Определение по дело №209/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предложение второ от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх. № 2872/19.12.2023 г. (с пощенско клеймо от 18.12.2023 г.) от Б. Я. М., съдържаща искане за изменение на Определение № 432/23.10.2023 г. в частта за разноските, като бъде определен по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от присъдения със съдебния акт такъв от 600 лева.

Излагат се съображения в молбата, че ищецът не е редовно призован за проведеното по делото на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание, в което е постановено прекратителното определение и в негова тежест за възложени разноски от 600 лева. Излагат се твърдения, че е направено своевременно възражение за прекомерност на разноските, направени от ответната страна, които са несъобразени с фактическата и правна сложност на делото. Сочи се също, че разноските не са реално платени и че процесуалният представител на ответника не се е явил в проведеното по делото открито съдебно заседание. Отправя се искане за намаляване размера на присъдените разноски от 600 лева с оглед прекомерността им съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В дадения от съда срок отговор по молбата от насрещната страна не е постъпил.

След преценка на изложеното в молбата съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока на обжалване на съдебния акт по аргумент чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество обаче, молбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

С Определение № 432/23.10.2023 г. по адм. д. № 209/2023 г. по описа на ЯАС е оставена без разглеждане исковата молба на Б. Я. М. за прогласяване нищожността на Определение № 104 от 25.10.2023 г. по дело за определяне на срок за бавност на Върховен административен съд на Република България № 101/2022 г., производството по делото е прекратено, а в тежест на ищеца М. са възложени разноски в размер на 600 лева с оглед изхода на спора, своевременно предявената за това претенция и съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК.

По силата на посочената в съдебния акт разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството (какъвто е и процесният случай), ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна е депозирала отговор по исковата молба чрез редовно упълномощен представител – адвокат П. С. З. от САК, като заедно с пълномощното е представен и Договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.10.2023 г., в който изрично е отбелязано, че при подписването на договора е заплатено договореното възнаграждение от 600 лева за осъществяване на процесуалното представителство по адм. д. № 209/2023 г. по описа на ЯАС, който договор служи като разписка за получаване на сумата.

По силата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в конкретния случай според разписаното в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. е 1 000 лева. Твърдението, че възнаграждението не е реално платено е несъстоятелно, доколкото в наличния по делото Договор за правна помощ и процесуално представителство изрично е посочено, че той служи като разписка за договореното и заплатено възнаграждение за представителство по делото. В този смисъл искането за изменение на Определение № 432/23.10.2023 г. в частта за разноските, изразяващо се в претенция за намаляване размера на присъдените разноски, се явява неоснователно, още повече, че договореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева е под нормативно определения минимум от 1 000 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1, пр. второ от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Ямбол, първи административен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Б. Я. М. за изменение на Определение № 432/23.10.2023 г. в частта за разноските, изразяващо се в определяне на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от присъдения със съдебния акт такъв от 600 лева, обективирано в молба вх. № 2872/19.12.2023 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7– дневен срок от съобщаването му.