Решение по дело №939/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 266 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалба на „Драм“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Б. Д., чрез адв. С., против Решение № 76/11.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП-Варна/, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 8033-1/31.03.2023 г., по описа на ТД на НАП-Варна, подадена от „Драм“ ООД, срещу действията на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, обективирани в Разпореждане с изх. № С230003-137-0002728/27.03.2023 г., по изпълнително дело № **********/2007 г. по описа на ТД на НАП – Варна, в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на 72 публични вземания, представляващи СД по ЗДДС за м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2013 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2014 г.; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2016 г., данък върху доходите, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд за 2013, 2016 и 2017 г., декларация по ЗКПО за 2013 г. и такса по изпълнителен лист на Районен съд – Провадия по гр. д. № 305/2008/24.07.2013 г. в общ размер на 14 075,39 лева.

С жалбата се оспорват изводите на Директора на ТД на НАП -Варна като необосновани поради обстоятелството, че са в противоречие на материалния закон. Сочи се, че единственият мотив на Директора на ТД на НАП - Варна, за да потвърди обжалваното разпореждане на публичния изпълнител е, че са налагани обезпечителни мерки, с които е прекъсвана погасителна давност. Твърди се, че за да е налице надлежно присъединено публично вземане към вече образувано изпълнително дело, е необходимо последно да е висящо, съобщението за присъединяване на публичен взискател да е редовно връчено на задълженото лице, както и присъединяването да е извършено от лице, което има правомощието за това. Изтъква се, че публичният изпълнител не е направил необходимите действия, за да е надлежно присъединяването на публичното вземане към вече образуваното изпълнително дело. Посочва се още, че в оспореното решение липсват мотиви за надлежното присъединяване на всяко от 119 – те публични вземания, както и по отношение на кои публични вземания са налагани обезпечителни мерки. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител за отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Отправя искане след отмяна решението на Директора на ТД на НАП – Варна, да бъде отменено разпореждане на публичния изпълнител.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП - Варна, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. С писмени бележки, счита се, че правилно и законосъобразно е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител, тъй като погасителната давност се спирала с налагането на обезпечителни мерки. В тази връзка, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

О. С. с изх. № 7646-000001/10.096.2007 г. изпълнително дело № 7646/2007 г., се установява, че е образувано изпълнително дело за неизплатени от жалбоподателя публични вземания в размер на 8500,00 лева – главница и 274,49 лв. – лихви, произтичащи от наложени с влезли в сила наказателни постановления имуществени санкции за административни нарушения на трудовото законодателство /л. 21 от адм. преписка/. За образуваното изпълнително дело, длъжникът получава съобщението на 13.09.2007 г. /л. 19 от адм. преписка/.

На 04.05.2010г. публичният изпълнител с Постановление изх. № 7646/2007/000014 налага обезпечителни мерки, изразяващи се в запор върху всички видове банкови сметки, депозити, както и вложените вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

С Постановление изх. № 7646/2007/000026/06.07.2011 г. е наложен запор върху движими вещи, собственост на длъжника - 1.ПРЕСА ГЛАДАЧНА “TEST” PYB 65 фаб.номер 22084 Инв.ном. 174; 2.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „TEST” AYV 22S фаб.номер 1бр. 20012 Инв.номер 175; 3.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „PANTEX”-CF фаб.номер 1бр.00000 Инв.номер 176; 4.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „PANTEX” фаб.номер 1бр. 00000. Инв.номер 177; 5.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „PANTEX “ фаб.номер 1бр. 00000 Инв.номер 178.; 6.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „TEST”-RDL50-AB фаб. 1бр. Номер 20308 Инв.номер 179; 7.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „TEST”-RDL50-AB фаб. 1бр. Номер 20311 Инв.номер 180; 8.ПРЕСА ГЛАДАЧНА „HOFMAN”-HR-2A-17E-200 1бр. Фаб.номер 10651 Инв.номер 181; 9.ПРЕСА ПОДЛЕПВАЩА „MEYER” RPS-2 1бр. EVOLUTION 700/1000 фаб.номер 1720187 Инв.номер 0040028; 10.АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА КРОЕНЕ 1 бр. GGT GERBER S 300. Видно от положения подпис и печат на л. 14 от адм. преписка запорното съобщение е получено лично от длъжника на 06.07.2011 година.

Издадено е Постановление с изх. № 7646/2007/000028/06.07.2011 г., с което е отменен наложения върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, предоставени за доверително управление на длъжника в П. Б. АД /л. 13 от адм. преписка/.

По изпълнителното дело за обезпечение на публично вземане е наложена възбрана с Постановление изх. № 7646/2007/000088/12.09.2015г. върху 350 кв.м. от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот /парцел/ V-629, 630 в кв. 33, находящо се в [населено място], [улица], заедно с построената в него шивашка работилница. Същото е връчено на 17.09.2015г. – Н. М..

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С200003-022-0051608/10.08.2020 г., е наложен запор върху средствата на задълженото лице в каси. При извършена проверка публичният изпълнител установява, че не са налични средства в касите на задълженото лице. Констатациите са обективирани в Протокол за изземване Изх.№ С200003-027- 0000467/10.08.2020 г. /л. 6–7 от адм. преписка/.

На 02.08.2022 г. публичният изпълнител с Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С220003-022-0052169/02.08.2022 г., налага запор върху наличните средства на длъжника в касите. При проверка е установено, че не са налични средства. Резултатите са обективирани в Протокол за изземване Изх.№ С220003-027- 0000526/02.08.2022г. /л. 9-10 от адм. преписка/.

По повод на молба с вх. № С230003-000-0074769/14.02.2023 г., подадена от „Драм“ ООД, е издадено Разпореждане с изх. № С230003-137-0002728/27.03.2023 г. В обстоятелствената част на посоченото разпореждане и по-конкретно в таблица № 1 публичният изпълнител описва публичните задължения на „Драм“ ООД, по отношение на които е настъпила абсолютната 10-годишна погасителна давност и принудителното изпълнение е прекратено, а именно: – Ревизионен акт № *********/30.05.2012г.; Данъчна декларация № 03001428861/10.08.2010г.; Данъчна декларация № 030021000030810/19.01.2011г.; Данъчна декларация № 030021102520714/10.05.2011г.; Данъчна декларация № 030021202821610/03.05.2012г.–Фонд държавно обществено осигуряване; Данъчна декларация № 030021202821610/03.05.2012г. – НЗОК; Данъчна декларация № 030021205561533/28.09.2012г. - Фонд държавно обществено осигуряване; Данъчна декларация № 030021205561533/28.09.2012г. – НЗОК; Данъчна декларация № 030021206726033/30.11.2012г. – НЗОК; Данъчна декларация № 030021206726033/30.11.2012г. – Фонд държавно обществено осигуряване.

По отношение на публичните вземания, посочени в таблица № 2 от разпореждането, публичният изпълнител отказва да прекрати принудителното изпълнение, тъй като не е настъпила погасителната давност за публични вземания за м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2013 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2014 г.; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2016 г., данък върху доходите, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд за 2013, 2016 и 2017 г., декларация по ЗКПО за 2013 г. и такса по изпълнителен лист на Районен съд – Провадия по гр. д. № 305/2008/24.07.2013 г. в общ размер на 14 075,39 лева. Разпореждането е получено от длъжника на 28.03.2023 г. по електронна поща, видно от л. 1 от адм. преписка. Обжалвано е пред Директора на ТД на НАП - Варна с жалба, подадена на 31.03.2023 г., видно от поставения вх. № 8033-1/31.03.2023 г., по описа на ТД на НАП – Варна.

По повод на постъпилата жалба, в административната преписка – л. 22, е дадено Становище с изх. № С230003-180-0001137/06.04.2023г. на публичния изпълнител, в което са изложени твърдения за правилност и законосъобразност на извършените действия по принудителното изпълнение, поради обстоятелството, че абсолютната 10-годишна давност не е изтекла, тъй като са наложени обезпечителни мерки, които прекъсват давностния срок.

Изцяло възприемайки констатациите на публичния изпълнител, Директорът на ТД на НАП-Варна е издал решението, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство.

Към делото е приета и приложена преписката по изпълнително дело № 7646/2007 г. по описа на ТД на НАП – Варна.

По искане на жалбоподателя е допусната, приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че изпълнително дело № 7646/2007 г. е образувано на 10.09.2007 г. за задължения на „Драм“ ООД в общ размер на 8500 лева – главница, 274,49 лева – лихви по наказателни постановления, издадени от Областна инспекция по труда-Варна. Вещото лице посочва, че най-ранната дата на присъединяване по изпълнителното дело е 11.02.2014 г. В заключението, вещото лице пояснява, че са налице погасявания на задължения по изпълнителното дело, като основанията за погасяване са различни – разпределение на постъпила сума, както и погасяване поради изтекла погасителна давност. Заключението на експерта посочва размери и основания на задължения различни от посочените в процесното разпореждане. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 г., последното поддържа депозираното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Така даденото заключение, е оспорено от ответника. Други доказателства във връзка с оспорването не са ангажирани. Съдът намира заключението за компетентно и безпристрастно дадено, поради което го кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът сформира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, пред компетентен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

По аргумент от 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.

Съгласно чл. 268, ал. 1 във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК пред административния съд на обжалване подлежи решението, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника. Следователно в настоящия случай е спазен законоустановения ред за обжалване.

Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му и постановен ли е в съответствие с целта на закона, по аргумент от чл. 160, ал. 2 вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК.

Оспореното Решение № 76/11.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Варна е издадено от компетентен орган, в кръга на материалната и териториалната му компетентност, в предвидената писмена форма, съгласно чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния орган разпореждане представлява действие на публичен изпълнител по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, предвид което подлежи на контрол относно неговата законосъобразност.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят счита, че към датата на депозиране на писмената молба пред публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна – 14.02.2023 г. е изтекла погасителната давност за всички задължения по изпълнително дело № 7646/2007 г. С оспореното решение изцяло е потвърдено разпореждането, с което частично е отхвърлена молбата за погасяване по давност на задълженията.

Между страните спорен е въпросът дали са настъпили правнорелевантните факти, които да са годни да прекъснат или спрат давностният срок за задълженията, предмет на настоящия спор.

Съгласно правната доктрина, погасителната давност е материалноправен институт, поради което следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. За публичните задължения давността е уредена в разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, според чиято ал. 1 публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Давността спира: 1.когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4.когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5.с налагането на обезпечителни мерки; 6.когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ДОПК. В ал. 2 на посочената правна норма законодателят предвижда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно ал. 3, на чл. 172 от ДОПК.

В разглеждания случай е отказано погасяване на публични задължения за м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2013 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2014 г.; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2016 г., данък върху доходите, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд за 2013, 2016 и 2017 г., декларация по ЗКПО за 2013 г. и такса по изпълнителен лист на Районен съд – Провадия по гр. д. № 305/2008/24.07.2013 г. в общ размер на 14 075,39 лева. Следва да се отбележи, че давностният срок е започнал да тече от 01.01.2014 г., тъй като най-старите установени публични задължения на юридическото лице, за които е отказано погасяване по давност, са установени на основание СД по ЗДДС. Този данък се дължи ежемесечно до 14-то число на месеца, следващ периода, за който се отнасят – чл. 89, във връзка с чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, а лихвата върху него се дължи от момента на просрочието. В настоящия случай за СД по ЗДДС за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г., същата е дължима до 14.04.2013 г., а давността е започнала да тече от 01.01.2014 година. По аналогичен ред се определя и началният момент за определяне на главницата и лихвите върху задълженията по ЗДДС за останалите периоди. По отношение на СД по ЗО, ЗДДФЛ, ДОО, УПФ и корпоративен данък, последните са дължими ежемесечно, а именно до 25-то число на месеца, следващ периода, за който се отнасят. За тях давностният срок също започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението.

По-горестоящият административен орган, в оспореното решение, е приел изводите на публичния изпълнител, че поради предприетите действия по принудително изпълнение с налагането на обезпечителни мерки с Постановление изх. № 7646/2007/000088/12.09.2015 г., с което е наложена възбрана, с Постановление Изх.№ С200003- 022-0051608/10.08.2020 г., както и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С220003- 022-0052169/02.08.2022 г., е прекъсната давността. Именно в това е основният спор между страните дали давността е била прекъсвана с действията на публичния изпълнител, съответно започнала ли е и от кой момент тече нова давност.

Според ответната страна давностният срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК през 2015, 2020 и 2022 г. с налагане на обезпечителните мерки, изразяващи се във възбрана и запори.

В разглеждания случай е налице изпълнително действие налагане на възбрана, преди изтичане на давностния срок. Ето защо, съдът намира за необходимо да бъде даден отговор на въпроса относно валидността на наложените обезпечителни мерки в хода на изпълнителното производство, за да е налице спиране на давностния срок по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

Давностният срок, действително, се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, докато в разпоредбата на чл. 220 „Образуване на изпълнително дело“ и на чл. 221 „Започване на производство“ са включени в Раздел „Действия“ на Глава XXV от ДОПК – „Принудително изпълнение“. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., по тъл. д. № 2/2013 по описа на ОСГТК на ВКС и с Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тъл. д. 8/2019 г. по описа на ВАС, двете Върховни съдилища на РБ дават отговор на въпроса кои действия на публичния изпълнител се характеризират като такива по принудителното изпълнение. От текста на посочените тълкувателни решения се налага извод, че основен разграничителен критерий е уведомяването и възможността длъжникът да участва в принудителното изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от ДОПК в съобщението за доброволно изпълнение се посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело, както и предупреждение, че при неизпълнение в указания срок, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Тоест едва след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение публичният изпълнител би могъл да пристъпи към принудително изпълнение. Ето защо, изпращането на съобщение за доброволно изпълнение се характеризира като действие по пристъпването към принудително изпълнение. Следователно изпращането на съобщение за доброволно изпълнение е подготовка за започване на изпълнителния процес, изразяващ се в предприемане на действия, регламентирани в чл. 215, ал. 1, т. 1 – 3 от ДОПК.

