( л. 1892 том 9 от нохд), при която също е установено, че „CARNI E CARNI SRL“ е била действаща. След като през 2010 год. е
имало дружество с посочен действащ VIN няма как през 2014 год. същото да има същият VIN. При направения опит да
се установи този въпрос с разпита на св. В. М. чрез видеоконференция ( л. 1960
том. 9 от нохд)- ликвидатор на дружеството „CARNI E CARNI SRL“ , същата също заяви, че дружеството е било
регистрирано по ДДС през 2014 год. ( л. 1963 том 9 от нохд). За да се изясни
този въпрос съдът изпрати ЕЗР до италианските власти. Видно от получената ЕЗР (
превода 2208 том 10 нохд) се установява, че дружеството „CARNI E CARNI SRL“ е основано на
11.06.2009 год. и е редовно регистрирано в Данъчния регистър на Агенцията по
вписванията. Същото е обявило фалит на 27.09.2017 год. Възниква основателния
въпрос, защо след като дружеството е било регистрирано през 2009 год. в
системата VIES е
посочено, че същото е регистрирано през 2014 год? Отговор на този въпрос ни
дава извършената промяна в данъчното законодателство през 2011 год., с което са
дерегистрирани по ДДС всички фирми, които не са
извършвали дейност по ДДС включително и вътреобщностни доставки през 2009 и
2010 год. ( виж л. 163 и 164 том 1 от нохд). В отговора на ЕЗР е посочено, че
дружеството „CARNI E CARNI SRL“
не е посочило в дневниците си за покупки никакви доставки на месо от „Б.“.
Италианските власти при проверката във VIES са установили, че българското дружество е декларирало
продажби на 92 398.90 лева, но дружеството „CARNI E CARNI SRL“ не е декларирало
такива покупки. Ето защо посочените във фактическата обстановка три фактури са
с невярно съдържание, като получената сума на възстановен ДДС в размер на
18 879.78 лева се явява неправомерно получено.
По отношение на двете икономически
експертизи и допълнение към първата. Съдът назначи втората експертиза защото от
страна на защитата изказаха съмнение за безпристрастността на вещото лице Н..
Двете експертизи дадоха едно и също заключение. Изключение прави само относно
въпроса дали има приспадане на данъчен
кредит или не. Съдът кредитира заключенията и на двете експертизи, като
обосновани. По отношение на приспадането на данъчен кредит съдът кредитира
заключението на вещото лице Б. ( въпреки, че оправда изцяло подсъдимия по
чл.255 от НК). За да има приспадане на неследващ данъчен кредит трябва да има
ДДС за внасяне, а както се посочи по-горе „Б.“ е създадена единствено да
извършва вътреобщностни доставки, тя не е извършвала продажби на вътрешния
пазар. Твърдението, че след като е имало месо, и след като то не е изнесено,
значи е продадено на българския пазар, и поради това се дължи ДДС не е доказано
по никакъв начин, нито пряко нито косвено. Това е предположение, което не е
доказано от страна на прокуратурата.
По отношение на назначените три почеркови експертизи. Съдът кредитира заключенията им като
обосновани и пълни. По отношение на първата експертиза се установи, че от
изследваните ЧМР една част са подписани от подс. С. ( л. 1624 – 1630 том7
нохд), също така и част от ръкописните текстове. Конкретно от инкриминираните
ЧМР по отношение на „LA BRUNA
SRL“ подс. е подписал като изпращач ЧМР № № 63; 62;60;59 и към „CARNI E CARNI SRL“ - ЧМР 28 и
30. По отношение на втората почеркова експертиза. При
разпита на св. Р. Л. чрез видеоконференция беше иззет сравнителен материал от
подписа, почерка, цифри по време на съдебното заседание ( л. 1959 том. 9 от
нохд), този сравнителен материал ни бе изпратен по пощата ( л. 2123 том 10 нохд
) и бе назначена втората експертиза. Видно от заключението на която ( л. 2135
том 10 нохд ) в Представените за изследване фактури, ЧМР, протоколи за
потвърждаване, фактури, договори за покупко-продажба, относно трите италиански
дружества НЯМА ръкописен текст и подписи, които да са положени от св. Л..
Третата експертиза бе назначена тъй като защитата оспори начина на вземане на
сравнителен материал, като твърдеше, че свидетелят е имитирал подписа си и
почерка. Тъй като съдът разполагаше с подписа на свидетеля при връчването му на
призовка да се яви пред съда ( л. 1222 том 6 от нохд) бе назначена такава.
Заключението на вещото лице (л. 2408 том 11 от нохд), е че подписа положен на
призовката и тези приложени на сравнителен материал са изпълнени от едно и също
лице. По отношение на възражението на защитата направена и в съдебните прения
по начина на вземане на сравнителен материал, че българския съд и страните не
са виждали по какъв начин е даден той. Съдът счита това възражение за напълно
неоснователно. Св. Р. Л. бе разпитан както се посочи чрез видеоконференция
връзка. В присъствието на съдия от италианския съд в Неапол – съдия д-р Кладио Маркопидо и прокурор от
прокуратурата в Неапол д-р Марио Канале, свидетелят
даде сравнителен материал. Видео-връзката наистина не даваше възможност
страните от българска страна да наблюдават точно по какъв начин е даден
сравнителния материал, но това не се отнасяше за присъстващи от италианска
страна магистрати. Още повече, че повторната почеркова
експертиза разполагаше за изследване с подписа на св. Л. положен през м. юли
2018 год. ( л. 1222 том 6 от нохд), а разпита на св. се проведе през ноември
2018 год. т.е. няколко месеца по-рано.
От правна страна
Както се посочи в началото
на мотивите подс. С. е предаден на съд с внесен ОА за извършени две
престъпления по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във р. с чл.26, ал.1
от НК; и по чл.256, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Видно от обстоятелствената част
подсъдимият е обвинен за извършване на две престъпления, които касаят един и
същи период от време, едни и същи количества месо, едни и същи дружества, за
които се твърди, че към тях не са извършвани вътреобщностни доставки. Сумата за
което е обвинен подс. С. също е една и съща, а именно 487 732.18 лева.
Съдът с присъдата си оправда
подсъдимия да е извършил престъплението по чл.255 от НК поради следното:
разликата при чл.255 и чл.256 от НК е, че при чл.255 от НК деецът извършва
деянието с цел да избегне установяването или плащането на данъчни задължения,
като в ал.1 от т.1 до т.7 са посочени по какъв начин става това. В чл.256 от НК е посочено, че деецът с
документи с невярно съдържание, неистински документ или преправен документ
получи или даде възможност на друго лице да получи от държавният бюджет
неследваща се парична сума. От така посоченото е видно, че и при двете
престъпления имаме представяне на документи пред данъчната администрация, които
документи са с невряно съдържание, преправени или неистински, разликата е в
умисъла и целта на деецът дали извършва това да укрие, че трябва да внесе
данъци (чл.255) или да получи неследваща му се парична сума (чл.256). Винаги
когато има извършено престъпление по чл.256 от НК се препокрива престъплението
по чл.255, ал.1 т.2 и т.6 от НК, но дали двете деяния са идеална съвкупност,
т.е. следва ли да носи отговорност и по двата състава? Според настоящият състав
чл.256 от НК поглъща чл.255, ал.1 т.2 и т.6 от НК. Това е така тъй като деецът
в случая подс. С. не е имал намерение да укрие или избегне установяване на
данъчни задължения, а да получи от държавния бюджет неследваща му се парична
сума ( която и е получил) като е декларирал документи невярно съдържание:
справки декларации по ЗДДС, дневници за продажби, фактури и ЧМР за извършени
вътреобщностни доставки, които не бил извършил. Имено поради това съдът оправда
подс. по престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК ( по отношение на т.7 на ал.1 съдът се спря в анализа на
доказателствата), като го призна за виновен за извършено престъпление по
чл.256, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По отношение на престъплението по
чл.256, ал.1 от НК ( прокуратурата е повдигнала обвинение по ал.1, а не е по ал.2 пр.3 за „особено големи размери“ въпреки,
че по чл.255 е повдигнато такова обвинение по ал.3, като се касае за една и
съща сума, която без съмнение е в „особено големи размери“ – чл. 93 т.14 от НК.)
Съдът призна за виновен, че подс. С.
е извършил деянието при условията на продължавано престъпление започнато с
подаването на СД 25000956702 на 09.06.2010 год. по електронен път, подписана с
електронния подпис на св. С.С. продължило до
03.10.2011 год. с подаването на СД 25 *********, като за този период от една
година и шест месеца са подадени 12 СД със съответните дневници. Между
подаваните СД не е имало прекъсване на период повече от една година. Относно
приетите за неверни СД най голямото прекъсване е от подадената СД 25000968010
подадена на 03.01.2011 год. и СД 25000983119 подадена на 03.10.2011 год.
По отношение на това дали подадените
справки-декларации по ЗДДС ( чл.125 от ЗДДС), дневници за продажби, фактури и
ЧМР, дали са документи с невярно съдържание или както твърди защитата
неистински документи. Съдът прие, че правилно е повдигнато обвинение на
подсъдимия за документи с невярно съдържание. Кои документи са с невярно
съдържание намираме отговор в Постановление № 3 от 23.03.1982 год. по н.д. №
12/81 г. на Пленума на ВС, където е посочено „Различието между неистински документ и документа с невярно съдържание (
лъжливо документиране ) се заключава в това, че неистинността при първите се
отнася до неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е
истински по произход, но съдържа неверни обстоятелства или изявления“ на
следваща страница от същото постановление е посочено в т.12 „Лъжливото документиране се изразява в
съставянето на истински удостоверителен ( официален или частен) документ, в
който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната
действителност“. На трета страница е посочено, че „Документът представлява материализирано мисловно съдържание, изразено с
помощта на писменоезиковата форма“ . Или иначе
казано, подадените СД и дневници по електронен път са писмени документи. Такива
са и изискваните при съставянето на АПВ фактури и ЧМР-та. Същите са с невярно
съдържание тъй като съдържат неверни обстоятелства посочващи, че извършен ВОД
към двете италиански дружества „CARNI
E CARNI SRL“ и „LA
BRUNA SRL“, поради което са документи с невярно съдържание. . По отношение на гръцкото дружество „ATANISIOS KORDALIS KE SIA“
подадената СД № 25000983119 от 03.10.2011 год. също е с невярно съдържание,
както дневниците за продажби отразяващи тази ВОД, както и представената фактура
и ЧМР поради нищожността на сделката (привидна сделка, за която съдът се спря
при анализа на доказателствата). След като посочените документи са с невярно
съдържание то не са били налице и условията на чл.7, ал.1 от ЗДДС за наличие на
ВОД, поради което получената сума от държавния бюджет в размер за трите
дружества „CARNI E CARNI SRL“
, „LA BRUNA SRL“ и „ATANISIOS KORDALIS KE SIA възстановен ДДС се явява неследваща.
По отношение на твърдението на
защитата, че подс. С. не е подавал СД, дневниците, фактурите и ЧМР. Съдът
счита, че това възражение е напълно неоснователно. От всички разпитани
български свидетели, включително и св. С. С. – управител и собственик на „Б.“,
от обясненията на самия подсъдим, от писмените доказателства по делото цитирани
във фактическата обстановка, се установи по безспорен и категоричен начин, че
дружеството „Б.“ е създадено само по лесно да възстановява ВОД. Дружеството не
имало никакъв персонал. Веднага след регистрацията, съпругата на С. му е дала
пълномощно, с което той е извършвал всички дейности по управление на
дружеството. Единствено в края на месеца С. С. е подписвала документи, които са
изготвяли служители на С.. Без него не е могло да се извърши или подаде никакъв
документ от името и за сметка на „Б.“.
По отношение това, че в ОА било
посочено, че подс. е получил или е дал
възможност на друго лице С.С. да получи неследваща се
сума, а сумите са били преведени на дружеството, а не на С..
Съдът счете и това възражение за
неоснователно. Установи се по делото, че след получаване на парите по сметка на
„Б.“ същите веднага се превеждали на „М. П.“ въз основа на Договор за съвместно
сътрудничество ( л. 1419 том 7 от нохд). Относно това, че е посочено лицето С.С., а не дружеството „Б.“. Видно от диспозитива
на ОА, С.С. е посочена като собственик и управител на
„Б. – Е. И.“ ЕООД т.е. в нейното длъжностно качество.
Относно наказанието
Съдът
намери, че престъплението по чл.256, ал.1 от НК е доказано както от обективна
така и от субективна страна по отношение на три от дружествата -„CARNI E CARNI SRL“ и „LA BRUNA SRL“, „ATANISIOS KORDALIS KE SIA“,
поради което призна подс. С.С. за виновен, а за
другите две дружества не се събраха доказателства, които да доказват по един
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, поради
кое го оправда в тази част. По горе
съдът се спря на доказателства от обективната страна. От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия С. с пряк умисъл, тъй като подс. С. е съзнавал общественоопасния
характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
По отношение на
престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2,6 и т.7 от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК съдът както изложи по-горе в мотивите си счете, че умисъла на
деецът е бил да получи от държавният бюджет неследваща му се сума, а не да
укрие или избегне на данъчни задължения, поради което има „поглъщане“, поради
което го оправда изцяло да е извършил това престъпление.
При
индивидуализирането наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс. С. ( същият е освободен от
наказателна отговорност по чл.78а от НК). Добрите характеристични данни -
писмени представени пред съда, и гласни разпитите на св. К. ( л. 2520 том 11 от
нохд) и св. Г.Г. ( л. 2521 том 11 от нохд). Доброто
процесуално поведение на подс. Това, че се грижи за внучето поради заболяване
на дъщеря му. Посоченото от св. Г., че същия е единствения работодател, който
осигурява работа на около 35 човека от с. З..
Като отегчаващи съдът
отчете високия размер на получената от държавния бюджет в размер на 205 650.41
лева сума надвишаваща 17 пъти посочения в чл.93, т.14 от НПК „особено големи
размери“, и 68 пъти повдигнато обвинение за „големи размери“ големия броя фактури – 24 бр., ЧМР – 24 бр., справки
декларации и дневници за продажби.
Видно от санкционната
част на чл.256, ал.1 от НК е предвидено наказание от две до осем години
„лишаване от свобода“ и „Глоба“ от хиляда до пет хиляди лева. При превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът наложи на подс. С.С. – Три години „лишаване от свобода“. Тъй като са налице
всички условия за приложение на чл.66, ал.1 от НК – наложеното наказание е до
три години; подс. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление
от общ характер; съдът счете, че за постигането на целите на наказанието и за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи реално наказанието. Поради,
което отложи така наложеното наказание с изпитателен срок от пет години.
Съдът наложи и
кумулативното предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева, като
отчете семейното и имущественото положение на подсъдимия, каквото е изискването
по чл.47 от НК.
Наложеното наказание в
посочения размер с максимален изпитателен срок ще постигне целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Съдът счете, че така определеното наказание
в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. С.С.,
като по този начин ще се изпълни специалната превенция. Също така съдът счита,
че ще бъде постигната и Генералната превенция, а именно да въздейства
възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът
намира, че предявеният гр. иск в размер на 487 732.18 лв,
във връзка с виновното поведение на подсъдимия, е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат на републиканския бюджет на държавата за
частично доказан по основание и размер. Същият произтича от данъчно задължение
по ЗДДС във връзка с дейността на ДЗЛ. Подсъдимият е осъден за извършено
престъпление по 256, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Следователно след като
основанието на гр. иск е деянието на подсъдимия предмет на обвинението
съставляващо престъпление, и е извършено виновно, и от него са настъпили вреди,
за които отговорност носи като го е причинил, то съгласно 45 от ЗЗД същите
подлежат на обезщетяване. Ето защо с престъпно получаване на неследваща се
парична сума от държавния бюджет в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление е причинена щета на фиска в размер на 205 650.41
лева. Претендирания
размер бе 487 732.18 лева. Сумата в разликата от претендирания
до признатия размер - 282 081.77
лева, съдът го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Сумата от 205 650.41 лева не е събирана по реда на ДОПК, вкл., не е
внесена в бюджета до приключване на съдебното следствие, и която щета следва да
бъде възмездена. Поради това съдът осъди подс. С. да заплати на държавата,
представлявана от министъра на финансите обезщетения за причинените й
имуществени вреди в размер неследващата суми от общо 205 650.41 лева лв., предмет на
престъпленията срещу финансовата и данъчната и осигурителната системи, ведно
със законната лихва от момента на увреждането – 03.10.2011 г. ( датата на която
е подадена СД 25000983119), до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на
направените възражения от страна на защитата относно това, че не било доказано
по един безспорен начин какви суми са възстановени бе представена справка от
НАП, от която е видно, че задълженията на „Б.“ са многократни надвишаващи тези
посочени в ОА, и същите не са събрани. По отношение на направеното възражение
от страна на защитата, че на взетата
реплика от страна на процесуалния представител на гражданския ищец, че е
посочила, че подържа иска само по отношение на чл.255, но не и по чл.256 от НК.
Съдът счете, че това възражение е също неоснователно. Изменение, уточнение,
оттегляне и т.н. може да бъде извършено в съдебно следствие, или както е
посочено в ГПК до приключване на съдебното дирене.
Съобразно
чл.301, ал.1 т. 12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по разноските по
делото. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените разноски по делото, включително и разноски за юристконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските
направени за преводачи останаха за сметка на съда.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: