№ 480
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100500011 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.В.“ АД-длъжник по изп.д. №
20228510402528 срещу постановлението за разноските от 25.10.2022 г., с
което ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение.Жалбоподателят твърди, че с постановлението ЧСИ не се е
произнесъл по направеното искане да посочи такси за какви действия е
включил в сумата от 24,00 лв., посочена в поканата за доброволно
изпълнение като „допълнителни разноски“ по т.31 от ТТРЗЧСИ, нито по
изричното възражение относно начисляването на сума в размер на 18,00 лв. за
налагане на запор, нито относно искането за преизчисляване на
пропорционалната такса.Излага доводи, че отказът на ЧСИ е
незаконосъобразен, тъй като длъжникът е платил доброволно задължението
си на следващия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение,
поради което за взискателите не е не е била налице обективна необходимост
от предприемането на допълнителни действия по изпълнителното дело след
подаване на молба за образуването му и такива не са предприемани.Поради
това незаконосъобразно ЧСИ е възложил в негова тежест адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г.Твърди, че по отношение
на разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител не му е предоставил
1
документ за тях, поради което същите не следва да са в негова тежест.В
поканата за доброволно изпълнение не е посочено да се наложи запор и този
изпълнителен способ не е бил приложен.Моли съда да отмени обжалваното
постановление, като намали разноските за адвокатско възнаграждение до
размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на
извършените действия по изпълнителното производство и да отмени
възлагането в негова тежест на разноски в размер на 24,00 лв., посочени в
поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски“ по т.31 от
ТТРЗЧСИ, както и 18,00 лв.-за налагане на запор.
Ответниците по частната жалба- „Ф.С.М.“ ЕООД и „Г.С.М.П.“ ЕООД
оспорват същата.Изразяват становище, че правото на длъжника да оспорва
начислените такси е преклудирано и частната жалба е просрочена, тъй като
ЧСИ не е подадена в 2-седмичен срок от връчване на съобщението за
образуваното изпълнително дело, в което е посочен размера на начислените
такси по ТТРЗЧСИ.В частта относно размера на дължимото възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело частната жалба е
допустима, но неоснователна, тъй като размерът на същото е съобразен с
минимално определения такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Поддържат, че след образуване на
изпълнителното дело са извършили действия, които обосновават присъждане
на адвокатски хонорар.Молят съда да остави без уважение частната
жалба.Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
ЧСИ М.П. излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
жалбата, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
минимално определения такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишен.Твърди,
че взискателите са били активно представлявани, като пълномощникът им е
извършвал действия, които имат за цел да постигнат удовлетворяване на
паричното вземане.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително № 20228510402528 по описа на ЧСИ
М.П. е образувано на 14.09.2022 г. по молба на „Ф.С.М.“ ЕООД и „Г.С.М.П.“
ЕООД срещу „С.В.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2021 г. по
2
гр.д.№ 62080/2020 г. СРС.С молбата взискателят е поискал налагане на запор
върху движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да
наложи запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 18.06.2021 г. на СРС, 35
с-в, гр.д.№ 20075265/2021 г. за осъждане на „С.В.“ АД да заплати на Т.Г.Д.
сумата от 50 лв.-разноски по делото.
Видно от представения договор за цесия от 05.07.2021 г. Т.Г.Д. е
прехвърлила на „Ф.С.М.“ ЕООД и „Г.С.М.П.“ ЕООД вземането по
присъдената сума в полза на цедента от СРС, гр.д.№ 62080/2020 г., като всеки
от цесионерите получава половината от присъдената сума.
Видно от представеното пълномощно и споразумение за адвокатско
възнаграждение „Ф.С.М.“ ЕООД и „Г.С.М.П.“ ЕООД са упълномощили
Адвокатско сдружение „Н.Б.“ да ги представлява пред съдебно-
изпълнителните органи във връзка с образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на сумата по изпълнителния лист от 18.06.2021 г. на
СРС, 35 с-в, гр.д.№ 20075265/2021 г. с договорен размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лв. за образуване на изпълнителното дело и
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане.Договорено е сумата да се заплаща по банков път.
Представено е и преводно нареждане за превеждане на сумата от 400
лв. от взискателите в полза на Адвокатско сдружение „Н.Б.“ на 14.09.2022 г.
На 14.09.2022 г. ЧСИ М.П. е изпратил покана за доброволно
изпълнение, която жалбоподателят признава, че е получил на 19.09.2022 г. с
посочени ни разноски по изпълнителното дело в размер на 408,91 лв., 151,07
лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Видно от постановление от 14.09.2022 г. на основание чл.79, ал.1 ГПК
ЧСИ е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство
разноски, сред които- 18,00 лв.-за налагане на запор без извършване на опис
/т.9/ и 24,00 лв.-допълнителни разноски /т.31/.
Длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските по т.31 от
ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. и по т.9 в размер на 18,00 лв. за налагане на
запор, както и срещу размера на адвокатското възнаграждение, като е
уведомил ЧСИ, че на 20.09.2022 г. е изплатил задълженията по
изпълнителното дело.
3
С молба вх.№ 91329/27.09.2022 г. взискателите са уведомили ЧСИ
М.П., че оттегля посочените от него в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за събиране на вземането-запор на движими
вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор върху
дружествените дялове и е определил като способ за изпълнението единствено
запор на банковите сметки на длъжника, като му е възложил и да събере
дължимите суми в случай, че последните са налични по банковите му сметки.
С постановление от 26.09.2022 г. ЧСИ, връчено на 31.10.2022 г., М.П. е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение с мотиви, че
същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението.Частната жалба се подава в 2-седмичен
срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на
съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно
т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв.- 200 лв.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочени способи за изпълнение съгласно
изискванията на чл.426, ал.2 ГПК същите не са извършили други действия,
които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземането.Молбата за оттегляне на изпълнителните способи за събиране на
вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело-запор
на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор
върху дружествени дялове и посочване като изпълнителен способ на
изпълнението-запор на банкови сметки на длъжника, е подадена няколко дни
4
след образуване на изпълнителното дело и преди пристъпване към
изпълнителни действия и представлява уточнение на молбата по чл.426, ал.2
ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на
изпълнението.Изготвянето на становища по възражението за прекомерност и
по частната жалба не представляват действия, насочени към удовлетворяване
на вземането.
Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да
се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите
да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ
е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и
следва да се определи от ЧСИ.
По отношение на оплакванията относно размера на таксите по
ТТРЗЧСИ размер на 24,00 лв., посочени в поканата за доброволно изпълнение
като „допълнителни разноски“ по т.31 от ТТРЗЧСИ и в размер на 18,00 лв.-за
налагане на запор, частната жалба се явява просрочена.Жалбоподателят е
получил покана за доброволно изпълнение с посочване на размера на
разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ на 19.09.2022 г. и срокът за
обжалването им е изтекъл на 03.10.2022 г. /работен ден/, а частната жалба е
подадена на 09.11.2022 г., т.е. след срока по чл.436, ал.1 ГПК.По отношение
на тези разноски липсва произнасяне на ЧСИ в обжалваното постановление
от 26.09.2022 г.Поради изложените съображения съдът счита, че по
отношение на разноските за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се
върне като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответниците по частната жалба-„Ф.С.М.“
ЕООД и „Г.С.М.П.“ ЕООД сумата 219,00 лв. /по 109,50 лв. на всеки от тях/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх.№ 55677/26.09.2022 г. по
5
изп.д. № 20228510402528 по описа на ЧСИ М.П. в частта, с която ЧСИ е
отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД с ЕИК ******* и „Г.С.М.П.“
ЕООД с ЕИК ******* за разликата над 200 лв. до 400 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателите по изп.д. № 20228510402528 по описа на ЧСИ
М.П., „Ф.С.М.“ ЕООД с ЕИК ******* и „Г.С.М.П.“ ЕООД с ЕИК ******* за
разликата над 200 лв. до 400 лв.
ВРЪЩА частна жалба на „С.В.“ АД-длъжник по изп.д. №
20228510402528 срещу разноските в размер на 24,00 лв., обективирани в
поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски“ по т.31 от
ТТРЗЧСИ, както и в размер на 18,00 лв.-за налагане на запор, като
просрочена.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ******* да заплати на „Ф.С.М.“ ЕООД с ЕИК
******* и със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „*******
партер и „Г.С.М.П.“ ЕООД с ЕИК ******* със същото седалище и адрес на
управление по 109,50 лв. на всеки от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.В частта относно връщането на
частната жалба решението има характер на разпореждане и подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6