Присъда по дело №1057/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 37
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100201057
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
СъдебниВИОЛЕТА АТАНАСОВА
заседатели:ДИЯНОВА
ТАНЯ МОНЕВА БОРИСОВА
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
и прокурора Христо Кръстев Колев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело от общ
характер № 20212100201057 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. Д., роден на *** г. в гр. ***., живущ
в гр.***., ул. „***” № *, ет. *, ап. ***, ***, *** гражданин, със ***
образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2020 г., в гр. Бургас, за времето от
13:19 часа до 13:24 часа, в условията на продължавано престъпление,
използвал данни от платежен инструмент - кредитна карта „Виза“ №
404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без съгласието на
титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
1. На 11.09.2020 г. за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр.
Бургас, ул. „***“ № ** от IP адрес *** използвал данни /номер на карта,
валидност, име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент -
1
кредитна карта „Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк
АД, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил
поръчка от интернет сайт ,,takeaway.com“ на стойност 55.10 лв. /петдесет и
пет лева и 10 ст./, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
2. На 11.09.2020 г., за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр.
Бургас, ул. „***“ №** от IP адрес *** използвал данни /номер на карта,
валидност, име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент -
кредитна карта „Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк
АД, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил
поръчка от интернет сайт eMAG.bg на мобилен телефон „Самсунг Галакси“
А71 с имей 1 № *** и имей 2 № ****, на стойност 749.99 лв. /седемстотин
четиридесет и девет лева и 99 ст./, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН:
**********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от
НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер
на 810 (осемстотин и десет) лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното на подсъдимия М. П. Д. наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК отнемане
в полза на държавата на пряката облага, придобита чрез престъплението -
мобилен телефон „Самсунг Галакси“ А71 с имей 1 № *** и имей 2 №***,
както и присъждане в полза на държавата на равностойността на придобитата
от подсъдимия чрез престъплението храна, а именно сумата от 55.10 лева
(петдесет и пет лева и 10 ст.).
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото – 1 бр.
СИМ карта на оператор А1 да се върне на подсъдимия М. П. Д., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА подсъдимия М. П. Д., ЕГН: **********, живущ в гр.
***., ул. „***” № *, ет. *, ап. ***, да заплати на гражданския ищец Д. И. П.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. ***., ул. „***“ № *, ет. *, сумата от 805.09 лева
2
(осемстотин и пет лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва от датата на настъпилото увреждане – 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия М. П. Д., ЕГН: **********, със снета по –
горе самоличност, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати на частния
обвинител и граждански ищец Д. И. П., ЕГН: ********** сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща направени от частния обвинител и
граждански ищец П. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
повереника му адв. Пламен Бонев от АК – Пловдив.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 37/30.11.2021 г. по НОХД № 1057/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор
при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу подсъдимия М. П. Д., ЕГН
**********, е повдигнато обвинение за това, че на 11.09.2020 г., в гр. Бургас,
за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в условията на продължавано
престъпление, използвал данни от платежен инструмент - кредитна карта
„Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без
съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН **********, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 11.09.2020 г. за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр. Бургас, ул.
„Цар Калоян“ № ** от IP адрес 95.169.*** използвал данни /номер на карта,
валидност, име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент -
кредитна карта „Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк
АД, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил
поръчка от интернет сайт ,,takeaway.com“ на стойност 55.10 лева /петдесет и
пет лева и 10 ст./, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
2. На 11.09.2020 г., за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр. Бургас,
ул. „Цар Калоян“ №* от IP адрес 95.169.*** използвал данни /номер на карта,
валидност, име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент -
кредитна карта „Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк
АД, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил
поръчка от интернет сайт eMAG.bg на мобилен телефон „Самсунг Галакси“
А71 с имей 1 № 1350000022064980/01 и имей 2 № 359969532064980/01, на
стойност 749.99 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и 99 ст./, без
съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
На основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 76 и чл. 84 НПК, съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Д. И. П., ЕГН
**********, срещу подсъдимия М. П. Д., ЕГН **********, граждански иск за
осъждането му да заплати сумата от 805.09 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане,
ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане – 11.09.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, и го конституира като частен
обвинител и граждански ищец по делото.