Посочената разпоредба лимитативно определя способите за осъществяване на принудителното изпълнение, а именно: 1.изпълнение върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги; 2.изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; 3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. Прекъсването на давността ще настъпи в случай, че публичният изпълнител предприеме, което и да е от посочените в правната норма изпълнително действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ДОПК обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, препис от което, съобразно нормата на чл. 196, ал. 2 от ДОПК, следва да бъде връчен на длъжника. Тоест за да налице ефективно наложена обезпечителна мярка, е необходимо органът/лицето, отговорно за изпълнението й, да е получило запорното съобщение. До тази дата не може да се установи дали запорът, съответно възбраната имат действие. Предвид на това, не може на длъжника да бъде противопоставено възражение за спиране на давностния срок, доколкото началният и крайният момент на този период не могат да бъдат установени. В настоящия случай, по преписката от изпълнителното дело липсват данни постановленията за налагане на обезпечителни мерки да са връчени надлежно на задълженото лице. Това налага извод, че мерките не са наложени надлежно.

Целта на обезпечителните мерки е да осигурят ефективно събиране/изпълнение на публичните вземания, при реална и действителна опасност от осуетяване изпълнението от страна на задълженото лице или съществуващо затруднение за събирането занапред. Поради тези съображения, използването на обезпечителните мерки не по тяхното предназначение, а само и единствено за осуетяване настъпването на перемпцията /прекратяване поради изтекла давност/, при продължително бездействие, влече незаконосъобразност на действията, предприети от публичния изпълнител.

Нещо повече, решаващият административен орган твърди, че на 04.05.2010 г., предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на задълженото по изпълнителното дело лице, с Постановление изх. № 7646/2007/000014, публичният изпълнител е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на длъжника. По-късно на 12.09.2015 г. с Постановление изх. № 7646/2007/000088 е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК във връзка с чл. 233, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични държавни и общински вземания.

С разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасят с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона не е предвидено друго. Давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, по арг. от чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че задълженията, за които е образувано изпълнително дело № **********/2007 г. са погасени по давност. От последното изпълнително действие по принудителното изпълнение на задълженията по изпълнителното дело до налагането на възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжника през 2015 г., са изтекли повече от 5 години. Ето защо, извършваните след това действия на публичния изпълнител, са незаконосъобразни.

Отделно от гореизложеното, от административният орган се твърди, че с Разпореждане № 7646/2007/000065/11.02.2014 г., публичният изпълнител е присъединил публични задължения към вече образуваното изпълнително дело. В приетата и приложена към настоящото дело преписка по изпълнителното производство липсват данни да е връчено съобщение на длъжника за извършеното присъединяване, а както вече беше отбелязано, за да породи правни последици извършеното от публичния изпълнител действие по принудителното изпълнение, е необходимо същото да бъде надлежно съобщено на длъжника.

Допускайки постановяването на решение, при неизяснени факти и обстоятелства, от значение за разглеждания случай, решаващият административен орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалноправните норми. Установените нарушения представляват самостоятелни основания за отмяна на оспореното решение и процесното разпореждане в оспорената част и връщане на преписката на публичен изпълнител за произнасяне по искането на дружеството жалбоподател за прекратяване, поради изтекла погасителна давност на спорните задълженията.

При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя се явява основателно. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява основателно, доколкото делото не е с фактическа и правна сложност. На основание чл. 162, ал. 2 от ДОПК в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 2450,15 лв., от които 50 лева – държавна такса; 400 лева депозит за вещото лице и 2000,15 лева – адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, ал., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата.

На основание чл.268 ал.2 ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 във връзка с чл. 160, ал. 1, пред. първо, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 76/11.04.2023г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което частично е оставена без уважение жалба вх.№ С230003-000-0074769/14.02.2023 г. по описа на ТД на НАП-Варна, подадена от „Драм” ООД, срещу действията на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Варна, обективирани в Разпореждане изх. № С230003-137-0002728/27.03.2023 г. по изпълнително дело № **********/2007 г.

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С230003-137-0002728/27.03.2023 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Варна по изпълнително дело № **********/2007 г., в частта, с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност на 72 публични вземания, представляващи СД по ЗДДС за м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2013 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2014 г.; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2016 г., данък върху доходите, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд за 2013, 2016 и 2017 г., декларация по ЗКПО за 2013 г. и такса по изпълнителен лист на Районен съд – Провадия по гр. д. № 305/2008/24.07.2013 г. в общ размер на 14 075,39 лева.

ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне по искането на дружеството жалбоподател за отписване на публичните задължения и прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност в оспорената част, съобразно дадените указания.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна да заплати на „Драм“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Б. Д., сумата в размер на 2450,15 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.