№ 3738
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито засеД. на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501929 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22194/19.07.2022 г., подадена от Р. С. Д., в качеството
му на взискател, срещу постановление за разноски от 14.07.2022г. по изп. дело №
20218920402234 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с район на действие Окръжен съд -
Варна.
Жалбоподателят оспорва разпределението изцяло в негова тежест разноски по
изпълнителното дело. Счита, че същите следва да се възложат в тежест на задълженото лице
Д.л И. Г..
Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.
ЧСИ Христо Георгиев е депозирал мотиви, като намира жалбата за недопустимо, в
евентуалност за неоснователна.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с данните в
изпълнителното производство, намира за установено следното:
Изп. д. № 2234/2021 г. е образувано по молба на Р. С. Д. срещу Д. И. Г., въз основа
изпълнителен лист № 262931/26.04.2021г., издаден по влязло в законна сила решение по
гр.д. № 13042/2017 г. по описа на ВРС, с което е разпределено ползването на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, по КККР на гр. Варна, с
адм. адрес гр. Варна, район Приморски, местност Приморски парк „Салтанат", съставляващ
дворно място с площ 1347 кв.м., с номер на имота по предходен план 2122 и с последен
актуализиран адм. адрес гр. Варна, „************", № 055, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Насрещната страна Д. И. Г. е депозирал молба, в която твърди, че 14.04.2022г. е
изпълнил доброволно решението за разпределяне на ползването на недвижимия имот. Към
молбата е приложен протокол за трасиране на дял 1 от решението. Отправено е искане за
прекратяване на делото, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител.
1
От протокол от 13.05.2022г. е видно, че ЧСИ Георгиев е отказал да извърши
разпределение на недвижимия имот, поради несъответствия при граничните междинни зони
и спорното местоположение на т.2 от границата съобразно заключението на вещото лице,
назначено в изпълнителното производство.
На 20.06.2022г. е депозирана молба от Р. Д.а - пълномощник на Р. Д., с която е
поискано да бъдат уведомени за дължимите такси и разноски по делото.
На 14.07.2022г. е изготвено постановление за разноски, с което е прието, че
направените по изпълнителното дело такси и разноски възлизат в общ размер от 658 лв. и
същите са възложени на взискателя Р. Д., предвид факта, че изпълнителното действие –
разпределяне ползването на недвижим имот, не е осъществено.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима, като
преждевременно предявена, по следните съображения:
В съдебната практика липсва спор, че произнасянето на съдебния изпълнител по
отношение на разноските, по същество не представлява изпълнително действие, тъй като
същото не е насочено към осъществяването на притезанието по изпълнителното основание,
а ангажира отговорността на съответната страна за репариране на направените от
насрещната страна разходи по привеждане в изпълнение на изпълнителния титул, съобразно
нормата на чл. 79 от ГПК.
При първоначално определяне на разноски от съдебния изпълнител, компетентен да
се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по
изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК
изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е именно съдебният
изпълнител. Едва актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу
начислени в тежест на задълженото лице разноски, подлежи на съдебен контрол.
Отговорността на страните за разноски е регламентирана в Част I - Общи правила, гл. VIII -
чл. 78 и сл., както и чл. 79 от ГПК, където е уредена изрично отговорността за разноски и
такси за изпълнението. Систематичното място на правната уредба на отговорността за
разноски дава основание на настоящия съдебен състав да направи извод, че волята на
законодателя при приемане на ГПК от 2007г. е била отговорността за разноски да бъде
уредена в общите правила на процесуалния закон и тези правила да намерят приложение във
всички етапи от развитието на гражданския процес, вкл. в процеса за принудително
изпълнение като негов закономерен завършек. Аргумент в тази насока е и обстоятелството,
че недоволна от разпределянето на разноските може да бъде всяка от страните в
изпълнителния процес, върху която същите са възложени.
В конкретния случай жалбата е адресирана до съдебния изпълнител, а не до съда, и
по съществото си съставлява възражение за недължимост на разноски, обективиращо искане
за изменение на същите, по което компетентен да се произнесе е самият ЧСИ.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1929/2022г. по описа на Окръжен съд –
Варна и ВРЪЩА жалба вх. № 22194/19.07.2022г. , подадена от Р. С. Д., в качеството му на
взискател, срещу постановление за разноски от 14.07.2022г. по изп. дело № 20218920402234
по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с район на действие Окръжен съд - Варна, за
произнасяне по искането на жалбоподателя за изменение на приетите разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3