Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 23.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в открито
заседание
на двадесети и
трети септември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на
секретаря Галина Кирилова
и прокурора от КнОП Камелия Стефанова
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД
№ 363
по описа за 2020
г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
На 28.07.2020 г. в Окръжен съд- Кюстендил
е постъпило искане, придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Burgermeister der
Landeshauptstadt Linz (Кмет на гр. Линц) в Република Австрия относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на
македонския гражданин С.С., който е със статут на постоянно пребиваващ в Р
България и е с постоянен и настоящ адрес ***.
На С.С., роден на *** г.,
с посочен в удостоверението последен известен адрес гр. Кюстендил, ***е
наложена финансовата санкция от общо 105 евро, от които 100 евро за нарушение
на §39,4,345,1 и 368 от Правилник на организацията и дейността на
занаятчийската задруга и 5 евро такса за предупредително писмо - за недокладване в периода от 7.05.2019 г.
до 28.08.2019 г. оттеглянето му като управляващия директор в съответния орган –
отговорния окръжен административен орган.
В искането
се моли да
бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне
признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице С.С. не
се явява пред окръжния съд. От събраните
доказателства се установява, че същия е регистриран на посочения адрес, но не
може да бъде намерен. От изисканата справка от ОД на МВР е видно, че същият е напуснал Р България на 11.10.2019 г. и няма данни за последващото му влизане в
страната.
Служебният му защитник – адв. К.С.
*** изразява становище за оставяне без уважение на направеното искане, тъй като
не са налице достатъчно доказателства за извършеното деяние.
Представителят на КнОП изразява становище за основателност на искането.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпило е удостоверение по
чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение по решение с референтен номер GZ 0052381/2019 признаване и изпълнение на Решение със същия номер,
постановено на 29.08.2019 г., влязло в сила на 12.11.2019 г., на несъдебен
орган на Р Австрия – Кмета на гр.Линц,
за наложена финансова санкция на лицето С.С.
с размер на финансовата санкция от общо 105 евро, от които 100 евро за
нарушение на §39,4,345,1 и 368 от Правилник на организацията и дейността на
занаятчийската задруга и 5 евро такса за предупредително писмо.
В удостоверението е посочено, че
засегнатото лице е назначен за управляващ директор под търговски контрол на
дружеството Romeo Vermitung + Verpachtung GmbH, FN 201805y, считано от 7.05.2019 г. и той
представлява самото дружество. На 31.12.2018 г. управляващият директор Т. В.,
назначен със законна валидност от 30.11.2016 г., напуска компанията, която
притежава валидно право „отоплителни инженери (изграждане на системи за
централно отопление с ниско налягане и
инсталация за гореща вода и системи за централно отопление с високо налягане) в
гр. Линц“. Съгласно §39, параграф 4
от закон, регулиращ търговския и индустриалния бизнес, собственикът на бизнеса
трябва да съобщи за оттеглянето на управляващия директор в отговорния окръжен
административен орган. Това известие не е проведено досега, въпреки че трябва
да бъде докладвано незабавно.
В периода от 7.05.2019 г. до
28.08.2019 г. С. е отговорен за неизпълнението на задълженията на дружеството,
чието задължение съгласно § 39, параграф 4 е да докладва за оттегляне на
управляващия директор в съответния орган.
В удостоверението е посочено, че лицето не се
е явило на процеса, в който е постановено решението, но решението му е било
връчено лично на 28.10.2019 г. и то е било изрично уведомено за правото на
повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което
позволява делото да се разгледа по същество, вкл. и с оглед нови доказателства
и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение. Лицето не е
поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок, като
обвиняемият е получил обвинителния лист с указания за правото на обжалване, но
не е изпратил възражение до органа в рамките на срока за обжалване – 2 седмици
след връчването му. По информация на органа, издаващ удостоверението, е
посочено, че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което да е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава. Посочено е още, че решаващата
държава допуска в изпълняващата държава да бъде издавано решение за
алтернативни санкции, в случай на невъзможност от изпълнение на посоченото
решение.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова
санкция е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от
закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на
удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че гражданинът на Р Северна Македония със статут на постоянно пребиваващ в Р
България С.С. е санкциониран с влязло в
сила в Република Австрия решение на несъдебен орган за плащане на глоба, наложени за нарушение на Правилник за
организацията на занаятчийската задруга. Т.е. в случая безспорно се касае за
влезъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден
от несъдебен орган на страна - членка на ЕС и финансовата санкция е постановена
по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето
е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
От приложените
доказателства обаче се установява, че наказателното преследване, във връзка с
което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, не касае основанията по чл. 30 ЗПИИРКОРНФС,
защото санкционираното деяние няма аналог в българското
административно-наказателно право- чл.30, ал.1 от Закона, нито попада в
каталога от правонарушения, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
В тази връзка следва да се
посочи, че вмененото задължение е описано в удостоверението по противоречив
начин и не става ясно точно чие е задължението за незабавно уведомяване при
промяна в представителната власт на дружеството – на собственика на капитала,
какъвто засегнатото лице безспорно не е или на дружеството съгласно цитирания §39, параграф 4 от Правилник на
организацията и дейността на занаятчийската задруга.
Дори и да беше
ясно, че задължението за незабавно уведомяване е на засегнатото лице, то в
българското законодателство не е предвиден такъв ред за незабавно съобщаване на
промени в управлението на търговско дружество и съответно при неспазването му
–налагане на административно наказание от орган на изпълнителната власт,
какъвто е Кмета на гр.Линц, наложил финансовата санкция в процесното решение.
Изложеното налага извода, че
липсва материално-правната предпоставка на чл.30 ал.1 ЗКПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на
решението на издаващата държава. Липсва и изрично предвидено в българското
законодателство условие в чл.30 ал.1 от посочения закон за събиране на
наложената на засегнатото лице глоба, поради което следва да се постанови отказ
за признаване на посоченото решение.
Предвид изложеното и на осн.
чл. 32 ,ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.2 от ЗКПИИРКОРНФС, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ искането за
признаване и изпълнение на Решение № 0052371/2019, постановено на 29.08.2019
г., влязло в сила на 12.11.2019 г. на несъдебен орган на Р Австрия – кмета на гр.Линц, за наложена финансова санкция на лицето С.С.
, роден на *** г., с посочен в удостоверението последен известен адрес в Р България гр.
Кюстендил, ***, с размер на
финансовата санкция от общо 105 евро за
нарушение на §39,4,345,1 и 368 от Правилник на организацията и дейността на
занаятчийската задруга.
Решението може да се обжалва
пред САС в 15- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се
уведоми незабавно органа, постановил
решението, с изпращане на съответния формуляр 9610/17 JAI 540 COPEN 177
EJN 39,
за постановеното решение.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.