Производството пред настоящата съдебна инстанция протече по реда на
диференцираната процедура по глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие
на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като с протоколно определение от
30.11.2021 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
1
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минималния,
предвиден в чл. 249, ал. 1 от НК размер, а именно за срок от две години, като
след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, на подсъдимия да бъде наложено
наказание от една година и четири месеца, чието изпълнение бъде отложено
на основание чл. 66 НК за срок от три години. Относно кумулативно
предвиденото наказание глоба, предлага същото да бъде определено в размер
на 500 лева. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, прокурорът намира същия за доказан по своето правно основание и
прави предложение за уважаването му. Прави искане за приложение на чл.
53, ал. 2, б.“б“ от НК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д.П. – адв. П. Б.
от АК - Пловдив, поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и
пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия, като намира за справедливо наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл. 58а от НК да се редуцира с 1/3, и
същото да се изтърпи ефективно. Относно кумулативно предвиденото
наказание глоба, предлага същото да бъде определено в по-висок размер от
предложения от представителя на държавното обвинение. По отношение на
гражданския иск, пледира същият да бъде уважен в предявения размер, както
и да бъде осъден подсъдимият да заплати разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
Частният обвинител и граждански ищец Д.П. се присъединява към
казаното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия М.Д. - адв. Здравко Жильов от АК – Бургас,
преупълномощен от адв. Б.Я. в качеството му на служебен защитник, не
оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, както и
правната квалификация на инкриминираното деяние. По време на съдебните
прения защитникът релевира доводи относно индивидуализацията на
наказанието, като се солидаризира със становището на прокурора относно
определянето му приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като се
присъединява и към предложения от прокурора размер на наказанието
лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане по
чл. 66 от НК. Придържа се и към предложението на прокурора за налагане на
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева. По
отношение на предявения граждански иск, защитникът застъпва становище за
уважаването му в предявения размер. Присъединява се и към искането на
прокурора за приложение на чл. 53, ал. 2, б.“б“ от НК.
Подсъдимият М. П. Д. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В лична защита заявява, че е безработен
и в момента си търси работа. Моли за условна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
2
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М. П. Д. е роден на **** г. в гр.****, живущ в гр. ***, ул.
“***” № *, ет. *, ап. *. Той е *, * гражданин, * образование, *, *, *, с ЕГН
**********.
Пострадалият Д. И. П. от гр. * бил клиент на „УниКредит Булбанк“ АД,
към която имал издадена кредитната карта „Виза“ с № 404256******4012.
Преди инкриминираната дата подс. М.Д. живеел с майка си и с брат си -
св. В. Д. и П. Д., в апартамент в гр. Бургас, ул.“***“ № *. Интернетът до този
адрес бил доставян от телекомуникационна компания „Гигамакс“ ЕООД, като
договорът бил сключен на името на майка му, като потребител
„vladislava.dimitrova“ с IP адрес: 95.169.*** (том I, л. 20-22 от ДП). След това
и към датата на настоящата престъпна дейност подс. Д. останал да живее сам
в жилището, като продължил да ползва услугите на интернет доставчика с
посочения IP адрес. Последният разполагал и с данните от кредитната карта
„Виза“ с № 404256******4012, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД на св.
Д. И. П., а именно номер на карта, валидност, име на картодържателя и CVV
код. Данните му били предоставени за заплащане на услуги - видео чат в
сайта „Гепи ме“ (gepime.com), като след прекратяване на регистрацията си в
този сайт, данните на кредитната карта останали у подсъдимия.
Подсъдимият М.Д. ползвал мобилен телефон с номер 0889 ****, който се
водел на името на св. П. А. С. - приятелка на брат му П. Д.. През м. август
2019 г. св. С. закупила карта „Прима“ на мобилния оператор „А1“ и я
предоставила на подс. Д.. SIM картата се ползвала само от подсъдимия, който
заплащал и сметките по нея (том I, л. 6, л. 30-31 от ДП).
На 11.09.2020 г. подс. М.Д. решил да използва данните от кредитната
карта на св. Д.П. и в 13:19 часа си поръчал храна към сайта takeaway.com на
стойност 55.10 лева, а в 13:24 часа си поръчал смартфон Samsung Galaxy A71
на стойност 749.99 лева от сайта emag.bg. И в двата случая подсъдимият
задал плащане по интернет с банкова карта, като въвел данните (номер на
карта, валидност, име на картодържателя, CVV код) от кредитна карта „Виза“
с № 404256******4012 на св. Д.П. (том I, л. 46 от ДП).
За регистрацията в сайта на emag.bg., подс. Д. предоставил телефонния си
номер ***, като поръчката била направена от IP адрес: 95.169.***За адрес за
доставка на поръчката той посочил гр. **, ул. „***“ №*, където се намирал
най-близкият офис на куриерска фирма „Спиди“. За поръчката на смартфон
Samsung Galaxy A71 била издадена фактура № **********/11.09.2020 г. с
доставчик „Емаг Интернешънъл“ ООД и получател подс. М.Д. с адрес гр. *,
ул. „*“ № *, в която било посочено, че плащането е извършено на 11.09.2020
г. с карта (том I, л. 24 ДП). Телефонът бил доставен до офиса на куриерска
фирма „Спиди“, като на 14.09.2020 г. подс. Д. го получил лично (том I, л. 43-
45 от ДП).
3
Посочените по-горе неправомерни плащания били на обща стойност
805.09 лева, с която сума подсъдимият се облагодетелствал в своя полза.
На 11.09.2020 г. св. Д.П. получил на телефона си съобщения, от които
било видно, че с кредитната му карта е заплатена стока на стойност 749.99
лева в сайта за електронна търговия eMAG.bg и е извършена транзакция на
стойност 55.10 лева към онлайн търговеца takeaway.com. Тъй като не бил
извършвал тези разплащания, св. П. веднага се свързал с обслужващата го
банка и съобщил, че не разпознава тези две транзакции. На 16.09.2020 г. той
посетил банков клон на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Пловдив и подал
рекламация за тези две транзакции (том I, л. 47-49 от ДП).
За случая св. Д.П. съобщил и в полицията в гр. Пловдив, където било
образувано настоящото досъдебно производство.
След разрешение на съдия от Окръжен съд – Пловдив, на 02.06.2021 г.
било извършено претърсване в жилище, находящо се в гр. **, ул. „**“ № *,
ет. *, ползвано от подс. М.Д.. При извършване на това действие по
разследването бил намерен и иззет смартфон Samsung Galaxy A71 с имей 1 №
1350000022064980/01 и имей 2 №359969532064980/01, с карта на мобилен
оператор „А1“. За иззетия телефон подсъдимият обяснил, че го е закупил от
emag.bg, като използвал данни от чужда банкова карта през м. септември
2020 г. (том I, л. 10-11 от ДП).
Гореописаната фактическа обстановка се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно:
показанията на разпитаните свидетели Д.П., В. Д., Д. П., П. С.; от
приложените писмени доказателствени средства и доказателства – протокол
за изземване с разрешение на съдия от 02.06.2021 г. (т. I, л. 10-11 ДП); писмо
от 12.04.2021 г. от управителя на Телекомуникационна компания „Гигамакс“
ЕООД - гр. Бургас с приложена към него разпечатка с лични данни за клиента
(т. I, л. 20-22 ДП); писмо от 16.03.2021 г. от мениджър логистика „Емаг
Интернешънъл“ ООД с приложени към него пълномощно и фактура №
********** от 11.09.2020 г. (т. I, л. 23-25 ДП); писма от „Теленор България“
ЕАД (т. I, л. 26-28 и л. 33 ДП); писма от „А1 България“ ЕАД и „БТК“ ЕАД (т.
I, л. 30-31 и л. 32 от ДП); писмо изх. № 0911/18.01.2021 г. от „УниКредит
Булбанк“ АД и приложени към него копия на Информация за сметки с
титуляр Д.П. за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., справка транзакции
с карта, формуляр за рекламация и документи, свързани с транзакцията (т. I,
л. 36-49 от ДП); справка за съдимост (т. II, л. 28 от ДП), както и от
веществените доказателства, приложени по делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото
обстоятелства (механизмът на снабдяване с данни от платежен инструмент и
тяхното ползване, както и авторството на конкретното лице) са установени в
хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
4
С деянията си подсъдимият М.Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 11.09.2020 г., в гр.
Бургас, за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в условията на продължавано
престъпление, използвал данни от платежен инструмент - кредитна карта
„Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без
съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН **********, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 11.09.2020 г. за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр. **, ул.
„**“ № * от IP адрес 95.169.*** използвал данни /номер на карта, валидност,
име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент - кредитна карта
„Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без
съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил поръчка
от интернет сайт ,,takeaway.com“ на стойност 55.10 лева, без съгласието на
титуляра Д. И. П., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
2. На 11.09.2020 г., за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, в гр. **, ул.
„**“ №* от IP адрес 95.169.*** използвал данни /номер на карта, валидност,
име на картодържателя, CVV-код/ от платежен инструмент - кредитна карта
„Виза“ № 404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без
съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН: **********, като е извършил поръчка
от интернет сайт eMAG.bg на мобилен телефон „Самсунг Галакси“ А71 с
имей 1 № 1350000022064980/01 и имей 2 № 359969532064980/01, на стойност
749.99 лева, без съгласието на титуляра Д. И. П., ЕГН **********, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
За да е осъществено престъпление по чл. 249 от НК трябва да е налице
използване на платежен инструмент или данни от него без съгласието на
титуляра. В случая е безспорно установено, че подсъдимият Д. е използвал
данни от платежен инструмент – кредитна карта „Виза“ №
404256******4012, издадена от УниКредит Булбанк АД, без съгласието на
титуляра Д.П., като е извършил две отделни поръчки от интернет сайт
,,takeaway.com“ на стойност 55.10 лева и от eMAG.bg на стойност 749.99 лева.
Кредитната карта, съгласно чл. 93, т. 24 от НК съставлява платежен
инструмент, като в случая данни от него са използвани без съгласието на
титуляра.
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като подс. Д. е извършил две деяния, които осъществяват
поотделно едно и също престъпление, през непродължителен период от време
– на 11.09.2020 г. за времето от 13:19 часа до 13:24 часа, при една и съща
обстановка и място в гр. Бургас, при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и от субективна страна продължение на
предшестващото.
Налице е и другият елемент от фактическия състав, а именно,
осъществените деяния не съставляват по-тежко престъпление.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК виновно, при форма на вина - пряк умисъл,
5
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
тъй като е имал ясни представи, че използва данни от чужда кредитна карта,
без да е получил съгласието на титуляря за тяхната употреба. Наред с това
подсъдимият е предвиждал вредоносните последици и съзнателно се е
стремял към настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния
размер на получената сума.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието e относително висока
предвид вида на нарушените обществени отношения и начина на
осъществяване. Засегнати са обществените отношения, касаещи нормалното
функциониране на паричната система, сигурността и безпрепятственото
осъществяване на електронните разплащания. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че подсъдимият е наредил две транзакции с данните от
кредитната карта на П., както и че с деянието са причинени имуществени
вреди на пострадалия, които не са възстановени.
При определяне степента на обществена опасност на дееца, съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно
минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението,
младата му възраст, липсата на регистрирани противоправни прояви,
добросъвестното поведение по време на воденото против него наказателно
производство и изразеното искрено разкаяние и критичност. Съдът не отчита
наличие на отегчаващи вината обстоятелства.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав прие, че в случая не са налице предпоставки за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл.
55 НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не
удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност
или изключителност, при задължително констатирана несъразмерна тежест
на най-лекото предвидено в особената материалноправна норма наказание.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, имащи значение
за размера на наказанието, съдът прие, че за постигане целите на личната и
6
генерална превенция, адекватно и справедливо на извършеното престъпление
и дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок, равен на специалния
минимум, а именно две години. С оглед реда на проведеното съдебно
следствие и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът на основание чл. 58а,
ал. 1 НК намали определеното наказание лишаване от свобода с една трета, а
именно от две години на една година и четири месеца. Съдът наложи на
подсъдимия Д. и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 810
лева.
Като взе предвид, че са налице законовите предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и като съобрази изложените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия, не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното му
наказание. Подсъдимият е млад човек с ниска степен на обществена опасност.
Както беше посочено, към момента на извършване на деянието не е бил
осъждан и не е имал противообществени прояви. По мнение на съда воденото
наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало да
оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие. Наред с това
категорично заявеното от подс. Д. намерение да започне работа и да получава
парични средства по законен начин, налага извод за постижимост на
основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето на дееца,
без да се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото, като чрез
подходящ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане.
По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде
постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, защото условното
осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект
както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото,
защото не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание при извършване на ново престъпление.
При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен
превесът на специалната над генералната превенция и това, че наказанието
служи за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на
обществото от подобни посегателства. По делото не съществуват
доказателства, че за превъзпитанието на подс. Д. е необходимо той да бъде
изолиран от обществото, която е целта на ефективното наказание, нито, че е
налице реална опасност при отлагане на изпълнението му, той да извърши
ново престъпление. Поради изложеното и за да се постигне принципът за
справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият
състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода следва да се
отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Този
размер на изпитателния срок според съда е достатъчен, за да въздейства на
подсъдимия предупредително, превантивно и възпитателно.
Съдът намира за неоснователно становището на повереника на частния
обвинител и граждански ищец, че справедливото наказание по отношение на
7
подсъдимия следва да се определи в размер малко над законоустановения
минимум, което след приложението на чл. 58а НК, да се изтърпи ефективно.
Според настоящия съдебен състав обсъдените по-горе смекчаващи
обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, не оправдават извод
за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на
съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на
наказанието.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът намира, че предявеният и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от Д.П. за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане е доказан по основание и размер. Налице са
всички елементи за възникване на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, а
именно - наличие на противоправно поведение, причиняване на вреди,
наличие на причинна връзка между поведението на деликвента и причинената
вреда, и наличие на вина. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. На гражданския ищец са причинени имуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. В този случай
за извършителя възниква и деликтна отговорност наред с наказателната да
възмезди пострадалия за всички вреди, които виновно му е причинил.
Поради това съдът осъди подсъдимия М.Д. да заплати на гражданския
ищец Д.П. сумата от 805.09 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 11.09.2020 год., до окончателното й изплащане.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът отне на основание чл. 53, ал. 2, б.„б“ от НК в полза на държавата
пряката облага, придобита чрез престъплението - мобилен телефон „Самсунг
Галакси“ А71 с имей 1 № 1350000022064980/01 и имей 2
№359969532064980/01, както и присъди в полза на държавата
равностойността на придобитата от подсъдимия чрез престъплението храна, а
именно сумата от 55.10 лева.
Съдът постанови също вещественото доказателство по делото – 1 брой
СИМ карта на оператор А1 да се върне на подсъдимия М. ПЛ. Д., ЕГН
**********.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия М. П. Д., съдът на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, го осъди да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д.
И. П., ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща
направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
повереника му адв. П. Б. от АК – Пловдив.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни