Решение по дело №65/2009 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2009 г. (в сила от 30 юли 2009 г.)
Съдия: Христо Иванов Койчев
Дело: 20093120100065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

     .......          ...гр.Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и девета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.К.

при участието на секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 65 по описа на ДРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК.

В ИМ ищцата твърди че, е сключила брак с ответника на 22.09.1994г. и че от брака имат родено едно дете – Л., родено на 17.04.1991г..; твърди че са във фактическа раздяла от четири години, като не са правили опити да сесъберат, ответникът употребява непрекъснато алкохол и обижда детето, гони я от жилището и на 31.01.2009г. я е ударил по лицето със стъклена чаша; твърди че ответникът не работи, а само тя осигурява средства за семейството; твърди че има жилище което е закупила преди брака през 1992г. Моли съда да постонави решение с което да се прекрати брака между страните по изключителна вина на ответникът; моли да и се предостави упражняването на родителските права върху детето на нея, а на отвеникът се определи следния режим на личен контакт - всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч.„ както и един месец от годината когато майката не е в платен годишен отпуск; моли съда да осъди ответникът да заплаща издръжка на детето в размер на 80.00лв. месечно; моли да и се предостави за ползване семейното жилище, находящо се в гр.В.д., ул. „Д.Б." № *; моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име С.. Моли присъждане на разноските.

Ответникът с писмен отговор от 19.03.2009г. оспорва че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има той, като се счита, че вина има само съпругата, тъй като същата е напуснала дома и е оставила непълнолетното дете на грижите на ответника. Твърди се, че не са верни констатациите, че същият е обиждал детето, употребявал алкохол и оказвал някакво насилие върху него. Твърди се още, че жилището в което и двамата живеят макар и закупено преди брака ответникът има принос,


тъй като страните са живеели в семейно съжителство и същият е продал свое жилище за да закупят процесното. Моли да се прекрати брака по вина на ищцата. Да му бъде предоставено семейното жилище да бъде ползвано и от двете страни. Моли съпругата да заплаща издръжка в размер на 80.00 лв. Не се оспорва искането по отношение фамилното име на съпругата.

Съдът като взе представените по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 22.09.1994г, в Д., обл.В..

Видно от представеното Удостоверение за раждане от 22.04.1991г., детето Л.П.Г. е родено на 17.04.1991г., като негова майка е ответницата, а негов баща ищецът и детето е пълнолетно.

Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело № */1992г. ищцата е закупила на 27.02.1992г. следния недвижим имот : жилищна сграда и стопанска постройка, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел Х-557 в кв. 39 по плана на гр.В. д., с площ от 825кв.м. по нотариален акт, а по скица бЗ0 кв.м., при граници : улица, парцел ХІ-560, ХХ-559, ХХІ-558 и ІХ-558. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело № */1993г. ответникът е продал апартамент № *, етаж *, блок * находящ се в ж.к. „М." гр.В. на 26.08.1993г. Представен е и договор за покупко-продажба на МПС, като от него се установява че страните по делото на 23.01.2003г. са закупили лек автомобил марка „ВАЗ 2103".

По делото са допуснати гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите И. И., м. К., К.К. и Х. К.. Първата група свидетели давата показания в насока, че страните не живеят заедно от пет години, като ищцата оттогава работи в Г., тъй като нямат пари а са теглили кредит от банката; твърдят че причината да замине са скандалите от страна на ответникът, който системно е употребявал алкохол; твърдят още че знаят че ответникът преди брака е имал апартамент във В. който е продал и впоследствие са купили лозе, в която са  посторили вила и оследната е прехвърлена на сестрата на ответникът; твърдят още че последния няма постоянна работа и често е вдигал скандали, но не са чували да е отправял обидни думи към ищцата. Втората група свидетели от своя страна твърдят че страните са имали добри брачни отношения в началото на брака си, като от шест години не живеят заедно и ищцата е заминала за Г., като не знаят причината за това; твърдят че ответникът е продал апартамента си във В. , но свидетелят К. незнае парите да са вложени в закупаването на имота в гр. В.д., а свидетелят К. твърди точно това, че


апартаментае продаден и парите са използвани за довършване на къщата в гр.Вълчи дол; твърди се че ответникът е с влошено здравословно състояние, че не употребява системно алкохол и че не са присъствали на скандали между страните.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съдът счита, че иска за разтрогването на брака е основателен и следва да се уважи. Безспорно бракът между страните не е протекъл хармонично и безконфликтно. Единственото основание за развод по СК е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10/03.11.1971г. на Пленума на ВС са дадени легални определения на посочените по-горе понятия, а именно дълбоко е разстройството което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между брачните партньори, а непоправимо е разстройството което не може да се преодолее. Настоящия състав счита че вина за разтрогването на брака имат и двете страни, предвид на следното : от доказателствата по делото, и то предимно от гласните такива се установява че страните са имали конфликти по между си, като приината е била употребявания алкохол от страна на ответникът и липсата на парични средства. Поради последните и ищцата е напуснала семейното жилище и е започнала работа в чужбина. И двете страни не представиха доказателства относно факта, че всяка от тях има изключителна вина за разтрогването на брака.

По отношение семейното жилище, съдът с оглед разпоредбата на чл. 107 от СК счита че следва да се предостави за ползване от ищцата, тъй като се установява че имота е закупен от нея преди брака и вина за разтрогването на последния имат и двете страни. Ирелевантен е въпроса дали от продажбата на лично имущество на ответникът са лагани средства в имота на ищцата, тъй като не се касае за делба на СИО, а само за предоставяне правото на ползване, като правото на собственост ще се разреши при делба на имота.

След прекратяване на бракът, ищцата на основание чл. 103 от СК следва да носи предбрачно си фамилно име Симеонова.

По силата на разпоредбата на чл. 329 ал1 от ГПК разноските следва да останат в тежест на всеки от тях, като страните заплатят и окончателната такса по иска за развод в размер на по 12.50лв. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен между П.С.Г., ЕГН ********** и М. Б. Г. ЕГН **********, сключен на 22.09.1994г. с акт № * пред длъжностното


лице по гражданско състояние на гр.В., обл. В., поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 99 ал.1 отСК.

ОБЯВЯВА на основание чл. 99 ал.2 от СК, че ВИНА за настъпилото разстройство имат ДВЕТЕ СТРАНИ.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. Д., обл. В., ул. „Д. Б." № * на ищцата М. Б. Г., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА жената да носи предбрачното си фамилно име С., на основание чл. 103 от СК.

ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН ********** и М. Бонева Г., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ДРС сума в размер на по 12.50лв. /дванадесет и 0.50/ окончателна д.т. по иска за развод и по 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :