РЕШЕНИЕ
N
гр. Русе , 26.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Русе, ІV състав в
публичното заседание на 29 октомври през две хиляди и петнадесета година в
състав:
Съдия : ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря .... ДИАНА МИХАЙЛОВА .......................... и в
присъствието на
прокурора
...….......................................................... като разгледа докладваното от …….съдията Райчева
....................... адм.дело № 214 ……............... по описа
за
2015 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.118 КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК.
В. М. И. *** е оспорил решение ПЕО № 45/14.04.2015 год.
на Директора на ТП на НОИ Русе, с което е отхвърлена жалбата му против
разпореждане №ИП-9294 от 11.12.2014 г. на ръководител отдел “Пенсионно
осигуряване”. Излагат се съображения, че
неправилно бил определен размер на осигурителен стаж, тъй като неправилно били
отчетени направените осигурителни вноски по неговата осигурителна сметка. Иска
да бъде открито производство по установяване неистинността на този документ. Освен
това твърди, че ответната страна неправилно била тълкувала нормата на чл.99,
ал.1, т.1 КСО, поради което и пенсията му не била отпусната, считано от
09.06.2008 год. Иска потвърденото разпореждане да бъде отменено и да бъде обявен
за неистински документ удостоверението от 06.01.2009 г.
Ответникът по жалбата – ръководител на ТП на НОИ
Русе в качеството на орган, издател на акта, оспорва основателността на
подадената жалба.
След като съобрази оплакванията в
жалбата, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността
на оспорения административен акт предвид основанията по чл.146 АПК, съдът
приема за установено следното:
Оспорен е акт, посочен от законодателя
като подлежащ на съдебен контрол (чл.118 КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”б” КСО), жалбата е от надлежна страна-адресат на акта, депозирана в посочения в чл.118,
ал.1 КСО 14-дневен срок от съобщаване на решението – л.4 от
преписката. Ето защо производството е процесуално допустимо.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
На 26.06.2014 г. жалбоподателят подава заявление
вх.№ОП-20289 с искане да му бъде
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като сочи, че не се осигурява
от 01.01.2006 г. – л.9-11 от преписката. Към заявлението си оспорващият
представил 12 броя документи за осигурителен стаж и осигурителен доход като
наето по трудов договор и като самоосигуряващо се лице. При проверка на
представените документи е била констатирана нередовност при документиране на
осигурителния стаж, положен в РПК“Наркооп“-
Тутракан, (преобразувана в Обединена
потребителна кооперация-ОПК „Дунав“-Тутракан). След проверка на разчетно-платежните ведомости в кооперацията, било
издадено ново удостоверение обр.УП-3 за осигурителен стаж от 3 месеца, с 2 месеца
по-малко от вписания в първоначалното удостоверение №571 от 30 март 1984 г. и с
различна крайна дата – л.54-58 от преписката, като вписаният в новото
удостоверение времеви отрязък 01.12.1982-28.02.1983 г. попада в периода на
работа при осигурителя СП“Детелина“-Силистра, отразен по т.11 от описа,
14.10.1982 г. -02.08.1983 год. Въз основа на представените от И. документи
и получения документ от ОПК
„Дунав“-Тутракан бил изготвен опис на осигурителния му стаж (л.л. 12-15 от
преписката). Според отразеното в този опис на жалбоподателя бил зачетен
превърнат към III-та категория стаж– 36 години, 10
месеца, 14 дни. Под №12 в описа са
вписани данните при осигурителя РПК“Наркооп“ Тутракан за периода от 01.11.1982
до 30.03.1984 г. по удостоверението от 30.03.1984 г., който не е зачетен за
осигурителен стаж. Посочена е и възрастта на И. към датата на подаване на
заявлението- 63 г. 10 м. 6 дни, както и размера на недостигащия стаж за
отпускане на пенсия по чл.68 КСО – 9 месеца 16 дни.
При тези данни, с разпореждане № ИП-9294/11.12.2014
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 7-8 от преписката), на Вл.И. на
основание чл.68, ал.1 и ал.2 КСО било отказано отпускане на исканата лична
пенсия за стаж и възраст. В мотивите на това разпореждане се посочва, че предвид
установените данни, отразени в описа, жалбоподателят не отговаря на условията
за отпускане на пенсия за стаж и възраст, тъй като не е изпълнено изискването за придобит
осигурителен стаж от 37 г. 8 месеца. В мотивите на разпореждането са изложени
фактическите установявания от пенсионните органи за стажа на Вл.И. въз основа
на издаденото ново удостоверение от ОПК“Дунав“-Тутракан
и е посочено нормативното основание – чл.38, ал.11 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж – за изключване на времето, посочено от кооперацията от
Тутракан като положен стаж поради припокриването му с документирания в трудова
книжка стаж в СП“Детелина“- Силистра. Разпореждането съдържа и доводи,
обосновани с разпоредби от КТ 1951 г.(отм.) и КСО във връзка с изчисляване на осигурителния
стаж на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец-самоосигуряващо се
лице. Посочено е още и, че жалбоподателят не може да ползва осигурителни права
при условията на чл.9а, ал.2 КСО – т.е. да му бъде зачетен осигурителен стаж
след заплащане на недостигащото време.
