№ 6973
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110101817 по описа за 2023 година
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
31.8.2022г. със ***, в който е предвидено предоставяне на обезпечение на кредитора, и
неустойка, в случай на неизпълнение на задължението. Твърди, че още при сключване на
договора, му е начислена неустойка от 400 лева, както и че е заплатил на кредитора всички
претендирани суми. Счита, че при сключването на договора е нарушена разпоредбата на чл.-
22 ЗПК, като договорът е на шрифт, по – малък от 12, липсва ГПР, не е разписана ясно
методиката за формирането му, а вземанията на ответника за такса, лихва и неустойка водят
до различен от посочения в договора размер. Непосочена е договорната лихва. Оспорва се
вземането за неустойка, като основано на нищожна разпоредба, при заобикаляне на закона,
като се предявява се установителен иск, за признаване неустоечната клауза за нищожна и
връщане на сумата от 10 лева – частичен от 400 лева – заплатената неустойка.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като счита, че в договора
е посочен ГПР, формулата е посочена в приложение № 1, в ГПР е включен единствено ГПЛ,
а методиката е посочената в закона. Счита, че неправилно е неустойката да се включва в
ГПР, а евентуалното приемане на неустойката за нищожна, не води до трансформирането й
в друго задължение. Невярно е твърдението, че в ГПР се включват други вземания,. Добрите
нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като възнаграждението е
определено след преценка на риска. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както
и твърдението за нарушения на ЗЗП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: С определението по чл.140
ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
1
ищецът е заплатил на ответника: сумите 1200 лева главница, сумата 400 лева неустойка. Със
същото определение, ответното дружество е задължено да представи по делото цялото
кредитно досие на ищеца. Задължението не е изпълнено, поради което и на основание
чл.190 ГПК, и предвид отделеното за безспорно, СРС следва, на основание чл.161 ГПК да
приеме, че твърдението на ищеца, включително във връзка с изявлението на ответника, че не
оспорва твърдението за сключен договор за заем, при главница 1200лева, при задължение да
я върне ведно с възнаградителна лихва от 40,05 %, уговорена неустойка от 400 лева при
неизпълнение на задължението на ищеца да предостави на кредитора: безусловна банкова
гаранция, поръчителство, е доказано по делото. Видно от твърденията на ответника, ГПР,
посочен в договора, е 49,82 %, което твърдение се цени, на основание чл.175 ГПК.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата
заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално
уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на
потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не
може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът
намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото,
доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези – предварително
изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно неизпълнение, на конкретно
задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не отговаря и на изискването за
добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал
въпроса за наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като
постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един
двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011
г., Г. К., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби
на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
2
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то
следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с 1/3 , като не предвижда
насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не удовлетворява
значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради което и
нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Поради изложеното искът за признаване нищожността на разпоредбата е основателен.
Доколкото не е спорно плащането й на ответното дружество, то и на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, искът за връщането на платената сума 400 лева е основателен, за
предявения размер от 10 лева.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски, включително
адвокатско възнаграждение, срещу размера на което в отговора е направено възражение за
прекомерност. След приключване на устните състезания пред СРС, по делото постъпил
писмо от Председателя на СРС,за извършена служебна проверка от съда, с която е
установено, че сумата от 105 лева по представено към исковата молба платежно нареждане
от 11.1.2023г., не е постъпила по сметка на съда. Следователно, на основание чл.77 ГПК, с
оглед изхода на спора, сумата следва да се възложи на ответника, като държавната такса
възлиза на 100 лева.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е
основателно. Съдът е сезиран с установителен иск за признаване нищожността на
разпоредба на договора, който иск е оценяем /чл.69,ал.1,т.4 ГПК/, с цена на иска 400 лева,
както и осъдителен иск с цена на иска 10 лева. Следователно, минималното възнаграждение,
определено въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от 800 лева, а доколкото
3
делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, то и съдът присъжда
минимума.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че разпоредбата на договор за кредит №
564851/31.8.2021г., сключен между Б. Н. Н. ЕГН ********** с адрес *** и *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, която предвижда задължението на заемателя да
заплати сумата 400 лева неустойка за неизпълнение на задължението да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения :1.Безусловна банкова гаранция или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, е нищожна, на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави – ал.1, пр.3 във връзка с чл.143,ал.1ЗЗП.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. Н.
Н. ЕГН ********** с адрес град София, бул. Ломско шосе №150 сумата 10 лева/ по
предявения частичен иск, част от цялата претенция за 400 лева/, съставляваща платена от Б.
Н. в полза на *** ЕИК обща сума 400 лева за неустойка, заедно със законната лихва от
предявяването на иска – 12.1.2023г. до плащането, както и сторените разноски от 800 лева за
адвокатско възнаграждение.
Сумата е платима от ответника по банкова сметка:BG21INTF40012050647658.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 100 лева
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4