В 3-месечния срок по разпоредбата на чл.117, ал.2 КСО (редакция към Д.в.бр.107/2014 г.), на 10.03.2015 г. Вл.И. е оспорил разпореждането пред директора на ТП
на НОИ – Русе като изтъква възражения срещу две групи обстоятелства – 1.
продължителността на стажа, положен в РПК“Наркооп“- Тутракан и 2. категорията
на труда в периода 01.09.1989 г. – 2008 г., като счита, че той следва да бъде
отнесен към II-ра категория. В жалбата си
отразява, че г-н Дървеняшки е извършвал ревизии по внесените от него
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за период от 6 години, като
в предпоследния абзац на жалбата е
изразил становище за умишлено неизпълнение на служебни задължения от страна на
директора Дървеняшки във връзка с предходен спор между страните.
С оспореното в настоящото производство решение ПЕО№
45 от 14.04.2015 г. (л.л. 1-3 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе,
Ив.Дървеняшки, отхвърлил жалбата на И. и потвърдил разпореждане
№ИП-9294/11.12.2014 г. Изложени са подробни мотиви за установените в
пенсионното производство факти. Изложени са съображения във връзка с
възстановяване търговската дейност на жалбоподателя като едноличен търговец,
но, позовавайки се на документ от орган по приходите, е приета липсата на
заплатени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за времето от
01.05.2006 -30.10.2006 г. и 05.03.2007 г. -06.04.2007 г. Потвърдени са правните
изводи в обжалваното разпореждане. Като се изтъква обстоятелството, че не са
представени нови доказателства, директорът на ТП на НОИ-Русе счита, че не е
налице основание за промяна в размера на осигурителния стаж на жалбоподателя.
Във връзка с подаденото заявление за отпускане на
пенсия, Вл.И. е сезирал с жалба и Управителя на НОИ-София. За резултатите от
проверката на Инспектората при НОИ било изготвено писмо от 09.01.2015 год. до
директора на ТП на НОИ-Русе (л.59-60 от
преписката), в което са отразени данните, вписани
в разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване от 11.12.2014 г. В
същия ден и жалбоподателя е уведомен, че при направената проверка не са се
потвърдили изложените в жалбата твърдения за неправилно зачетен стаж– л.65 от
делото.
В преписката са приложени копия от страници на
осигурителна книжка на жалбоподателя – л.19-л.26 от преписката, заверени от
финансов ревизор под №17023, с подпис идентичен на подписа на ръководителя на
ТП на НОИ Ив.Дървеняшки, издал сега оспореното решение.
С оглед изясняване на спора, при упражняване
правомощията на съда по чл.171, ал.2, изр.2 АПК, е била назначена експертиза за
проверка на вписванията по
разплащателните ведомости на РПК“Наркооп“- Тутракан и СП“Детелина“- Силистра.
На осн. чл.171, ал.4 АПК в с.з.-л.81 от делото, на жалбоподателя са дадени
указания за посочване на доказателства за обстоятелства относно определяне
размера на осигурителния стаж. Така посочените доказателства не са събрани от
съда по изрично изявление от жалбоподателя, който счита, че следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл.115 КСО, в сила от 01.01.2015 г.
При така установените фактически обстоятелства, след
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК и съгласно изискванията по чл. 168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Обжалваният индивидуален административен
акт, както и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени
органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Решението
е издадено в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК,
включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването
му.
Настоящият състав намира, че в
задължителното производство по чл.117 КСО е допуснато нарушение на основен принцип
в административното производство, прогласен с нормата на чл.10, ал.2 АПК,
приложим с оглед препращането към този кодекс с нормата на чл.117, ал.5 КСО. С
оглед неоспореното обстоятелство, че длъжностното лице, което сега е
ръководител-директор на ТП на НОИ-Русе е заверявало осигурителната книжка на
жалбоподателя за период от 6 години и с оглед наведените твърдения в жалбата
срещу разпореждането от 11.12.2014 г. за извършено от негова страна умишлено неизпълнение на
служебни задължения, с оглед спазване принципа за безпристрастност, прогласен в
АПК, това лице по негов почин е следвало да бъде отведено от решаване на
жалбата срещу разпореждането за отказ да бъде отпусната пенсия. Допуснатото
нарушение на основен принцип в административното производство е съществено
нарушение на административно-производствените правила, което сочи наличие на
основание за отмяна на това решение на основание чл.146, т.3 АПК. Преписката
следва да бъде изпратена за ново поизнасяне от нарочно упълномощено лице,
различно от директора на ТП на НОИ-Русе.
Мотивиран така и на основание чл.118 ал.1 КСО вр.с
чл. 173, ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.М.И. *** решение ПЕО № 45 от 14.04.2015
г. на Директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-9294/11.12.2014
г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ –гр.Русе.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в производството по
чл.117 КСО съобразно дадените указания.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС,
чрез АС - гр. Русе, в 14-дневен срок от
деня на съобщението до страните.
СЪДИЯ: